Тази година пролетта подрани и дойде кална, всъщност дойде тъкмо навреме, защото все по-упорито мълвяха как дакийците се събират на изток и аз се надявах най-сетне да тръгнем на поход. Но легатът ни се разболя – нещо скоропостижно и удобно, което го освободи от поста му и той се върна набързо в Рим, където не го заплашваха никакви войни. Представяте ли си колко забавно ни беше да защитаваме доброто име на Десетия пред кучите синове от Четвъртия и Шестия, чиито легати изгаряха от нетърпение да тръгнат на война, а нашият се беше върнал в къщата си край Тибър. Но дрязгите не продължиха дълго, защото императорът ни пристигна.


ПЛОТИНА

Светилището на весталките[38] гъмжеше от невръстни момиченца. Подскачащи от радост или ококорили благоговейно очи, те се трупаха на групички из дългия атриум с високи колони, спокойни езерца и две редици статуи. По-смелите притичваха до петимата жреци в бели роби, а по-плахите стискаха полите на майките си. Плотина обаче оставаше сляпа за децата.

– Скъпа моя, каква изненада! – Тя се поклони ниско на единствената жена в Рим, която заслужаваше почитта ѝ. – Не знаех, че ще дойдеш да гледаш как избират нова весталка.

– Една от десетките внучки на сестра ми е кандидатка тази година. – Домитиа Лонгина, вдовица на император Домициан и бивша императрица на Рим, подаде ръка на Плотина да се изправи. – Дойдох да я подкрепя.

– За мен е удоволствие да те видя, разбира се. – Плотина улови под ръка предшественичката си и преторианците им ги последваха на деликатно разстояние.

Бившата императрица рядко посещаваше Рим напоследък. След злочестото убийство на император Домициан тя се беше оттеглила в частна вила в Баие и рядко се явяваше пред обществеността.

– Смятах да ти погостувам скоро – каза Плотина.

Всъщност Плотина искаше да обсъди с предшественичката си една належаща тема и сега възможността ѝ се предостави сама. Несъмнено Юнона се е погрижила да ми помогне, помисли си Плотина. Непременно ще наредя за благодарност да ѝ пренесат в жертва една крава.

Момиченце в надиплена розова рокля притича с китка виолетки и ралици и огледа с объркано изражение двете императрици, чудейки се на коя да я поднесе. Плотина посочи скромно с ръка бившата императрица и тя я пое с великодушна усмивка. Беше висока – макар и по-ниска от Плотина, – имаше спокойно лице с изваяни черти и забулваше с обикновен воал сплетената си целомъдрено стоманеносива коса. Носеше проста бледосиня роба под бяла вълнена пала без никакви бижута. Съвършено олицетворение на скромност, достойнство и естественост. Плотина се погрижи да последва примера ѝ, след като зае мястото ѝ.

– Коя е твоята кандидатка за шеста весталка? – попита тя. Когато продължиха да крачат бавно край бистрото езерце. – Праплеменница ли каза?

– Малката Друсила Корнелия – бившата императрица кимна към момиченце в синя рокля, стиснало ръката на грейналата си в усмивка баба, от която очевидно беше наследила дълбоките трапчинки. – Не съм сигурна дали искам да спечели. Трудно ми е да пожелая трийсетгодишен обет за целомъдрие на деветгодишно момиченце, но това несъмнено е въпрос на чест.

– Избират много внимателно кои нови кандидатки да заместят оттеглилите се весталки – съгласи се Плотина. – Тази година, след като императорът замина за Германия, лично участвах в подбора. Весталките... хмм, излишно е да ти обяснявам колко важно е да посочат момиче с безукорна нравственост. – Все пак шестте весталки пазеха вечния огън на Рим. И римския морал в известен смисъл. – Не всяка лудетина, която се залива от смях, е достойна за такава задача.

– Не знам. Най-добрата весталка, която познавах, се кикотеше за щяло и не щяло. И не беше девствена.

Плотина примигна. Дали предшественичката ѝ се шегуваше? Но лицето на бившата римска императрица изглеждаше спокойно, замислено.

– Скъпа моя, може ли да те наричам Домитиа?

– Вече не използвам това име. Домициан ми го отреди. Ласкаеше се, че съпругата му ще носи неговото име. Вече го няма и аз предпочитам рожденото си име.

Невъзможно беше да разтълкува равнодушния ѝ глас. Несъмнено бившата императрица винаги говореше почтително за съпруга си, но се носеха какви ли не слухове... бракът им започнал със скандална изневяра (докато тя все още била омъжена за другиго!) и не продължил гладко. Мълвеше се за любовници, за развод след свада и за бърза повторна сватба... и най-упоритият слух – че убийството на император Домициан било замислено, планирано, подготвено и осъществено от собствената му съпруга. Високата жена, която стоеше до нея и любезно вдъхваше аромата на розовия храст.

Абсурдно, разбира се. Плотина знаеше по-добре от всички колко обичат хората да раздухват истории за високопоставени жени като тях. Завиждаха не само на статута, но и на вродената нравствена извисеност. Тя не вярваше на слуховете.

Макар да се питаше защо бившата императрица никога не сложи траур в памет на съпруга си.

– Рожденото ти име е Марсела Лонгина Корнелий, нали? – попита ведро Плотина. – Разбирам защо го предпочиташ. Не навява болезнени спомени.

Бившата императрица Марсела се подсмихна.

– Нещо такова.

Петте весталки се опитваха да обуздаят момиченцата и да ги поведат към храма. Бърборещи майки с горди бащи тръгнаха след тях, но Плотина докосна ръката на предшественичката си, когато понечи да ги последва.

– Може ли да поговорим, драга Марсела? Вълнува ме един въпрос...

– Разбира се.

Застанаха до статуя на отдавна умряла весталка, чието съвършенство се отразяваше в езерцето под нея.

Откъде да започна – запита се Плотина. Вероятно пред жена, която наистина ѝ е равна, трябва да е откровена. Все пак Марсела Лонгина е изпълнявала ролята на господарка на Рим, на императрица на Седемте хълма и също е сестра на небесната Юнона. Ще я разбере. Несъмнено.

– Познаваш повереника на съпруга ми Публий Аврелий Адриан, нали?

– Да, приятен млад мъж. Навремето беше така любезен да ми посвети няколко поеми. Забавни стихчета, но май ми се разсърди, когато му го казах. Гордостта на младите е толкова ранима.

– Аз го отгледах – каза скромно Плотина – и се гордея много с постиженията му, далеч надхвърлящи поезията. Повериха му легион в Германия, знаеш ли? Очаквам да се покрие със слава във войната с ужасните дакийци. Надявам се, естествено, да се издигне.

– Естествено.

Императрица Марсела закрачи отново със спокоен и царствен профил, очертан на фона на колоните. Плотина я улови съзаклятнически през ръка и сниши глас, макар че атриумът вече бе опустял. Само две жени – императрици, сестри, богини – разговаряха в него.

– Става дума за приемствеността. Траян отказва да посочи наследник, твърди, че е зловещо, след като е в толкова добре здраве. Не иска да чуе никакъв съвет по въпроса. Знаеш какви са императорите понякога. – Плотина въздъхна мъченически. – Но аз се тревожа. За Рим. Искам империята да попадне в добри ръце. Няма по-достоен от скъпия ми Публий.

Зачака съгласие. Императрица Марсела повдигна вежди.

Плотина продължи настойчиво:

– Въведох го в императорското семейство. Ожених го за Вибия Сабина. Надявах се да свърши работа. Не става дума за кръвна връзка. Траян цени високо баща ѝ. Маркус Норбан, един от най-почтените мъже в Рим...

– Поне през повечето време – промърмори Марсела.

– Мислех, че ще е достатъчно. Достатъчно Траян да отдаде заслуженото на скъпия Публий. Но сгреших. И сега се питам... – Плотина се позасмя. Обзе я необичайно въодушевление. – Прости ми, трудно ми е да се изразя. Знам, че скъпият Публий е най-достоен за Рим. Очаквах всички други да го разберат, щом го въдворя в императорската фамилия. Но сега виждам, че на хората им е нужен още малко... стимул. Доколко е редно да се меся? Съпругите трябва да се въздържат от такива начинания, но една императрица е длъжна да се грижи и за интересите на империята.

Този въпрос я глождеше от доста време. Съпруга или императрица? Императрица или съпруга? – Кое стои на първо място?

Плотина подръпна предшественичката си да спрат. Едвам си поемаше дъх.

– Несъмнено си помогнала на съпруга си да стане император. Доколко се намеси? Следвам примера ти във всяко отношение, драга Марсела, ще те послушам и за това. Какво е редно да направя за моя Публий?

– Поредната сплетница – императрица Марсела я изгледа студено и втренчено. – Чудесно.

– Не сплетнича – усмихна се Плотина. – Искам само да знам дали е възможно да... го подкрепя. Да помогна. При тези обстоятелства, които са много...

– Понеже ме молиш за съвет – прекъсна я Марсела, – чуй го. Никакви кроежи. Никакви заговори. Никаква жажда за власт.

– Не е необходимо да го представяш така – отвърна жегната Плотина. – За доброто на Рим е.

– Опазила ме Фортуна! Тази е моралистка – промърмори бившата императрица и поклати забулената си глава. – Аз поне не се преструвах, че съзаклятнича за нещо друго освен за собствено удоволствие. Не исках да спасявам Рим, исках да коронясвам царе. Също като теб, въпреки благовидните ти доводи.

– Аз не искам...

– Не се опитвай да подведеш вряла и кипяла сплетница като мен, драга. – Марсела потупа наследничката си по бузата. – По-опитна съм от теб и по-веща. Кроежите ми изпратиха в гроба не един император, но едва не погубиха и мен. Вече съм на възраст и се отказах да политиканствам. Съветвам те да спреш, преди да си започнала, и да оставиш скъпия си Публий на собствената му участ.

– Исках само да попитам... – заекна Плотина. "Аз! Смутена! Аз никога не изпадам в неловко положение!" – Искам да кажа...

– Не ме интересува – императрица Марсела вдигна ръка. – Напоследък съм се посветила по-скоро на политиката от миналото, а не на настоящите борби за власт. Пиша история на Републиката и се занимавам единствено със заговори на хартия, и то отпреди сто години. Предай поздравите ми на главната весталка, реших да не присъствам на избора.