– Милостиви богове, Плотина!

– Никак не ме успокоява фактът, че ти не възразяваш!

– Искам просто да си щастлива – обясни помирително той. – Мнозина го правят и живеят щастливо.

Той не повдигна темата повече. Вместо това разкаяно ѝ предложи да я направи Августа, след като стана император. Плотина отказа бързо и студено.

– Ако ме смяташ за жена, способна да наруши брачните си клетви – рече му тя с леден тон, – значи не съм достойна за титлата Августа.

Тогава той не настоя, но всяка година ѝ предлагаше отново. Тази година Плотина беше решила да приеме. Защо не? Вече съм Майка на Рим. Това само ще узакони статута ми.

– Скъпият Публий се гордее много с мен – похвали се тя на Юнона. – Моите постижения са и негови постижения, а неговите мои... Жалко че е като Траян в онова отношение, но вероятно и това е благодат. Той ще изпълни дълга си към малката Сабина. Дадох му да разбере колко е необходимо, но аз ще остана на първо място в сърцето му. Както се полага на всяка майка.

Юнона се съгласи.

– Сабина ще се примири. Бебетата ще я утешат. Поне трима синове. Скъпият Публий трябва да има наследници. Императорите трябва да оставят наследници, а той ще бъде император на Рим.

Юнона одобри.

Плотина стана и изтупа праха от полите си.

– Опасявам се, че е време да вървя, скъпа. – Потупа обичливо мраморното стъпало на Юнона на нивото на очите ѝ. – Трябва да организирам сватбената церемония и после да обмисля дали не мога да предотвратя пътуването до Гърция. Ама че хрумване!

Плотина забули косата си и повдигна целомъдрено дрехата си един-два сантиметра, докато се спускаше по външните стъпала на Храма на Юпитер. Дали да не нареди да изваят лицето на статуята наново, за да прилича на скъпия Публий, когато момчето стане император? Ликът на Юнона ще изобразява нейните черти, разбира се. На Сабина ще отредят някоя по-маловажна богиня. Веста вероятно. Дребна домашна богиня, която не създава проблеми на никого.

Плотина знаеше всяка стъпка от бъдещия път на скъпия Публий. Легат по време на скорошния военен поход на Траян в Дакия, после губернатор (на Галия може би), после консул, после префект[24] на Египет... и накрая император на Рим. Император Публий Елий Адриан. Беше съвършено сигурна. Както и Юнона.

И наистина, нима съществуваше разлика между двете?


ВИКС

– Съжаляваме, че ни напускаш, Викс. – Домина Калпурния остави миниатюрната роба, която бродираше за новото бебе. – Има ли начин да те убедя да останеш?

– Не, благодарен съм за всичко. Ще благодарите ли на сенатора от мое име? – Пристъпих от крак на крак. – Но да съм телохранител, не е работа за мен.

– Тогава ни изпрати вест как си. – Домина Калпурния ми подаде кесия. – И вземи това за службата си при нас. Няма ли да почакаш един час? Маркус току-що отиде да заведе Сабина до Капитолийската библиотека.

– Не, ще тръгвам. – Погрижих се нарочно да избера момент, когато Сабина и баща ѝ ги няма. – Благодаря, домина.

Напуснах дома на Норбанови през един студен и ветровит ден. Такава беше и работата ми досега. Такава щеше да бъде и предстоящата година. Градът изглеждаше сив и опустял след празненствата по случай Агоналия[25] предишната нощ. Забравени амулети се валяха в канавките, увехнали и смачкани празнични венци осейваха улиците. Мъжете се олюляваха и бърчеха болезнено чела след дългата пиянска нощ, а домакините изглеждаха измъчени и гневни заради целодневното чистене, което несъмнено ги чакаше. Ура за Новата година!

Миналата година отпразнувахме весело празника в къщата на баща ми в Британтия. Мама беше еврейка, но не спазваше стриктно традициите, защото беше отраснала в Рим; вярата на татко в небесните сили се беше изпарила почти до дъно през годините в Колизеума. Ала все пак посрещнахме Новата година с месо, медовина и игри. С татко си организирахме приятелски двубой на тревата с дървени саби, а мама и сестра ѝ ни окуражаваха. Малкият ми брат избра този ден да направи първите си стъпки и съседско семейство ни гостува за дълга приятелска вечеря край огнището.

Тази година преходът не беше толкова приятен.

Придърпах мантията и тръгнах към Субура, където поспорих с бившия си хазяин да ми даде пак стаята си под наем. Половината кесия на домина Калпурния го убеди и аз бързо излязох да похарча останалото.

Напих се жестоко. Намерих си момиче, намерих си второ. Надявах се Сабина да си изяде невярното сърце.

– За патрицианските кучки! – изревах, вдигнал чаша, и всички клиенти на гостилницата пиха с мен.

Изпразних кесията на домина Калпурния и започнах да ровя за монети по дъното, когато напипах нещо блестящо и звънтящо красива сребърна обеца, инкрустирана с дребни блещукащи гранати. Гледах я известно време, обзет от изкушение да я хвърля на масата, за да си платя сметката, но обецата струваше повече, отколкото бях изпил, а само богатите могат да си позволят грандиозни жестове. Рекох си, че е по-добре да взема цялата цена на обецата.

– Първата истинска полза от нея – изръмжах и я прибрах в кесията.

Запрепъвах се навън някъде към полунощ. Явно бях свикнал да живея в по-хубавите квартали на града, защото не помнех основното правило на Субура – не се движи сам.

– Това е трибун Адриан – просъска някой зад гърба ми и силен удар върху черепа ми ме събори на колене.

Бих се, но те бяха поне петима, а аз – смъртно пиян. Трима ме държаха, докато другите двама се редуваха да ме налагат. Най-после приключиха. Бях със счупен нос, няколко счупени ребра и толкова подуто и насинено лице, че собствената ми майка не би ме познала. Пуснаха ме и ме поритаха малко, а като се свих на кълбо да си опазя вътрешностите, водачът им се наведе и ми дръпна главата за косата.

– Следващия път, когато ти се прииска да направиш някого на глупак пред императора – зарецитира той запаметеното послание, – не избирай трибун Адриан.

– Предай на трибуна, че младоженката му е курва – изломотих аз. – Кажи му, че месеци наред сме го правили по три пъти всяка нощ.

Устата ми обаче беше пълна с кръв и главорезите вече си бяха отишли. Известно време лежах там и плюх кръв. Дойдоха няколко улични хлапета и ми откраднаха сандалите и мантията.

Седмицата определено не беше приятна.


ТИТ

Тит примигна и сведе очи.

– Здрасти! – поздрави той. – Какво правиш тук?

– Вдигни ме – нареди властно момиченцето и го дръпна отново за ръкава. – Искам да видя.

Тит вдигна малкото светлокосо момиченце в бродирана синя рокля.

– Не ми се струва редно да си тук.

– Напротив. Аз съм Антония, мама дойде на сватбата...

– Не, мошеничке, ти си Фаустина. Ти си малката сестра на Сабина и след сватбената церемония ясно чух майка ти да казва, че си твърде малка да придружиш сватбеното шествие.

Фаустина сбърчи чело, недоволна, задето е разобличена.

– Но аз искам да видя!

– И аз исках на твоята възраст.

Премести я върху дясната си ръка, усети топлината и сладкия аромат на шестгодишното ѝ телце и закрачи в края на шествието, извило се пред дома на Норбанови. По лицето на сенатор Норбан беше изписана гордост и лека тъга; вървеше ръка за ръка със съпругата си, седнала на носилка, защото бе заявила, че подутите ѝ крака не могат да направят нито крачка повече, камо ли да изминат едната миля до къщата на новия ѝ зет. Усмихнати роби осветяваха пътя с факли, които хвърляха сенки върху шумната тълпа. Трибун Адриан тържествуваше, току повдигаше масивната си красива глава към здрачното небе и разговаряше с императрица Плотина. От другата му страна крачеше дребничка фигура в златиста мантия – младоженката, усмихната ведро под аленото брачно було. Окъпано от светлината на факлите, булото приличаше на огнена завеса.

– Харесва ми червеното було – обади се разсъдително Фаустина. – Бина е много красива в червено.

– Да – съгласи се той. – Красива е.

Шествието се люшна по улицата сред вълна от смях и музика. Робите пееха сватбени песни, а по-дръзките рефрени караха императрицата да поема заплашително дъх. Адриан подхвърляше към гостите орехи – символ на бъдещото семейно благоденствие, а те го поздравяваха в отговор. Трима пажове придружаваха Сабина, по един от двете страни и трети – отпред със запалена факла. Закъснели минувачи сочеха и им махаха с пожелания за щастие. Тит вървеше бавно в края, а Фаустина точеше шия в ръцете му.

– Ето я къщата – посочи развълнувано тя. – Сега ще я пренесе през прага. Мама ми каза. Мама каза, че не искала татко да я пренася, когато се женели, мислела, че ще го заболи рамото. Но той я успокоил, че ще се справи. Дори не опитал с първите си две жени и виж какво станало. И той наистина я пренесъл. Така каза мама...

Тит наблюдаваше как благославят с молитва прага на новия дом на Сабина. После Адриан подаде на някого кошницата с орехи и застана до невестата си. Тя му се усмихна и протегна ръце. Той я вдигна като перце, подхвърли я нагоре и тълпата го поздрави с въодушевени възгласи. Пренесе я през прага и гостите ги последваха като пъстроцветен поток.

– Мисля, че не бива да гледаме повече – каза Тит на малката Фаустина. – Ако влезем вътре, майка ти ще ни види. Ще те заведа у дома и ще се пъхнеш в леглото, преди другите да се приберат. Никой няма нищо да разбере.

Фаустина кимна неохотно. Тит я премести в лявата си ръка и извика един носач на факла да им осветява пътя до къщата на Нрбанови. Почти се беше стъмнило. Само тънка ивица в червено и пурпурно багреше западния хоризонт, където се беше скрило слънцето.

– Тъжен си – обади се ненадейно Фаустина, когато свиха в друга улица и къщата на Адриан изчезна от погледите им.

– Така ли? – Тит се опита да се усмихне.