Думите отново ми убягнаха, поне за кратко.

– Какво беше тогава? Просто забавление?

– Не беше просто забавление. – Сабина се загърна по-плътно със синята мантия. – Но как си представяше, че ще продължи, Викс? Ще се ожениш за мен? Дори законът не позволява бракове между патриции и плебеи. А и да позволяваше, ако кажех, че искам да се омъжа за теб, ти щеше да зашариш с очи, както правиш винаги, когато те притиснат в ъгъла, и вероятно щеше да изчезнеш яко дим на сутринта. Затова напусна Британтия, нали? Защото някое момиче е поискало да се омъжи за теб?

Направих се, че не чувам, и се отклоних към по-сигурна тема.

– Ти ме използва.

– За свое удоволствие. Както ти ме използва за същото. – Гласът ѝ звучеше влудяващо спокойно. – Съжаляваш ли?

– Това ще ти е последното удоволствие. – Дръпнах я към мен, зарових пръсти в косата ѝ, а другата ми ръка посегна грубо към гърдите ѝ. – Очакваш ли Адриан да ти предложи нещо подобно? Ще се изненадаш, домина, но ще го заинтригуваш само в гръб – изръмжах яростно заключението, до което бях стигнал още при първата ми среща с Адриан. – Виждал съм как кучият син оглежда робите, идвайки да те навести. И нямам предвид момичетата. Оглеждаше и мен, когато си бях свалил туниката. Твоят Адриан си пада по момчета.

Сабина изсумтя.

– Знам.

 Пуснах я рязко и се постарах да не изглеждам като идиот.

– Знам, разбира се, Викс. Калпурния отдавна ме осведоми, че Адриан издържа любовник – по-точно танцьор на двайсет години и много по-красив от мен. – Сабина седна отново на мраморната пейка. – Защо според теб Калпурния и татко се двоумяха за Адриан от самото начало? Искаха да си намеря съпруг, който да ме обича, да имаме деца. Но аз не искам деца и не искам съпругът ми да ме обича. С Адриан ще пътешестваме през деня и няма да си пречим през нощта. Ще бъдем добри приятели и това ме устройва напълно.

Сякаш камък заседна в гърлото ми. Ето го отговора на въпроса, който ме измъчваше още от първата нощ, когато сенаторската дъщеря се вмъкна в леглото ми.

– Затова избра мен, нали? Нарочно! Адриан за съпруг, а мен за жребец...

– Адриан за съпруг, а теб за любов – поправи ме Сабина.

– Не си прави труда да ме залъгваш.

Засновах отново напред-назад, забил пръсти в колана, за да не посегна да я удуша.

– Не очаквах Адриан да ми е от полза в леглото – продължи спокойно Сабина. – Надявах се ти да ми покажеш това-онова. Определено изглеждаше просветен. И подозирах, че и аз ще те заобичам, което беше бонус.

– По интересен начин го показваш – озъбих се.

– Не е така. – Следеше ме с ясни, невинни сини очи как крача. – И аз искам да съм влюбена като другите момичета, Викс. Просто не искам любовта да ме оковава. Адриан като съпруг няма да ме обвързва с нищо, ти като любовник – също. Още повече след като отидеш в легионите.

Това ме разяри повече от всичко, което ми беше казала досега.

– Няма да ходя в проклетите легиони!

– Напротив. Ясно е като бял ден. Такива като теб са духът и плътта на легионите. – Стана и обви врата ми с длани. – Някой ден ще имаш свой легион. Вероятно ще завладееш нова провинция и целият град ще скандира името ти и ще те обсипва с розови цветове.

Сграбчих я за китките, преди да се притисне към мен.

– Спри!

– Няма да застана на пътя ти, Викс. И не искам.

– Млъкни!

– Не разбирам защо си толкова ядосан – учуди се тя. – Аз трябва да съм ти ядосана. Казах ти, че те обичам, а ти дори не си направи труда да ми отвърнеш със същото.

– След като ме използва ли? – изръмжах пак.

– Кой кого използваше, Викс? Всяка нощ идвах в стаята ти, обичах те и не исках нищо в замяна. Ти изглеждаше доволен, че получаваш своето.

Пропуснах последното.

– Ако си въобразяваш, че ще ти позволя да стъпиш в стаята ми...

– Няма да идвам, ако не искаш – въздъхна тя. – Но се надявам да си промениш решението. До сватбата остава цял месец и ми се искаше да го оползотворя.

Отдръпнах се и насочих показалец към нея.

– Сабина – изкрещях името ѝ за пръв път, без да изпитам ни най-малко смущение, – вече не бих те докоснал и с пръчка.

– Откъде ли идва тази поговорка? – замисли се тя. – Защо пък пръчка? Каква пръчка? Защо не дъска или тояга? Трябва да проверя...

Взе свитъка си от замръзналия фонтан и се отдалечи. Втренчих се в нея. Свивах и отпусках юмруци и си спомних нещо, което бях дочул Адриан да казва на императрицата. Сабина изобщо не приличаше на красивата си коварна майка, но наистина ходеше, сякаш краката ѝ не досягат земята. Независимо дали е в залата за пиршества или – в този случай – в градината. Е, спокойно можеше да отлети от живота ми. С Адриан си бяха лика-прилика.

Но когато тази нощ почука на вратата ми, аз, който се бях зарекъл да не вдигам резето дори да ме моли на колене, станах, безмълвно отворих и тя ме прегърна, сякаш нищо не се е случило. Онази нощ не я щадях. Впивах болезнено пръсти в косата ѝ, целувах устните ѝ, докато се подуха, нарочно оставях синини по врата ѝ.

– Обясни ги на годеника си – прошепнах ѝ диво, но ръцете ѝ просто ме притиснаха безмълвно.

– Получи, за каквото дойде – казах, когато свърших. – Сега си върви.

В мрака прозвуча гърления ѝ кикот, който толкова харесвах.

– Викс – засмя се тя, докато си събираше дрехите. – Наистина те обичам.


ПЛОТИНА

– Виждаш, че всичко се разви добре – констатира доволно Плотина. – Знаех си. Скъпият Публий има съпруга и поема по своя път. И двете знаем накъде ще го отведе, нали?

Огромната статуя на Юнона се взираше доброжелателно над главата на Плотина. В Рим имаше много статуи на богинята на небесата, но Плотина предпочиташе тази на Капитолийския хълм в храма на всемогъщия Юпитер. Тук Юнона не беше изобразена като покровителка на жените и брака, която наблюдава поклонниците си като изрядна домакиня, докато те се молят за съпрузите и децата си. Тази Юнона с диадемата и мантията си от козя кожа седеше върху масивен трон до Юпитер и излъчваше строга красота. Юнона, императрица на боговете, както Плотина беше императрица на смъртните.

Плотина дойде в храма веднага след като научи новината, и жрецът отпрати другите просители, за да се помоли насаме. Тя обаче не се молеше. Приседна върху студения мрамор на подиума и си позволи да поотпусне рамене като никога, облегната на огромния мраморен трон на Юнона. После вдигна очи към колосалната статуя и ѝ съобщи вестта. Разбираха се много добре двете – Юнона и Плотина.

– Малката Сабина ще ми стане дъщеря – съобщи Плотина на посестримата си. – Изпратих ѝ перлена огърлица за добре дошла в семейството. Ще я поема лично, ще я обуча за скъпия Публий. Ще ѝ покажа как да смесва виното с вода по негов вкус, какви са любимите му ястия, как предпочита да се държат робите му и как да управлява домакинството му. Тя очевидно изслушва много охотно съветите ми...

Мислите на Плотина се отклониха към момента, когато Адриан бе довел годеницата си в двореца да ѝ съобщят новината.

– Мое скъпо момиче – възкликна Плотина и разцелува Сабина.

– Не мога да ти опиша колко ме ощастливи. Ти ще ми бъдеш дъщерята, която нямам. Ще организирам, разбира се, сватбената церемония и после двамата ще дойдете да живеете в двореца, докато ви подготвим подходяща вила. Къщата на скъпия Публий е крайно неподходяща за съпружески живот...

– На първо време няма да ни трябва дом – отвърна Сабина и се усмихна на Адриан, който я прегърна нежно през рамо. – Заминаваме за Гърция. А после? Кой знае?

– Казва, че ще я заведе в Гърция след сватбата – съобщи Плотина на Юнона. – Една година щял да бъде магистрат в Атина. Но това е нелепо. Трябва да остане в Рим, за да се развие кариерата му, както планирам. Искам да стане консул веднага щом навърши необходимата възраст. Как ще успее, ако се шляе из Атина?

Юнона я изгледа съчувствено.

– Ти имаш синове – продължи Плотина. – Знаеш какви неприятности създават младежите. Скъпият Публий открай време таи безсмислени мечти да обикаля света. От каква полза ще му бъде това за кариерата? Защо не помисли да отпътува, след като стане консул, когато му отредят да управлява провинция. Египет, мисля. Траян няма да възрази, след като скъпият Публий вече е част от семейството.

Плотина сбърчи чело. Единствено съпругът помрачаваше щастието ѝ. Вестта за предстоящата сватба очевидно не го зарадва.

– Малката Сабина можеше да направи по-добър избор отсече той.

– Не би могла – подхвана Плотина гневно, но Траян я сряза необичайно грубо.

– Край на приказките, Плотина! Момчето е способно, спор няма, но не го харесвам. И не очаквай да се отнасям с него като към роднина само защото е успял да придума Сабина да се омъжи за него!

Траян излезе в лошо настроение и Плотина му позволи да се оттегли демонстративно.

– Съпрузи... – погледна тя Юнона. – Само главоболия създават; Юнона я разбра.

– Моят съпруг поне не ме унижава като твоя. – Плотина подпря лакът върху подиума и вдигна глава да погледне масивния мраморен Юпитер в центъра на храма. – Смъртни жени и незаконни деца – наистина, скъпа, аз не бих се примирила. Но Траян си пада само по мускулести младежи, които не ми създават неприятности.

Невинаги разсъждаваше толкова благоразумно. Ранните дни на брака ѝ бяха крайно разочароващи. Знаеше, че докато са ергени, мъжете имат определени вкусове, но те не им пречеха да изпълняват съпружеските си задължения. Някои в крайна сметка преодоляваха напълно влеченията си. Плотина чакаше търпеливо. Чакаше ли чакаше. До деня, когато Траян много любезно ѝ каза над чинията със сутрешната си порция круши онези неща.

– Ако мислиш, че ще си намеря любовник – отвърна му тя ледено, – изобщо не ме познаваш. И предложението ти ме наскърбява! Наскърбява ме!