– Вероятно. – Късо подрязаната брада на Адриан беше с един оттенък по-тъмна от косата му, но отблизо Сабина различаваше тънките златисти косъмчета в нея. – Ако се омъжа за теб, ще предразполагаш робите, освободените роби и плебеите заради мен.

– Кое място заема това умение в списъка с качествата ми?

– По-високо от зестрата ти несъмнено. Сестерциите не са нищо особено. Обаянието е съвсем друго нещо.

Сабина облиза поредното зрънце нар от пръста си и вдигна глава да се полюбува на африканския мрамор, осеян с паяжина от нишки, с който беше облицован Храмът на Конкордия[22]. Подмина ги жена с измъчено изражение, опитваща се да усмири мантията си, пазарската кошница и двете си деца в бурния вятър.

– Вчера императрица Плотина ме покани в двореца. Да ѝ помогна да тъче.

– Харесва те много.

– Всъщност я разочаровах. Оказа се, че не ме бива със стана, плетката ми е хлабава, а дрехата ми е неприлична, защото е без ръкави. Теб обаче те превъзнасяше до небесата. Целият разговор се въртеше около теб. Вярно ли е, че когато си бил малък, си разделил градината ѝ на провинции и си ги редувал да им бъдеш губернатор? Оцени административната ти система като впечатляваща за единайсетгодишен. Разказа ми и как на четиринайсет си убил вълк по време на лов и как си спал, завит с кожата му, докато всички косми не опадали...

Адриан се изкашля смутено.

– Знаеш ли, че императрицата ще стане Августа? – попита припряно. – Това е голяма чест. Траян предложи да ѝ отреди титлата и по-рано, но тя отказа. Обясни, че няма да приеме нито да я нарекат Майка на Рим, нито почестите на Сената, преди да ги заслужи.

– Заслужава ги, убедена съм – Сабина подхвърли нарово зрънце във въздуха и го улови ловко с уста. – Едва ли щях да бъда образцова императрица, ако бях съпруга на Траян.

– Ти ли? – Адриан спря. – Обсъждали са такава възможност?

– Не точно. Но когато император Домициан умря, предложиха империята на татко.

– Какво? – Адриан се озърна ужасено. – Как ти хрумна?

– Като малка често подслушвах пред вратите – обясни Сабина и извади още няколко зрънца, блеснали като скъпоценни камъни. – Никой не ми казваше нищо и аз ги подслушвах. Няма да повярваш какво чувах... Както и да е... Ако татко беше станал император, щеше да осинови Траян и да ме омъжи за него, за да скрепи съюза им. Тоест Траян щеше да ми бъде съпруг, а не любим роднина. Но татко отказа да надене пурпура и затова сега Траян обявява Плотина за Августа на Рим, а ти ме ухажваш.

– Милостиви богове! – възкликна тихо Адриан. – Не разказваш, надявам се, тази история на всеослушание.

– Разбира се. Умея да си държа езика зад зъбите. И се радвам, че не станах императрица. Сънувала съм го понякога като повечето момичета, пък и не е съвсем безинтересно, предполагам. Но е длъжност, която изпълняваш до живот. А аз не искам да ме затворят с диадема в двореца до края на дните ми. Въпреки че с Траян щяхме да се спогаждаме. Обожавам го.

– Всички харесват простовати войници като него – измърмори недоволно Адриан.

– Той не е само войник! – възрази Сабина. – Умее да държи юздите и на Сената, и на легионите... Създава впечатление, че е обикновен войник, но прост легионер не би успял да съчетава и двете.

– По-добре да се съсредоточи върху администрацията на империята, вместо да я разширява. – Гласът на Адриан придоби нравоучителната интонация, с която ѝ говореше за гръцките философи, независимо дали ги е чела, или не. – Необходимо е да подеме строителна програма – храмове, акведукти, нов форум. Повтарял съм му го стотици пъти, но не ми обръща внимание. – Той се намръщи. – Не го интересуват съветите ми. Нито пък аз.

Видя го онази вечер на празненството у вас. Когато телохранителят ти ме направи за смях.

Лицето му се изопна леко.

– Не мисля, че Траян не те харесва. Не точно. – Сабина сметна за по-уместно да отклони разговора от Викс. – Той е с гореща кръв. Ти си по-хладен. Топлото и студеното не си подхождат.

Като Викс и Адриан. Но аз също съм разумна, а с Викс си подхождаме чудесно.

В момента обаче не биваше да мисли за това.

– Както и да е – продължи Сабина, – дори да не си любимец на Траян, императрица Плотина те подкрепя. А той се вслушва в съветите ѝ. Възможно е да осъществиш строителната си програма.

– Да, ще съм толкова зает да разхубавявам града, че няма и да помисля да го напусна. – Думите се изляха от устата на Адриан като потоп от спукан бент. – Ще се посветя на разисквания  в Сената, ще държа речи, ще надзиравам служители, ще преглеждам списъци, а по света има толкова интересни места! Пълноводният Нил, Делфийската Сибила, прибулените в мъгла планини в Британтия, за които ми разказа... – Размахваше ръце както винаги, когато го обземеше въодушевление. – Храмът на Артемида в Ефес, вековните гори в Дакия...

– Ще ги видиш ли някога? – попита Сабина. – Плотина ми каза, че е решена да те види консул, преди да навършиш трийсет. А консулите не пътуват много.

– Да – съгласи се мрачно Адриан.

Известно време вървяха мълчаливо.

– Императрицата ми възлага големи надежди – подхвана сдържано Адриан и вятърът развя диплите на снежнобялата му тога. – Опитвам се да не я разочаровам. Все пак тя ме е отгледала. Дължа ѝ много.

– И ще изживееш дните си както иска тя?

Отново замълчаха. Край тях мина нумидийска[23] робиня, понесла кошница върху рамото си. Пътьом отпъди с ръка моряк, който ѝ подвикна цинично от винарната. Астролог с няколко дрипави звездни диаграми махаше подканващо на минувачите и Сабина спря.

– Да го попитаме ли какво вещаят звездите ни? Така ще разрешим въпроса. Ако вярваш в астролози, разбира се.

– О, вярвам.

– И се наричаш разумен човек! – подкачи го тя.

– Несус, астрологът на император Домициан, ми предсказа бъдещето, когато за пръв път облякох тога на зрял мъж – спомни си замислено Адриан. – Предсказанието ми се стори толкова странно, че не знаех какво да мисля. Научих се да разчитам посланията на звездите, за да проверя думите му. Всеки път предсказанието му се потвърждаваше.

– Така ли? – Сабина наклони глава на една страна. – Това ли имаше предвид онзи ден в ателието на чичо Парис, когато ми каза, че вече знаеш съдбата си? Какво гласи предсказанието?

– Че никой човек няма да види повече свят от мен. Мисля, че плановете на Плотина за бъдещето ми ще ударят на камък. – Адриан погледна Сабина – не снизходителен, нито назидателен, а сериозен, светнал поглед. – Ела да видиш света с мен, ако искаш.

Сабина издържа погледа му няколко секунди и после се взря в нара. Укори се, че не е броила изядените зрънца... Пръстите ѝ розовееха като утринно слънце.

– Колко зрънца има според теб в един нар?

– Около шестстотин – отвърна бързо Адриан.

Винаги знаеше отговорите на такива въпроси.

– Аз съм изяла повече от две трети – продължи Сабина. – Ако приложим метода на Просперина от мита – един месец брак с Плутон за всяко изядено зрънце... мисля, че ще разполагаме с повече от трийсет и пет години да разгледаме света. Достатъчно ли ти се струва?

ВИКС

Не открих Сабина нито в стаята ѝ, нито в библиотеката, нито в атриума. Най-сетне я видях в най-отдалечения край на градината, седнала на мраморна пейка пред фонтан, спрян за зимата. Беше си наметнала бледосиня мантия, а в скута ѝ имаше полуразгърнат свитък. По това време вече се бях ядосал страшно, та просто се втурнах към нея и изкрещях:

– Адриан?

– Здравей, Викс – отбеляза с показалец докъде е стигнала ѝ ме погледна. – Закъсня, знаеш ли? Тук е студено, но избрах място, където да се накрещиш на спокойствие.

Не се предадох.

– Ще се омъжиш за сенатор Адриан? – Ококорена робиня ми съобщи новината, когато се върнах от Капитолийската библиотека, където ме бяха изпратили да свърша нещо. – Адриан! Този превзет задник с рибешка физиономия!

– Не е с рибешка физиономия – възрази Сабина. – Но ще ми трябва време да свикна с брадата – добави замислено тя.

– Защо? – изкрещях.

– Е, свикнала съм да целувам теб, а ти нямаш брада, та сигурно отначало ще ми се струва странно...

Изтръгнах свитъка от ръцете ѝ и го запокитих във фонтана. Фонтанът беше замръзнал и свитъкът само отскочи и се разгърна. Недостатъчно драматично според мен.

– Съжалявам, Викс – тя се изправи с разкаяно изражение. – Дразня те, а не бива. Да, ще се омъжа за сенатор Адриан? Защо не?

– Защо не?! – Не намирах думи.

– Все за някого трябва да се омъжа. – Изглеждаше толкова дребничка в ореола на зимното слънце, с коси, спускащи се по гърба ѝ като първия път, когато я видях. – Какво друго да направя? Да остана завинаги при татко, да чета и да си играя с Лин и с Фаустина? Или да стана весталка? Позакъсняла съм и за двете. Време е да се омъжа, а Адриан ще свърши работа не по-зле от когото и да било. Дори по-добре.

Закрачих напред-назад около фонтана, неспособен да се свъртя на едно място.

– Защо?

– Той иска да пътува. Обеща след сватбата да ме заведе в Атина. И в Тива, а вероятно и в Египет. Навсякъде. – Тя се усмихна. – По-добре е от някой скучен претор, който иска само деца и вечерни пиршества. Ще оставим Рим на политиците и ще обиколим света заедно.

– Не и ако онази кучка императрицата постигне своето – просъсках. – Императрица Плотина ще те държи под чехъл. Ще те проверява по десет пъти дневно да се увери доколко си подходяща за питомеца ѝ. Ако искаш да видиш свят, не се омъжваш за мамино синче, което не напуска града без разрешение от мама.

– Ще се справя с Плотина – каза Сабина. – Все пак тя не може да се мери с императрицата на Домициан.

– Ами аз? – изръмжах.

– Какво ти?