– Виждал съм императори и преди. Не искам да виждам повече.

– Лъжец.

Винаги усещаше кога лъжа. Наистина бях любопитен да видя този император. Войник, казваха, но сенаторите го харесвали, макар обикновено да не си падали по войници. Популярен. Интелигентен. Но какво още?

Сабина заби показалец в гърдите ми.

– Само толкова ли можеш да ме стоплиш?

– Ще се постарая, домина...

Прокарах длан по голия ѝ гръб и по-надолу и както обикновено разговорът приключи. Правихме любов няколко пъти – на деветнайсет си в разцвета на силите си, – както предишната и както следващата нощ.

– Виждаш ми се изморена напоследък, Сабина – възкликна Калпурния на сутринта. – Под очите ти има сини кръгове! Да не би да те претоварвам с тази нелепа вечеря?

– Просто не спя много – отговори прямо Сабина и на мен ми се стори, че домина Калпурния се втренчи остро в доведената си дъщеря.

Но нямаше какво да види. Сабина никога не ми хвърляше светнали погледи, не ме докосваше по ръката, когато се разминавахме по коридорите, не проявяваше към мен повече от дружелюбния интерес, с който се отнасяше към всички роби и свободни прислужници. Същият дружелюбен интерес, с който ме посрещна първия път в атриума на баща си, на конните надбягвания след това... същият като интереса, който будех у нея и сега между другите ни занимания.

Което всъщност беше добре. Едно-две момичета се бяха захласвали по мен преди и само ме поставяха в неудобно положение. Влюбените момичета винаги започват да разпитват за чувствата ти и обикновено резултатът е порой от сълзи (за тях) и плесник в лицето (за мен). А Сабина не изглеждаше ни най-малко захласната и това беше добре. Не можех да ѝ се наситя, вярно, но и аз не бях захласнат по нея. Честно казано, не знаех какво изпитвам към нея. С две думи, беше добре, че е благоразумна.

Много добре.

ГЛАВА ШЕСТА

ПЛОТИНА

Понякога Плотина се отчайваше. Наистина. От четири години съпругът ѝ беше император на Рим, но беше ли се научил на обноски?

– Толкова се радвам да ви видя – промърмори Плотина на сенатор Норбан и съпругата му, когато влязоха в атриума, ала гръмогласният поздрав на Траян заглуши думите ѝ.

– Маркус! Ти, куци кучи сине с ум като бръснач, честита Сатурналия!

Плотина вдигна очи към небето, когато съпругът ѝ стисна сенатор Норбан в мечешка прегръдка. Сенаторът изглеждаше развеселен, след като римският император го пусна да стъпи отново на краката си.

– Милостиви богове, Калпурния, да не би да се каниш да изтърсиш жребчето всеки момент? – Траян млясна звучно бузата на домакинята. – Ако е момче, кръсти го на мен и, ще направя нещо хубаво за него. Не, по-добре го кръсти на по-големия му брат. Не познавам по-добър човек от Паулин. Далеч по-добър е от мен...

Плотина вдигна ръка да даде знак на антуража им. Много гости се бяха събрали на вечерята у сенатор Норбан – сенатори и сенаторски съпруги с фризирани коси, кикотещи се момичета и засмени млади мъже, елегантни пажове, преторианци в червено и златно и постоянната свита на Траян, състояща се от легати и легионерски офицери с груби езици.

– Не бива винаги да се движиш сред рояк войници! – възразяваше Плотина.

– Защо? Така няма опасност да скучая.

И, разбира се, всички войници от свитата му бяха красиви мъже. Личните предпочитания на съпруга ѝ наистина не бяха нейна работа, но нима не можеше да спи с послушни роби като повечето мъже с неговите вкусове? Тогава на празненствата ѝ нямаше да се тълпят огромни здравеняци с груби гласове и ризници.

– Императрица Плотина! – възкликна Калпурния. – Колко прекрасно изглеждате! Ще посрамите и Юнона с тези смарагди!

– Бижутата не ме интересуват – Плотина сведе глава, за да докосне дискретно по страните дребничката съпруга на Маркус в синя коприна. – Нямах никакви, преди да дойда в двореца. Недоумявах как една спестовна жена е способна да преглътне подобно разточителство.

– Е, бижутата ми помагат през последните месеци. – Калпурния погали окръгления си корем, а сапфирите на ушите и около врата ѝ просияха като сини очи в светлината на лампите. – Дрехите вече не ми стават за разлика от огърлиците.

Бременна отново – Маркус определено не си губеше времето. Толкова благоразумен човек, истински гръбнак на Сената, но всички знаеха колко сляпо обича съпругата си (на неговата възраст при това!). Калпурния обаче беше мила жена, макар и склонна към лекомислие. Да не споменаваме разголените деколтета!

– Калпурния, ще извиниш, надявам се, съпруга ми, че изглежда като дрипльо. Така и не успях да го придумам да сложи прилична тога за вечерята.

– По половин ден се задушавам в проклетата тога! – оплака се Траян добродушно. – Знам, че Маркус няма да възрази, ако старият войник загърби протокола в името на удобството.

– Мъже! – Плотина погледна Калпурния с многозначително повдигнати вежди.

Атриумът вече гъмжеше от гости; разхождаха се наоколо и разговаряха; жените и мъжете си разменяха шеги и се смееха звънливо на фона на бълбукащия фонтан в центъра на атриума и трелите на лютните, долитащи откъм нишата. Траян вече се смееше най-гръмогласно от всички, подхвърляше шеги и потупваше със замах събеседниците си по гърбовете.

– Такова дете е! – каза Плотина на Калпурния. – Като повечето мъже, естествено, но някои са по-вдетинени. Може ли да разменим няколко думи насаме? Искам да обсъдим нещо важно...

– Разбира се, императрице. Вино?

– Овесена отвара. Не пия вино.

Не го ли знаеха всички?

Двете жени закрачиха бавно край колоните в дъното на атриума. Калпурния поспираше от време на време да даде нареждания на робите, да прошепне нещо на иконома, да поздрави гост, да се помоли дискретно: "Отиди да спасиш Маркус от онзи ужасен досадник Серван", а Плотина отговаряше с царствено кимване на поклоните, които я следваха като шлейф из залата.

– Става дума за доведената ти дъщеря.

– Знаех си, че ще забележите закъснението на Сабина – сподели тъжно Калпурния. – Сигурна съм, че още се конти. Такива са си момичетата.

Нищо подобно. Плотина никога не се кипреше пред огледалото, дори на младини. Но си замълча. Трябваше да разреши съществения въпрос, и то още тази вечер.

– Искам да поговорим за сватбата ѝ. Не бива да отлагате повече.

– Опасявам се, че още не е взела решение. Маркус ѝ е предоставил свобода на избор. В границите на разумното, разбира се.

– Сенатор Норбан е твърде либерален към нея. Едно неопитно момиче е неспособно да вземе толкова важно решение.

– Сабина не витае из облаците – усмихна се Калпурния. – По-мъдра е от мен, когато бях на нейните години.

Плотина усети как главоболието започва да стяга слепоочията точно там, където плитките ѝ бяха прихванати с дълги фиби. Когато главоболието се развихреше, фибите сякаш се впиваха в черепа ѝ.

– Ще бъда откровена, Калпурния. Скъпият Публий е очарован от нея.

– Нима? – възкликна небрежно Калпурния. – Наистина ли?

– Да – Плотина се насили да отпие глътка от овесената отвара. – И не искам да страда. Очевидно той е най-добрата партия за доведената ти дъщеря.

За всяко момиче, навсякъде.

– Той несъмнено е приятен млад мъж, императрице.

"Той е съвършен млад мъж – прииска ѝ се на Плотина да отсече. – Доведената ти дъщеря трябва да благодари на колене на боговете за него."

– Нали ще ѝ поговориш за него? Ако се намесиш, ще разсееш колебанията ѝ.

– О, Сабина никога не се двоуми.

Капурния спря да каже нещо надве робини, които се поклониха и тръгнаха из атриума с подноси с пълни чаши и плодове.

– Тогава поговори със съпруга си – Плотина стисна ръката на Калпурния в знак на женска солидарност. – Не е необходимо много, сигурна съм. Всички в Рим знаят, че го въртиш на малкото си пръстче.

– Не знам какво намеквате – отвърна с охладнял глас Калпурния.

– Лесно е. Просто го накарай да стегне дъщеря си.

– Не мога да заповядвам на Маркус, императрице. А и не искам.

Не беше признак на добро възпитание да подбелваш очи, но Плотина се изкуши. Калпурния не знаеше ли правилата на играта? Мъжете се заливат от смях на празненствата, важничат в центъра на вниманието, въобразяват си, че коват закони. Жените остават в сянка, та съпрузите им да обират овациите. Да е тиха и смирена, разбира се, е дълг на всяка съпруга. Но дълг на всяка съпруга е и да се погрижи от мъжката показност да произтекат правилните решения. Нима се налагаше да ѝ го обяснява?

Очевидно.

– Съжалявам, ако с Адриан сте неудовлетворени от поведението на Сабина – гласът на Капурния вече не звучеше любезно. – Но баща ѝ не е склонен да я пришпорва, нито пък аз. А сега ме извинете, виждам, че готвачът се опитва да привлече вниманието ми. Надявам се да не е прегорил охлювите.

Отдалечи се бързо от гостите и Плотина остана сама, стиснала чашата с овесена отвара, до обрасла с лозница статуя на Пан. Не биваше да възлага надежди, че съпругата на Маркус Норбан ще помогне на скъпия Адриан. Калпурния очевидно е простодушна жена за разплод и нищо повече.

Плотина вдигна ръка и започна да масажира слепоочията си. Главоболието определено се надигаше – от онези, които я измъчваха, когато хората ѝ противоречат. Ако знаеха как боли, никога нямаше да си позволят да се държат така.

– Сабина! – извика Траян сърдечно, когато фигура в сребристо влезе в атриума. – Закъсняваш, малка Сабина!

– Простете ми, цезаре. – Момичето се поклони, после се вдигна на пръсти да го целуне по бузата.

– Не, разбира се, липсваше ми! – Прегърна я, после отстъпи одобрително назад. – Красива си, Вибия Сабина. Разбирам защо половината ми офицери искат да се оженят за теб.