– О, когато се ожениха, тя донесе на господаря половин Тарачина и Тоскана!

За пръв път видът ѝ го издаваше.

– Красива, богата и ви обича – прошепнах на сенатор Норбан, когато закуцука към съпругата си. – Извадили сте късмет, доминус. Всеки мъж в Рим би я взел само заради хляба ѝ.

Той ме изгледа по вече познатия ми начин – полуядосано, полуразвеселено, – но не ме укори за безочието. Никога нямаше да свали от трона император, ако не бях аз – нито той, нито аз го бяхме планирали предварително, но се случи и ни свърза трайно. Той ми позволяваше повече волности, отколкото е редно. И раздразнението му се изпари бързо, когато домина Калпурния влетя в прегръдките му. Всъщност сцената ми напомни за миг баща ми, огрубял в гладиаторски битки, който улавяше лицето на мама в длани по съвсем същия начин.

Красавиците невинаги са най-омайни. Влюбят ли се във вас жени като домина Калпурния и като майка ми, влизат ви под кожата и сте изгубени. Чувствайте се предупредени.

– Маркус, очите ти са се подули – укори го домина Калпурния нежно. – Пак ли си чел на слаба лампа? Викс, върни тези свитъци в талигата, съпругът ми няма да работи във вилата. Милостиви богове, Викс, какво е станало с окото ти?

– Нищо – измърморих аз.

– Скрий свитъците в кабинета – прошепна ми сенаторът, когато съпругата му се обърна с гръб към нас, и аз тръгнах послушно към къщата, разминавайки се с малката Фаустина, втурнала се да получи прегръдка от баща си.

Просторна вила – фонтани под отворените покриви, коридори с изящни колони, мозайки със скачащи риби и преплетени лози по подовете. Кабинетът вече беше зает, когато влязох вътре.

– Здрасти, Викс. – Сабина вдигна поглед от книгата си без капчица изненада. – Пристигна ли татко? Явно сте пътували леко. Вече си чул, предполагам, мнението на всички за насиненото ти око?

– Да – отвърнах. – Всички забелязаха проклетото насинено око.

– Изглежда впечатляващо. – Тя стана от канапето, боса, с голи ръце и светлокестеняви коси, спускащи се по гърба ѝ. – Е, аз няма да те питам как си се сдобил с него.

– А трябва. – Неохотна усмивка надделя над раздразнението ми. – Интересно е. Крадци, бандити, дракони.

– Дракони! Много любопитно! – Сабина нави свитъка. – Ще отида да видя татко. Радвам се, че си дошъл при нас, Викс.

Излезе и се размина на прага с втората си майка.

– Дай ми свитъците, Викс. Знам, че ти каза да ги скриеш от мен...

Подадох ѝ чинно свитъците и ненадейно ободрен, тръгнах да търся иконома.

– Къде ще спя?

– Ще делите стая с един от другите телохранители. Знаеш ли как изглежда окото ти?

– Знам.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

САБИНА

Сабина харесваше терасата на вилата в Баие. В топлите дни нареждаше на иконома да изнесе канапетата, за да вечерят на открито, галени от нежния летен бриз, да наблюдават как сенките се удължават върху плочника и как сияе синята шир отвъд. Понякога вдигаше очи над купите с грозде и си представяше, че погледът ѝ стига отвъд хоризонта, чак до големите провлаци, издадени в морето. Адриан, роден в Испания, ѝ беше описвал тези места с блеснали очи и размахвайки ръце. Колоните на Херкулес с ореол от солена пяна, океанската шир и още по-широкия свят отвъд.

– Толкова е хубаво да отпочинем заедно – прекъсна мислите ѝ Калпурния, прегърнала с една ръка малкия Лин, докато с другата се опитваше да си обели нар. С последното бебе ѝ се ядяха стриди, а сега – нарове. – Маркус, обещай ми да не се връщаш в Рим поне един месец. Трябва ти отдих.

Сабина ядеше разсеяно парче печена гъска, вперила очи в хоризонта. Какво ли има отвъд Колоните на Херкулес? На север, разбира се, е Британия. Но на запад? Далеч на запад? Адриан не знаеше и не го интересуваше особено.

– Диви места – беше ѝ отговорил пренебрежително. – Защо да мислим за пустошта, Вибия Сабина, след като цивилизованият свят предлага повече, отколкото ще успееш да видиш, дори да живееш хиляда години?

– Не мога да остана тук цяло лято – възрази баща ѝ. – Пиша нов трактат.

Защо повечето сенатори, замисли се Сабина, изглеждат притеснени и уязвими без тогите си, все едно са костенурки, неочаквано останали без коруби. Нейният баща обаче, отпуснат спокойно на канапето в обикновена туника и прегърнал през рамо малката Фаустина, приличаше на император.

– Трактатът ще почака – настоя Калпурния. – Ще отидем заедно на серните бани, за да отмием мръсния градски въздух от дробовете ти.

За да заглуши протестите му, тя пъхна с порозовели пръсти зрънце от нара в устата му.

– Знаеш правилата, татко – усмихна се Сабина. – Един ден тук за всяко зрънце нар, което изядеш. Като Пропесрина и Плутон.

– О, добре, значи десет дни. – Калпурния изрони още зърна. – Единайсет, дванайсет, тринайсет...

– А аз мислех, че е добре да дам класическо образование на дъщеря си – поклати глава Маркус.

– Наистина трябва да останеш, татко. На Калпурния ѝ призлява от бременността, но се чувства по-добре, когато си тук.

По лицето на Маркус изведнъж се изписа тревога и той улови ръката на съпругата си, лепкава от плодовия сок. Калпурния, стисна пръстите му и погледна Сабина. Миглите ѝ потрепнаха едва доловимо, а Сабина скри усмивката си в чашата. Втората ѝ майка беше жилава като планинско пони, но със Сабина бяха сключили мълчаливо споразумение, че всякакви методи – от невинните заблуди до откровените лъжи – са позволени, стига да са в интерес на мъжа, когото и двете обожаваха.

– Тогава ще прекараме лятото тук – обяви Маркус. – Петимата. Тъкмо ще имам време да започна да обучавам Фаустина. Малко гръцки, малко реторика...

– Маркус, скъпи, тя е само на шест. За какво ще я готвиш? За кариера в Сената?

– Ако вметнеш по някой гръцки глагол в хубава приспивна приказка, мозъкът ги попива лесно. – Маркус разроши русата коса върху малката главица, сгушена под ръката му.

– Обичам приказки – обади се Фаустина с уста, пълна с печено гъше месо. – Татко знае най-хубавите приказки. Като онази за царя, когото убили в банята! И за принца, който убил майка си!

Калпурния стрелна с очи съпруга си, а Сабина потисна напушилия я смях.

– Гръцки трагедии ли ѝ разказваш, Маркус? Вместо приспивни приказки?

– Адаптирани – отвърна гузно той. – Без страшните подробности... Фаустина, защо не пробваме нещо по-леко това лято? Иторията за Ифигения в Таврида, да речем? Аз ще чета мъжките роли, а Сабина – женските...

– Всъщност – прекъсна го небрежно Сабина – мислех да се върна в Рим.

– Но защо? – Калпурния спаси купата си с плодове в последния момент, преди малкият Лин да я събори. – През лятото в Рим е горещо като в пещ и мирише по-зле от клоака.

– Знам – сви рамене Сабина. – Но ако се върна в града, ще избегна ухажорите. Всички ще се изсипят в Баие и ще се препъвам в тях. Татко, останаха ли стриди?

– Няма да се тълпят пред прага ни, ако си избереш един – уточни Маркус.

– Подай ми целия поднос. – Сабина гребна цяла шепа стриди.

– Разбираш прекрасно какво имам предвид.

– Кого ще избереш, Сабина? – Калпурния взе малко сребърно ножче да обели следващия нар.

– Чудя се... – отвърна ведро Сабина.

– Не бива да отлагаш дълго. На осемнайсет години си. На твоята възраст някои вече имат бебета.

– Искаш да се отървеш от мен ли?

– Глупости! – намеси се баща ѝ. – Никога не съм бил привърженик на ранните бракове. Осемнайсет е достатъчно крехка възраст.

– Скоро ще избера. – Сабина разтвори поредната стрида. – Но моля за още месец-два спокойствие. Трибун Адриан е много настойчив.

– Мислех, че вече го харесваш. Разговаряте с часове, когато дойде.

– Той поне говори с часове – поклати весело глава Маркус. – Обича да слуша гласа си.

– Не ми пречи – обясни Сабина. – Интересно ми е, ако успея да го накарам да разказва за пътешествията си. Обиколил е цяла Испания и Галия. Татко, защо не приемеш да те назначат за провинциален губернатор? Така ще посетя някое интересно място. Испания или Галия? Или Египет?

– Колебая се за Адриан – обади се замислено Калпурния. – Чаровен е, несъмнено...

– С теб е чаровен, разбира се – вметна Сабина. – Смята те за олицетворение на римската женственост.

– Да, много мило от негова страна. Харесвам мъже, които умеят да отправят красноречиви комплименти.

– Неодобрение ли усещам? – попита Маркус.

– Адриан е способен, освен че е чаровен. Тоест сигурно го очаква блестящо бъдеще. Но... – Калпурния вдигна розов показалец точно като съпруга си, когато нападаше Сената заради някоя вратичка в закона. – Адриан върви със свекърва.

– Майка му е починала – възрази Сабина.

– Императрицата обаче не е – напомни злокобно Калпурния. – Гледала го е по-дълго от родната му майка. А императрица Плотина не е свекърва-мечта.

– Затова ли се омъжи за мен? – засмя се Маркус. – Не заради милите комплименти, а защото майка ми лежеше обезвредена в гроба?

– О, не се шегувайте! – Калпурния улови юмручето на малкия Лин и го размаха да привлече внимание. – Последното, от което се нуждае една млада съпруга, Вибия Сабина, е свекърва ѝ да си вре носа навсякъде, да критикува домакинските ѝ умения, характера ѝ и децата ѝ. – Калпурния потрепери. – А императрица Плотина има много дълъг нос.

– Разбирам... Свекърва, която ще ми се меси – усмихна се Сабина. – Други възражения срещу Адриан?

– Репутацията му далеч не е неопетнена. Настанил е един певец в много луксозно жилище на Авентинския хълм и... хмм, не пред децата. – Калпурния вдигна вежди. – Да не споменаваме, че е осем години по-голям от теб.