Sara Shepard - Игра на лъжи

Гарет я отвлече чак до къщата, преди тя да откаже да го следва повече.

— Онова навън беше много грубо от твоя страна. Не може така да ме откъсваш по средата на разговор. Нали от мен се очаква да бъда домакиня.

Гарет се обърна към нея и я хвана за ръката.

— Аз те спасявах, Сътън. Ландри те беше хванал в капан.

Ема се намръщи.

— Не е вярно.

— Напротив. — В гласа на Гарет се усещаше една леко снизходителна нотка. Сякаш той знаеше най-добре.

Ема го зяпна изненадано. Отвън гърмеше музика. Трамплинът за скачане в басейна издрънча — очевидно някой скачаше от него.

— Аз не съм ти някоя девица в беда — каза най-накрая тя с пламнали бузи.

Гарет я погледна объркано.

— Съжалявам — каза той и я хвана за ръцете. — По дяволите. Просто исках да остана насаме с теб. Цяла вечер не съм те виждал.

Ема се облегна на стария часовник, припомняйки си срамежливия поглед на Итън, когато й даваше шоколадовите бонбони.

— Щом ти дам подаръка, веднага ще ми простиш за намесата — рече убедено Гарет. — Гарантирам ти. — След това сграбчи Ема за ръката и я поведе нагоре по стълбите.

Тя го последва, стъпвайки върху купчината сгънати тениски, които госпожа Мърсър беше оставила върху едно от стъпалата. Какво толкова й беше приготвил Гарет, че да не може да й го даде долу?

— Стигнахме — рече той с приглушен глас и отвори вратата на спалнята на Сътън. Навсякъде бяха поставени запалени свещи. Миризмата на лавандула подразни обонянието й. От тонколоните тихо се носеше песен на Били Холидей. Гарет беше спуснал плътно пердетата и беше посипал пода и леглото с розови листенца. Върху възглавницата й беше оставена кутия бонбони „Валрона“, а на нощното шкафче имаше две чаши шампанско.

Ема зяпна изненадано. Спомни си разговора им в планината. Онова, което обсъждахме през лятото. Нашите… планове? Смятам да го осъществя на рождения ти ден.

— О, Господи! — прошепна тя.

Песента на Били Холидей премина в акустична любовна песен на Джак Джонсън. Гарет се усмихна сериозно на Ема. След това бавно разкъса тениската си и я хвърли на пода. Събу обувките си и ги изрита встрани, после бавно започна да разкопчава колана си.

— О, Боже, спри! — извика Ема.

Гарет замръзна, бузите му пламнаха и ръцете му леко потрепнаха. Свещите продължаваха да пукат.

— Ъ-ъ-ъ… — Ема се изкиска нервно. Цялата работа й изглеждаше абсурдно… абсурдна. Познаваше Гарет от колко… две седмици? И сега трябваше да спи с него? — Съжалявам, не мога да го направя. — Тя посочи леглото.

Гарет се отпусна колебливо на ръба му и погледна Ема, която постепенно започна да се изчервява.

— Но… нали цяло лято го обмисляхме?

Ема зяпна изненадано.

— Тоест аз го обмислих — продължи Гарет и прокара пръсти през щръкналата си коса. — И реших, че си права: няма смисъл да чакаме. Исках първият ми път да е с теб. Не искаш ли да бъдеш с мен, Сътън?

Погледът на Ема шареше из стаята, опитвайки се да избегне боксерките, които се подаваха над дънките му. Искаше й се да изкрещи: „Аз не съм Сътън!“.

— Явно съм си променила мнението — рече вместо това тя.

— Променила си си мнението? — Гарет отчаяно се опитваше да срещне погледа й. След това се облегна на матрака. — Чакай малко — каза той с нисък, разтреперан глас. — Нима всичките ни разговори за секс са били просто една голяма шега? Така ли си постъпила и с Теър?

— Не, разбира се, че не! — Ема тръсна глава, чудейки се какво ли е причинила Сътън на Теър. — Просто… не мога…

Тя отстъпи назад. Миризмата на ароматните масла започна да замайва главата й.

— Съжалявам — каза отново тя. След това рязко отвори вратата и изтича в коридора. Вместо да хукне надолу по стълбите към партито, тя се врътна в другата посока и се шмугна в съседната стая.

Затвори вратата в мига, когато Гарет излезе в коридора.

— Сътън? — извика той. Ема се притаи до вратата. Чу стъпките му по килима. — Сътън? — извика отново той.

Ема не помръдна, стараеше се да диша тихо и се молеше той да не реши да влезе в стаята.

След минутка Гарет простена. Затръшна се врата, но няколко секунди по-късно се отвори отново. Ема чу стъпките му надолу по стълбите.

Тя се обърна, отпусна се на земята и се облегна на вратата, въздъхвайки с облекчение. Стаята, в която беше влязла, имаше две нощни лампи с формата на диамант, които осветяваха легло, покрито с кувертюра на черни и бели райета. В единия й ъгъл стоеше розово-бял яйцевиден стол. До прозореца висеше авангардно украшение, направено от движещи се пръчици и пластинки, а стените бяха покрити с многобройни фотографии на момичета. Ема примигна при вида на огромното трикрило огледало на стената до гардероба. Намръщи се при вида на макбука на бюрото и телевизора с плосък екран върху ниската масичка. Стаята изглеждаше точно като тази на Сътън, но на обратно. Значи това беше… спалнята на Лоръл?

Ема бавно се изправи и коленете й изпукаха. Досега не беше влизала в стаята на Лоръл — тя винаги държеше вратата си затворена. Тя светна лампата, която стоеше на бюрото и започна да разглежда снимките на таблото за обяви. Снимката на Сътън и приятелките й пред къщичката с маймунките в зоопарка й се стори странно позната. Както и една друга на Сътън, Шарлът и Мадлин, които размахваха готварски лъжици една срещу друга. Същите снимки имаше и в стаята на Сътън — и Лоръл я нямаше на нито една от тях.

Имаше нещо зловещо в това, че стаята на Лоръл беше огледално копие на сестрината й спалня. Сякаш проучваше Сътън, помисли си тя. Подготвяше се да се превърне в нея.

Ема се приближи на пръсти до леглото на Лоръл и надникна под него. Освен една тенис ракета, там имаше няколко чорапа и ластици за коса. Ема отвори дрешника. Отвътре я лъхна лек мирис на парфюми и чисто нови дънки. Докато всичко в дрешника на Сътън беше на мястото си, блузите и роклите на Лоръл висяха безразборно по закачалките, а дънките и тениските бяха натрупани в ъгъла. Обувките й бяха разпилени по пода.

Ема затвори вратата на дрешника и разтърка слепоочията си. Не можеше да няма нещо тук. Някакво доказателство за онова, което беше извършила Лоръл.

Надявах се, че такова не съществува. Надявах се да не го е направила тя.

Светещият екран на компютъра озаряваше стаята. Ема преглътна тежко, приближи се до бюрото и седна пред него. Скрийнсейвърът представляваше монтаж от снимки на Сътън, Лоръл и останалите от групичката на танци, в ресторанти и по време на взаимните гостувания. Когато Ема докосна мишката той бързо изчезна и разкри тъмен десктоп с икони и файлове. Повечето бяха озаглавени „Доклад за Шекспир“ или „Парти на Ш.“.

Пред вратата се разнесе леко поскръцване. Ема замръзна и вдигна глава. Откъм партито на долния етаж се разнесоха викове. Нечий телефон иззвъня. Тя напрегнато се ослуша за други звуци наблизо и бавно издиша.

Обърна се отново към компютъра, изтегли търсачката и бързо написа в полето „Игра на лъжи“. Изскочи една папка, скрита дълбоко във външния диск. Ема кликна няколко пъти върху нея. Компютърът издаде остър лаещ звук.

В папката имаше няколко клипа. Ема кликна върху първия и той се оказа кратко видео на Мадлин, която се преструваше, че се дави в басейн. Същия клип Ема беше видяла във Фейсбук. На друг клип Сътън, Шарлът и Мадлин се намираха на зелено голф игрище и боядисваха със спрейове някаква скала.

— Обзалагам се на хиляда долара, че Лоръл няма да дойде — каза Сътън. Този клип също го имаше в страницата на Сътън във Фейсбук.

Ема разгледа и останалите клипове: един на Сътън, която се обажда на полицията и им казва, че е чула бебешки плач от контейнера за отпадъци. В друг клип Мадлин открадна колата на госпожа Мърсър, докато тя пазаруваше в супермаркета, а останалите момичета се криеха в храстите с камера и се разхилиха, когато госпожа Мърсър излезе от магазина и се паникьоса. В друг клип едно от момичетата обърна чиновете в класната стая с краката нагоре и закачи американското знаме на обратно. Клиповете продължаваха. Номер след номер. Като че ли нямаха край.