Но когато Ема се приближи до Беки, ръцете й просто преминаха през тялото й. Тя отстъпи назад и примигна.

— Мамо? — извика тя отново. Опита се да докосне Беки, но тя сякаш беше направена от пара. После Ема докосна своето лице, за да се убеди, че е истинска. — Какво става тук?

— Не е онова, което си мислиш, скъпа — отвърна Беки с глас на заклет пушач. — Трябва да внимаваш — добави тя. — Трябва да пазиш тишина. Скоро нещата ще станат твърде опасни.

— К-какво имаш предвид? — попита Ема.

— Ш-ш-шт.

— Но…

Тогава Беки пристъпи напред и притисна ръка към устата на Ема. Тя й се стори като истинска, твърда и стабилна.

— Трябва да направиш нещо за мен.

Изведнъж ми проблесна нещо. Чух същият глас да ми казва високо и ясно „Трябва да направиш нещо за мен“. Поне ми се струваше, че е същият глас. Не бях сигурна, дали говореше на мен… или на някого другиго. Но тъкмо когато се опитвах да вникна по-дълбоко в този спомен и той се разпадна.

Изведнъж Ема отвори очи.

Отново се намираше в тъмната стая на Сътън. Вятърът полюшваше пердетата. Чашата с вода, която беше напълнила преди да си легне, стоеше на нощното шкафче. Сънят все още пулсираше в главата й. Тя се надигна и зрението й се проясни. Над нея стоеше някаква фигура.

Беки, помисли си веднага Ема. Но фигурата имаше руса коса, не кестенява. Носът й беше леко чип и бузите й бяха обсипани с лунички. Ема погледна в турмалиново-зелените очи на Лоръл. Тя протегна ръка и запуши устата на Ема.

— Викай! — изкрещях аз като обезумяла.

И Ема направи точно това. Изрита чаршафите и се вкопчи в ръцете на Лоръл. Тя отстъпи с изненадано изражение на лицето. След миг вратата на спалнята се отвори и родителите Мърсър нахълтаха вътре. Господин Мърсър беше гол до кръста. Госпожа Мърсър беше облечена с карирано долнище на пижама и дантелено потниче. Дрейк също се намърда вътре и излая няколко пъти.

— Какво става тук? — поиска да разбере господин Мърсър.

— Лоръл се опита да ме убие! — изпищя Ема.

— Какво? — Лоръл отстъпи от леглото, сякаш изведнъж се беше подпалило.

Ема се дръпна назад, докато не се притисна към таблата на леглото. Гърдите й се разтърсваха от ридания.

— Опита се да ме удуши.

Лоръл изписка възмутено.

— Не е вярно! — Тя посочи с ръка електронния часовник до леглото. Червените цифри показваха 12:01. — Дойдох, защото исках първа да ти пожелая честит рожден ден.

— Не лъжи! — Ема придърпа завивката към гърдите си. — Видях те!

— Сътън, скъпа, Лоръл не би направила нещо такова — рече нежно господин Мърсър.

— Сигурно просто си сънувала кошмар. — Госпожа Мърсър разтърка очи. — Да не си разтревожена заради партито?

— Защо ми е да се тревожа заради него? — сопна й се Ема. Тя посочи Лоръл с пръст. — Тя Се Опита Да Ме Убие!

След това Ема отново погледна към семейство Мърсър, които я гледаха скептично.

— Скъпа, защо не слезеш долу да изпиеш една чаша топло мляко? — предложи й госпожа Мърсър.

И след това, прозявайки се, двамата тръгнаха към вратата. Дрейк и Лоръл ги последваха. Но преди да излезе в коридора, Лоръл се обърна и погледна Ема.

Очите й се присвиха. Краищата на устата й увиснаха надолу. Ема усети как във вените й потича огън. В съзнанието й отново прозвучаха думите, които Беки беше произнесла в съня. Скоро нещата ще станат твърде опасни.

Думите се завъртяха и в моето съзнание. И пак ми кажете, че сънищата не се сбъдват.

27.

ЧРД, умри!

— Ето я и нашата рожденичка! — извика Мадлин, пристъпвайки несигурно с яркосините си обувки с тънки високи токчета, облечена със сребриста парти рокля и станиолена корона. Тя постави на главата на Ема почти същата корона, на която с големи розови цифри беше написано „18“.

— Усмихни се! — До нея цъфна Шарлът с къса раирана рокличка и еспадрили. Тя се притисна към Ема и обърна фотоапарата с обектива към тях. Миг преди да блесне светкавицата, Лоръл се присламчи към групичката, прегърна Ема и се ухили широко.

— Зеле! — каза тя свръхентусиазирано. Усмивката й беше толкова бяла, колкото и туниката, която беше облякла върху черните си панталони. Ема се насили да се усмихне, но имаше усещането, че изглежда изплашена.

Приятелките на Сътън се пуснаха и започнаха да пеят „Честит рожден ден“. Шарлът ревеше с цяло гърло. Мадлин пееше точно както Мерилин Монро я беше изпяла на Кенеди. А Лоръл пееше сладко и невинно. Ема леко се отдръпна от нея.

Беше девет часа вечерта и купонът по случай рождения ден на Сътън се вихреше с пълна сила. Диджеят пускаше парчетата от верандата, където се беше разположил. Тълпата се полюляваше на дансинга. Момичетата от отбора по тенис разнасяха табли с ордьоври. Госпожа Мърсър беше опънала коледните лампички на верандата и беше напълнила купи за пунш с безалкохолна сангрия. Поне двайсет и пет евтини уеб камери бяха пръснати по верандата. Три лаптопа бяха сложени на масата до вратата; всеки беше оборудван с USB кабели за директно качване на снимките във Фейсбук и Туитър. Въздухът ухаеше на смесица от парфюми и телове за коса с лека добавка на алкохолни миризми. Върху голяма маса, поставена близо до вратата, беше натрупана купчина подаръци, повече, отколкото Ема беше виждала през живота си. Не че Ема беше в състояние да им се зарадва. Може и да беше облякла бледорозовата рокля, която беше открила в гардероба на Сътън, закачена на закачалка с лепенка „рожден ден“ на нея; може и да беше прекарала цял час във фризьорския салон, за да си накъдри косата; може и да беше обула обувките на високи токчета, които сигурно струваха колко целогодишния й бюджет за дрехи. Но въобще не се чувстваше празнично. При всяко проблясване на светкавица тя примигваше и се обръщаше стреснато. Всеки път, когато някой се приближаваше, за да я поздрави, тя се вцепеняваше. Всеки фойерверк, пуснат от господин Мърсър или някое от момчетата, я караше да примигва. Звучаха й като изстрели. Чувстваше се така, сякаш всяка минута й беше последната.

Надявах се, че греши.

След като изпяха „Честит рожден ден“ Мадлин, Шарлът и Лоръл прегледаха направените снимки.

— Мадлин изглежда пияна — каза Шарлът.

— А аз изглеждам дрогирана. — Лоръл се настани до Ема и й показа снимките. — Единствено ти изглеждаш нормална. Ако решиш да ги качиш във Фейсбук, ще трябва да използваш фотошоп, за да ни изрежеш.

Ема леко се отдръпна от Лоръл; близостта на тялото й я караше да настръхва. Тя я беше наблюдавала цяла вечер. През повечето време Лоръл беше танцувала на дансинга, поръчвайки си бързи, веселяшки песни, които караха всички да се раздвижват. Един час по-рано беше притиснала Ема до басейна и й беше връчила подаръка си за рождения й ден — два билета за „Клетниците“ следващата седмица.

— Можеш да заведеш когото поискаш, но аз бих го гледала с удоволствие — беше казала свенливо тя. — Помниш ли как играехме сцените, когато бяхме малки? Винаги си настоявала да играеш Козет.

Спомням си, исках да извикам аз. Но всичко ми се струваше не както трябва. Как така двете с Лоръл бяхме преминали от игра на „Клетниците“ към взаимна омраза? Как така сестра ми беше решила да ме убие?

Но Ема беше убедена, че Лоръл го е извършила — в съзнанието й ярко изпъкваше споменът как Лоръл се опитва да я удуши рано сутринта. Единственото, което не можеше да разбере, беше защо. Не трябваше ли да запази живота на Ема, за да не разбере никой, че Сътън е изчезнала? Може би Ема не се представяше твърде добре като Сътън. Може би Ема задаваше твърде много въпроси и си вреше носа навсякъде?

Нещо в другия край на верандата привлече погледа на Ема. През задната врата влизаше едно високо момче с късоподстригана коса, облечено с черен пуловер и дънки. Под мишница носеше кутия с шоколадови бонбони „Годайва“ и изглеждаше доста притеснен. Той огледа тълпата, сякаш търсеше някого. Сърцето на Ема подскочи. Итън.

Тя подаде фотоапарата на Мадлин.

— Ей сега се връщам.

— Но, Сътън — възмути се Шарлът, — ние още не сме ти дали нашия подарък.

— Само минутка — извика Ема през рамо.

Докато си проправяше път през тълпата, тя чу Шарлът да въздъхва.

— Какво й става?

Гостите или се бяха струпали покрай масата с храна, или танцуваха на дансинга. Докато се придвижваше между тях, остра миризма на ром погъделичка ноздрите й. Итън явно имаше проблем с минаването през вратата. Габриела го забеляза и се ухили при вида на бонбоните „Годайва“.

— Като че ли някой все още си пада по рожденичката, а? — каза тя и смушка Ема отстрани.

Ема не й обърна внимание и се вдигна на пръсти. Итън беше заклещен между Дженифър и Джулия, единствената открита — и изключително популярна — лесбийска двойка в училище, и трима футболисти, които като че ли разиграваха случка от последната им среща. Ема усещаше, че търпението му постепенно се изчерпва, също както се изтощава батерия на мобилен телефон.

Тя мина на зигзаг между момичетата, струпани около масата с гримове. И най-накрая ето го и него, оставя кутията с шоколадови бонбони на масата с подаръци, обръща се и тръгва към изхода. Тя го хвана за ръката. Раменете му се напрегнаха, но щом я забеляза, се усмихна.