Тя бавно мина между момичетата с вдигнати тазове и стигна до първата редица. Усмихна се приятелски на Ниша, но тя я стрелна със злобен поглед.

Маги наду свирката си и всички от отбора седнаха на пода.

— Както вече знаете, при нас е традиция в първия ден от новата учебна година обличаме екипите на „Холиър“, за да покажем отборния си дух. — Две момичета се развикаха окуражително и засвириха с уста. — Ниша Банерджи и Сътън Мърсър, новите ни капитани, ще ни окажат честта да ви раздадат екипите.

Маги посочи синята пластмасова кутия, която стоеше пред Ниша. Ема надникна вътре и видя грижливо сгънати екипи за тенис, подредени в спретнати купчинки. Тя се опита да извади един, но Ниша я перна по ръката.

— Аз ще се заема.

Ниша се обърна към отбора и започна да ги вика по имена. Момичетата се приближаваха една по една. Ниша им подаваше униформите така, както директор връчва дипломите на абитуриентите. След като всички момичета получиха екипите си и след като Маги се прибра в кабинета си, Ниша извади последния екип от кутията и го подаде на Ема.

— Ето и твоя, Сътън.

Ема разгъна екипа и го разгледа. Ръкавите бяха дълги около два и половина сантиметра. Тениската не успяваше да покрие корема й. Или някой я беше свил в сушилнята, или беше ушита специално за някой Смърф. Няколко момичета се изкикотиха.

Ема усети как се изчервява.

— Ъ-ъ-ъ… няма ли нещо малко по-голямо?

Ниша преметна опашката си през рамо.

— Вече раздадох всички, Сътън. Това ти се полага, защото вчера следобед не ми помогна да разпределя екипите.

— Но… аз не бях тук вчера! — възрази Ема. Технически погледнато тя беше в автобуса на път за Тусон.

Ниша изсумтя презрително.

— Тогава значи на купона у дома е имало някой друг, който страшно много прилича на теб! — Тя посочи с пръст мини униформата. — Хайде, обличай се по-бързо, колежке! Нали трябва да покажеш малко отборен дух! — Тя тръгна навън към тенискортовете, поклащайки бедра, следвана от няколко от по-малките играчи. Кикотът ставаше все по-силен и по-силен и отекваше във високите стени на салона.

Ема сви на топка екипа. Досега никой не се беше държал толкова очевадно злобно с нея. Ниша определено мразеше Сътън.

Аз също мислех така. И това някак си ме изнервяше.

Шарлът се приближи до Ема със свити устни.

— Не можем да й позволяваме да се държи така с теб — изсъска тя в ухото на Ема. — И ти ли мислиш същото като мен?

Ема я погледна безизразно.

— Да я пипнем — завърши Шарлът. — Скоро.

Да я пипнем! Ема усети как вътре в нея се надига някакво неопределено усещане. Но преди да успее да каже нещо, Шарлът я дръпна към вратата и я изведе под безмилостното слънце на Аризона, оставяйки и двете ни да се питаме какво има предвид.

12.

Първата проблемна семейна вечеря на Ема

Веднага, щом Ема се прибра от тренировката по тенис, обонянието й беше подразнено от миризмата на пържоли, печени картофи и кроасани. Госпожа Мърсър подаде глава през вратата на кухнята.

— А, ето те и теб. Вечерята е готова.

Ема прокара ръка по мократа си коса. Веднага ли! Надяваше се да се усамоти за няколко минути преди вечеря. Да се качи горе, да се свие на топка в леглото и да оплаче мъртвата си сестра, която никога не беше виждала, да реши какво ще прави по-нататък…

Тя остави сака на Сътън във фоайето и влезе в кухнята. Госпожа Мърсър поставяше кани с вода на масата, а господин Мърсър отвори бутилка вино и наля в две чаши. Лоръл вече седеше на масата и си играеше с вилицата си. Беше си тръгнала от тренировката по тенис, без да предложи на Ема да я докара.

Ема се настани на стола до Лоръл. До чашата й с вода беше поставен малък хартиен жерав. Лоръл се прокашля и кимна с глава към него.

— Отвори го.

Ема погледна към жерава, после се огледа предпазливо. Предпочиташе да не го отваря, благодаря, особено ако имаше вероятност да се окаже поредната зловеща бележка. Но Лоръл продължи да я гледа. Блестящата хартия за оригами прошумоля, когато Ема бавно започна да разгъва птицата. Върху белия лист пишеше:

„Прощавам ти.

Л“

— Разбрах, че купонът на Ниша бил много смотан. — Лоръл смачка платнената салфетка в ръцете си. — И най-накрая се осмелих да попитам Шар след тренировката по тенис. Тя каза, че са те отвлекли.

Ема сгъна отново оригамито във формата на птица и докосна ръката на Лоръл.

— Благодаря. — Не беше много, но поне някой вече вярваше на онова, което казва.

— Моля — отвърна Лоръл и скришом я погледна с надежда в очите.

Изведнъж в съзнанието ми се появи един размазан спомен за Лоръл. Видях как двете стоим пред врата с табела, на която пише:

„ЛА ПАЛОМА СПА САЛОН И БАСЕЙН — САМО ЗА ГОСТИ!“

И двете бяхме облечени с хавлиени шорти и носехме големи слънчеви очила. „Просто се преструвай, че мястото ти е тук“ — инструктирах я аз, хващайки я за ръката. Тя ме погледна по същия жаден, предан начин, който казваше: „ти си голямата сестра и аз искам да съм като теб“.

Значи сме били приятелки… едно време. Но вече не, съдейки по спомена ми от горещия извор.

— Но можеш да ми се реваншираш — каза Лоръл на Ема, скръствайки ръце на гърдите си. — Маникюр при „Мистър Пинки“ другата седмица, преди рождения ти ден? Може би в четвъртък?

— Става — съгласи се Ема, макар че четвъртък й се струваше ужасно далеч, все едно в следващото хилядолетие. Дали изобщо щеше да е тук следващата седмица?

Госпожа Мърсър измъкна от фурната една голяма чиния. Господин Мърсър извади блестящите ножове за пържоли от чекмеджето. Лоръл се наведе напред. Предницата на блузката й се разтвори и Ема видя розовия й сутиен с фестониран кант.

— Защо избяга така тази сутрин? — прошепна тя. — Мадс ми каза, че те видяла да излизаш от някаква полицейска кола.

Ема се вцепени.

— Опитвах се да се измъкна — прошепна в отговор тя. — Едно ченге, което минаваше наблизо, ме забеляза. Каза ми, че ако не се върна в училище, ще увеличи глобата за колата ми.

— Гадост. — Един меднорус кичур падна пред очите на Лоръл.

Разговорът им беше прекъснат от госпожа Мърсър, която започна да сервира димящите чинии. Оставяше пред всеки порция пържола, спанак и печени картофи. Господин Мърсър пробута на Дрейк едно парче руло, което кучето глътна, без да дъвче. След като всичко беше сервирано, госпожа Мърсър седна и разгъна салфетка в скута си.

— Току-що ми се обади треньорката Маги, Сътън. Каза, че днес въобще не си била във форма.

— О! — Ема си бодна парченце картоф. Нямаше голям успех на тренировката, но поне не се наложи да облича смърфския екип — Маги й беше казала, че ще решат проблема с униформата на следващия ден. По време на тренировката тя беше успяла да върне няколко удара — благодаря ти, Нинтендо! — но сервисите профучаваха край главата й, а когато играха по двойки с Шарлът, тя се засили да посрещне една топка и удари приятелката си отстрани. — Да, май съм позагубила тренинг — рече тя. Без да споменава, че през цялото време беше леко шашната.

Господин Мърсър цъкна с език.

— Причината е най-вероятно това, че не си тренирала цяло лято.

— Няма да е зле да прекараш известно време на кортовете тази вечер. — Госпожа Мърсър избърса устата си със салфетката, на която бяха щамповани ананаси.

— Може пък Сътън да не се е представила добре, защото днес Ниша Банерджи се държа отвратително — намеси се Лоръл. Ема я погледна с благодарност. Хубаво беше, че се застъпва за нея.

За мен, всъщност, имаше предвид Ема. Но аз бях абсолютно съгласна с нея. Радвах се, че Лоръл ми пази гърба.

Меко, замислено изражение се появи на лицето на госпожа Мърсър.

— Как е Ниша? Срещнах баща й в клуба през уикенда. Очевидно това лято е била на тенис лагер. И е изкарала някаква кандидатстудентска програма в Станфорд. Толкова е силна, особено след онова, което се случи с майка й.

Ема изсумтя. Ако силна е синоним на кучка, то госпожа Мърсър беше абсолютно права.

— Ниша е доста зла.

— Абсолютно — съгласи се Лоръл.

— А Мадлин и Шарлът не са? — Госпожа Мърсър лапна парче пържола.

— Мадлин и Шарлът са страхотни — изчурулика Лоръл. — И са много мили.

Госпожа Мърсър отпи от виното си.

— Знаете какво мисля за приятелството ви с тях. Те винаги се забъркват в неприятности.

Ема преглътна тежко хапката си, сещайки се за папката, която детектив Куинлън й беше показал в полицейското управление. Мадлин и Шарлът не бяха единствените, които се забъркваха в неприятности.

— Дори родителите им са… странни — продължи госпожа Мърсър, хапвайки си малко спанак. След като преглътна, тя добави: — Винаги съм намирала госпожа Вега за твърде напориста. Колко е вманиачена по Мадлин и танците. А господин Вега е толкова… напрегнат. Скандалите, които вдигаше на Теър пред всички… — Гласът й секна и тя погледна смутено Лоръл. Тя размазваше равномерно масло върху кроасана.