Съдейки по изражението ѝ, явно и тя се чувстваше по същия начин, затова нежно я придърпа към себе си. Когато лицето ѝ доближи до неговото, той усети топлия ѝ дъх, докосна устните ѝ със своите веднъж, после втори път, преди накрая да се слеят завинаги.

Зарови ръце в косата ѝ я целуна с цялото си същество, вложи всичко, което искаше да му се случи. Тя измърка доволно, когато той я прегърна. Логан леко разтвори устни, усети езика ѝ със своя и изведнъж почувства, че тя е неговата половинка, че случващото се помежду им е най-хубавото и за двамата. Целуна бузата и шия ѝ, лекичко я ухапа и после отново целуна устните ѝ. Изправиха се от канапето и той безмълвно я поведе към спалнята.

Любиха се бавно. Тиболт се надвеси над Елизабет, призна шепнешком любовта си и усети как го изпълва желание тази нощ да не свършва никога. Усети как тялото му тръпне от наслада отново и отново. А после тя се сгуши доволно в прегръдките му. Разговаряха, смяха се и се целуваха, после се любиха отново и накрая Логан се излегна до нея, взря се в очите ѝ и нежно плъзна пръст по бузата ѝ. Усети в него да напират думи, които не си беше представял, че може да каже на някого.

— Обичам те, Елизабет — прошепна, напълно убеден, че казва истината.

Тя взе ръката му и целуна пръстите му един по един:

— И аз те обичам, Логан.

Седемнайсета глава

Клейтън

Кийт Клейтън наблюдаваше Бет, докато тя излизаше от къщата, и знаеше точно какво се е случило вътре. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се засилваше желанието му да я последва и да си поговори малко с нея веднага щом тя се прибере у дома. Да ѝ обясни положението така, че да го разбере, да схване, че тази работа изобщо не е приемлива. Може дори да я зашлеви един-два пъти, не толкова силно, че да я заболи, ама достатъчно, та да разбере, че Кийт не говори на вятъра. Не че щеше да има полза от това. И не че той наистина щеше да го направи. Никога не беше удрял Бет. Не беше такъв човек.

Ама какво ставаше, по дяволите? По-лошо нямаше накъде.

Най-напред се оказа, че този тип работи в кучкарника. После, че няколко пъти вечеря у тях и двамата си разменят влажни погледи като в скапаните холивудски филми. И отгоре на всичко — което беше адски скапано — двамата отидоха на танци в онова загубено заведение, а след това, макар нищо да не се виждаше през завесите, Кийт изобщо не се съмняваше, че тя бе започнала да се държи като блудница. Вероятно на канапето. Вероятно защото беше пила твърде много.

Помнеше онова време. Налей на жената няколко чаши вино, доливай, когато не гледа, сипвай в бирите ѝ по малко водка, а когато започне да заваля думите, да знаеш, че те чака страхотен секс още там, в дневната. Алкохолът вършеше чудеса. Като си пийне, тя не само не можеше да отказва, ами и ставаше тигрица в леглото. Докато обикаляше около къщата, той си представяше как изглежда тялото ѝ без дрехи. Ако не беше толкова вбесен, може би дори щеше да се възбуди, като знае, че тя е там, че го прави потна и разгорещена. Обаче проблемът беше другаде: Бет не се държеше както подобава на една майка!

Кийт знаеше как стават тези работи. Започнеше ли да прави секс с мъжете, с които излиза, това щеше да стане нещо нормално и приемливо. А стане ли нормално и приемливо, тя щеше да започне да прави същото и с други мъже. Ясно като бял ден. След единия мъж щеше да дойде втори, после четвърти, пети, десети и така нататък, а на него никак не му се искаше тя да помъкне върволица от мъже през живота на Бен, които да му намигват на излизане, все едно казват: «Майка ти е много знойно парче!»

Кийт нямаше да допусне да стане така. Бет беше наивна като повечето жени, затова я наглеждаше през всичките тези години. И всичко беше наред, преди да цъфне Телбод.

Този тип беше същински кошмар. Сякаш единствената му цел беше да съсипе живота на Клейтън. Е, нямаше да му се получи, нали така?

През последната седмица Клейтън беше научил доста неща за Телбод. Той не само работеше в кучкарника — по силата на каква огромна случайност — но и живееше в онази съборетина до гората. След няколко привидно официални обаждания на Клейтън до полицията в Колорадо професионалната услужливост свърши останалото. Научи, че Телбод е завършил университета в Колорадо, че е служил в морската пехота, ходил е в Ирак и е заслужил доста похвали. Най-интересното обаче беше, че според няколко човека от неговия взвод Телбод сключил сделка с дявола, за да оцелее.

Какво ли щеше да помисли за това Бет!

Кийт не го вярваше. Познаваше доста морски пехотинци и знаеше, че повечето от тях не са особено умни. Все пак около този тип наистина имаше нещо съмнително, след като и пехотинците не му вярваха напълно.

Пък и защо му е да прекосява пеша цялата страна и да спира тук? Не познаваше никого в града и май досега не беше идвал тук. В това също имаше нещо съмнително. Отгоре на всичко Кийт не можеше да се избави от усещането, че отговорът ще му извади очите, а той не го вижда. Но щеше да го открие. Винаги успяваше.

Продължи да се взира в къщата и си повтаряше, че е крайно време да се справи с този тип. Не сега обаче. Не тази вечер. Не и докато този пес се мотае наоколо. Може би следващата седмица. Когато Телбод е на работа.

Ето това го отличаваше от другите хора. Повечето от тях живееха като престъпници: първо действай, после ще му мислиш. Не и Кийт Клейтън. Той обмисляше всичко предварително. Планираше. Изчакваше. Което беше основната причина да не е предприел нищо досега, дори когато ги видя да пристигат с колата тази вечер, дори когато знаеше какво става в къщата, дори когато видя Бет да излиза с разрошена коса и пламнало лице. Съзнаваше, че в крайна сметка е въпрос на сила, а в този момент силата беше на страната на Телбод. Заради снимките, които можеха да прекъснат притока на пари към Клейтън.

Силата обаче не означава нищо, ако не бъде използвана. А Телбод не я използваше. Което означаваше, че или не съзнава с какво разполага, или е изхвърлил фотоапарата, или просто е човек, който не си вре носа в чуждите работи.

А може би и трите.

Клейтън искаше да се увери. Но едно по едно. Най-напред трябваше да потърси картата памет със снимките. Ако все още беше у този тип, щеше да я намери и да я унищожи. Така силата отново щеше да е на негова страна и Телбод щеше да си получи заслуженото. Ами ако той беше изхвърлил снимките още тогава? Толкова по-добре. Клейтън щеше да се справи с Телбод и отношенията между него и Бет отново щяха да се нормализират. А това беше най-важното.

Мамка му, много беше хубава, когато излезе от онази къща. Беше толкова готина и сексапилна, особено след като той знаеше какво е правила, макар и с Телбод. Отдавна не беше имала връзка с мъж и сега изглеждаше… различна. Нещо повече, Клейтън знаеше, че след тази нощ Бет със сигурност щеше да бъде готова за още. Идеята за взаимноизгодно приятелство все повече започваше да му харесва.

Осемнайсета глава

Бет

— Явно сте прекарали добре — отбеляза баба ѝ.

Беше неделя сутрин и внучката ѝ тъкмо беше седнала на масата в кухнята. Бен още спеше горе.

— Да, така е — прозя се тя.

— И?

— Ами… нищо.

— Доста закъсня да не си правила нищо.

— Не беше чак толкова късно. Виж колко рано ставам. — Тя отвори хладилника, после затвори, без да си вземе нещо. — Което нямаше да бъде възможно, ако се бях прибрала много късно. Пък и защо си толкова любопитна?

— Просто искам да знам дали в понеделник все още ще си имам служител. — Баба ѝ си наля чаша кафе и се отпусна тежко на един стол до масата.

— Не виждам защо да нямаш.

— Значи мина добре?

Този път Бет не отговори веднага, а се замисли, припомняйки си предишната вечер. Докато разбъркваше кафето си, установи, че отдавна не се е чувствала толкова щастлива.

— Да, мина добре.

* * *

През следващите няколко дни Бет прекарваше с Логан възможно най-много време, без това да става твърде очевидно за Бен. Не беше сигурна поради каква причина смяташе за важно да бъде така. Струваше ѝ се в духа на съветите, които биха дали психолозите на родители, които излизат на срещи. Само че дълбоко в себе си знаеше, че причината не е точно тази. Имаше нещо вълнуващо в това да се преструват, че нищо не се е променило между нея и Логан — така връзката им ставаше някак непозволена и тайна.

Естествено, не можеха да заблудят баба ѝ. От време на време, докато двамата се стараеха да поддържат престорената си фасада, тя промърморваше някоя безсмислица от сорта на «камили в Сахара» или «като коса и пантофки». По-късно Бет и Логан се мъчеха да проумеят какво означават тези думи. Явно първата намекваше, че на двамата им е отредено да са заедно; разгадаването на втората им отне повечко време и Бет просто не проумяваше, докато Логан не сви рамене и не изтърси: «Може би е свързано с Рапунцел и Пепеляшка!»

Приказки. Само че приказки с щастлив край. Бабчето беше мила, ама не искаше да изглежда твърде добра.

Откраднатите мигове, когато оставаха сами, бяха наситени като насън. Бет беше свръхотзивчива към всяко негово движение, към всеки жест, беше като омагьосана от кротостта, с която я хващаше за ръка, докато следваха Бен по време на вечерните си разходки, а после я пускаше, щом той дойдеше при тях. Логан сякаш имаше шесто чувство относно това колко далеч е Бен — вероятно беше развил умението в армията — и Бет му беше признателна, че желанието ѝ засега да не разгласяват връзката си не го притеснява.

За нейно облекчение Логан продължи да се държи с Бен точно както преди. В понеделник се появи с малък лък и стрели, които беше купил от спортния магазин. Двамата с Бен цял час стреляха по мишени, макар че почти през цялото време търсеха прелетелите покрай мишената и озовалите се в бодливите храсти или по клоните на дърветата стрели, поради което и двамата се изподраха до лактите.