— Само ако ти искаш.

Тя се замисли за миналото и въздъхна.

— Най-старата история на света… Аз бях невзрачно девойче в гимназията, той беше с няколко години по-голям от мен, но ходехме в една и съща църква, откакто се помня, така че прекрасно знаех кой е. Започнахме да излизаме няколко месеца преди да завърша. Семейството му е заможно и той винаги е излизал с най-популярните момичета, така че явно съм се увлякла и съм се размечтала. Пренебрегнах няколко сериозни проблема, намерих му извинение за други и неусетно се оказах бременна. И изведнъж животът ми се промени. Вече нямаше да замина да уча в колеж есента, изобщо нямах представа какво е да бъдеш майка, камо ли самотна майка. Изобщо не си представях как да прекратя всичко. Последното, което очаквах от него, бе да ми предложи брак, но по някаква причина той го стори, аз приех и макар да ми се искаше да вярвам, че всичко ще потръгне, и да се постарах да убедя баба, че знам какво върша, и двамата разбрахме, че сме допуснали грешка още преди мастилото на брачното ни свидетелство да изсъхне. На практика нямахме нищо общо. Карахме се почти постоянно и накрая се разделихме малко след раждането на Бен. И тогава наистина се обърках.

Логан скръсти ръце:

— Но това не ти попречи.

— За какво да ми попречи?

— Да станеш учителка. И да се справиш като самотна майка. — Той се усмихна широко и додаде: — И по някакъв начин да се справиш.

Тя му се усмихна признателно:

— С помощта на баба.

— Всичко, което е нужно. — Той преметна крак върху крак, изгледа я и се подсмихна: — Невзрачно девойче, а?

— В гимназията ли? Да, определено бях невзрачна.

— Трудно ми е да повярвам.

— Ако искаш вярвай.

— А как успя с колежа?

— Имаш предвид с Бен ли? Не беше лесно, обаче ми признаха резултати от курсове, които бях изучавала в гимназията, което донякъде ми осигури летящ старт, а после учих в местния колеж, докато Бен беше още в пелени. Ходех на занятия само два-три пъти в седмицата, докато баба се грижеше за Бен, после се прибирах и учех у дома, когато бях свободна от майчинските си задължения. Същото продължи и когато се прехвърлих в университета в Уилмингтън, понеже беше достатъчно близо, за да ходя на занятия и да се прибирам вечер. Учих цели шест години, преди да си получа дипломата, но не исках да злоупотребявам с добрината на баба и да давам причина на бившия си съпруг да поиска пълно попечителство. А навремето той сигурно щеше да опита да го получи просто защото можеше.

— Явно е голям чаровник!

— Представа нямаш — намръщи се тя.

— Искаш ли да го набия?

Тя се засмя.

— Смешното е, че преди време можеше и да се възползвам от предложението ти, но вече не. Той просто е… незрял. Смята, че всяка срещната жена е луда по него, ядосва се на дреболии и винаги обвинява другите, когато нещо се обърка. Шестнайсетгодишен в ролята на трийсет и една годишен мъж, ако ме разбираш. — Бет усещаше, че Логан я наблюдава. — Стига сме говорили за него. Кажи ми нещо за себе си.

— Какво например?

— Каквото и да е, не знам. Защо завърши антропология?

Той се замисли над въпроса ѝ:

— Май заради характера си.

— Какво означава това?

— Знаех, че не искам да завършвам практични специалности като бизнес или инженерство, а към края на първия курс започнах да си говоря с други студенти, избрали хуманитарни предмети. Исках да ми бъде интересно.

— Шегуваш се.

— Не. Поне това беше причината да запиша първите няколко уводни курса. След това си дадох сметка, че антропологията е смесица от история, предположения и загадки, а всичко това ми допадна. Увлякох се.

— Ами студентските купони.

— Не си падах.

— Футболните мачове?

— Не.

— Понякога не ти ли се струва, че си пропуснал най-хубавото в колежа?

— Не.

— И на мен — съгласи се тя. — Не и след като родих Бен.

Той кимна и после посочи към гората:

— Ами… да пуснем ли Зевс да намери Бен?

— Боже мой! — възкликна тя малко притеснено. — Да. Може да го намери, нали? Колко време мина?

— Не много. Може би пет минути. Ще изведа Зевс, а ти не се притеснявай. Няма да отнеме много.

Той се приближи до вратата и я отвори. Кучето изтича навън, махвайки с опашка, и тръгна надолу по стълбите. Веднага вдигна лапа, застанал до верандата, после изприпка нагоре по стълбите към Логан.

— Къде е Бен? — попита го стопанинът му.

Зевс наостри уши. Логан посочи натам, където се беше изгубило момчето.

— Намери Бен.

Зевс се извърна и припна, забол нос в земята. След броени секунди надуши следата и изчезна в мрака.

— Не трябва ли да тръгнем след него? — попита Бет.

— Искаш ли?

— Да.

— Ами хайде.

Тъкмо бяха стигнали до първите дървета, и тя чу игривия лай на Зевс. Веднага след това прозвуча и доволният вик на Бен. Елизабет се извърна към Логан, а той само сви рамене.

— Значи не си ни лъгал! Колко време мина? Две минути?

— На него му е лесно. Знаех, че Бен няма да се отдалечава много.

— Колко най-дълго е търсил нещо?

— Вървя по следата на един елен… мисля, близо дванайсет километра. Нещо такова. Щеше да продължи, но еленът влезе в частен имот. Някъде в Тенеси.

— А ти защо следеше елена?

— За да го упражнявам. Зевс е умно куче. Обича да учи нови неща и да използва уменията си. — В този момент Зевс се подаде между дърветата, а Бен изникна зад него. — Той се забавлява не по-малко от Бен.

— Беше невероятно! — възкликна момчето. — Той се приближи право към мен, а аз седях, без да гъкна.

— Искаш ли пак? — попита Логан.

— Може ли? — примоли се Бен.

— Ако майка ти няма нищо против.

Бен се обърна към майка си, а тя вдигна ръце:

— Давай.

— Добре, приберете го пак. Този път ще се скрия наистина — заяви Бен.

— Дадено — съгласи се Логан.



Когато Бен се скри за втори път, Зевс го намери на едно дърво. Третия път момчето се върна по стъпките си, за да го заблуди, но кучето го намери на около четиристотин метра, в къщичката му на дървото до потока. Бет не остана много доволна от този последен избор — паянтовото мостче и платформата винаги ѝ се струваха по-опасни нощем, но Бен вече се бе изморил и беше готов да прекратят играта.

Логан ги последва обратно до къщата. Пожела лека нощ на Бен, който беше капнал от умора, обърна се към Бет и се прокашля:

— Благодаря ти за прекрасната вечер, но трябва да си вървя.

Вече наближаваше десет, но част от нея не искаше да го пуска още.

— Искаш ли да те откарам? — предложи тя. — Бен ще заспи след броени минути, а и аз нямам нищо против да те закарам.

— Благодаря ти за предложението, но ще се справя. Обичам да вървя.

— Добре. Не знам много неща за теб, но това ми е известно — усмихна се тя. — До утре, нали?

— Ще бъда тук в седем.

— Мога да нахраня кучетата, ако искаш да дойдеш малко по-късно.

— Няма проблем. А и ми се иска да видя Бен, преди да тръгне. Сигурен съм, че и Зевс ще иска. Горкият, сигурно ще се чуди какво да прави, след като Бен го няма да го гони.

— Добре тогава… — сви рамене Бет, разочарована, задето Логан си тръгва.

— Имаш ли нещо против утре да взема пикапа? Трябва да отида до града и да купя някои неща, за да оправя спирачките. Ако не може, ще отида пеша.

Тя се усмихна:

— Не се съмнявам, но няма проблем. Трябва да закарам Бен и да свърша някои неща, но ако не се видим, ще оставя ключовете под постелката на шофьорската седалка.

— Добре — каза той и впери поглед в нея. — Лека нощ, Елизабет.

— Лека нощ, Логан.

След като той си тръгна, Бет нагледа Бен и го целуна по бузата, преди да се прибере в стаята си. Докато се събличаше, си припомни цялата вечер, размишлявайки над загадката Логан Тиболт.

Не познаваше мъж като него, но после веднага се скастри сама, че е толкова повърхностна. Разбира се, че ще е различен, просто ѝ беше непознат. Не беше прекарвала много време с него. Въпреки това смяташе, че е достатъчно зряла, за да разпознае истината, когато се изправи пред нея.

Логан беше различен. Бог ѝ беше свидетел, че Кийт изобщо не приличаше на него. Всъщност никой друг от мъжете, с които беше излизала след развода си, не приличаше на Логан. Повечето мъже бяха доста предвидими — колкото и да бяха очарователни и учтиви или груби и недодялани, усилието им да я вкарат в леглото беше съвсем прозрачно. «Мъжки глупости» — определи го баба ѝ. А Бет знаеше, че баба ѝ не греши.

Обаче с Логан… е, това беше друга работа. Тя нямаше никаква представа какво иска той от нея. Знаеше, че я намира за привлекателна и че компанията ѝ явно му е приятна, но с изключение на това не проумяваше какви са намеренията му, понеже очевидно му беше приятно и с Бен. Каза си, че в известен смисъл той се отнася към нея като много женени мъже, които познаваше: ти си красива и интересна, обаче аз вече съм женен.

Хрумна ѝ обаче, че е възможно и да греши. Възможно бе той да си има приятелка в Колорадо или пък просто неотдавна е скъсал с любовта на живота си и все още не го е превъзмогнал. Като се замисли, осъзна, че макар Логан да беше описал какво е видял и какво е правил по време на пътуването си през страната, Бет все още нямаше представа защо изобщо е тръгнал на път, нито защо е решил да преустанови странстванията си в Хамптън. Историята му не беше толкова загадъчна, колкото потайна, а това я озадачаваше. Ако беше научила нещо за мъжете, то беше, че те обичат да говорят за себе си: за работата си, за хобитата си, за предишните си постижения, за мотивите си. Логан не правеше нито едно от тези неща. Странно.

Бет поклати глава и си каза, че вероятно отдава прекалено голямо значение на всичко. В крайна сметка, не бяха излизали на среща, а по-скоро бяха общували приятелски — такос, шах и разговор. Семейно събиране.