Провери другите клетки, макар Елизабет вече да го бе направила, и се увери, че другите кучета имат достатъчно вода. Освен това бяха кротки. Добре. Изгаси лампите и заключи вратата, после се върна в къщата. Зевс го последва, душейки земята.

На вратата Тиболт му нареди да легне и отвори мрежестата врата.

— Ехо?

— Влизай. В кухнята съм.

Той влезе и се запъти към кухнята. Елизабет си беше сложила престилка, стоеше до печката и запържваше телешка кайма. На плота до нея имаше бутилка отворена бира.

— Къде е Бен? — попита Тиболт.

— Под душа. Ще слезе след малко. — Прибави още малко подправки за такос и вода при каймата, после изми ръцете си. Избърса ги в престилката и взе бирата си: — Ти искаш ли? Когато имаме такос, винаги пия бира.

— С удоволствие.

Бет извади бутилка бира от хладилника и му я подаде.

— Лека е, но само такава имам.

— Благодаря.

Той се облегна на плота и огледа кухнята. В известен смисъл приличаше на кухнята в къщата, която беше наел. Кухненските шкафове, с които си беше построена, мивка от неръждаема стомана и други уреди, а също и маса за хранене до прозореца, но в малко по-добро състояние от неговите. Личеше си женската ръка — ваза с цветя, фруктиера, завеси на прозорците. Уютно.

Бет извади от хладилника маруля, домати и блокче сирене чедър и ги остави върху плота. Добави зелени чушки и лук, премести всичко върху дъската за рязане, издърпа нож и рендето за сирене от едно чекмедже. Зае се да реже лука с бързи и уверени движения.

— Да ти помогна ли?

Тя го изгледа скептично.

— Не ми казвай, че освен да обучаваш кучета, да поправяш коли и да свириш на музикални инструменти, си и майстор-готвач.

— Е, не чак майстор, но се оправям в кухнята. Всяка вечер си приготвям вечеря.

— Така ли? Какво вечеря снощи?

— Сандвич с пуешко. И туршия.

— А предната вечер?

— Сандвич с пуешко. Без туршия.

Тя се засмя:

— Кога за последен път си приготвял топла храна?

Той се престори, че се мъчи да си спомни:

— Ами… фасул с наденички в понеделник.

Тя се престори на изненадана:

— Признавам, че сбърках. Можеш ли да настържеш сиренето?

— В това съм голям специалист.

— Добре, в бюфета има купа, под блендера. Не е нужно да стържеш цялото парче, Бен обикновено изяжда по две такос, а аз — една. Останалото ще е за теб.

Тиболт остави бирата си на плота и извади купа от шкафа. После изми ръцете си на мивката и разви сиренето. Тайно поглеждаше към Елизабет, докато работеше. Тя приключи с лука и се зае със зелената чушка. После с домата. Ножът ѝ се движеше бързо и прецизно.

— Много си бърза.

Без да нарушава ритъма на движенията си, тя, отговори:

— Преди време си мечтаех да отворя ресторант.

— Кога?

— Бях на петнайсет. За рождения си ден дори поисках нож гинсу.

— Онзи, дето го рекламират по телевизията късно през нощта ли? И разрязват с него консервена кутия?

— Точно той — кимна Елизабет.

— Купиха ли ти?

— С него режа сега.

— Не познавам човек, който да си признае, че си е купил — усмихна се Логан.

— Вече познаваш — стрелна го с поглед тя. — Мечтаех си да отворя страхотно местенце в Чарлстън или в Савана, да издавам готварски книги и да водя собствено предаване. Знам, че е откачено, обаче цяло лято се упражнявах да режа. Кълцах каквото намеря с възможно най-голяма скорост, докато не станах бърза като онзи тип от рекламата. Пълнех купи с тиквички, моркови и тиква от градината и ги режех. Баба направо откачаше, понеже се налагаше почти всеки ден да ядем лятна яхния.

— Какво е лятна яхния?

— Каквато и да било смес от зеленчуци, поднесена върху спагети или ориз.

Тиболт се усмихна, а Бет премести настрани купата със зеленчуците.

— И какво стана после?

— Лятото свърши, зеленчуците също.

— Аха! — възкликна той, питайки се как е възможно човек да изглежда толкова красив с престилка.

— Така — извади тя още една тенджера под мивката, — сега да забърквам соса.

Изсипа голяма консерва домати, добави чушките и лука, сипа малко табаско, сол и черен пипер. Разбърка ги и нагласи котлона на средна степен.

— Рецептата твоя ли е?

— На баба. Бен не обича пикантна храна и тя измисли това.

Тиболт приключи със сиренето и отново го уви.

— Нещо друго?

— Не остана много. Трябва да накъсам марулята и това е. А, да, и да приготвя съдовете във фурната. Ще оставя соса и месото да покъкрят малко.

— Искаш ли аз да се погрижа за съдовете?

Тя му подаде плоска тава и включи фурната.

— Раздалечи питките малко. За нас предвиди три и колкото искаш за себе си, но не ги слагай във фурната още. Имаме още няколко минути. Бен ги обича току-що извадени от фурната.

Тиболт направи, както му поръча Елизабет, а тя приключи с марулята почти едновременно с него. Сложи три чинии на плота. Взе бирата си и направи знак към вратата:

— Ела отзад, искам да ти покажа нещо.

Той я последва навън и се закова на място при гледката от покритата веранда. Ограда от храсти ограждаше няколко пътеки, застлани с обли камъни, които се виеха между няколко тухлени сандъчета за цветя, във всяко от които имаше по един кучешки дрян. В средата на двора като събирателна точка се издигаше триетажен фонтан, чиято вода се събираше в декоративно езерце.

— О, прекрасно е! — тихо промърмори.

— Човек изобщо не би допуснал, че го има, нали? Впечатляващо е, но да го видиш през пролетта. Всяка година с баба засаждаме хиляди лалета, нарциси и лилии, а те започват да цъфтят веднага след азалиите и дряна. От март до юни тази градина е едно от най-красивите места на света. А ето там, зад по-ниските храсти — посочи тя вдясно — е нашата прочута градина със зеленчуци и билки.

— Бабчето не е споменавала, че е градинарка.

— Не би го направила. Това беше нещо, което споделяха двамата с дядо, тяхната тайна. Понеже кучкарникът е съвсем до къщата, те искаха да създадат оазис, в който да могат да бягат от работата, от кучетата, от собствениците им… и дори от работниците си. Разбира се, двамата с Дрейк, а после двамата с Бен, също идвахме, но градината си беше тяхна. Единственият безукорен проект на дядо. След смъртта му баба реши да го запази в негова памет.

— Невероятна е.

— Нали? Е, не ни се струваше толкова чудесна, когато бяхме деца. Не ни пускаха отзад, ако не садим луковици. Всичките си рождени дни празнувахме на поляната между къщата и кучкарника, което означава, че два дни преди това започвахме да събираме кучешките изпражнения, да не би някой случайно да ги настъпи.

— Е, това може да развали всяко тържество…

— Ехо! Къде сте? — извика Бен от кухнята.

Елизабет отвърна:

— Навън сме, скъпи. Показвам задния двор на господин Тиболт.

Бен се показа навън, облечен с черна фланелка и камуфлажни панталони.

— А къде е Зевс? Готов съм да ме търси.

— Хайде първо да вечеряме. Ще го направим след вечеря.

— Мамо…

— По-добре ще се получи на тъмно — намеси се Тиболт. — Тогава ще можеш наистина да се скриеш. А и за Зевс ще е по-забавно.

— А какво ти се прави дотогава?

— Баба ти каза, че играеш шах.

Момчето го изгледа скептично:

— Умееш ли да играеш шах?

— Може да не съм добър колкото теб, но умея да играя.

— Добре. — Бен се почеса по ръката: — Къде, казахте, че е Зевс?

— На предната веранда.

— Може ли да поиграя с него?

— Преди това сложи масата — нареди Елизабет. — И имаш само няколко минути. Вечерята е почти готова.

— Добре, благодаря — обърна се той.

Докато се отдалечаваше тичешком, Елизабет се наведе встрани от Тиболт и се провикна:

— Да не забравиш да сложиш масата!

Бен се закова на място. Отвори едно чекмедже, грабна три вилици, метна ги върху масата като крупие, което раздава карти във Вегас, после направи същото с чиниите, които Елизабет беше приготвила отстрани. Отне му десетина секунди — което ясно си личеше и по масата, — после го изгубиха от поглед. Елизабет поклати глава:

— Преди да се появи Зевс, Бен беше тихо и кротко дете след училище. Четеше и учеше, а сега единственото му желание е да гони кучето ти.

Тиболт направи виновна физиономия:

— Съжалявам.

— Недей. Повярвай ми, и аз като всяка майка искам спокойствие от време на време, но ми е приятно да го гледам толкова оживен.

— Защо не му вземеш куче?

— Ще го направя след време. Първо да видя как ще се развият нещата с баба. — Тя отпи от бирата си и кимна към къщата: — Да отидем да видим вечерята. Сигурно вече е готова.

Когато се върнаха в къщата, Елизабет пъхна тавата с питките във фурната и разбърка месото и соса, преди да го сипе в купичките. Поднесе ги на масата заедно с няколко хартиени салфетки, а Тиболт оправи приборите и чиниите и донесе марулите, сиренето и доматите. Докато Елизабет носеше към масата и бирата си, Тиболт за пореден път се удиви на естествената ѝ красота.

— Ти ли ще повикаш Бен, или аз да отида?

Той с усилие отмести поглед:

— Аз ще го повикам.

Бен седеше на предната веранда и галеше задъхания Зевс.

— Изтощил си го — отбеляза Тиболт.

— Бягам много бързо.

— Хайде на вечеря! Готова е.

Бен се изправи, а Зевс вирна глава.

— Стой тук — нареди му Тиболт. Ушите на кучето клюмнаха, като че ли беше наказан, но той послушно положи глава на земята, докато Бен и Тиболт влизаха в къщата.

Елизабет вече беше седнала на масата. Щом Тиболт и Бен се настаниха, момчето веднага се зае да пълни своята питка с пикантната кайма.

— Ще ми се да науча повече за похода ти през страната — каза тя.

— Да, и аз — обади се момчето и сипа лъжица доматен сос върху храната си.