Никълъс се намръщи и Сабрина отбеляза доволно изражението му. Дори той можеше да види колко арогантно и егоистично звучаха думите му.

«Почтен, донякъде скучен образец на добродетел.»

— Разбирам. — Гласът й беше спокоен и безизразен. Сабрина усети как стомахът й се стяга. Тя замълча, сякаш обмисляше нещо. — Ти не спомена нищо за любов, нито дори за обич, така че предполагам, искаш връзка, която ти позволява да продължаваш да живееш личния си живот както си искаш. И с когото поискаш. Ти, изглежда, търсиш жена само за пред обществото, само за показ. Брак за удобство.

— Не бях мислил по този начин — каза предпазливо той.

— А може би трябва. И според твоите детективи, ако се изключи донякъде скандалният ми брак, аз отговарям на всички твои условия?

— Ами, да, но…

— Говориш, сякаш вече си забравил какво ми каза. — В гласа й се долавяше хладна нотка на изненада. — Много добре тогава. Не съм свикнала да хваля собствените си постижения, но те не са малко. Управлявах собственото си домакинство в продължение на години и съм много добра домакиня, свикнала с изискванията на обществото. Говоря френски доста добре и знам малко испански и малко италиански. Семейството на майка ми може да проследи произхода си чак до крал Ричард. — Светлината на звездите се отразяваше в очите й и гласът й стана още по-студен. — Мъже са посвещавали стихове на красотата ми, а репутацията ми е — какви бяха точните думи, с които я описа — а, да, аз съм «почтен и донякъде скучен образец на добродетел». Мисля, че отговарям на всичките ти изисквания и дори нещо повече. Съгласен ли си с мен?

Никълъс се смяташе за интелигентен мъж, но едва когато Сабрина произнесе последните си думи, сякаш го заплюваше, осъзна, че този разговор не вървеше към добро. Той със сигурност не си беше представял, че ще си говорят за това, когато я беше прегърнал.

— Разбира се, Сабрина, но…

— Много добре тогава. — Тя изправи рамене и се обърна към него с глас, достоен за кралица. — Приемам предложението ти.

Той се втренчи в нея.

— Не бях осъзнал, че съм ти направил предложение.

Тя сви рамене.

— Наричай го както си искаш. Ти каза, че би се оженил за дамата. А от всичко, което съм чувала за теб, мисля, че си мъж на честта. Мъж, който държи на думата си.

Той сви вежди и се намръщи.

— Не мога да повярвам, че си готова да се съгласиш на подобно нещо. Как го нарече — «брак за удобство»?

— При определени условия — поясни Сабрина.

Той едва се въздържа да не се разсмее. Каквато и да беше тази жена, детективите му бяха сбъркали в преценката си за нея. Тя изобщо не беше тъпа и скучна. Зачуди се какво още не беше тя.

— И какви са тези условия?

Тя скръсти ръце и започна да крачи напред-назад пред него; Никълъс не можеше да различи изражението на лицето й на слабата светлина.

— Преди всичко, не трябва да оттегляш разрешението си за брака на децата ни, независимо какво ще се случи между нас.

— Съгласен.

— Второ, цялото имущество и всички средства, с които вляза в този брак, остават под мое разпореждане. Искам това да бъде потвърдено в писмена форма. Няма да се откажа от финансовата си независимост.

Той обмисли за кратко това. Въпреки че не беше нечувано една жена да разполага със собствени средства, това все пак беше нещо необичайно. Но Никълъс нямаше нужда от нейните пари и можеше да си позволи да бъде щедър. Ако това щеше да я направи щастлива, той нямаше нищо против.

— Много добре.

— Двамата ще бъде равнопоставени партньори във всеки един бизнес, с който се заемем заедно.

— Бизнес? Какъв бизнес? — Той присви подозрително очи. — Какъв бизнес имаш предвид?

Тя спря да крачи и му хвърли бегъл поглед.

— В момента това няма никакво значение. Просто искам съгласието ти.

— Имаш го. — Той се ухили. — Нещо друго?

— Да. — Сабрина пристъпи напред и го погледна право в очите. Небето се отразяваше в очите й и графът едва се въздържа да не посегне към нея. Тя си пое дълбоко дъх. — Тъй като това ще бъде брак за удобство и ние ще продължим да живеем личния си живот както и преди брака ни, а и тъй като ти вече имаш наследник, очаквам от теб да ми осигуриш уединение.

— Да ти осигуря уединение? — изтърси удивен той. — Да не би да искаш да кажеш, че ще бъдеш моя съпруга, но няма да споделяш леглото ми?

— Точно това исках да кажа — заяви тя. — Ще бъда всичко онова, което искаш да бъде твоята графиня. Ще бъда идеалната съпруга. Но няма да деля леглото на никой мъж с други жени и няма да се отдам на мъж, когото не обичам. — Тя отстъпи назад. — Предполагам, че няма да пожелаеш публичността на един развод; следователно, ако се окажем неподходящи един за друг, можем да уредим анулирането на брака или да направим, както правят толкова много други семейства и да живеем разделени. Ако тези условия са неприемливи за теб… — Сабрина наклони въпросително глава. — Е, Никълъс, какво решаваш?

Той я гледаше безмълвно. Още вечерта, в която се беше запознал с нея, си беше помислил, че беше подходящата за неговите цели жена. Но сега графът искаше нещо повече. Много, много повече. Лунната светлина създаваше трептящ ореол около косата й, галеше изящните й черти и стройното й тяло. Тя беше видение в мъгливата магия на черните и сребърните сенки на нощта. Той си спомняше само един друг случай в живота си, когато беше изпитвал такова непреодолимо желание към някоя жена. Нерационално, инстинктивно и в крайна сметка необуздано. Щеше да я приеме за своя жена с всичките й условия.

— И аз имам едно условие — каза тихо той. — Ако решим, че не сме подходящи един за друг, решението трябва да бъде общо. Трябва да сме съгласни, че е необходимо да се разделим.

— Това ли е всичко?

Луната му позволи да забележи изненадата, изписана на лицето й. Никълъс се усмихна на себе си. Тя очевидно не беше мислила, че той ще приеме условията й. Графът кимна.

— В такъв случай, като заместник на капитана на този кораб, Саймън може да ни ожени. Утре приемлива дата ли е за теб?

— Напълно. — Той я придърпа към себе си.

— Никълъс — каза тя, — струва ми се, че това не е най-подходящият начин да се започне един брак за удобство.

— Ние още не сме женени — измърмори той — и в момента това ми се струва адски удобно.

Настойчивостта на докосванията му я накара да затаи дъх и тя загуби желание да му се противопоставя. Сабрина се опита да се пребори с морето от силни усещания, които изпълваха вените й. Как щеше да му устои? Ако можеше да направи това с нея само с една целувка… тя потръпна в очакване и пренебрегна смътното предупреждение в дълбините на съзнанието си; това нямаше да се случи.

Той я прегръщаше и покоряваше устните й със своите. Никълъс бе усетил инстинктивно, че се беше предала. Доволен от постижението си, той я пусна. След това повдигна нежно брадичката й и се втренчи в очите й, които блестяха от силата на страстта.

— До утре.

Необходима й беше само една секунда. Графът забеляза как Сабрина се овладя и отново се превърна в хладната, спокойна лейди Станфорд. Тя беше добра, много добра.

— До утре. — Тя му кимна учтиво, обърна се и се отдалечи в тъмнината. Никълъс се облегна на перилата и се загледа след нея. Ароматът й остана да се носи във въздуха, сякаш му напомняше за някакъв отдавна забравен спомен. Той се усмихна и се замисли над неочакваната полза от женитбата си.

Никълъс, граф Уайлдууд, беше мъж на честта и щеше да спазва сделката им заедно с всичките й условия. Всичките, освен едно.

Глава седма

— Да не си си изгубила ума? Това е най-смахнатата идея, която съм имал нещастието да чуя през живота си! Какво те е прихванало, момиче? — Саймън я гледаше ядосано.

— Според мен идеята е прекрасна — възрази Сабрина.

— Прекрасна била! — изрева той. — Миналата нощ ти стоеше в тази каюта и ми разправяше, при това съвсем убедително, че присъствието на този човек проваляло всичко. Говореше ми колко щастлива ще бъдеш да го видиш как става храна за рибите. Днес пък искаш да се омъжиш за него!

— Просто си промених решението. — Тя вдигна високомерно глава. — Пък и бракът с Уайлдууд решава всичките ми проблеми.

— О? — Той повдигна саркастично вежди. — И би ли ми обяснила как обвързването ти с един мъж, когото дори не познаваш и не можеш да понасяш, решава каквото и да било?

— Аз му поставих условия и той се съгласи с тях. Едно от нещата, които ми обеща, беше, че няма да оттегля съгласието си за сватбата на Белинда със сина си. — Тя скръсти ръце. — Сега бъдещето й е осигурено.

— И?

— И той се съгласи да бъде равнопоставен партньор с мен във всяко бизнес начинание.

— Под бизнес начинание имаш предвид френското злато, което търсиш, така ли?

— Точно така. — Тя кимна.

Той присви очи и се вгледа в нея.

— Каза ли му за златото?

— Не, за бога! Не бих рискувала да узная какво ще каже, когато чуе за това. Но рано или късно той щеше да разбере, а така имам неговото обещание и делът ми е осигурен.

— Струва ми се, че щом си омъжена за него, няма да бъде необходимо да му даваш зестра, така че дъщеря ти спокойно ще може да се омъжи за сина му. Следователно не е необходимо да търсиш златото.

— Не, Саймън. — Тя поклати глава. — Никога повече няма да завися финансово от мъж.

— Но ще се омъжиш, момиче — каза тихо той, като я гледаше право в очите. — Когато те срещнах за първи път, ти беше овдовяла наскоро. Ако не ме лъже паметта, ти беше почти толкова облекчена, че отново си върнала свободата си, колкото и натъжена от смъртта на съпруга си.

— Саймън! Това не е вярно! — каза остро тя, отричайки чувствата, за които бе трябвало да минат години, преди да ги приеме. — Ти говориш, сякаш съм се радвала, че Джак е умрял. Никога не съм искала той да умре. — Сабрина се отпусна в един стол, облегна се назад и се загледа в тавана. — Просто исках той… да порасне. Животът с Джак беше едно безкрайно забавление. Великолепен, среднощен бал с маски. Бърз, вълнуващ и пълен с приключения. Но дори и най-хубавите забавления започват да стават изморителни с времето. Накрая бях толкова уморена. Уморена да живея много по-нашироко, отколкото можехме да си позволим, и винаги да се преструвам, че не знам колко сме задлъжнели. Винаги да се преструвам, че утре никога няма да дойде. — Тя затвори очи за малко; спомени за Джак и за брака им нахлуха в съзнанието й. Тя ги отблъсна и затвори здраво вратата към миналото. — Както и да е, това беше преди много време. А този брак ще бъде много по-различен.