— Корабът е кръстен на някой, който е много скъп на капитана — обясни морякът. — Тя беше прекрасна жена и му беше като сестра. Смела, вярна и откровена, тя притежаваше дух, който не се среща често у жените. — Той въздъхна драматично. — Но нея вече я няма. Повалена в разцвета на живота си. Истинска загуба.

Разказът привлече вниманието на Никълъс.

— И как умря?

— О, не, сър. — Едрият мъж поклати глава със съжаление. — Тя не умря. Може би щеше да бъде по-добре, ако беше умряла. Не, тя беше почти момиченце, когато тежестта на света се стовари върху раменете й. Горкото момиче не можа да понесе това. — Той млъкна, за да остави графа да осъзнае думите му, след което вдигна очи към небето. — Отиде в манастир. Стана монахиня. Сега я наричат сестра Б. — Той сви рамене, сякаш сам не можеше да повярва на думите си. — А дори не беше католичка.

Лейди Станфорд издаде звук, сякаш се задушаваше, и графът се обърна към нея. Лицето й беше почервеняло и тя се мъчеше да си поеме дъх между пристъпи на кашлица. Никълъс се втурна към нея и стисна ръцете й.

— Добре ли сте, лейди Станфорд? — Той огледа тревожно лицето й. Няколко сълзи се плъзнаха по бузите й.

— Добре съм — отвърна задавено тя. — Просто се трогнах много силно.

Никълъс се втренчи в абсолютно невинното й изражение. Ако не беше убеден в противното, той бе готов да заяви, че тази жена водеше губеща битка с напиращия в нея смях. Да не би в историята, която току-що беше чул, да имаше нещо смешно, което му беше убегнало? Тя беше малко странна, но той не бе намерил нищо смешно в нея.

Лейди Станфорд погледна укорително към ръцете му, които все още стискаха нейните.

— Благодаря ви за загрижеността, но вече съм добре. — Погледът на Никълъс проследи нейния и графът я пусна неохотно. — Саймън, сега бих желала да се оттегля в каютата си, ако може.

— Разбира се, мадам. — Очите на моряка проблеснаха весело към лейди Станфорд и графът бе готов да се закълне, че двамата си бяха разменили някакво безмълвно съобщение.

Лейди Станфорд кимна на Уайлдууд.

— Лорд Уайлдууд, пътуването по море никога не ми е понасяло, затова не мисля, че ще се виждаме често по време на пътуването, поне за известно време.

— О? — Графът вдигна вежди. — Това ме изненадва. От начина, по който се качихте на борда, имах смътното впечатление, че на кораб се чувствате като у дома си.

Тя се разсмя весело.

— Е, милорд, впечатленията могат да се окажат погрешни. Не трябва да им вярвате твърде много. — Тя се обърна, хвана Саймън под ръка и двамата тръгнаха бързо по палубата.

— Може би сте права — каза графът на себе си. — Впечатленията наистина могат да се окажат погрешни. Но бъдете сигурна, красива госпожо, че ще открия какво сте намислили. — Той се загледа замислено след нея. — И… какво криете.

Глава пета

— Египет! — удиви се Белинда. — Но там има само пирамиди и пясък! Защо й трябва да ходи в Египет?

Тя се втренчи в Ерик, сякаш той беше виновен за това. Той се беше отпуснал на дивана в приемната и сви безгрижно рамене.

— Нямам представа, а очевидно и татко не знае. В съобщението, което получих от него, се казва само, че тя се е качила на кораб, който ще пътува за Александрия, и той я придружава.

— Какво! Той ще пътува с нея! — Очите й се разшириха от удивление. — Без прислужница? Това е скандално! Направо ще провали репутацията й! Цялото висше общество ще започне да я обсъжда!

Белинда беше повишила глас и Ерик я огледа внимателно.

— Скъпа, мисля, че страховете ти в това отношение са неоснователни. Баща ми е почтен човек и е тръгнал с нея само за да я защитава.

— Ха! — Тя го изгледа със смразяващ поглед. — Чувала съм какво се говори за баща ти. Той има безупречна репутация в дипломацията, но е също толкова известен и като женкар и развратник!

— Белинда! — Ерик изглеждаше шокиран. — Смея да кажа, че…

— Не смей да ми казваш какво смееш, Ерик — тросна се тя. — Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че неговите посещения в дворовете на Европа не са били свързани само с договори и правителствени споразумения. Той се е държал така, че аз, а и всеки друг, бих казала, че е бил много дискретен. А след завръщането си в Англия е станал известен с многобройните си афери с различни жени.

— Достатъчно! — Ерик скочи на крака. — Няма да позволя баща ми да бъде очернян по такъв начин!

— Очернян! Едва ли истината може да бъде наречена очерняне!

Двамата се втренчиха ядосано един в друг в продължение на няколко секунди. Гняв и объркване се бореха за надмощие у Ерик. Той нямаше никаква представа как бяха стигнали дотук. Разбираше тревогата на Белинда за майка й, но да твърди, че баща му би се възползвал от нея, беше смешно. Годеницата му беше твърде разстроена, за да оцени логично положението. Та тя дори се беше скарала с него и сега единственото нещо, което той желаеше, бе да извие красивото й вратле. Той, разбира се, никога нямаше да вдигне ръка на една жена. Все пак Белинда можеше да принуди един разумен мъж да се държи неразумно.

След малко ледените искри в очите й изчезнаха и изражението й се промени.

— О, Ерик, толкова много съжалявам. — Тя изтича през стаята и се хвърли е прегръдките му. Стройното й тяло се притисна към него и двамата седнаха на дивана. Гневът му беше изчезнал, прогонен от опияняващия й аромат и топлината на тялото й срещу неговото.

Той я придърпа към себе си и тя въздъхна. Допирът на гърдите й до неговите накара кръвта му да закипи и той изпъшка мислено, забравил всичко за майка й и баща си.

— Не исках да те обидя, наистина не исках. — Тя наклони ангелското си лице и го погледна. Очите й бяха замъглени от сълзи, устните й — пълни и съблазнителни. — Просто се тревожа толкова много.

— Знам, скъпа. — Той си помисли, че може да я целуне веднъж, за да я успокои. Устните му докоснаха нейните и той се удиви на мекотата на устата й, на начина, по който устните й се отвориха леко, и той усети дъха й. Белинда очевидно имаше нужда от повече успокояване, което не можеше да й бъде дадено само с една целувка. Като неин годеник, негово задължение — не, негов дълг — беше да направи всичко по силите си. Дълг, за който той с желание би се жертвал.

Той започна да целува брадичката й, докато тя не изстена тихо. Белинда отметна глава назад и той доволно забеляза замечтания й поглед.

Белинда си мислеше колко трудно й беше да се концентрира, когато Ерик я целуваше, но и колко й беше хубаво от това; много, много хубаво. Той откри чувствително място точно под ухото й и тя подскочи. Нямаше представа, че нещо можеше да бъде толкова приятно. Ерик прокара нежно устни надолу по врата й и мускулите й се разтопиха от възбуда. Тя се притисна плътно към него и изпита странен непознат копнеж.

— В крайна сметка — измърмори той между целувките, — ние вече не можем да направим нищо. — Той отмести сръчно ръкава й и откри едно красиво рамо. Ерик погали копринената кожа с език и зъби, след което устните му се плъзнаха надолу към гърдите на годеницата му, които се надигаха от възбуда. Езикът му очерта ръба на деколтето й и тя потръпна под допира му. Думите му бяха прошепнати срещу кожата й. — Не можем да тръгнем след тях.

Изкушението на долината между гърдите й беше непреодолимо. Езикът му облиза горещата й плът и тя потръпна. Решителността му да не позволява на страстта им да вземе връх започна да се изпарява. Той почувства болезнена нужда във вените си. Те трябваше да се оженят, на всяка цена. Какво щяха да навредят няколко страстни целувки, няколко интимни милувки, един миг на споделена възбуда?

— Ерик — каза тихо Белинда. Той смътно усети, че дишането й отново беше станало нормално. Вдигна неохотно глава и я погледна в очите. Челото й беше леко набръчкано и тя го гледаше замислено. Ерик се втренчи в нея, сякаш не вярваше на очите си. Желанието му се изпари, сякаш го бяха полели с леденостудена вода. Тъкмо бе стигнал до средата на едно доста успешно прелъстяване, а проклетото момиче дори не му обръщаше внимание!

— Защо да не можем?

— Защо да не можем какво? — Тя беше угасила страстта му, но все пак му бяха необходими няколко секунди да спре да мисли за изкушенията, които едва не му беше предложила и които той с желание би приел.

— Да отидем в Египет, разбира се. — Тя стана от дивана и започна да крачи из стаята. В гласа й се долавяше вълнение. — Това е идеалното разрешение, Ерик. Ако ние сме с тях, баща ти няма да може да се възползва от майка ми.

Ерик поклати глава, като все още се чудеше как беше възможно Белинда да премине от страст към проява на ентусиазъм за нещо съвсем друго с такава лекота и бързина. Той не беше способен да направи това. Ерик въздъхна от раздразнение.

— Мисля, че забравяш доста неща. — Той се изправи и започна да изброява, като свиваше пръсти. — Първо, тя не е тръгнала с баща ми; той я придружава, за да я защитава. Ако мога да добавя — защото аз го помолих. Второ, майка ти има някаква загадъчна работа в Египет и от това, което е казала на баща ми, ми се струва, че няма да се зарадва, ако ние тръгнем с нея. Трето, те вече отпътуваха. Няма гаранция, че ще успеем да ги настигнем. И последно… — Той извади най-големия си коз. — Ние имаме същия проблем, който имат и родителите ни — нямаме прислужница за теб. Цялата ти идея е абсурдна.

— Глупости.

— Глупости?

— Глупости. — Тя кимна твърдо. — Нито едно от твоите възражения не е достатъчно убедително. — Тя го изгледа с победоносна усмивка, след което също започна да изброява. — Леля ти Уин може да ни придружи. Смея да кажа, че на нея ще й бъде приятно да тръгне на едно такова пътешествие. Тя не излиза често. А ако отидеш на пристанището още днес, вероятно ще разбереш по какъв маршрут е тръгнал техният кораб. С малко късмет ще успеем да намерим кораб, който ще отплава по по-пряк маршрут. И най-накрая, независимо какво иска или не иска майка ми, тя се държи толкова странно, че според мен ще бъде най-добре за нея да действаме.