Останалите силуети го обградиха да го хванат.

„Не се предавай! — викна вътрешният му глас. — Александър прекланя ли глава пред врага? И ти си Александър, Паргалията. Нямаш дървения си меч, но имаш юмруци, ритници, зъби!“

Забеляза, че досега оня с пламтящите очи въобще не си беше помръднал дясната ръка. Ръкавът на ризата му се люшкаше от рамото като празен. Изведнъж се досети: човекът нямаше ръка от лакътя надолу. Затова ръкавът му се развяваше.

Александър скочи с последни усилия. Успя да се изтръгне от клещите на двамата мъже. Хвърли се към изхода на кошарата, оня без ръката скочи подире му.

Чу зад гърба си неговия смях:

— Хе-хе-хе!

В миг краката му се отделиха от земята. Демонът с пламъците в очите го беше вдигнал във въздуха с една ръка. Дотичаха и другите. Единият стовари юмрук в гърдите му. Другият го фрасна по брадата. Александър усети в устата си някаква солена топлина. Осъзна, че припада. Последното нещо, което видя, беше косматото лице на наведения отгоре му демон с пламтящите очи, мънистата по брадата му и двата отвратителни зъба.

Всичко изчезна.


ПЪРВА ЧАСТ



I