Семиха се изплаши, когато видя искрите, пламнали в погледа на Хюрем. Сякаш в тези красиви очи, които успокояваха, сега гореше адски огън.

Усещайки, че е на път да издаде чувствата си, Хюрем реши, че ще е по-добре да поддържа разговора в духа на клюкарстването.

— Все пак Любимеца е свикнал да слуша женската дума — през смях каза тя. — Той, както знаете, е зет на господаря ни и е част от нашето семейство. Ние сме чували, че мигом изпълнява волята на Хатидже султан.

Хюрем бе сигурна, че още утре тази мълва ще се обсъжда по всяко кътче на Истанбул. Ще стигне и до ушите на Ибрахим. Искендер и съпругата му със сигурност щяха чудесно да изпълнят тази задача.

Като чу думите на Хюрем, жената се засмя изискано, покривайки устата си с кърпичка.

— Знаете ли последната му странност?

Хюрем реши да прати още едно силно послание на Искендер паша чрез жена му.

— Коя? — попита тя. — Уважаемият паша е тъй интересен, че ни е трудно да следим всичко.

— Нали господарят ни донесе две големи бронзови статуи от Буда?

— Зная. И ние ги видяхме. Били статуи на римски божества. Единият е Аполон. А за другият казаха, че бил Херкулес.

— Точно те. Падишахът ни ги поверил на Искендер паша, за да стоят в хазната. Но кой знае как Ибрахим паша склонил господаря ни да му ги даде. Сега е сложил статуите на Ат мейданъ пред дома си.

— Така ли? Виж, това не го бях чула. — Хюрем замълча за момент и закова поглед в очите на жената. После заговори бавно и ясно, сякаш ѝ казваше нещо, което да разпространи навсякъде: — Какво излиза — първият Ибрахим[104] премахна кумирите, а вторият ги върна отново.

Семиха ханъм бе извънредно доволна. Дори и тя долови, че Искендер паша има силен съюзник в двореца. Хюрем не се възпротиви, когато на тръгване тя хвана ръката ѝ и дълго време сякаш я милва. Когато излезе през вратата, хасеки каза тихо след нея:

— Семиха ханъм, приятелите вършат по-добра работа от шпионите.

Посланията на Хюрем веднага достигнаха целта си. На следващия ден из цял Истанбул повтаряха:

— Един Ибрахим дойде и събра всички кумири. Вторият Ибрахим ги донесе и ги намести под носа ни.

Една нощ и султан Сюлейман подхвана темата. Докато си почиваше в ръцете на Хюрем, изморен от страст, се разсмя.

— Негово Величество султанът да не се смее на съсипаната от любов Хюрем?

— Смеем се на действията на нашия Ибрахим. Хората се присмиват на това, което направи. Знаеш ли, че сложи двете статуи на Ат мейданъ?

— Така ли? Не сме разбрали. Да ги беше разположил в градината си.

Сюлейман се изправи и погледна момичето в лицето.

— Права си. Наистина е по-разумно. Тогава никой нямаше да види и нямаше да тръгнат такива клюки.

— Какви клюки са тръгнали?

— Хората казвали: „Първият Ибрахим събра кумирите, а вторият ги донесе и ни ги навря в лицето“.

Падишахът се изсмя. А когато улови по лицето на Хюрем онова палаво, детинско изражение, остана още по-доволен.

— Доста остроумно е, нали? Кой ли го е измислил?

— Вашият зет, пашата, какво отговори на тази клюка?

— Държи се, сякаш не го интересува, но съм сигурен, че се е побъркал от яд. Днес се оплакваше в Дивана каква опозиция имал, за която дори не предполагал. Както виждаш, Хюрем ханъм, не само ти недолюбваш Ибрахим. Имаш цял куп съюзници.

Падишахът отново се задави от смях, но думата съюзник заехтя в съзнанието на Хюрем. „Не само ти си срещу Любимеца Ибрахим. Имаш цял куп съюзници.“ Как му бяха хрумнали тези думи? Възможно ли беше да са го известили за посещението на съпругата на Искендер паша? Или падишахът бе дочул какво са си говорили?

Сети се за думите на Семиха:

— Навсякъде гъмжи от шпиони на Ибрахим.

„Налага се да побързам — каза си Хюрем. — Времето лети.“


XLVIII


Джафер се беше спотаил до оградата и чакаше мъжа да дойде. Беше нащрек. Очите му шареха навсякъде, а ушите му биха доловили дори и шепот. Няколко пъти посегна към кинжала в пояса си, но щом се обърнеше рязко назад, разбираше, че е някоя котка, и се успокояваше. На Джафер му харесваше да се занимава с опасни неща, опияняваше се от вкуса на риска. Черният евнух вече бе начело не само на прислужниците на Хюрем хасеки, но и на нейната организация от шпиони.

Още щом разбра от съпругата на Искендер паша, че е обкръжена от шпиони на Любимеца Ибрахим, Хюрем взе решителни мерки — щом е така, тогава навсякъде трябваше да гъмжи и от нейни шпиони. Повика Джафер и набута в огромните му шепи три кесии с акчета.

— Върви — каза му тя. — Наеми хора, които да ме информират какво става в Дивана, в двореца на Ибрахим и навсякъде.

Дълго гледа в очите на момчето. Гласът ѝ премина в шепот:

— Създай такава мрежа, че на мига да знам къде какво става, кой какво говори и какво планира. Намери хора, чиито очи и уши са отворени, а устите им — запечатани. Да са готови да си дадат главите, но да не ни издадат. Отсега нататък, ако някой се опита да издаде нашата тайна, ти, Джафер, имаш правото да бъдеш палач на предателя.

Джафер веднага се бе захванал за работа. Първо, на обичайното място за среща той описа ситуацията на Тачам Ноян. Огромният мъж с коси като въглен погледна Джафер в очите и каза:

— Момичето е в опасност.

Преведе чернокожия през тесни, затънтени пусти улички и стигнаха до порутената къща, където беше отседнал. За първи път водеше момчето тук. Дълго време тършува в дисагите си, смушени в един ъгъл. Намери голяма кесия и изсипа съдържанието ѝ на масата. На светлината, процеждаща се през прозореца, проблеснаха шепа камъни, които се изтърколиха по масата от мръсната кожена кесия.

— Вземи и тези. Ако се наложи, ще ги продадеш. Но не плащай прекалено много на хората — само колкото да разберат, че зад тази работа стоят много пари. Дай им да ги помиришат и толкова.

Джафер кимна, без да отделя очи от камъните на масата.

— Никога не издавай на кого предаваш новините, които ти носят. Ако те питат, отговаряй, че и ти не знаеш — на някой посредник или нещо такова.

— Ами ако са разбрали на кого служа?

Тачам Ноян за миг погледна притеснено Джафер в очите.

— И да не знаят, лесно ще научат — продължи евнухът. — В двореца има само един Черен Джафер. И той стои срещу теб.

— Нищо. Там не може да се разминеш от везири, паши и аги. И всички си наемат шпиони. Откъде ще знаят за кого работиш? И този, който ще ти продава информация, всъщност ще служи на някого, но ще работи за теб. Не е ли така?

Джафер отново кимна.

— Как ще си контролираш хората? Ами ако някой работи и за друг?

— Как така?

— Прави се, че ти носи новини, взима ти парите. Обаче пее и на господаря си. А може и нарочно да ти дава фалшиви сведения.

На Джафер внезапно му се зави свят. Вярно, обичаше опасността, но не можеше да се оправя в такива заплетени интриги. Погледът му сякаш казваше: „Ами откъде да знам?“.

— На важните места наеми по двама души. Но никой няма да знае за другия. Единият ще е основният ти шпионин. А другият ще го наблюдава. Да се уверим, че не ни заблуждава. А който сгреши, ще гори в пъкъла. Разбра ли?

Джафер отново потвърди с кимане.

— Остави работата по изпращането в Ада на мен. Достатъчно е само да ми покажеш негодника.

Така бе основана шпионската мрежа на Хюрем. Джафер показа невероятни способности в тази дейност. Той не проумяваше готовността на прислужниците да продадат за пет-десет акчета човека, който ги храни, и реши, че успехът на организацията е заради неговите умения. За кратко време заповедта на Хюрем бе изпълнена. Имаше очи и уши навсякъде. Първите сведения дойдоха от Дивана. Хюрем научи, че по време на едно събрание Ибрахим и Аяс паша са се скарали. Любимеца, който до вчера бе настоявал да не се тръгва на поход срещу Карл V, опасявайки се от нов Кръстоносен поход, сега се беше заинатил:

— Походът срещу Унгария бе половинчат. Да обсадим Виена час по-скоро!

А когато Аяс паша се възпротивил, че това ще е катастрофално, се вдигнала врява.

Шпионинът, с когото се срещаше Джафер, не бе човек, на когото можеше да се има вяра. Първо, имаше зла физиономия. Второ, Джафер усещаше, че мъжът е способен да убие човек, сякаш коли кокошка. И трето, евнухът бе сигурен, че онзи може да продаде и майка си за едно акче повече. Шпионинът работеше в Галата, в конака на венецианския търговец Грити, с когото Ибрахим паша бе много близък. Не се знаеше какво работи, но имаше достъп навсякъде в конака, където великият везир ходеше често. Вероятно пак той пазаруваше за къщата, защото всеки ден в определен час идваше с каруца до Ат мейданъ. Оттам изкачваше наклона до Капалъ чаршъ. Двамата с Джафер се бяха разбрали и за парола. Ако мъжът имаше новини, щеше да покрие с бяла плъстена завивка единия от конете на каруцата, която оставяше на Ат мейданъ. И ето че този ден Джафер видя коня завит с бяло. Това беше знак, че след вечерната молитва отново трябва да влезе в онази зловеща улица.

Там беше като в тъмница. Беше студено, вятърът фучеше от единия край на улицата до другия. На всичко отгоре пръскаше слаб дъждец. Мина му през ума, че ако тук повалят и намушкат човек, никой нямаше да чуе и види. Усети, че целият настръхва. Не знаеше дали трепери от студ или от страх.

Отпред, от дясната му страна, се чу тракане. Плътно долепил гръб до стената, Джафер затаи дъх. Бавно обърна глава в посока на шума. Очите му се ококориха, сякаш искаха да пробият мрака. Успя да види само черната стена. За кой ли път посегна с ръка към пояса си и хвана здраво кинжала. Изчака така, а сърцето му биеше лудо. След няколко минути отново чу тропането. Но този път шумът идваше от лявата му страна. Бързо обърна глава натам. Погледът му блуждаеше в мрака, но напразно. Той съжали, че не доведе и стария казахски великан тази нощ. Тачам Ноян можеше да се спотаи някъде и да чака. Така Джафер щеше да се чувства по-сигурен. После се засрами от тази мисъл. Джафер, довереният човек на Хюрем, да се страхува от мрак и от шумове! Започна да се ругае, трябваше да се засрами!