— Няма да поверим имуществото на държавата на един бедняк без пукната пара. Разбира се, че нашият сановник трябва да е богат, за да не пипа хазната и собствеността ни. Да не изпитва необходимост да краде.

Какво ли бе накарало съпругата на този влиятелен паша да посети Хюрем няколко седмици след като султан Сюлейман се завърна в Истанбул след паметната победа?


Когато Мерзука съобщи, че съпругата на Искендер паша е дошла Хюрем все още си блъскаше главата над този въпрос. Тя дълго мисли, подготвяйки се за тази среща. Не знаеше каква е целта на посещението, но един вътрешен глас я предупреждаваше, че то е важно. Дори и жената да нямаше определено намерение, това, че идва, бе само по себе си сериозно, подсказваше вътрешният ѝ глас. А Хюрем винаги се вслушваше в него. Тя бе първият ѝ посетител извън харема. Съпругата на един от най-важните сподвижници на султан Сюлейман идваше до нейната врата. Това означаваше ли, че я приемат и извън харема? И вече не гледат на нея като на една обикновена наложница или като на хасеки, чиято съдба зависи от някое мимолетно настроение на падишаха? Тогава как трябваше да се държи със съпругата на началника на държавната хазна? Как да я посрещне? Като наложница ли? Тя се възмути на себе си и реши в никакъв случай да не показва слабост, защото вече не беше обикновена наложница.

Но трябваше ли да се държи с нея като с равна? След дълго колебание реши, че не може жената на падишаха, на самия султан Сюлейман, да смята равна на себе си съпругата на който и да е везир.

Хюрем прие гостенката, седнала върху разкошен диван, облечена с кадифен кафтан в люляков цвят, обсипан с искрящи пайети и обшит по края с кожа от сибирска белка, и антерия, украсена с цветя от сърмени нишки. В интерес на истината много пъти бе пробвала това облекло и стойката си. Бялата ѝ шия беше открита до тайнствената вдлъбнатина, откъдето започваше триъгълникът на гърдите. Хюрем беше ослепителна с островърхата си шапка, върху която бе усукана влашка коприна с пришити диаманти, изумруди и перли, подарък от султан Сюлейман, кои от кои по-ценни.

Съпругата на Искендер паша прекрачи прага и дъхът ѝ секна. Не можа да реши веднага дали този блясък се дължеше на искрящите скъпоценни камъни по Хюрем, които сякаш пламтяха от слънчевите лъчи, падащи от прозореца, или пък невероятната усмивка по лицето на момчето озаряваше всичко наоколо? Гостенката си помисли, че падишахът е бил прав да нарече това момиче Хюрем. Досега не бе виждала друг човек, който се усмихва така лъчезарно.

Хюрем вдигна ръката си с изящно движение, задържа я във въздуха, между пръстите ѝ трептеше кърпичка от чиста коприна, избродирана по краищата с конци в люляков цвят. Леко помръдна с китка и показа кушетката отсреща, където да седне съпругата на Искендер паша. Жената се отправи към посоченото място и Хюрем забеляза вълнението, но все още не разбираше на какво се дължи то. Защо ли съпругата на самия дефтердар се стъписваше пред една наложница, пък била тя хасеки? Но жената сякаш бе омагьосана, бе пленена от решителната поза, от погледа и усмивката на момичето. Намести се на кушетката, а Хюрем отпусна спокойно ръка в скута си.

Жената я виждаше като порцеланова статуетка. И какъв огромен пръстен има! Искендер никога не ѝ бе подарявал толкова голям диамант. И тя изсумтя: „Скъперник, какво друго да се очаква от него…“.

Под златотканата антерия видя пръстите на краката на Хюрем, показали се лекичко, сякаш искаха да надзърнат какво става. И чехлите ѝ, в цвета на кафтана, бяха обшити с пайети. Хюрем бе събрала стъпалата си едно до друго като послушно дете.

Когато съпругата на Искендер паша вдигна глава, тя срещна очите на момичето. Значи това бяха очите, за които не спираха да говорят. Какъв дълбок поглед, сякаш проникваше в душата на човек. Жената изведнъж се почувства като разголена пред Хюрем. А специално за приема бе облякла най-тежката си рокля. От черното багрило веждите и очите ѝ изглеждаха тъмни като въглени. Ружът, който бе нанесла върху мургавите си страни, напомняше на Хюрем за смешниците по пазара. Проучваше жената с поглед, без да издаде нещо с изражението на лицето си. После Хюрем наруши настъпилата тишина:

— Посещението ви много ни зарадва. Направи ни щастливи. Казаха ми, че името ви е Семиха.

Някакво поточе ли бълбукаше? Или пък стаята се изпълни с мелодията на бързоструйна рекичка? Докато Семиха ханъм се опитваше да открие източника на звука, Хюрем добави:

— Надявам се, че сте в добро здраве. Тъй като често чуваме господаря ни с одобрение да споменава името на почитаемия паша, изключително се зарадвахме, когато ни беше съобщено за желанието ви да ни посетите.

Това изречение съдържаше всичко. Гордост, самочувствие, хвалебствие, превъзходство над седящия отсреща, дори и малко любезност. Но високомерие и презрение — в никакъв случай. Хюрем добре знаеше докъде беше редно да стигне.

Още с влизането си жената бе приела това превъзходство.

— Аз също съм изключително доволна, задето изпитах щастието да ви видя — каза тя.

За момент замълча. Колебаеше се дали да каже нещо или не. Накрая изрече на един дъх:

— Оказахте се още по-красива, отколкото ви описват. Бог да ви пази от уроки.

Щом видя, че не ѝ оспорват превъзходството, Хюрем се успокои. А когато напрежението я напусна, започна да се държи по-приятелски.

— Валиде султан и сестра ни Хатидже султан — съпругата на Ибрахим паша, често казват, че уважаемият паша е късметлия. Щом ви видяхме, разбрахме колко са прави. Пашата притежава истинско съкровище.

Съпругата на Искендер паша показа задоволство от тези мили, ласкави думи. Изражението ѝ на учудване и възхита, появило се на лицето ѝ още с влизането, отстъпи на лека усмивка.

— Много сте любезна — измърмори тя.

През това време Хюрем се направи, че силно се интересува от брошката с големината на юмрук, която жената бе закачила небрежно на яката си.

— Ах, колко е красива — изчурулика тя. — Елате до нас, че да погледнем отблизо.

И потупа няколко пъти дивана до себе си.

Семиха, без да чака повторна покана, веднага се изправи и седна до нея. Колкото по-близо беше до тази красавица, по-голям щеше да е шансът ѝ да я докосне. Когато Хюрем се приближи да огледа брошката от изумруд, обграден с огромни сапфири, очите на Семиха се плъзнаха към бялата шия и деколтето на девойката, което се разкриваше под яката на антерията. Вдъхна от уханието на Хюрем. Представи си как Сюлейман се опиянява в ръцете на това руско момиче. Е, щом Хюрем за пет години му бе родила четири деца, значи султанът не оставяше тази хубавица да вехне самотна.

Хасеки улови погледа на Семиха. Засмя се наум при мисълта, че и тази жена харесваше момичета, както Екатерина. Не се учуди, защото мъжете не оставяха друга възможност. Женеха се за съвсем млади момичета, затваряха ги в конаците си, а после изчезваха на война. Какво да правят девойките, когато не виждат мъж с месеци, дори с години? Хюрем не трябваше да забравя тази слабост на Семиха. Можеше да ѝ е от полза. Наведе се напред, сякаш искаше да види брошката по-отблизо. Жената усети, че ѝ се завива свят. По-добре щеше да бъде да си събере акъла! А и Хюрем не продължи дълго с театъра.

Докато прислужничките поднасяха шербети и сладки, съпругата на Искендер паша каза:

— Истанбул говори за вас.

— Нямахме никаква представа. И защо?

— Честно казано, славата ви задминава тази на пашите и везирите.

Хюрем погледна скромно пред себе си.

— Сигурно се шегувате. Каква слава можем да имаме ние?

Семиха я спря с ръка:

— Не говорете така. Всички знаят, че вие носите късмет на нашия господар — падишаха, и на армията.

Хюрем пропусна мълчешком тези думи. Жената продължи:

— Няма човек, който да не е чул и да не знае вашата заслуга за голямата победа на падишаха ни.

— Хайде стига! Какво сме сторили ние, неговите роби, че да ни бъде приписван дял в победата на господаря? Вие не слушайте хорските клюки, Семиха ханъм.

— Но това не са хорски клюки, разказа ми го Искендер Челеби. В Дивана, в текетата[103], в казармите на еничарите, по каютите на моряците и навсякъде се говори, че…

Жената млъкна внезапно. Огледа се наоколо с подозрение.

— Тук сме само свои хора…

Въпреки уверението, Семиха се приближи до Хюрем и прошепна:

— Не се доверявайте изобщо. Навсякъде гъмжи от шпиони на Любимеца Ибрахим. Известяват го за всичко на мига. Ибрахим паша има уши навсякъде.

Хюрем беше чула, каквото ѝ трябваше. Значи това било! Искендер паша си търсеше съюзник в двореца. И щеше да го намери. Но трябваше да разбере повече от устата на жена му.

— Това е домът на господаря ни. Едва ли е посмял да вкара шпионин и тук! Вие бъдете спокойна. И какво казвахте? Нещо за Дивана и за текетата, но не довършихте…

Жената отправи многозначителен поглед към Хюрем.

— Навсякъде се говори, че сте попречили на Ибрахим паша да подведе падишаха ни. Това е истината. Онзи ден подхванали този въпрос в Дивана. Нищо, че е велик везир, сановниците хубаво подредили Ибрахим паша. Пошегували се с него: „Добре че падишахът не послуша твоите думи, ами женския акъл. Иначе кой знае какво щеше да ни сполети по иранските пустини“.

Хюрем подходи предпазливо:

— Сигурно почитаемият паша е отговорил подобаващо? — промърмори тя.

— Така е. „Право говорите, аги — отвърнал им. — Така е. Забравихме, че самият владетел на света няма да си избере наложница, лишена от ум. Щом като една жена ни тръшна по гръб, оттук насетне първо трябва да се консултираме с нея относно въпросите, които решаваме в Дивана, и тогава да удряме печата си.“

След като Искендер паша бе изпратил жена си при Хюрем, значи бе усетил намеците в думите на Ибрахим. Но Семиха не го осъзнаваше, тя смяташе, че е отишла да си побъбри по женски. Хюрем разбра, че Искендер паша е достатъчно хитър и знае, че хасеки няма да приеме думите на съпругата му като обикновена клюка. Този път не успя да скрие пламналия в очите ѝ гняв. Ибрахим привидно я ласкаеше, но в действителност се надсмиваше над падишаха и жена му и направо подстрекаваше везирите, намеквайки трябва ли да обсъждат взетите тук решения с една жена.