— Чакайте. Не ми казвайте, нека Хюрем отгатне отговора на владетеля.

— Хайде, опитай — подкани я Сюлейман.

— До днес на света не е имало така великодушен владетел като Негово Величество султана. Сюлейман хан, който обсипа с дарове народа на остров Родос, който той завладя, за да ни поднесе като колие за шията ни, не би отпратил своя брат. Разбира се, че е провъзгласил Ибрахим паша за велик везир при това условие.

Смеейки се, султан Сюлейман се разположи по-удобно. Легна по гръб и положи глава в скута на момичето.

— Приехме условието, Хюрем. Казах: „Виж, Ибрахим, покажи на какво си способен. Давам ти дума. Никога няма да те сваля от длъжност. Кълна се. Аллах ми е свидетел. Честна дума. Давам ти обещание като владетел и приятел“.

Последните думи на Сюлейман едва се долавяха. Очите му се затвориха. И не след дълго гърдите му започнаха да се движат равномерно, вдишвайки и издишвайки спокойно.

Владетелят на света Сюлейман заспа, а Хюрем остана насаме със страховете си. Не мигна до сутринта. Не знаеше какво да прави. Но когато денят изгряваше, бе взела решение, бе начертала пътя си.

Щом е така, хърватски чакал такъв, ще оставиш и печата, и главата си — и така ще си отидеш. Това е обещанието на Хюрем!


XL


Опасни години

Османската държава не беше виждала подобно нещо, откакто съществуваше. В продължение на три години военни походи не бяха предприемани. Султан Сюлейман се задържа в сарая, в ръцете на Хюрем хасеки, а войниците под негово командване стояха в казармите. Хюрем трябваше да е щастлива от тази ситуация, но не беше. Вярно, че така държеше Сюлейман далеч от Ибрахим, който вече му беше зет, но пък откриваше възможност пред великия везир да властва необезпокоявано.

Хюрем също не стоя бездейна през изминалите три години. Въпреки страховете, покълнали в нея, тя продължи да играе ролята на щастлива жена, лудееща от любов. Не минаха и два месеца, откакто Любимеца Ибрахим паша получи печата на великия везир, когато тя занесе на валиде султан добрата вест, че отново е „в положение“. Научил новината от Хафса султан, падишахът изтича при Хюрем, развявайки поли. Покри я с целувки. Не се отдели от нея в продължение на три дни и три нощи.

Мълвата, че хасеки очаква второ дете още преди принц Мехмед да е проходил, предизвика порой от клюки, който от харема се изля по улиците. Гюлбахар започна да проклина с нова сила. Наложниците, черните робини, прислужниците шушукаха под сурдинка.

— Очевидно храни господаря ни с ястия, които поддържат мъжката му сила — подмятаха подигравателно наложниците. — Ние не можем да се вредим от това момиче.

А везирите прикриха ироничните си изражения, като наведоха почтително глави.

Най-изненадан остана младият главен везир Ибрахим. Гюлбахар хасеки беше далеч, а в това време московската хасеки укрепваше позициите си в сърцето на падишаха, като раждаше дете след дете. Докато слушаше падишаха, който лично съобщи вестта, той си помисли дали не беше подценил това момиче? На бърза ръка покори Сюлейман и надали ще се задоволи само с това, сигурно ще се стреми към повече. А щом тя пожелае, Сюлейман ще даде. С просто око се вижда как от очите му струи щастие. Докато си мислеше тези неща, той поздрави падишаха, сякаш много се беше зарадвал.

— Целият свят знае за мощта на нашия владетел. Ние също нямаме ни най-малко съмнение в нея. Пожелаваме вашата робиня Хюрем отново да ощастливи господаря ни, като го дари със здрава рожба. Само че…

В радостта си Сюлейман дори не забеляза, че докато великият везир говореше за Хюрем, той каза „вашата робиня“ вместо „хасеки“. А всъщност само падишахът можеше да нарича любимката си „моята робиня“. Славословейки така лукаво, Ибрахим искаше да покаже, че не зачита титлата на Хюрем и смята, че тя не ѝ се полага по право, но падишахът се хвана за друго:

— Само че какво? Нещо тревожи ли те, паша?

— Притесняваме се владетелят ни да не се умори от любовта на четирима души. От една страна, Гюлбахар хасеки и престолонаследникът принц Мустафа хан. От друга — вашата робиня Хюрем и бебето ѝ. А сега и още едно дете на път…

Сюлейман беше оглушал от щастие. Не чу, че Ибрахим отново нарече Хюрем „вашата робиня“, а за Мехмед каза „бебето“ вместо „принцът“. Или пък не обърна внимание.

— Не се притеснявай — засмя се той. — Нашето сърце е голямо. Има място за любовта на всички. — И после погледна великия везир и добави с усмивка, която искаше да покаже, че се шегува: — Та дори и теб обичаме, Ибрахим.

Тъй като главният везир бе поел задълженията около държавната администрация от падишаха, бе толкова зает, че нямаше време да мисли за Хюрем.

Вдигна пищна сватба с Хатидже султан. Истанбул не спа дни наред. Падишахът лично присъства, въпреки че това не беше обичайно, и по този начин даде израз на уважението, с което се отнасяше към Любимеца Ибрахим паша. Когато се завърна в двореца, разказа на Хюрем за вълнението на младоженеца — настоящия му зет — и макар да поодума  едно друго, Сюлейман с всяка дума показваше, че се доверява на приятеля си и много го обича.

„Проклет да е, проклет да е, проклет да е!“, крещеше вътрешно Хюрем всеки път, когато чуеше името на Любимеца Ибрахим паша. Когато Сюлейман хвалеше великия си везир, той непрекъснато подклаждаше огъня от ревност, бушуващ в сърцето на момичето. Хюрем дни и седмици наред си повтаряше: „Да, искам Сюлейман да е мой, но заедно с държавата му, с трона и с короната“. Всъщност тези разговори тя винаги водеше само със себе си. С кого можеше да сподели мислите, страховете, плановете и надеждите си? Шепнеше тайните си единствено в розовото ушенце на принц Мехмед, докато го кърмеше:

— Синът на Хюрем ще порасне и ще стане падишах на Османската империя.

Но трябваше да е нащрек. И да е търпелива. Естествено не беше лесно да чакаш, но нейният живот и този на сина ѝ бяха заложени на карта. Това бе надпревара, която можеше да завърши със смъртта им. Стъпка по стъпка щеше да се придвижва напред, за да сграбчи властта, която в момента едва докосваше.

А Сюлейман беше оставил управлението на държавата изцяло в ръцете на Ибрахим. Падишахът вече не присъстваше дори и на заседанията на Дивана. На всичкото отгоре беше дал на зет си титлата сераскер — главнокомандващ на всички войски, — сякаш велик везир не му стигаше. Хюрем направо побесня, когато разбра, че дотогава това звание е носил само падишахът. Всъщност всички се изумиха — везирите, агата на еничарите, шейхюлислямът и войниците. Въпреки изтощението си от любовните игри, младоженецът Ибрахим тичаше по всякакви задачи и успяваше да се справи с всичко. Чуждестранните посланици се стичаха в сарая, за да видят новия големец на Османската империя, да се сближат с него и да разберат по какъв начин могат да му повлияят.

За всеобщо изумление Ибрахим се съветваше относно външните дела на държавата с венециански търговец на име Грити. Това недопустимо поведение не след дълго достигна до ушите на Хюрем…

Тя научи новината от Хафса султан. Възрастната жена очевидно беше притеснена.

— Какви ги върши Ибрахим паша? — оплака се тя пред Хюрем. — Как така се допитва до непознат относно държавните дела? Може ли това да доведе до нещо добро? Синът ни, владетелят, не вижда ли какво се случва? Защо не повдигнеш този въпрос пред Сюлейман, дъще — сякаш намекваше султанката.

Редно ли беше да засяга тази тема? Беше дочула, че и на възрастните везири не се нравеше това, че Любимеца Ибрахим набъркваше чужденци в държавните дела. Нямаше ли да е по-добре, ако владетелят научеше за този проблем от други източници?

В Дивана започнаха да негодуват. Бившият велик везир Пири Мехмед паша отиде във везирството, макар да знаеше, че когато падишахът дискретно го извика настрана и го свали от длъжност, зад това стояха машинациите на Ибрахим. Любимеца посрещна Пири паша с подобаващо уважение. От дума на дума стигнаха до Грити.

— Чуваме, че уважаемият велик везир смята за уместно да се допитва до чужденци по някои въпроси.

Ибрахим паша се догаждаше какво водеше възрастния мъж, който преди месеци върна печата и си отиде, без да скрива обидата си.

— Само така изглежда, Пири паша. Сеньор Грити ни посещава от време на време. Даже няколко пъти доведе и посланика на Венеция Марко Кето. Обсъждахме световните събития. Единствената ни цел е да изкопчим информация от тях. Познайте какво научихме!

Пири паша се изненада от този подготвен отговор. На езика му беше да го среже с думите: „Не ни вълнува какво сте научили от неверниците“, обаче се отказа и изчака Ибрахим да се доизкаже.

— При всяка наша среща и сеньор Грити, и Марко Кето непрекъснато ме разпитваха за Хюрем хасеки — продължи Любимеца Ибрахим паша с коварно изражение. — Любимката на нашия падишах била обсъждана от цяла Европа, а ние дори не подозираме. Самият папа Адриан е дал име на Хюрем хасеки.

— С какво право този нахалник си позволява да дава име на жената на владетеля? — не скри гнева си Пири паша.

В очите на Ибрахим проблесна искра, но той продължи с угоднически глас:

— Пири паша има право. Нахалство е. Из Европа говорели, че Хюрем хасеки била много непокорна, принуждавала господаря да изпълнява всичките ѝ капризи, разгневяла ли се, дори и войниците на падишаха не можели да излязат на глава с нея. Папата рекъл: „Името на тази рускиня не трябва да е Хюрем, а Роксолана“. Християнският свят вече нарича Хюрем хасеки Роксолана. Не се учудвайте, ако го чуете.

Пири паша нервно прехапа устни.

— Какъв отговор даде великият везир на това безочие?

Любимеца Ибрахим се засмя.

— Никакъв — каза той. — Как се отвръща на безсрамна забележка! Пък и нека да ги оставим да се занимават с наложницата на господаря, а ние да си гледаме важните дела.