Посланикът стана.

— За съжаление, не. Имам съмнения.

— Ах, чудесно! — Гласът на кардинала режеше като нож. — Ако мога да се върна в Рим, без да бъда заловен от турските пирати, ще кажа на Негово Светейшество папата: Ваше Светейшество, сеньор Кето няма информация относно целта на Сюлейман, но има съмнения, турските лодки се изпарявали през нощта. А Негово Светейшество папата ще свика кралете за нов Кръстоносен поход заради съмненията на сеньор Кето. Така ли?

— Така — успя да каже само посланикът.

А вътрешно изсумтя: „Глупак!“.

— Добре, но ако вземем под внимание вашите съмнения, сеньор Кето, къде ще нападне Сюлейман?

Марко Кето дори не се замисли.

— Венеция! — заяви Марко Кето, без да се замисли, и с думите си сякаш удари кардинал Буйенс, който се опитваше да осмисли чутото.

— Вие трябва да сте полудели — каза той.

Кардиналът гледаше злобно посланика на Венецианската република. Венеция беше вратата за Ватикан. Който стигнеше до Венеция, оттам лесно можеше да се спусне във Ватикан.

— За нищо на света Сюлейман не може да се престраши да направи подобно нещо — изсумтя кардиналът.

— Същото казвахме и за Белград, монсеньор.

— Какво те кара да мислиш така?

— Две неща. Първо — Сюлейман укрепва флота си денонощно. Но по-важното е подносът, който сложиха пред мен вчера, когато бях извикан в двореца.

— Поднос ли? Какъв поднос, сеньор Кето?

— Поднос с отсечена глава на него.

Ръката на кардинала несъзнателно се доближи до врата му.

— Глава ли? — успя да попита с треперещ глас.

— Да, една отсечена глава. Можете ли да предположите чия беше главата?

Щом видя, че мъжът гледа с празен поглед, посланикът продължи, без да чака отговор:

— Главата на Джанберди Газали, когото подкрепихме, за да организира бунт в Египет. Вчера Ибрахим, един от най-близките хора на Сюлейман, сложи подноса пред мен и вдигна покривалото отгоре. Каза само: Ето го края на бунта срещу Османската империя и срещу владетеля на света Сюлейман хан. От това по-ясно послание може ли да има, Ваше Високопреосвещенство? Има ли някой, който да не знае, че Венеция подкрепяше Газали? Казват ни: Наказахме Газали. Сега е време за Венеция.

Кардиналът си сипа вино от една кана, направена от муранско стъкло. „Ако посланикът е прав в подозренията си, европейските крале ще подкрепят плана на Лъв X. Поне повечето“, помисли си той.

— Предадохте ли във Венеция тази последна информация?

Марко Кето отговори:

— Вие сте първият, който я научава.

И в този миг Адриан Флоренсон Буйенс реши да запази информацията за себе си. Сега нямаше никаква нужда да се засилва могъществото на папата. Изведнъж смени темата.

— Вие казвате, че войната е наблизо, но всички в Истанбул говорят за новата любимка на Сюлейман.

— Значи сте чули, Ваше Високопреосвещенство.

Отначало мъжът имаше намерение да отвърне: „Църквата чува всичко, чедо мое“, но после се отказа.

— Момичето било рускиня, а?

— Работата е по-заплетена. Турците наричат руснаци всички, които живеят на север от Крим. Обаче това момиче вероятно не е рускиня, а украинка.

— В края на краищата, носи славянска кръв. Разкажи нещо за нея.

— Момичето е малко. Едва на петнадесет години. Падишахът страшно се е влюбил в него. Дори, за да останат насаме, изпратил на заточение далече от двореца Гюлбахар хасеки — майката на престолонаследника на Османската империя, принц Мустафа хан.

— Така ли? Какво ли е това момиче? Много ли е красиво?

— Вероятно. Името на девойката било Александра. Обаче щом дошла в двореца, я нарекли Руслана, понеже я знаели като рускиня. Падишахът толкова я харесал, че променил името ѝ. Сега ѝ казват Хюрем.

— Хюрем ли? Какво значи това?

— Значи нещо като „засмяна, ведра“. Очите на Сюлейман вече не виждат никоя друга наложница освен Хюрем.

— Що за човек е тази сеньора Засмяна? Знаеш ли?

Кето не обърна внимание на подигравателното изражение на кардинала.

— Била упорита, казват. Заедно с падишаха ходела на лов, яздела и стреляла с лък. Преди Сюлейман да я хареса, не спирала да се кара, скубе и бие с де що има жени и момичета в харема. Вярно, някои казват, че и Гюлбахар хасеки я е набила, но аз не вярвам. Според мен Хюрем ѝ е дала да разбере.

Кардиналът леко се засмя и отпи още една глътка от виното си.

— Ако ме питате, сеньор Кето, султан Сюлейман не е трябвало да нарича момичето Хюр… какво беше?

— Хюрем.

— Същото. Според мен е дал грешно име на това момиче. Щом като е хем красива, хем хищна, името и трябваше да е Роксолана… Роза… При това с бодли.

Кардиналът хвърли на Кето многозначителен, похотлив поглед и гръмкият му смях отекна в стените. Посланикът на Венецианската република даде последни сведения на главния помощник на папата.

— Когато вчера посетих двореца, довереникът на падишаха Ибрахим ми прошепна на ухо, че момичето е бременно. Роксолана е бременна, Ваше Високопреосвещенство.

Буйенс спря да се смее и се обърна към посланика. Погледна коварно.

— Нещо премълчаваш, сеньор Кето.

— Помислете само, ако Роксолана роди син.

— Е, и какво ще стане?

Кето щеше да се изсмее на глупостта на мъжа, но се въздържа. Стана, отиде до кардинала и каза:

— Само помислете. Двама престолонаследници ще се борят за трона на Османската държава. Синът на Гюлбахар и синът на Роксолана ще се изправят един срещу друг.

Коварното изражение по лицето на кардинал Адриан Флоренсон Буйенс отстъпи мястото си на ироничен поглед.

— Сеньор Кето, не мога да повярвам. Едното от децата все още не се е родило, а другото е на шест-седем години. А вие сте се хванали и правите сметки за спор за престола за след четиридесет, петдесет години.

— Децата бързо растат, Ваше Високопреосвещенство. А амбициите растат по-бързо и от тях.

— Не, мили мой, не. Атмосферата в Истанбул ви кара да фантазирате. Бълнувате или за разни войни, или за покушения, или за заговори.

Марко Кето се върна в дома си, криейки се по дуварите, както беше дошъл. Веднага седна и написа зашифрован доклад до Венеция:

Беше установен контакт с Негово Високопреосвещенство. Не вярва особено на това, че Османската империя е в подготовка за война. Макар войната да е доста близо, монсеньор Адриан Флоренсон Буйенс се заинтересува повече от новата руска любимка на Сюлейман. Дори ѝ даде името Роксолана. В тази връзка Ибрахим, за когото по-рано съм споменавал, вчера ми съобщи две важни новини. Едната беше главата на Джанберди Газали, поднесена на тепсия… Посланието е много ясно. Казва ни:

— Ваш ред е…

Втората новина е, че Роксолана е бременна. В скоро време руската девойка ще роди дете на Сюлейман.


Хюрем все още нямаше и представа, че след тази нощ християнският свят вече щеше да я нарича Роксолана. Тя отново бе сменила самоличността си — от Хюрем за османците се беше превърнала в Роксолана за християните.

Кето провери написаното. Върху червения восък, който нагря и от който капна върху хартията, той натисна зашифрования си печат, указващ от кого идва писмото, адресирано до отговорното лице в херцогския дворец във Венеция — кой знае кога щеше да стигне дотам. Печатът беше сабя и щит.


XXXVI


През тази юнска нощ светът сякаш се срина върху Хюрем. Разбра защо след връщането ѝ от църквата през онази коледна вечер Сюлейман бе казал:

— Хюрем, моли се и за успеха на армията и войниците ми…

А пък тя си помисли, че султанът бе изрекъл тези думи просто така.

Хюрем беше в петия месец от бременността си и вече доста ѝ личеше. Тя обикаляше гордо из харема, перчейки се с корема си, в който носеше детето на Сюлейман. И валиде султан, и падишахът се интересуваха от здравето ѝ. Лекарите, акушерките, прислужничките се въртяха на пети около нея. Дори когато посред зима ѝ се беше приискала диня, моментално изпроводиха пратеници до всички краища на страната и за Хюрем хасеки бе намерена и донесена диня чак от Египет.

През зимните месеци Хюрем се глезеше и се наслаждаваше на ласкаво внимание, което пораждаше завист у наложниците. Не оставяше Местан ага — новият главен евнух на мястото на Сюмбюл, да си поеме въздух.

— Хайде да те видим, Местан ага, как ще се представиш! Как ще се справиш с обучението и възпитанието на момичетата, как ще се отнасяш към хрисимите и към нахалните — подхвърли тя с едва прикрита заплаха в думите си. Заради нея новият надзорник направи черен живота на три чудно красиви гръцки момичета и две арменки.

Нещастни бяха и прислужничките, които първом се радваха, че са се отървали от дряновата пръчка на заточената в Маниса Гюлбахар хасеки. Вярно, в ръцете на Хюрем нямаше пръчка, но езикът ѝ бе по-безпощаден и от тояга, безкрайната ѝ сприхавост, раздразнение и капризи бяха изтормозили всички. Прислужничките плачеха зад вратите:

— Най-накрая да роди, че да се отървем!

Приказките, че новороденото ще е кибритлия, ако е момче, и вещица, ако е момиче, достигнаха и до ушите на Хафса султан. Но тя не каза нищо, защото очакваше с нетърпение да се появи рожбата на Хюрем.

А султан Сюлейман превъзнасяше любимката си до небесата. Засипа я с подаръци. Правеше всичко необходимо тя да се чувства добре. Дори и през нощите, в които бяха заедно, слагаше възглавници зад гърба ѝ и лично ѝ поднасяше шербет. Направи нещо, което дотогава не се бе случвало в харема — излезе на разходка в розовата градина заедно със своята избраница.