Хюрем празнуваше своя успех в най-скришното ъгълче на сърцето си. Дори забрани на прислужничките си да показват радост, не бе позволено да избухват в смях.

— Когото и да видите в харема, кажете му, че съм огорчена от мъка и съм спряла да се храня — бе заръчала тя.

И те с радост изпълниха тази заръка. Най-вече Сетарет калфа обръщаше очи и казваше:

— Аййй, жени! Да пази Бог, страх ме е, че на Хюрем хасеки ще ѝ стане нещо. Аз не съм виждала такъв добър човек. Сякаш е ангел. Ако Хюрем хасеки не беше ангел, нима щеше да тъгува за заточението на жената, която я докара до окаяно състояние от бой? Ако продължава така, моята господарка ще легне болна, момичетааа!

Докато говореше така, удряйки с ръце по коленете си, великодушието на новата хасеки прехвърли стените на двореца. Жените в истанбулските домове заговориха за това. Запяха друга песен дори и еничарите, които преди мърмореха, че няма да оставят своя принц в ръцете на една московчанка, и смятаха, че Хюрем е виновна за отпращането извън Истанбул на младия принц, когото обичаха толкова, че почти го боготворяха.

— Ние грешно сме разбрали. Чуйте, хасеки е умолявала нашия султан за принца ни — започнаха да превъзнасят те Хюрем.

Когато ѝ предложиха да се премести в по-просторни покои, Хюрем не прие.

— На нас сега не ни трябват простор и разкош. По-добре ми кажете как са нашата хасеки Гюлбахар и синът ни принца? Здравето им наред ли е? Пристигнали ли са благополучно? — възрази тя.

Когато след няколко дни ѝ казаха, че ще се мести в покоите на Гюлбахар, които все още пустееха, Хюрем вдигна страшна врява. Отново се разтропа с токчетата си по земята. Сюмбюл ага, чийто крак беше смазан от един такъв удар от токчето на момичето, примря от страх. От уплаха огромният мъж отскочи стъпка назад.

Дълго време в харема не се разнасяха и песните на Хюрем. Когато един ден Хафса султан, която дойде да я посети, погали косата ѝ с думите: „Копнеем за прекрасния ти глас, дъще“, очите на момичето се замъглиха.

Хюрем наведе глава.

— Нещо в душата ни се пречупи, уважаема майко. Не ни е до свирене и песни — оплака се тя на жената.

Подобен отговор получи дори Сюлейман, когато една нощ ѝ каза:

— Скъпа моя усмихната красавице, прекрасна като нар. Защо веселото ти лице е посърнало. Какво искаш, имот ли да пожертваме за една твоя усмивка? От много време в дома ни не се чува твоят славеев глас. Остави я вече мъката. Изпей нашата песен, че душата ни да се избави от скръбта и безпокойството.

Хюрем погледна младия владетел слисано — как може да иска това от нея! — и промълви:

— Щом такава е волята на Негово Величество моя султан… Обаче докато раната от заточението е толкова прясна, не приляга на неговата робиня да свири и пее. Ако настоявате, и ще свиря, и ще пея. Дори ако пожелаете, господарю, ще стана и ще танцувам. Но да знаете, че душата ми е като опожарена.

За момент замълча и погледна мъжа в очите.

— Зная, че Негово Величество не би ме накарал да сторя нещо срамно и престъпно. Оставете вашата робиня Хюрем да дамгоса сърцето си с болката от тази раздяла, за която неволно стана причина, да накаже сама себе си.

За тези думи Хюрем получи награда и успокоение — младият падишах стана от мястото си и я засипа с целувки. И беше щастлив от правилния си избор. Хюрем постави главата си на силното му рамо. Докато Сюлейман вдъхваше с наслада прекрасното ухание от косите ѝ, въздъхна дълбоко:

— Ах, ах! Тъгата ми, мъката ми са безгранични.


XXXI


Как отлетя като миг цялата зима! Хюрем хасеки, окрилена от радост, разбира се, не очакваше, че когато ощастливи султан Сюлейман и стане единствената му любимка, времето ще спре, но и не си бе помислила, че ще изтече толкова бързо.

Смирението на Хюрем, с което трябваше да покаже някакво уважение към Гюлбахар, трая два месеца. Един ден без много шум тя се пренесе в нейните покои. Не пропусна обаче да създаде впечатление, че е принудена да направи това, тъй като владетелят много настоявал. При всеки сгоден случай казваше:

— Тук всеки ден сякаш ще виждаме нашата хасеки султан и наследника ни Мустафа хан и ще чуваме гласовете им. Душата ни ще страда.

Не след дълго престана и с тези приказки. И бездруго всичко бе забравено. Най-малкото на нея така ѝ се струваше.

Колко бързо идваха вечерите!

Всяка сутрин жените първо ходеха на хамам. Въпреки увещанията Хюрем не прие да я къпе цяла армия прислужнички. Разрешение да влизат в хамама, докато тя беше там, имаха само Мерзука и Сетарет калфа. Наместваше се до курната, обливаше се с гореща и студена вода и опитваше от различните храни и изстудените шербети, които Сетарет донасяше.

След като се измиеше хубаво, идваше ред на обезкосмяването, а това тя мразеше най-много. Най-трудно свикна с този турски обичай. Или може би — с това предпочитание на Сюлейман. Жената трябвало да бъде без косми! Щом е така, защо са ѝ дадени от Господ?

Щом всичко това приключеше, идваше ред на уроците. Учителите се редуваха един след друг. Поне Сюлейман вече не се смееше на турския ѝ, както преди. А може би беше свикнал. Бяха започнали да си говорят повече на турски. Обаче с писането[67] имаше голям проблем. Това засукано писмо бе истински кошмар за нея. Съсипваше се, когато някои вечери султанът вземаше мастилницата и дивита[68] в ръце и се опитваше да учи Хюрем на писмо. Побъркваха я собствените ѝ преструвки, че уж отдава цялото си внимание на урока. Всъщност Хюрем жадуваше за любовните наставления на султан Сюлейман.

В часа по музика обаче нямаше равна. Вече свиреше невероятно на канун. Само че няколкото мелодии, които изпълняваше, не докосваха сърцето на Хюрем. Що за тъжни и тежки песни бяха това? Канунът беше много хубав струнен инструмент. На Хюрем много ѝ харесваше да свири на него. Пръстите ѝ летяха по струните, а нещата, които сама решаваше да свири, според нея ставаха по-добре от произведенията, на които учителят по музика се опитваше да я научи с думите:

— Владетелят ни много ще хареса това семаи[69].

Нейните мелодии бяха игриви, енергични и най-важното — пълни с живот.

Извън уроците имаше още две неща, които Хюрем не забравяше.

Всеки ден, без изключение, се отбиваше в отделението на наложниците. Сядаше с момичетата в харема и си говореше с тях известно време. Това отначало се струваше странно на останалите — каква работа има единствената любимка на самия султан в отделението на наложниците? Може би идваше, за да разбере нещо, да провери какви ги вършат там? Но когато Хюрем помогна да разрешат проблемите на едно-две момичета, съмненията мигом се разсеяха. Дори и девойките, които до вчера от злоба злословеха по неин адрес при всеки удобен случай, започнаха да казват:

— Хюрем хасеки се оказа съвсем различна. Изобщо не прилича на Гюлбахар.

Всъщност целта на Хюрем бе да се обкръжи със симпатия, но и да наблюдава новодошлите девойки и да провери дали сред тях има някоя толкова красива, че да грабне окото на Сюлейман. Ако някое момиче представляваше потенциална заплаха, тя задължително намираше някакъв начин да се справи с нея.

Второто място, където Хюрем хасеки се отбиваше всеки ден, без изключение, бяха покоите на Хафса султан. Целуваше ѝ ръка, доближаваше я до главата си и питаше възрастната жена как е.

— Имаш ли някакво желание, майко?

— Желая да цари спокойствие в душата на сина ни и в държавата ни — отговаряше неотменно жената. — Да е крепко здравето му и да е честито управлението му.

Възрастната жена знаеше, че Сюлейман е щастлив в ръцете на Хюрем.

А девойката умело постигаше това, карайки го да се понесе на крилете на насладата.

Една вечер младият падишах отпи вино от ръката на Хюрем, целуна я и попита:

— Знаеш ли, Хюрем?…

Хасеки го погледна с цялата магия в очите си, която винаги вземаше ума на владетеля, за да го увери, че цялата е слух.

— Днес Пири Мехмед паша каза такова нещо в Дивана, че се зачудих дали да се ядосам, или да се засмея.

— Нима някой има право да ядосва моя владетел, пък било то и великият везир? Каквото и да е казал, вероятно е било шега.

Всъщност умираше от любопитство, но не искаше да се издаде и да попита настойчиво какво е казал пашата. И бездруго падишахът щеше да го сподели с нея. А и Хюрем вече малко по малко успяваше да го накара да казва и неща, които той обикновено премълчаваше.

— И аз така си помислих. Пири паша е възрастен, езикът му се е развързал, обаче е врял и кипял в дворцовия живот и нищо не убягва от погледа му.

Хюрем предложи на падишаха глътка вино. Вместо мезе султанът целуна привлекателните разголени розово-бели рамене на момичето.

— Докато обсъждахме един въпрос в Дивана, оповестихме, че сме доволни от приготовленията, и оценихме усилията на везирите, пашите и агите. Като чу това, Пири паша излезе крачка напред…

Падишахът замълча за момент, опитвайки се да си спомни точните думи на пашата, и веднага след това продължи:

— …Ние, които се стараем да не допускаме грешки в службата си към нашия падишах и Османската държава, сме изключително щастливи, защото Аллах срещна нашата Хюрем хасеки с господаря ни. Лицата и на двама ви са усмихнати, а това ни спасява от мъмрене… Точно така каза старият вълк.

— От тази шега трябва да разбирам, че ви правя щастлив, така ли, Ваше Величество?

Сюлейман прегърна Хюрем и отвърна на въпроса ѝ с гореща целувка.

— Разбира се, че е така. Има ли някой, който да не вижда щастието ми? Във всяко кътче на двореца се говори за теб, сипят се хвалби. Всички обсъждат красотата ти. Да знаеш, че ако понякога сме така приятно опиянени, то не е от виното, което сме изпили, а от любовта ти, Хюрем, и от щастието, което ни даваш.