— И защо?

— Александра е моята господарка, затова.

Старецът изведнъж прегърна радостно момчето. Стисна го със силните си ръце и го вдигна във въздуха.

— Ех, черен юнако, успокои душата ми! Бог да те пази от неприятности!

Джафер с мъка се изкопчи от обръча на тази неочаквана проява на обич, от която чак костите му изпращяха.

— Ако искаш да знаеш, името на моята господарка вече не е Александра. Сега се казва Хюрем

— Как? Хюрем ли? И какво значи това?

— Не знам. Лично султан Сюлейман даде това име на моята господарка.

Старецът занемя със зяпнала уста. Горд от впечатлението, което създаде, Джафер продължи:

— Щом толкова се зарадва, да ти кажа и още нещо. Хюрем ханъм вече е единствената любимка на владетеля ни. Той много я цени. От устата му не се чува друго освен нейното име.

Старият великан изведнъж се свлече на земята. Отпусна глава между огромните си ръце и заплака, хълцайки. Това сълзи на радост ли бяха или на тъга? Джафер беше сигурен, че са от радост. Не можеше да се оплаква девойка, която е станала любимка на султана.

И той се наведе към стареца.

— А ще обясниш ли на мен, на Джафер — попита той, — кой си, какъв си? И като ме гледаш, че съм се свил, не си мисли, че съм се изплашил. Ще изтръгна сърцето на всеки, който понечи да навреди на моята господарка. Ти откъде я познаваш? Да не би да си ѝ близък или роднина? Но лицето ти не прилича на лице на руснак, стари храбрецо.

Възрастният великан изтри с опакото на огромната си ръка сълзите, които се стичаха по страните и брадата му, заснежена от бели косми. Дълго гледа Джафер в очите. Изправи се внезапно, както се беше свлякъл.

— Върши си работата, синко. Добре да се грижиш за господарката си. Пази я. Александра…

— Хюрем, старче, Хюрем. Това е заповед на падишаха.

— Добре, добре, пази Хюрем ханъм. Изтръгни сърцето на всеки, когото смяташ за неин враг. — Старецът за момент си пое дъх. — Чернокож си, но мисля, че си добро дете.

— Аз не съм дете. Тъкмо си говорехме така добре, да не се обиждаме сега.

Старецът се подсмихна. Не че беше взел насериозно заплахата на момчето, обаче все пак отстъпи.

— Не ме слушай какво говоря. Разбира се, че не си дете. Ако си дете, ще ти поверя ли Александ… Ох, Хюрем ханъм?

— Поверяваш ли ми я?

— Разбира се. Трябва да я пазиш, черно момче.

— Ти или не чуваш, или не ме слушаш. Нали ти казах. Тя вече е хасеки… Има цял куп войници, които пазят Хюрем хасеки.

— Войниците пазят човек по заповед… А ти, юнако — от сърце. Погледнах в тези твои гарвановочерни очи — те се озаряват, щом споменеш Хюрем. Ти обичаш господарката си, нали?

Лицето на Джафер се засмя.

— Как да не я обичам — прошепна той. — Тя е единствената в целия харем, която ме има за човек. Говори си с мен и ми споделя мъките си. Тя е много искрена. Да ти кажа, ако и да съм черен като въглен, сме като брат и сестра.

Думата „мъки“ изведнъж накара погледа на стария великан да се свъси.

— Какво каза, юнако, мъки ли? Твоята господарка неприятности ли си има?

— Чакай малко, не се пали веднага, старче. Такава е думата. Нима може една хасеки да има мъки? Но в първите дни, когато дойде в харема, много болка понесе. Много…

Джафер не довърши думите си. Старецът настоя:

— Я разкажи! Много какво?

— Много я биха…

Сърцето на Джафер подскочи от гласа, който изрева.

— Млъкниииии! Чуй се какво говориш. Бой ли?

Този страховит глас от стария мъж ли беше излязъл? От очите на великана бълваха пламъци.

— Бой ли? Александра са я били в двореца на османския род?

— Ами да — измърмори момчето. — И то с пръчка. В продължение на дни. Обаче моята господарка не гъкна. Не сведе глава.

— Тя е уралска девойка, може ли да сведе глава? Кажи сега, кой беше този поганец, който вдигна ръка срещу Александра?

— Надзорникът на харема. Наричат го Сюмбюл ага. Един евнух, черен като мен. С огромен корем.

Като видя изражението на стареца, Джафер потрепери ужасен. От страх не можа да каже, че Гюлбахар хасеки я беше набила по-лошо и от Сюмбюл ага.

— Колко пъти бях на косъм да му взема пръчката от ръката и да му ударя главата…

— В никакъв случай, иначе жив ще те одерат — каза мъжът. — Ти си ми необходим. Остави тези работи на мен.

После загледа продължително момчето в очите.

— Искаш ли хем да вършиш добро, хем да спечелиш пари, юнако?

Момчето погледна със съмнение стареца.

— Ами че кой не иска — измънка тихо.

— Няма да искам нищо лошо. Нека се срещаме с тебе всеки петък пред фурната на ето този ъгъл. Ти ще ми носиш новини за господарката ти. Всеки път ще получаваш по две акчета — каза той, обърна се и понечи да си отиде…

— Хей, старче — извика Джафер подире му, — как да те представя, когато разкажа на Хюрем хасеки за тебе?

Мъжът се обърна яростно и с огромния си пестник сграбчи Джафер за яката.

— В никакъв случай не си отваряй устата. Не споменавай и дума за мен нито на Александра, нито на когото и да било. Ако не ме послушаш, юнако, не в двореца, ами и на другия край на света ще те намеря, ще ти отрежа езика и ще го хвърля на песовете.

Той разтърси яката му и я пусна с едно мигновено движение, както я беше сграбчил. Бавно започна да се отдалечава.

Обаче и упоритият Джафер не се даваше лесно.

— Кой си ти, човече?

Старият великан погледна Джафер през рамо. По лицето му играеше странна усмивка. Усмивка, от която човек можеше да настръхне.

— Аз — каза — съм Азраил за онези, които причиняват или ще се опитат да причинят зло на Хюрем хасеки.

Джафер остана загледан след мъжа.

— Какво ли те чака, Сюмбюл ага — измърмори си тихо той. — Скоро Азраил ще ти се изпречи на пътя.


XXX


На следващата сутрин Хюрем трябваше да се яви пред Хафса султан. Щом чу, че момичето ще идва, валиде султан започна специални приготовления. Поиска от прислужниците да ѝ облекат най-тежките и скъпи дрехи. На главата си сложи огромна шапка, украсена с перли. Най-накрая се настани величествено върху разкошния диван пред прозореца. А две момичета, едното бяло, а другото чернокожо, приседнаха в полите ѝ. Така декорът беше завършен.

Всъщност възрастната жена не бе спала добре през нощта. Мислите ѝ бяха объркани.

В деня, когато Гюлбахар бе изпратена на заточение, подир вечерния езан, тя беше отишла в покоите на майката на внука си, където цареше мрак. Натъжи я тишината на стаите, които до сутринта бяха изпълнени с чуруликането на Мустафа. Обстановката бе непокътната, но всъщност стените, пердетата и диваните бяха изгубили душата си. За известно време постоя сама в мрака. Тя се натъжи. Сега, когато от виковете и топуркането на нейния Мустафа, които внасяха радостна суматоха в харема, не остана и следа, самотата беше се пропила навсякъде. Само за няколко часа Гюлбахар вече бе забравена. В харема сега тя беше само повод за клюки. Нямаше да минат и няколко дни и щеше да излезе друга тема, за която да сплетничат момичетата. И Гюлбахар, и Мустафа щяха да бъдат забравени, сякаш никога не бяха живели тук. Сякаш тя не беше отмятала ей това перде, не се бе излягала на този диван, а Мустафа сякаш не беше счупил онзи прозорец и рамката му. Възрастната жена потръпна. Колко бързо забравяха хората.

Хафса султан се сепна от тази мисъл. В съзнанието си тя се питаше дали не е сгрешила.

— Глупости, не е така — промърмори си.

Вътре беше толкова тихо, че шепотът ѝ отекна като вик между стените, които все още носеха миризмата на Гюлбахар хасеки.

Нямаше вина за това, че синът ѝ охладня към Гюлбахар. Никога не бе правила опит да отдалечава Сюлейман от черкезката красавица.

— Ами Александра? — каза си този път и се ядоса.

Така и не успя да свикне да нарича това момиче Хюрем. Запомни я като Александра, междувременно тя стана Руслана. Но рускинята вече беше Хюрем на Сюлейман. И тя, както всички, трябваше да свикне с това име.

Наистина не бе тръгнала нарочно да разделя сина си от Гюлбахар, но пък и тя беше онази, която превъзнасяше Хюрем пред него. Както и тази, която възхваляваше магията на гласа на момичето, за да чуе султанът песните му. Тя бе открила пътя пред Хюрем.

— Откъде можех да зная, че Сюлейман ще се влюби с такава страст в момичето!

Когато нещата бяха започнали да се усложняват, тя можеше да каже:

— Виж, владетелю, синко мой, Гюлбахар е майка на твоя наследник и мой внук. Робите не приемат добре онзи, който пренебрегва това, и Аллах също не би му простил. Да знаеш, че и майка ти…

Но ето че не бе казала подобно нещо. Ако беше, вероятно всичко щеше да е много различно. Гюлбахар щеше да се е настанила в ей този ъгъл и да бродира на гергефа с тънките си пръсти, а Хюрем ханъм щеше да живее доволна в покоите си в харема като новата любимка на падишаха.

Две думи нямаше да преобърнат света наопаки, нямаше да върнат времето назад, но поне щяха да накарат Сюлейман да се обърне към съвестта си. И при това уреждане на сметки нямаше да победи страстта, а съвестта. Не Хюрем, а Гюлбахар.

— Щом е така, защо остана безмълвна, Хафса? — упрекна се възрастната жена. — Изобщо недей да отричаш. Твоя е главната роля в заточението на Гюлбахар и издигането на Хюрем.

Хубаво, но ако се беше разприказвала, какво щеше да се случи? Дали от покоите на сина ѝ пак щеше да се носи весел смях по тези коридори, видели толкова мъка, престъпления и грях? Дали Сюлейман, чиито плещи бяха започнали да се превиват от товара, с който се бе нагърбил съвсем млад, щеше да е така бодър, уверен, извисил глава, сякаш ще докосне облаците?