— Сюлейман ме обича — убеждаваше се Гюлбахар под нос.

Сюлейман, който сега даде на рускинята името Хюрем, навремето ѝ беше казал:

— Твоето име ще е Гюлбахар[62]. Имаш красотата на роза и свежестта на пролет.

Роди му син! Ако не беше Мустафа, Сюлейман щеше да остане без престолонаследник след смъртта на принц Махмуд. Гюлбахар беше жената, благодарение на която той не се превърна в „падишах без потомство“. Когато се възкачваше на престола, принцът вече беше в прегръдките му.

Тези мисли поуталожиха малко огъня в сърцето ѝ. По всяка вероятност нямаше от какво да се страхува. Тя беше втората жена в османския дворец. А щом Хафса султан се споминеше, тя щеше да стане първата жена в огромната Османска империя.

— Добре де — не спираше да се измъчва тя, — щом е така, защо притесненията не престават да ме гризат? Защо се боя от тази московска сополана? Ами какво ще стане, ако московската гяурка роди син от Сюлейман? — изрече Гюлбахар за първи път страховете си на глас.

Именно тази мисъл не ѝ даваше покой. Осъзнаваше, че момичето беше по-различно от останалите наложници. Не знаеше защо, но беше различно. Успя да впечатли владетеля. Сюлейман вече я настани току под носа ѝ. И тя се терзаеше, че ако момичето му роди син, той кой знае какво още щеше да направи.

Нощем скачаше от постелята си, измъчвана от кошмари, но не споделяше съня си с никого. Нима можеше да разкаже, че почти всяка вечер сънува мазно, черно, мръсно въже? Около чий врат щеше да се усуче тази гибелна примка?

Вече не можеше да контролира гнева, който се надигаше в нея. Едва не изгуби ума си от ярост, когато една прислужница ѝ донесе отговора на Хюрем, след като една от наложниците я попитала:

— Изобщо ли не се притесняваш от Гюлбахар хасеки?

— Ами че защо да се притеснявам? — попитало момичето първом. После, разказваше прислужницата, додало самодоволно: — Аз съм млада, а тя — стара. Ако родителите ми се бяха забавили с още година-две, щях да бъда връстница на сина ѝ. Младите трябва да се поучават от опита на възрастните. Изпитвам уважение към нея. Все пак годините ѝ не са никак малко.

— Виж я ти тази нахалница, виж я ти тази нахалница! — агонизираше цяла вечер Гюлбахар. — Синът ми току-що навърши шест години. А тя станала голяма жена, пък се пъчи, че била още млада.

За първи път от години наред крещеше и ругаеше на родния си черкезки език. На зазоряване тя най-сетне реши как да постъпи. Нямаше да се предаде. Щеше да се бори за своето бъдеще и за това на сина си. В нейните вени течеше кръвта на кралица Томирис, изпратила в Ада персийския владетел Кир. Нямаше да склони глава пред московската гяурка!

Когато слънцето достигна най-високата си точка в небето, тя излезе от покоите си, придружена от своята най-вярна прислужница. Момичето забеляза, че погледът на Гюлбахар не вещае нищо добро, и направи безуспешен опит да я разсее малко.

— Хайде да излезем в розовата градина.

Хасеки султан гневно се завтече по коридора и стигна до вратата на Хюрем. Доверчивият Джафер не долови опасността, а се поклони с уважение пред Гюлбахар хасеки и широко разтвори вратата. Момчето дори се зарадва на посещението. Значи, Гюлбахар най-сетне приемаше господарката му.

Ала очакванията му се оказаха излъгани. Едва влязла вътре, Гюлбахар вдигна врява до небесата.

— Къде е проклетата московска измамница?

Премина като ураган през трите стаи и нахлу в спалнята на Хюрем.

— Ах, ти, московска гяурка такава! — започна тя настървено да налага момичето с дряновата пръчка. За всеобщо учудване Хюрем изобщо не се противопостави. Дори не извика, а само стоеше безучастна. Единствено по лицето ѝ се изписа израз на болка.

Гюлбахар вилнееше неудържимо, заслепена от гняв. Съпровождаше ударите на пръчката с неспирни крясъци.

— Дано да пукнеш! Дано главата ти да хвръкне! — нареждаше тя.

Никой не можеше да озапти Гюлбахар. Силната черкезка красавица отблъскваше с една ръка тези, които се опитваха да я отдръпнат, а с другата продължаваше да налага девойката с пръчката. После захвърли пръчката и налетя върху Хюрем с юмруци и плесници. Хвана я за косата и започна да я влачи по земята. Рита я. Един кичур от косата на момичето остана между пръстите ѝ. Изподра лицето ѝ.

Хюрем изобщо не реагира. Не помръдна, не издаде звук. Безропотно се остави да я пребият. Не откъсваше очи от лицето на Гюлбахар. Гледаше и кичура от красивата си червена коса, оплел се в пръстите на жената. Едно-единствено нещо си повтаряше — Гюлбахар ще проклина деня, в който я срещна!

Когато Гюлбахар хасеки най-после я остави в окаяно състояние и си тръгна, Хюрем се опита да се изправи на крака. Сетне се отпусна, сякаш беше на път да припадне, и остана просната на земята.


XXVII


Сюмбюл ага се гърчеше от ужас.

— Не мога да кажа такова нещо, пък каквото ще да става — извика той, разтреперан от гняв. — В никакъв случай!

Хюрем изобщо не му обърна внимание. Продължи да съзерцава морето през прозореца. Това беше любимото ѝ място. Откриваше се гледка към морската шир и тъй като нямаше как случаен наблюдател да надникне отвън, това беше един от малкото прозорци без решетки в харема.

Ако беше преди няколко дни, Сюмбюл щеше да я наложи с пръчката по гърба и да посини и местата, които Гюлбахар беше пропуснала, но сега той нямаше избор. Смееше ли някой да вдигне ръка срещу жена, която споделя постелята на падишаха? Каза си, че с крясъци и викове нищо няма да постигне, и се опита да смекчи тона си.

— Хюрем ханъм, полудя ли? — Той също престана да я нарича Александра, откакто падишахът продължи да я вика в покоите си след първата нощ. — Как ще откажеш на самия султан?

Като видя, че момичето не отронва и дума, се обърна към насъбралите се прислужници.

— Хайде, кажете и вие нещо! Езиците ли си глътнахте? Щом владетелят е казал „ела“, редно ли е жената да отвръща „няма да дойда“? Къде се е чуло и видяло това?

Жените в стаята се спогледаха безпомощно. Това беше недопустимо. Сюмбюл ага беше прав, но ето че Хюрем отново се опълчваше срещу правилата. Мерзука и Сетарет поклатиха едва забележимо глави, но никоя от тях не се осмели да си отвори устата. Всички бяха слисани. Падишахът изпращаше главния евнух на харема, за да покани тяхната господарка в покоите му, а тя упорстваше:

— Няма да отида!

Това се случваше за първи път.

Хюрем изведнъж обърна глава към мъжа, който продължаваше да я умолява. Точно тогава се откри лицето ѝ, по което Гюлбахар беше оставила кървави следи с ноктите си. От ударите едната буза на момичето бе посиняла и отекла.

— Защо да не е редно, редно е и още как!

Скочи от мястото си и с ярост се засили към Сюмбюл ага. Застана толкова плътно до него, че я лъхна неприятният дъх от устата му, и избухна:

— Сляп ли си? Виж ме как изглеждам! Лицето ми на нищо не прилича. Цялата съм в драскотини и синини — изведнъж тропна гневно с крак. — Как да се появя пред владетеля в този вид? Прави каквото щеш, и говори каквото искаш и както искаш. Хюрем ханъм си има извинение. Кажи: „Не може да дойде“, и точка.

Сюмбюл ага едва се насили да не отвърне поглед от изподраното лице на момичето. Но продължи да настоява на своето:

— Недей, Хюрем ханъм, не го прави. Ще разлютиш господаря. Виждам, че нехаеш за собствения си живот. Ала не ти ли е жал поне за нас?

Той не получи отговор на въпроса си, но прислужниците се размърмориха под нос в подкрепа на думите му.

— Когато отида и кажа: „Хюрем ханъм няма да дойде. Много настоявах, но тя се е заинатила. И дума не иска да чуе“, а нашият господар заповяда да повикат Кара Али и да нахлузят примката на врата ми, какво ще правя? Няма да се поколебае и за миг. Ще те сграбча за ръцете и ще те завлека насила — напразно я заплаши той, след като не сполучи с вайкането си.

— Само да посмееш — изсъска Хюрем, втренчена в очите на мъжа. — Само да посмееш и лошо ти се пише!

Сюмбюл беше врял и кипял сред интригите в харема и много добре разбираше какво се крие зад тази заплаха. Що ли му трябваше дяволското изкушение — тайната авантюра под стълбите?

Евнухът наистина се намираше в много неизгодна позиция. Дебелият му врат беше приклещен между самозабравилата се московчанка и волята на падишаха. Каквото и да направеше, все щеше да е лошо. Притиснат в безизходица, той напусна, мърморейки, покоите на Хюрем.

Тя не отиде в покоите на султан Сюлейман същата вечер. Сюмбюл ага така и не се престраши да се яви пред него с думите:

— Хюрем няма да дойде.

Реши, че ще се измъкне невредим, ако се разхленчи на рамото на бавачката. Дори и да се ядосаше, падишахът нямаше да заповяда да обезглавят собствената му бавачка.

Сюлейман се учуди, когато насреща му се изправи седемдесетгодишната бавачка вместо неговата красива Хюрем. С подходящо изражение на лицето възрастната жена изрази съжалението си, че Хюрем ханъм няма да изпълни повелята на падишаха и макар и много да е искала, има уважителни причини да не се яви пред него.

— Какви уважителни причини, бавачке? — попита падишахът тихо.

Жената се смълча нерешително. Какво можеше да обясни на самия падишах? Нима беше редно да каже:

— Гюлбахар хасеки е издрала цялото лице на руската хубавица.

След като видя, че бавачката упорито е забила поглед пред себе си, падишахът навъсен започна да обикаля из стаята. Възрастната жена познаваше Сюлейман достатъчно добре и знаеше, че това не вещае нищо добро. Когато беше потънал в размисли преди важно решение, той обикаляше като лъв в клетка и тя бе забелязала, че със завързването на крачките нарастваше и гневът му.