Неочаквано положи ръката си върху слабините на мъжа. Хриптенето, което излизаше от устата ѝ, се смеси с пъшкането на Сюлейман. Колко беше твърд. Пулсираше в шепата ѝ. Сред бурята от страст гласът на Екатерина отекна в главата ѝ.

— Стъписай се — бе казало момичето. — Щом видиш инструмента му, трябва да се стъписаш. Независимо дали е голям или малък. Много обичат да се възхищаваш, че членът им е голям.

И Хюрем каза:

— Господи, колко е голям!

Не знаеше дали изрече това, за да последва съвета на Екатерина, или защото наистина го мислеше. Когато раздвижи бавно ръката си, забеляза, че Сюлейман полудява от удоволствие. Повтори го отново и отново… Гърдите на младия падишах се издигаха и спускаха като ковашки мях. Хюрем придоби смелост и реши да действа. Неин ред беше да накара гълъба да запърха. Щеше да му отвърне със същите ласки, с които я беше дарил той. Наведе се към слабините на мъжа. Първо докосна члена му с върха на езика си, а сетне леко го прокара по цялото му протежение. С пламенна уста целуна мъжката му гордост, която растеше пред очите ѝ.

В този момент падишахът сграбчи главата на момичето с две ръце и я насочи надолу. Устните на девойката бавно се разтвориха под деликатния натиск. Хюрем разбра какво се искаше от нея. Стоновете, които идваха от нея, се сляха със стенанието на мъжа и изведнъж сякаш изригна вулкан. Тялото на Сюлейман се разтресе в силни конвулсии, докато неравномерното му дихание прерастваше във вик:

— Продължавай, продължавай — задъхваше се падишахът. В същия миг и Хюрем беше понесена от вихър, предизвикан от едрите пръсти, които умело се движеха между краката ѝ и отново я възнесоха към висините на удоволствието.

За момент бурята сякаш утихна. Двете тела бавно идваха на себе си, отпуснати едно до друго. Сюлейман се изправи и отпи глътка вино. Предложи чашата и на Хюрем. След това полека изля виното върху девойката и го изпи измежду стегнатите ѝ и уханни гърди. Облиза виното, което се бе стекло към пъпа ѝ. Езикът му последва кървавочервените капки, които се процедиха към слабините ѝ, и достигна до най-съкровеното ѝ кътче. Хюрем изкрещя от удоволствие. Хвана главата му с ръце, за да не се отдръпне.

— Не спирай — умоляваше го. — Моят Сюлейман — стенеше и охкаше тя.

Точно когато тя достигаше върха, мъжът изведнъж спря. Докато Хюрем се извиваше, полудяла от страст, Сюлейман застана между краката на момичето. Заветният миг беше настъпил.

— Имайте милост, господарю! Имайте милост! — простена Хюрем.

От молбата ѝ избликваше такава страст, че Сюлейман веднага се догади какво се криеше зад нея:

— Хайде, не спирай, продължавай, вземи ме! Не ме жали!

И той го направи. С желание, на което вече не можеше да се противопостави.

— Не се бой — прошепна и погледна момичето в очите.

Мъжът хвана бедрата ѝ с ръце и я придърпа към себе си. Докато проникваше в нея, той слушаше виковете на страст, които не спираха да избликват измежду устните ѝ. Поспря за миг. Девойката усети как мускулите ѝ се стягат около мъжкото му достойнство, което пулсираше неудържимо в нея. Сюлейман внимателно продължи да навлиза в девойката. Хюрем не откъсваше поглед от него. Искаше да види в очите му въздействието, което тя му оказваше. Дали му бе доставила удоволствие? Ала мъжът беше затворил очите си, докато се движеше напред-назад върху нея.

— Да — простена Хюрем. — Моят господар. Моят Сюлейман. Моят мъж.

Очите на Сюлейман леко се отвориха, а Хюрем забеляза, че ако допреди малко в тях проблясваха светкавици, сега те бяха пропити с наслада. Значеше ли това, че тя се справя добре?

Ала време за въпроси нямаше. Бурята напираше да се развилнее отново.

Когато първоначалната болка, която я беше пронизала, започна полека да отшумява, тя уви краката си около кръста на падишаха. С ръце придърпа мъжа към себе си. С всеки тласък Сюлейман проникваше по-дълбоко и беше на път да свърши. Изведнъж мъжът със стон зарови глава във врата ѝ и достигна върха с дълбоко издихание, сякаш викаше. Ала след кулминацията си не спря, а придърпа момичето за бедрата и продължи с движенията си.

Значи това било, знаеше вече Хюрем, завладяна от усещане, сякаш се разхожда сред звездите. Това била страстта! Нито ласките на Екатерина, нито непохватното докосване на Сюмбюл ага бяха предизвикали подобна буря в нея. С всяка фибра на тялото си тя попиваше капка по капка блаженството, което се разливаше от слабините към главата ѝ и от зърната на гърдите към сърцето ѝ. С устните си потърси устните на мъжа. Докато се целуваха, Хюрем успя да изпита същата наслада, в каквато се беше потопил и Сюлейман.

Не си спомняше нищо друго след първия път. Цялата вечер Хюрем прекара в обятията на Сюлейман. Беше на седмото небе, попадна направо в прегръдките на звездите. Колко ли пъти се разбушува тази буря на удоволствието през нощта? Беше загубила броя им. На развиделяване те все още се любеха. Младият падишах не можеше да се насити на крехкото огнено тяло. Хюрем го подлудяваше с дързостта си и с неутолимата си страст, които взимаха превес над нейната неопитност.

След последната вълна от наслада падишахът се отпусна до нея. Хюрем също беше изтощена. Отмаляла от любовната игра, едва придърпа копринената завивка върху потните им тела. Преди да се предаде на съня, опипа слабините си с ръка. Знаеше каква беше тази влага между краката ѝ. Кръв. Селското девойче, което се беше появило на бял свят като Александра Анастасия Лисовска, направи крачката към женствеността в леглото на султана под новото си име Хюрем. Тя вече беше жена. В нея плуваха животворните сокове на Сюлейман.

Едва сега момичето даде воля на пороя, който цяла нощ с мъка бе удържала в очите си. Плака тихичко, галейки косите на мъжа, който спеше по корем до нея. Не знаеше защо плаче. Дали от радост? Дали от страх? Дали от угризенията, които я измъчваха, защото бе преспала с друговерец. Нямаше представа. Не знаеше. Знаеше единствено, че се бе отдала на падишаха и бе станала жена. Какво щеше да стори обаче, ако я сполетеше съдбата на Екатерина? Ако след бурята от страст Сюлейман я захвърли ненужна в харема?

— Не, няма да го позволя — обеща си Хюрем. — Няма да позволя да ме забрави.

Докато Хюрем отпускаше измореното си от чувствени наслади тяло в топлината на съня, султан Сюлейман беше в нещо като полусън. Понякога се унасяше, а сетне се поразбуждаше, щастлив, че Хюрем, чиито пръсти галеха косата му, беше до него. Това чувство озадачи младия падишах. Не си спомняше да е изпитвал подобно удоволствие с нито едно от момичетата, които бяха идвали в постелята му. Макар да ѝ беше първият мъж, Хюрем изненада Сюлейман с дързостта си. Какво толкова бе направила всъщност? Беше показала какво чувства. Беше казала какво желае. Нейният глас, шепотът ѝ, учестеното дишане, стоновете, виковете ѝ го бяха изумили.

Изведнъж младият мъж си даде сметка, че непрекъснато неволно сравнява Хюрем с Гюлбахар. Стана му неприятно. Досега не беше сравнявал никоя друга наложница с майката на сина си. Какво ли означаваше това? Имаше и още нещо, което изненадваше султана. С предишните момичета винаги се чувстваше някак потиснат, понеже в леглото си приемаше друга жена освен майката на сина си. Ала сега нямаше и помен от униние. Не можеше да си обясни това.


Денят започна с подканата:

— Ставай, ставай, хайде ставай! Ставай и отивай в стаята си със Сюмбюл ага!

Когато отвори очи, Хюрем срещна мекия, но въпросителен поглед на бавачката. Обърна се и погледна до себе си, но Сюлейман го нямаше. Няколко прислужнички шетаха наоколо.

Докато бавачката се протягаше към атлазената завивка, Хюрем припряно се опита да намери ризата си. Беше се засрамила. Не искаше жената да я види гола. А всъщност притеснението ѝ беше напразно, защото една от прислужничките я бе загърнала с коприна още преди да отметнат завивката.

Коремът на Хюрем стържеше от глад, тя взе една ябълка от купата и докато вървеше към огнището, заповедите на бавачката се извисиха:

— Бързо махнете тази завивка! Сгънете чаршафа и го сложете във вързоп с люляков цвят, та валиде султан да разбере, че е дошъл от Хюрем!

Жената се взря в Хюрем с многозначителен поглед, който означаваше, че е видяла чаршафа. Момичето се оказа честно, московското момиче стана жена в постелята на владетеля.

— А ти побързай — каза тя на Хюрем. — Чака те много работа. Първо ще отидеш в хамама. После ще се преместиш.

Жената уви чаршафа така, че кървавите петна да се паднат най-отгоре, и докато наблюдаваше как го слагаха във вързопа, измърмори:

— Не си го чула от мен, но да знаеш, че ще ти бъдат отпуснати джобни пари в знак на благоволение от нашия господар.

— Джобни пари ли?

— Да, така е прието.

Хюрем бързо се приближи до бавачката и прошепна в ухото ѝ:

— Така е прието ли? Нима на всяко момиче, с което спи падишахът, се отпускат джобни пари?

Лицето на възрастната жена пламна. Рязко отдръпна глава и изсумтя:

— О, всемогъщи Аллах! Отдавам неприличните ти думи на твоето невежество, Хюрем. Падишахът дава благоволението си само ако реши. — С дяволит поглед допълни: — Пък и да ти кажа честно. Ако господарят тръгне да раздава благоволението си на всяка, която е идвала в тази стая, хазната ще се изпразни до шушка.

Бавачката се заля от смях, примесен с кашлица, но тази шега никак не се хареса на Хюрем. Значи, през тази постеля се изреждаха безчет жени и девойки и тя беше една от многото. Стисна зъби и се закани тихо:

— Обаче това ще е за последно.

— Моля, какво каза? Не те чух.

Хюрем се доближи до възрастната жена.

— Казах, че така повече няма да продължава, майко. Вече никой друг няма да прекрачи този праг.

Врътна се и тръгна към вратата.