В онези дни не само Гюлбахар гадаеше какво означават сънищата ѝ.

Хафса султан също се опитваше да намери тълкувание на съня, който беше споходил Гюлдане султан. Със сигурност беше свързан с Руслана, но как?

Валиде султан бе научила наизуст — ред по ред — писмото, което Ай Бала ханъм бе изпратила.

То започваше така:


До съпругата на султан Селим Свирепия и майка на султан Сюлейман хан, на която целувам ръка


Дълбокоуважаема Хафса султан, разреши ми да ти споделя, че московското момиче Александра, което моят съпруг, кримският хан Мехмед Герай, поднесе в дар на владетеля на света султан Сюлейман хан, беше поверено на грижите ми от моята свекърва, нека душата ѝ почива в Рая, когато тя лежеше на смъртния си одър. Тогава тя ми сподели съня, който я бил споходил и който аз ще ти предам в това писмо. В съня си тя видяла момиче да тича из кулите на истанбулския дворец. То било красиво като фея. Приличало досущ на Александра. Изневиделица се появил орел. Той започнал да кръжи над главата на момичето. То се протегнало към небето и хванало птицата. Орелът прегърнал момичето с огромните си крила и излетели заедно…


Редовете, написани от Ай Бала, един по един минаваха през съзнанието на Хафса султан. Какво значеше това? Как трябваше да го тълкува? Какво символизираше орелът? Какво означаваше това, че момичето го хваща? На добро ли беше, или на лошо?


…С дъщерята на моята свекърва споделяте една съдба. Обикнахте един и същи мъж и му родихте деца. И ето че майката на твоята сестра по съдба, моята свекърва, ми прошепна, преди да си отиде, че пътят на момичето се пресича с този на османския род. Каза ми: „Снахо, изпрати Александра на Хафса султан — майката на султан Сюлейман хан. Тя споделя една съдба с дъщеря ми Айше. Ако е благородна и състрадателна, както казва дъщеря ми, тя ще се погрижи за Александра“. Това е — останалото вече ти е известно. Ако не я искаш, постъпи великодушно — дай ѝ свободата и я пусни. Тя може би ще се върне в планините, откъдето е дошла. Ако сърцето ти не позволява да я оставиш на прищевките на съдбата, знай, че аз съм я приела като сестра. Можеш да ми изпратиш Александра обратно в Крим. Но ако позволиш на момичето да хване орела, с благоволението на Аллах ще изпълниш последната воля на моята свекърва. Султанке, великодушна майко на Сюлейман хан, нека стане, каквото повели Аллах. Нека сънят ни поведе в правилната посока.


Хафса потъна в мрачни и дълги размишления, но така и не можа да намери обяснение на този сън. Накрая заповяда да повикат шейхюлислям Зембилли Али Джемали ефенди.

— Ходжа ефенди, сънувах един сън… — подхвана тя с дълбока въздишка.

Веждите ѝ бяха смръщени от безкрайните размисли.

— Обаче — продължи — се страхувам да се доверя на друг за тълкуванието му.

Мъжът срещу нея беше като бала памук. Рунтавите му вежди, които се извиваха току под тюрбана, бяха чисто бели. Миглите му — също. От вече доста изморените му очи все още бликаше проницателност. Зембилли ходжа поглади брада и каза:

— Дано да е за добро. — В гласа му имаше предпазливост. — Сънищата криволичат по тясна пътечка между вярата ни и греховете, спотайващи се в дълбините на душата ни. Понякога ни казват онова, което е преминало през мислите ни, но не е достигнало до езика ни, понякога ни представят нещата, пред които съзнателно сме си затваряли очите, защото са грях. Понякога нашепват тайни от миналото, а понякога от бъдещето. Това, което наричате сън, валиде султан, е бойното поле, където се сражават Божията мощ и коварството на дявола. А за да го разтълкува, човек трябва да открие някакъв смисъл в него. Може да е и правилно, и грешно. Да кажа, че тълкуването ми непременно е вярно, означава да се поставя редом до мощта на Аллах, опазил ме Той. Само Всемогъщият може да посочи истината, само Той може да ни накара да я усетим, само той може да държи дявола далеч от нас.

Али Джемали ходжа затвори очи и започна да чете молитви, мърдайки усърдно устни. Когато приключи, духна, за да разпръсне молитвата си в цялата стая.

Хафса султан слушаше думите на ходжата, кимайки с глава, и после нетърпеливо зачака да свърши молитвата.

— Заради това се страхувам — каза тя. — Доколко е правилно да се доверя изцяло на тълкуването и да предприема нещо? А ако не съм го доразбрала, извърша грях и причиня някое нещастие? Ами обратното?… Ако си запуша ушите за заповед, дошла чрез съня? Това също е грях, нали? Тогава как да постъпя?

Мъдрецът, който заемаше поста шейхюлислям още от времето на Селим Свирепия, сериозно се заинтересува, щом разбра, че жената все още претегля съня си. Що за сън беше това, че изпълваше със страх сърцето на самата валиде султан? Ако го изслуша и разтълкува, може би щеше да научи някаква тайна. Скоро трябва да заспи за истихара[49] и ако се наложи, да се гледа на пясък, каза си наум и се обърна към жената, очакваща отговор:

— Султанке моя, сънища спохождат всички раби и те не могат да избегнат опитите да разгадаят значението им? Има много сънища, водещи към добро. Знаете ли, че думите: Върви към Запада, занеси слънцето на Изтока на запад, изречени от белобрад светец, явил се в съня му, са станали причина султан Алп Арслан[50] да излезе срещу неверника Роман Диоген[51] в долината Манцикерт[52]?

Зембилли замълча за момент. От каната върху инкрустираната със седеф масичка пред него той напълни чашата си с вода, в която бяха пуснати розови листенца, и отпи една-две глътки.

— Да не забравяме също — продължи думите си, — че ако нашият баща Баязид Светкавицата[53] беше взел под внимание не съня, който самият той бе сънувал, а онзи, който му бе разказала жена му, може би нямаше да тури край на живота си, потънал в срам от поражението и пленничеството. Също така и нашият господар, пророкът ни, е разказвал сънищата си на спътниците си, тълкувал ги е и си е вадил поуки от тях.

Али Джемали ходжа отпи още една глътка и каза:

— Това, което казвам, султанке, е, че не бива да се страхувате нито от сънищата, нито от тълкуването им. Аллах е дарил на своите раби ум, за да не правят грешки. А ако сбъркате, това също е по Негово решение.

Докато поставяше бавно чашата си върху масичката, я подкани:

— Споделете съня си.

Хафса султан се изправи на колене и започна подробно да разказва съня на Гюлдане султан, сякаш тя го беше сънувала.

— Видях един орел. Огромен орел в пепеляв цвят.

— Орелът е държава, сила, мощ. На добро е! Орелът летеше ли?

— Летеше. Сякаш нямаше да спре. Обикаляше по-високо от високите скали, над заснежените върхове, сред звездите.

Лицето на шейхюлисляма се озари от радост.

— Добра вест е в такъв случай. Аллах известява майката на нашия владетел. На господаря ни ще бъдат отредени нови завоевания. Главата на държавата ще докосне звездите и слънцето. Орелът кацна ли някъде?

— Не кацна.

Щом видя, че жената се колебае, любопитството на мъдреца още повече нарасна.

— Какво стана по-нататък, султанке?

— Изведнъж… се появи момиче, което обикаляше по крепостните стени, гледащи към морето.

— Момиче ли?

— Да, много красиво момиче.

— После?

— Орелът започна да кръжи над главата на момичето.

— Ясно е, че е на късмет, султанке.

— На късмет ли? За кого? За момичето или за орела?

— Доразкажете, султанке.

— Момичето изведнъж посегна и хвана орела.

— Хвана орела, който кръжеше над него, така ли?

— Да. Орелът разтвори крилете си, прегърна момичето и отлетяха.

Шейхюлислям Зембилли Али Джемали ефенди зяпна от учудване. Честно казано, този край го изненада. Какво означаваше това? Какво символизираше момичето? Какво вещаеше това, че беше хванало орела?

Видяла, че ходжата се впусна в дълбок размисъл, Хафса султан попита същото:

— Какъв е смисълът на този сън? На добро ли е, или на лошо?

Известно време Зембилли мълча. Устните му отново помръдваха. Беше затворил очи. Белите му мигли трептяха, сякаш бяха обхванати от страха и вълнението да станат свидетели на случващото се в един друг свят. Огненият цвят на слънцето, което се готвеше да залезе, се отразяваше в бялата му брада, а робата му сякаш бе поръсена със златен прах.

Хафса султан с уважение изчака още малко Али Джемали ефенди да излезе от унеса, в които бе изпаднал, и като не можа да издържи, промърмори едва доловимо:

— Ходжа ефенди…

Трептящите мигли на Зембилли се разтвориха. Очите му, придобили стоманеносив цвят с годините, се вгледаха продължително в жената, която очакваше думите му с тревога и надежда. Не пропусна да се огледа наоколо, да не би някой да го чуе.

— Султанке — прошепна, — господарят ни с лекота ще достигне до нови завоевания, обаче…

Щом мъжът замълча колебливо, Хафса султан попита притеснено:

— Нещастие ли ще го сполети, ходжа ефенди? Кажи!

Зембилли Али Джемали ефенди поклати мъдро глава. Той се доближи до Хафса, доколкото позволяваше уважението и възпитанието му, и прошепна в ухото ѝ тълкуването на съня:

— На господаря ни ще бъдат отредени нови завоевания, обаче ще бъде покорен от любовта на едно момиче.


След като шейхюлислямът се оттегли, Хафса султан потъна в дълбоки размишления. Какво означаваше това? Ако сънят на майката на Айше хатун е божествен знак, това значи, че пред себе си има два пътя. По кой да тръгне? Да остави ли момичето да хване орела? Или пък трябва да спаси орела от робството на любовта? Молеше се на Всевишния да ѝ посочи верния път.

Очевидно бе, че беше обикнала Руслана. Това казваше сърцето ѝ.