На Хюрем много ѝ допадаше капанът на Рюстем. Бе изпълнен с опасности, но ако успееха, беше невъзможно някой да се измъкне и да избяга от такава клопка. Месеци наред тя премисляше плана в главата си. Изтри някои моменти, а тези, които ѝ се видяха рисковани, промени и нареди на Рюстем:

— Ще действаш по този начин!

Най-сетне Хюрем му изпрати вест по Михримах султан.

— На моята майка султанката ѝ се е приискала ябълка.

Рюстем моментално наведе глава.

— Щом е така, да ѝ донесем от ароматните ябълки на Амасия.

Ето че чаканият плод беше пристигнал!

Сдържайки радостта си, Хюрем султан попита:

— На сигурно място ли е?

— Да, султанке.

— Следите премахнати ли са?

— Заличени са.

— А майсторът на печата?

— И той.

— За нищо на света няма да го носиш тук, нито в твоя дворец! Той сега е по-опасен от огън или отрова. Ако бъде намерен, това ще ни съсипе.

— Изобщо не се тревожете.

— Писмото кога ще бъде написано?

— Тази нощ.

Хюрем погледна вратата, която водеше към стаята на падишаха.

— Каквото се уговорихме, трябва да бъде написано с думите, които използва Мустафа. А никой друг не знае по-добре стила на принца от неговия учител. Остави го да напише писмото, както реши. Удави го в пари, направи го бейлербей. Обещай му света. Но да си свърши работата добре. И да знае, че ако сбърка някъде, ще се прости с главата си. Ти прегледай писмото. Написано ли е всичко, което искаме.

Рюстем паша кимна.

— Отново ти казвам, паша. Не искам грешки. Нашите врагове са страхът и притеснението. Изтръгни и двете от сърцето си. Не забравяй, че пратеникът ще бъде заловен от хората на падишаха. Да няма никого от твоите там!

Великият везир отново кимна.

— Да не би да се страхуваш, паша? Не издаваш нито звук. Нали трябваше правото да се предостави на онзи, на когото принадлежи? Да не си се отказал от решението си?

Рюстем се смути.

— Господарката не познава ли своя роб? Рюстем веднъж каже ли нещо, не се отмята, но притесненията ми са други…

Хюрем започна да сипе обиди наум. Нарече го измамник, лицемер, лъжец. Беше сигурна, че ако види изгода не при Баязид, а при Мустафа, веднага ще я изиграе и ще я предаде.

— От какво се страхуваш, паша? — Шепотът на Хюрем сега се бе превърнал в съскане.

— Този човек Яхия…

— Поетът Яхия ли?

— Да. Този долен човек навсякъде създава скандали. Подстрекава народа против вас и мен.

— Не ни намесвай, паша. Яхия ефенди има проблем с твоето богатство. Нали в Багдад поетът Фузули казал на падишаха: „Отправихме поздрав, но не го приеха, защото не е рушвет“. Яхия си мисли, че ти не поздравяваш никого без подкуп. Е, не може да се каже, че не е прав. Внимавай, зетко. Сюлейман си затваря очите вече няколко пъти, но накрая ще му писне. Да знаеш, че когато е разярен, дори нашата молба няма да помогне.

Ако беше някой друг, щеше да потъне в земята от тези тежки думи. Обаче Рюстем се ухили.

— Нищо не мога да направя — каза той на тъщата си. — Чуя ли гласа на парите, не издържам.

Великият везир беше твърдо решен да привлече Хюрем на своя страна, за да си разчисти сметките с Яхия.

— Ако се занимаваше само с мен, добре. Но Яхия обикаля по казармите и клевети и вас, като казва, че Хюрем султан подстрекава падишаха ни срещу Мустафа хан. Страхувам се, че…

Хюрем го погледна яростно. Рюстем беше по-опасен и от най-отровните змии и скорпиони. Изведнъж се развика:

— Защо ми обясняваш за страховете си, паша? Нали ти си великият везир? За какво те сложихме на тази длъжност — за да станеш още по-богат от рушвети ли? Щом се случват такива неща, защо още стоиш? Като си велик везир, вземи мерки, направи нужното. А ако не можеш, да знаеш, че ние ще сторим каквото трябва.

Рюстем паша разбра и се уплаши. Знаеше добре какво означаваха тези думи — да бъде свален от поста и дори да бъде убит.

През нощта Хюрем султан отново не спа. С приближаването на целта не я свърташе от вълнение. Докато гледаше в мрака, си помисли как от тридесет и пет години си мечтае непрекъснато за това. Ако не беше убийството, за което беше сигурна, че е дело на Гюлбахар, щеше да сложи короната на Сюлейман на главата на Мехмед.

Лицето ѝ се изкриви от болка. Очите ѝ се замъглиха. Хайде, Гюлбахар, ела сега и вземи от главата на моя Баязид короната, която смяташе, че принадлежи на сина ти!

Примката на смъртта вече се затягаше. За да уловят принц Мустафа в клопката, Хюрем трябваше да удари и печата. А той беше в ръцете ѝ. Немият се беше промъкнал в двореца на Мустафа в Амасия и беше ударил печата му върху восък. А изработеният по отпечатъка фалшив — печат щеше да осъществи тридесетгодишната мечта на Хюрем.

— Стигнах до края на пътя, Гюлбахар — изсумтя презрително тя. — Виж, печатът на смъртта вече е в ръцете ми. Московската наложница, която ти би и влачи по земята, срещу която пусна змии и чийто син погуби, осъди единствения ти принц на смърт, а теб да изгориш от мъка по загубеното дете.


LX


— Това е клевета! — Хюрем скочи от мястото си, зяпнала от учудване. — За нищо на света не бих повярвала. Ваше Величество, султане мой, не вярвайте и вие. Опитват се да очернят нашия храбър принц!

Угнетен от тежки мисли, падишахът погледна насълзените очи на съпругата си.

— И великият везир е на твоето мнение, Хюрем. Всичките ми везири и паши имат доверие на сина ни.

— Разбира се, че ще имат, какво лошо са видели от нашия принц Мустафа?

Сюлейман тъжно поклати глава.

— Те му имат вяра, а да не би ние да му нямаме, Хюрем? Ще оставим ли да се злослови срещу нашия принц, макар съмнението да разяжда душата ни като червей? Преди шушукаха, че падишахът е остарял и на негово място трябва да застане Мустафа. А сега казват, че Мустафа хан се подготвя да развее знамето на бунта, за да отнеме престола от ръцете на баща си. Навсякъде се говори. В отделенията на еничарите, в подслоните за моряците, дори по койките на екипажите.

Хюрем всъщност знаеше докъде са стигнали клюките. Огромната империя кипеше от тях. Беше достатъчно Хюрем и Рюстем паша да пуснат малък слух на едно-две места. А Михримах султан и двамата принцове Селим и Баязид, които вече бяха започнали да се виждат като султани, постоянно разпалваха огъня под казана.

Единствено принц Джихангир странеше от тези неща. Онова, което чуваше, нараняваше чувствителната му душа. Един ден бе извикал на Хюрем:

— Никой не може да ме убеди в тези лъжи! — Гласът му беше излязъл с невероятна сила от слабичкото болно тяло. — Батко ни Мустафа хан да се разбунтува срещу баща ни, това е невъзможно! Ако ми кажат, че планини са се събрали, а морета са се разделили, мога да повярвам, но не и че Мустафа хан би предал баща ни.

Хюрем знаеше колко е привързан синът ѝ към Мустафа, но чак такава реакция не беше очаквала. На кого приличаше това дете? Нито в нейния род, нито в този на Сюлейман имаше някой толкова чувствителен, слаб и болнав. Точно заради това не беше дала никаква роля на Джихангир в плана си. Но усещаше, че момчето се съмнява. Хюрем се изплаши да не би заради своята всеотдайност към Мустафа Джихангир да допусне грешка, която би съсипала всичко. Веднага му отговори тихичко:

— Кой би повярвал, синко, кой би повярвал? Бог да пази принца ни от клевети!

Най-малкият син на Сюлейман и Хюрем не вярваше, но отровният слух се предаваше от ухо на ухо все по-украсен — и се разрастваше главоломно. Искрицата се беше превърнала в огън. Народът обсъждаше кога принц Мустафа ще свали баща си от трона.

— Чу ли, принц Мустафа казал: Стига вече!

— И какво, като е казал? Нашият падишах няма намерение да се отдръпне. Да обяви, че е остарял, и да се оттегли от престола. А дори и той да се откаже, жена му, московчанката, не би го направила.

— Ще се откаже и още как. Но има още време.

— Какво ти време, ефенди? Страната е в смут. Какво чака принцът ни? Пак ли еничарите да обърнат казаните, да започнат да палят и рушат наоколо и да убиват невинни хора?

— Ти нищо не знаеш. Еничарите биха ли сторили подобно нещо, без да получат заповед от Мустафа? Когато го видят, войниците се радват и викат: Селим Свирепия си отиде, но идва следващият.

— Тогава да идва, ако ще идва.

— Ще дойде, ще дойде. Мустафа обяснявал на агите и бейовете, които се стичали да го посетят, че дядо му султан Селим хан Свирепия, да почива в Рая, се е възкачил на престола на четиридесет години. И Аллах щял да даде трон на Мустафа на четиридесет.

— А на колко е сега?

— Скоро щял да започне тридесет и осмата…

— Леле, леле! Ще чака още две години, така ли? Кой ли ще остане жив дотогава? Да видим дали самият той ще доживее?

Разговорите по казармите на момента се докладваха на падишаха.

Дори Хюрем се изненада от размерите, които достигна мълвата, но продължи да играе ролята на защитничка на принц Мустафа, твърдейки, че той е пораснал в ръцете ѝ. Безброй пъти попита султана:

— Нито веднъж не видяхме неуважение от негова страна към нас или към господаря ни. Вие също не сте видели, тогава защо тези клевети ви мътят акъла?

— Така е. Но се страхуваме, тъй като знаем, че няма дим без огън. Веднъж амбицията за султаната да се загнезди в мислите и сърцето на човек, няма да признае нито баща, нито дете. Ако не беше така, дядо ни щеше ли да убие родния си брат, а баща ни своя баща?