— Останаха ми още трима принцове. Да му мислят майките, които нямат други освен единствените си синове.

Адресатът беше ясен. Гюлбахар.

Нито лекарите, прегледали тялото на принц Мехмед, нито великият везир Сюлейман паша, нито султан Сюлейман можаха да убедят Хюрем, че синът ѝ беше починал от едра шарка.

— Не — клатеше тя глава срещу тези, които се опитваха да я уверят. — Това е убийство. Не се ли опитаха да отровят майка му със змия? Кой знае как са заразили сина ми със смъртта. Със сигурност са отровили храната и водата му.

Един ден Сюлейман не издържа.

— Кой? — изкрещя гневно. — Щом твърдиш, че е убийство, кажи кой е убиецът на Мехмед хан, че да отида и да му изтръгна дробовете с тези ръце.

Вместо да назове име, Хюрем дълго гледа в очите му.

— Търпение — прошепна. — Ще дойде ден, когато бащата на моя смелчага така или иначе ще накаже убиеца му. Както гори моето сърце, така ще изгори и той от мъка. Както от моите очи се стичат кървави сълзи, така и той ще плаче кръв.

Султан Сюлейман, който не се боеше да се хвърли сам със сабя в ръце срещу цяла вражеска рота, за първи път потрепери, когато чу тази клетва за мъст.

Смъртта на принц Мехмед бе съсипала султан Сюлейман. Падишахът изглеждаше, сякаш бе остарял с години. И искрите в стоманените му очи бяха станали на пепел.

В безсънните си нощи Хюрем постоянно повтаряше:

— Не остана време.

Вече трябваше да действа. Падишахът остаряваше. В края на краищата нищо не се беше променило. Единствено името на сина на Хюрем, който щеше да се възкачи на престола.

Но за целта първо Рюстем трябваше да стане велик везир. А след това щеше да дойде ред и на залагането на смъртоносния капан.


LVIII


Конникът на съдбата вече препускаше. И не закъсня да предостави възможността, която очакваха Хюрем султан и нейният зет.

Един ден в присъствието на падишаха великият везир Сюлейман паша[121] и вторият везир Хюсрев паша Лудия се сбиха. Хюсрев паша дори посегна към кинжала в пояса си. Двамата везири изгубиха контрол над гнева си заради интригите, подклаждани постоянно от Хюрем, дъщеря ѝ Михримах и зет ѝ. Рюстем се беше сдобил със званието паша, но това не го знаеше никой друг освен тях тримата. Сюлейман паша беше убеден, че Хюсрев паша се опитва да го злепостави и да му отмъкне поста на велик везир. Рюстем го беше наговорил с думите:

— Колко пъти съм го чувал със собствените си уши, уважаеми паша. Намеренията на Хюсрев не са чисти. А пък жена му досажда на султанката да каже на господаря, че Хюсрев е по-млад, по-умен и по-добре умее да управлява държавата. Михримах недоумява какво да прави.

Хюрем пък беше изпратила новини до съпругата на Хюсрев паша по своите си посредници:

„Нека пашата да внимава. Великият везир постоянно настройва господаря ни срещу съпруга ви. Страховете ни нарастват, щом се сетим как Искендер Челеби стана жертва на клевети“.

Клюките се разпространяваха месеци наред, та накрая всички им повярваха. Двамата везири се превърнаха в смъртни врагове.

Един ден внезапно чашата преля. Падишахът слушаше обсъжданията в Дивана, седнал зад прозорчето с решетки. Спорът, който се бе разгорял между великия и втория везир, изведнъж прерасна в размяна на ругатни. След това се намесиха юмруци и плесници. Сюлейман паша и Хюсрев паша се хванаха за гушите и се затъркаляха по земята. Присъстващите успяха да изтръгнат кинжала от ръцете на Хюсрев паша в последния момент.

Този невиждан срам в османския дворец не остана безнаказан. Без никакво колебание султан Сюлейман освободи от длъжност и двамата паши. Сюлейман паша се оттегли в дома си и се примири със съдбата си. А прекалено упоритият и горделив албанец Хюсрев паша смяташе, че го бе сполетяла несправедливост. От скръб мъжът се обрече на глад. Не слагаше в уста нито залък хляб, нито капка вода.

— Или господарят ще ми възвърне правото и достойнството, или ще си събера вещите и ще си отида от този живот, в който оставаме недооценени — каза той и така стана.

Пашата почина от глад.

Третият везир — даматът Рюстем паша, с един куршум беше уцелил и двата заека, които му се бяха изпречили. Но падишахът не беше съвсем сигурен, че неговият зет е подходящ за велик везир. Знаеше, че мъжът не си помръдва и малкия пръст без подкуп, а и не харесваше погледа му. Постоянно повтаряше на Хюрем:

— Очите на този мъж са неискрени.

Само на молбите на Михримах султан не можа да устои:

— Нима баща ни, падишахът, смята поста на велик везир за прекалено висок, та счита, че съпругът на единствената му дъщеря не е достоен за него?

Зетят на Хюрем султан, Куция Рюстем, стана велик везир на султан Сюлейман. Не бяха изминали и пет години от нощта, в която Хюрем бе попитала: „Е, ага, ако станеш наш зет, ще ни служиш ли добре?“

Получил печата от султана, Рюстем паша забърза, накуцвайки, към покоите на тъщата си. Завари Хюрем, която вече бе научила новината, да си шушне нещо със съпругата му. Забрави, че вече беше самият велик везир, и коленичи в краката на жената, станала негов благодетел. От притеснение катурна високия тюрбан от главата си и той се търкулна в краката ѝ. Хюрем подритна тюрбана обратно към своя зет.

— Вземи си тюрбана, паша! Може ли великият везир да е гологлав?

Рюстем се опита припряно да го нахлупи на главата си, но не успя.

Михримах султан стана и помогна на треперещия си съпруг.

— Какво те бях попитала навремето, спомняш ли си, Рюстем ага?

От страх щеше да си глътне езика. Той не беше ага, а паша. На всичкото отгоре вече носеше печата на Сюлейман в кесията си. Той беше самият велик везир. Защо в този щастлив момент го наричат „ага“ без причина? Изведнъж осъзна. Тя намекваше: „Както сме те издигнали до това положение, така можем и да те свалим“.

От вълнение и тревога Рюстем успя само да промълви:

— Разбира се, че помня.

— Какво те бях попитала, ага?

Гласът на Хюрем султан беше стоманеноледен, както през онзи ден.

— Попитахте ме, ако стана ваш зет, дали ще ви служа добре, майко.

— А ти какво ми отговори тогава?

— Казах, че Рюстем ще бъде ваш роб. Ако пожелаете, би свалил звездите от небето и би ги поднесъл в краката ви.

Хюрем го погледна в очите. Рюстем се опита да избегне този изгарящ поглед. Той сякаш четеше мислите му.

— На мен не ми трябват звезди, паша.

В очите ѝ избухна пожар. Хюрем посочи с пръст.

— От теб искам корона на главата на моя принц.

Върху лицето на Рюстем паша се настани онова лисиче изражение. Знаеше, че тя няма намерение да остави престола на Мустафа. След смъртта на принц Мехмед сега бе дошъл ред на другия принц. Рюстем се ухили коварно.

— Короната много би прилягала на шурея ми — принц Селим хан.

Хюрем поклати глава. Точно в този момент сподели тайната, която след смъртта на Мехмед бе крила дори и от дъщеря си Михримах.

— Не позна, паша. Не на Селим. На главата на принц Баязид. Нека видим как великият везир пашата ще служи на своята султанка.


— Това не може да продължава. Ще ѝ докара беля.

Джафер слушаше безмълвно Мерзука. И той знаеше, че тази тайна не може да се опази дълго. Позорът щеше да излезе наяве отнякъде. Близостта между Хюрем султан и любимата ѝ помощница Семиха отдавна се бе превърнала в нещо повече от загриженост за овдовялата без време съпруга на Искендер паша. Навсякъде гъмжеше от шпиони. Беше невъзможно клюката, която целият харем шушнеше, да не стигне до Ески сарай, до ушите на Гюлбахар, която само чакаше удобен случай, за да унищожи Хюрем.

— Не само, че не взема мерки, а дори и не слуша, Джафер ага. Колкото пъти съм се опитвала да повдигна въпроса, все не ме оставя да се доизкажа.

Вече наричаха Джафер „ага“, макар че все още беше помощник на Местан, който стана главен евнух в харема след смъртта на Сюмбюл. А понякога му казваха Черния Джафер.

И дума не излезе от устата на евнуха, който бе така предан на господарката си, че ако поискаха да умре, за да живее Хюрем, той бе готов да извади кинжала и да прониже сърцето си, без да се замисли.

Татарското момиче продължи:

— Сигурно ми се сърдиш, че говоря зад гърба на господарката ти. Зная, че много я обичаш. Но и аз много я обичам.

За момент замълча, опита се да улови някакво изражение по лицето на чернокожия човек, чийто поглед оставаше безучастен. Тъмното му като нощ лице беше безизразно, не издаваше никакви чувства. И Мерзука продължи:

— Освен това аз я познавам преди теб. Дойде при мен още като малко дете. И аз като теб съм се заклела да опазя Хюрем от всякакви неприятности. И сега казвам, че тази Семиха ханъм е опасна за нашата султанка.

Джафер отново остана безмълвен и Мерзука се ядоса.

— Какво само седиш и се мръщиш! Кажи и ти нещо! Не съм ли права?

Най-после Джафер вдигна глава и обърна към жената очите си, които изглеждаха като две гроздови зърна на фона на бялото.

— Майката на принц Мустафа знае ли?

След деня, в който беше набила Хюрем, Джафер никога не бе назовавал Гюлбахар с името ѝ. Тя бе или майката на Мустафа, както я нарече сега, или просто онази жена.

— Как да не е чула? Сигурно е научила. Кой знае колко нейни шпиони има сред нас. Да не си забравил за змията?

Не я беше забравил.

— Дали е стигнало до ушите на падишаха ни?

— Има ли нещо, което господарят ни не научава?

Мерзука се беше зарадвала, че най-накрая е успяла да привлече вниманието на Джафер.