— Обаче и на Мустафа хан, и на мен ще ни е по-удобно в Ески сарай. Добре ще е принцът ми да не се затваря отсега в двореца, където ще живее, когато стане падишах. И без това с благословията на Аллах ще бъде там дълги години.

Хюрем не обърна внимание на скрития намек в това изречение, който ясно напомняше, че когато синът на Гюлбахар стане падишах, тя ще се върне в този дворец като валиде султан. А Хюрем пък ще бъде прогонена и забравена. Съпругата на султана само се задоволи да изсумти и съвсем не мислеше така.

Не се впечатли и от думите на Гюлбахар:

— Зарадвах се, че господарят ни реши да се върнем в Истанбул. Мустафа ще навлезе по-добре в държавните дела до баща си.

Хюрем дори погали ръката на жената, сякаш беше много доволна.

През онази нощ в Ески сарай Гюлбахар изтормози всеки, които се мернеше пред погледа ѝ.

— Ще я убия тази московска мръсница! — крещеше тя.

А през това време в прегръдките на султан Сюлейман полубудната Хюрем беше доволна, че е събрала всички змии, да са ѝ пред очите. Тя си спомни времето, когато обикаляха с Тачам Ноян из планините, и думите му, щом някоя змия я изплашеше:

— Страхувай се не от змията пред себе си, а от тази зад теб. Можеш да откъснеш главата на влечугото, което виждаш. Но змията, която не забелязваш, ще те ухапе.

Хюрем си обеща: Готова съм, татко Тачам. Ще откъсна главите и на трите змии, които стоят пред мен.


Тържествата по случай сюнета на тримата принцове продължиха три седмици. Крале, хагани и бейове обсипаха падишаха с подаръци точно както и след сватбата му с Хюрем.

Дори и възмъжаването на синовете им не можа да събере двете жени една до друга.

— Никога няма да седна до онази жена — отсече Гюлбахар. — Дори с цената на живота ми. Ако иска, палачът да дойде и да ми отсече главата, но няма да го направя.

По тази причина вдигнаха още две палатки — едната вдясно от шатрата на султан Сюлейман, а другата — вляво. Валиде султан, Хюрем султан и жената на великия везир Ибрахим паша, Хатидже султан, както и техните помощнички, наблюдаваха тържествата от дясната палатка. А в лявата бяха Гюлбахар, жената на дефтердаря Искендер паша — Семиха ханъм, както и съпругите на някои везири с дъщерите и помощничките си.

Появяването на Мустафа, Мехмед и Селим, възседнали три дорести жребеца, развълнува народа. Принцовете Мустафа и Мехмед стояха като статуи върху гърбовете на животните. Макар че коняри водех конете им, и двамата държаха юздите с дясната си ръка. А на кръстове им бяха препасани украсените със скъпоценни камъни саби, с които баща им ги беше дарил в същия ден. Малкият принц Селим изобщо не можеше да се задържи на коня. И понеже постоянно се пързаляше на една страна, възложиха на специален човек да внимава да не падне. Въпреки че Селим писна, понеже конят му се раздразни, хората аплодираха бурно и тримата синове на падишаха. Но съвсем ясно си пролича, че най-много се радваха на сина на Гюлбахар, Мустафа. Народът сякаш боготвореше наследника на Сюлеймановия престол. Имаше и хора, които целуваха ботушите на момчето, когато конят му се изравнеше с тях. Над Ат мейданъ екнаха викове:

— Да живее Мустафа хан!

От пищната шатра, издигната в центъра на площада, султан Сюлейман наблюдаваше церемонията с усмивка. Гордо се обърна към великия везир до него:

— Гледай, Ибрахим, бъдещето на Османската империя минава пред очите ти. Сюлейман един ден ще си отиде оттук, но и славата му, и родът му ще продължат.

Ибрахим паша, който бе решил, че позициите му са се укрепили след идването на Гюлбахар и сина ѝ в Истанбул, при всеки удобен случай напомняше на падишаха, че принц Мустафа е преди синовете на Хюрем, затова не пропусна и тази възможност.

— Владетелят ми познава своя роб Ибрахим. Не ми харесват лицемерието и лъжата. Да е жив и здрав Мустафа хан! Същински син на баща си. Погледнете само това благородство, тази величественост.

Сюлейман не отговори нищо, въпреки че забеляза как великият везир с един замах принизи и Мехмед, и Селим. Наистина Мустафа бе станал голям мъж. Страните му бяха започнали да потъмняват от тънка брада, а мустаците, които се появяваха над устните, му придаваха строго изражение. Когато Сюлейман тръгнеше на поход, вече можеше спокойно да остави трона на най-големия си син вместо на най-възрастния везир.

Хюрем също забеляза, че Мустафа е възмъжал. Докато следеше как Мехмед и Селим преминаха, яздейки, тя не успяваше да подреди обърканите емоции, които я завладяха. Двама от принцовете, които цял Истанбул аплодираше на крака, бяха от нейната плът и кръв! Боже, до какви висини се издигна малката пленница! Вярно, че Хюрем беше платила тежката цена на това израстване и продължаваше да я плаща до ден днешен, но в замяна на това съдбата я бе превърнала от пленница в султанска съпруга, в истинска кралица. И на престола на света щеше да се възкачи нейният храбър син принц Мехмед хан, който сега, яхнал дорестия кон, подръпваше полите на кафтана си, непрекъснато гледаше сабята на кръста си и през цялото време се опитваше да придържа големия тюрбан на главата си, за да не падне. Тайно се гордееше, че синът на Хюрем щеше да е третият Мехмед на османския престол след Мехмед Челеби[114] и Мехмед Завоевателя.

Очите ѝ мигом се напълниха със сълзи. Носеше ли вина за всичко, което бе извършила досега в името на тази цел и което предстоеше да извърши оттук нататък? Кой можеше да я упрекне, че се опитва да възкачи сина си на престола на Сюлейман? Тя беше съпруга на султана, а не негова наложница. Престолът принадлежеше на Мехмед по право като майчиното мляко. Какво беше направила Гюлбахар, за да има претенции, освен че бе родила син на Сюлейман?

— Нищо… — каза тихичко Хюрем.

Хафса султан, която седеше до нея, чу тази дума, но не можа да я разбере. Докато наблюдаваше внуците си, тя се обърна и погледна с навлажнени очи снаха си. Видя сълзите, които бликаха от очите на Хюрем. Още веднъж усети нежност към момичето. Това бяха сълзи на гордост. Кой не би се гордял с такива деца? Хафса си помисли, че в сърцето на човек, който толкова лесно плаче, не може да се таи злина. Сълзите измиват всичко лошо и мръсно.

Валиде султан се успокои, когато видя, че Хюрем аплодира със същия ентусиазъм и сина на Гюлбахар, Мустафа, който минаваше пред тях. Това момиче беше различно. Хафса беше сигурна: „Ах, моето бяло гълъбче, заловило славния ми орел. Значи Аллах, който ти показа правия път, е изтръгнал от сърцето ти всичката ревност, омраза, завист и гняв“.

Първата мисъл, която прониза Хюрем, беше, че Мустафа вече не е дете. Имаше брада и мустаци. Погледна плътните вежди и тъмните очи на сина на Гюлбахар. Имаше дълъг тънък нос, който издаваше силна воля като на баща му. Устните приличаха на тези на майка му. Изглеждаха малки за лицето, също както и при Гюлбахар. Всъщност единственото, по което приличаше на майка си, бяха устните. Плътни, дебели, но малки.

Стана ѝ неприятно, че хората приветстваха най-възторжено Мустафа. Как ли се големее майка му сега и как ли се усмихва наляво-надясно! Направи усилие да види Гюлбахар в другата палатка. Тюлът, който бяха опънали отпред, пречеше, но Хюрем успя да различи силуета ѝ. И си обеща: „Радвай се, докато можеш. Това ще ти е за последно. Сърцето ти ще гори в най-ужасни мъки. Ще проклинаш съдбата, която ме изправи пред теб и копелето ти“.

А в палатката от другата страна крояха други сметки. Подкрепата, която синът ѝ получи от народа, накара Гюлбахар да се изпъчи самоуверено. Нямаше как да не се гордее, когато принц Мустафа помаха величествено с ръка, за да отвърне на приветствията, а хората викнаха:

— Да живее!

Гюлбахар съжали, че не се беше съгласила да е в една палатка с Хюрем. Сега тя бе готова да даде пълни кесии с жълтици, за да види физиономията на Хюрем, докато наблюдава колко невзрачни бяха синовете ѝ пред Мустафа и как топло народът приемаше наследника на престола. Гюлбахар се обърна към другата палатка. Не можеше да види Хюрем заради тюла, който покриваше страната, от която се провеждаше шествието, но можеше да се закълне, че сега очите на московчанката бяха приковани в нея.

Докато Мустафа преминаваше, Гюлбахар стана на крака и заръкопляска с пресилен възторг. А вътрешно си казваше: „Гледай, московска негоднице. Хайде виж сега кой е истинският престолонаследник. Дали в сърцата на хората е московската наложница, или пък майката на Мустафа хан — Махидевран Гюлбахар хасеки? Дали народът обича моя принц юнак, или пък твоите чеда?“.

Щом Гюлбахар скочи и заръкопляска на сина си в изблик на щастие, жената на Искендер паша, Семиха ханъм, която седеше непосредствено до нея, също се изправи на крака, за да го поздрави с овации.

Когато Хюрем научи, че няма да са в една палатка, тя направи всичко по силите си и уреди Семиха да е при Гюлбахар. Въпреки че жената недоволстваше и отказваше да се отдели от съпругата на султана, Хюрем я бе погледнала в очите и ѝ бе казала:

— Това е за добро, Семиха. Отидете да седнете до черкезката, за да сте нашите очи и уши. Иначе мислите ми ще са все там. Ще го сторите за мен, нали?

Гласът на Хюрем, наподобяващ чуруликане на славей, и красивите ѝ очи бяха достатъчни, за да завъртят главата на Семиха.

Всъщност Хюрем усещаше от известно време страстните погледи на съпругата на Искендер паша. Преструваше се, че не забелязва, но знаеше, че и у самата нея бе започнала да припламва искра. Семиха събуди за нов живот несравнимите трепети, породени в тялото на Хюрем от първите любовни уроци, които тя получи от рускинята Екатерина след пристигането си в харема. Тя не остави безответни тези пламенни погледи, които караха кръвта ѝ да забушува. При всяка тяхна среща Хюрем щедро излагаше на показ пред очите на жената на Искендер паша пищните си гърди, преливащи от дълбоките деколтета на роклите ѝ. И понеже при всяко посещение Хюрем бе подклаждала похотта на Семиха, тя вече бе в плен на московчанката. Гледаше поднесеното ѝ съкровище с очи, замъглени от страст.