Учуди се, че не си спомни лицето на русокосия Фредерик, който бе накарал в сърцето ѝ да запърхат хиляди пеперуди. Значи и те бяха отлетели от живота ѝ заедно с нещастното момче. От устните на Хюрем се откъсна невероятен вик. Не разбра дали този писък беше от удоволствието, което изпитваше, или пък от радостта да осъзнае, че се беше освободила от веригите на греха, който гризеше мислите ѝ постоянно.

Внезапно времето спря. Всички забрани в мозъка на Хюрем се бяха заличили. Отвори широко очите си. Тялото ѝ се стегна от безкрайна наслада. Опъна се като лък въпреки тежестта на мъжа. Усука крака около кръста на падишаха и извика:

— Сюлейман! Дай ми желаното!


Съвсем скоро обаче Хюрем се ядоса от новините, които получи от шпионите на Джафер. Някакъв вестоносец бе заминал набързо от Истанбул за Маниса.

— Ибрахим твърде бързо излезе от дупката си — промърмори Хюрем султан.

Всъщност не беше лесно великият везир да се съвземе. Вярно, че той беше първият, който стисна ръцете на Сюлейман и го поздрави веднага щом Зембилли Али Джемали ефенди произнесе:

— Обявявам този мъж и тази жена за съпруг и съпруга.

Но Ибрахим изобщо не можеше да повярва какво се беше случило.

Кой би се досетил, че самият султан Сюлейман ще сключи брак с някаква наложница? Начело на света до падишаха щеше да се намести една московчанка. Как можеше Ибрахим да се съгласи с подобно нещо? Но нямаше друг избор, освен да приеме истината. Едва до вчера той беше единственият Любимец на Сюлейман. Но вече имаше двама в живота на падишаха. Ибрахим и Хюрем.

— Кой ли от нас е на първо място? — сумтеше великият везир, но все пак не пропусна веднага да изпрати на Хюрем като сватбен подарък разкошна брошка, която беше донесъл от египетските съкровища.

Падишахът беше решил, че прелюбодейството е основният проблем, но всъщност той беше друг.

— Любовта те е накарала да ослепееш, Сюлейман — повтаряше си цяла вечер Ибрахим, докато обикаляше из стаите на двореца си. — Кой ще бъде наследникът на Османската империя? Ако утре умреш, дали това ще е Мустафа, който бившата ти наложница роди извънбрачно или Мехмед от московчанката, която сега прие в леглото си като своя съпруга? Кой? Това е основният проблем.

Падишахът не се ли беше оженил за Хюрем от страх, че ако преспи с мюсюлманка без брак, това ще е прелюбодейство? Е, Махидевран Гюлбахар не беше ли мюсюлманка? Колко тънка сметка си бе направила московчанката! Чрез този брак бе успяла да изкара връзката на Гюлбахар хасеки със султана прелюбодеяние, а принц Мустафа излезе „копеле“. В такъв случай какъв беше Сюлейман? Ами баща му, ами преди него? Държавата щеше да се разтресе из основи заради една любов. Нямаше ли да е права московчанката, ако утре кажеше:

— Докато тук е синът на жената, за която падишахът се венча пред Аллах, бива ли да се даде престолът на принц, плод на прелюбодейство?

Ибрахим паша се сепна от страх.

— Не щеш ли, жената ще вземе да получи и фетва[110] от глупака Зембилли ходжа, че тронът се пада на сина на законната съпруга!

Не, не, така не можеше. Пашата нямаше да гледа безучастно подобен развой на събитията. Пък и ако той стоеше само като зрител, утре войниците щяха да се разбунтуват. Гюлбахар хасеки непременно трябваше да склони падишаха да се завърне в Истанбул заедно с Мустафа и да потърси правото си и това на своя принц. Разбира се, щеше да се измисли някаква причина. А Сюлейман трябваше отново да потвърди, че престолът се полага на Мустафа, с думите:

— Тъй като се оженихме, възникна нова ситуация и за да не се чудят нашите поданици, наследник на престола е моят най-голям син.

После Ибрахим щеше да организира размирици, да възкачи Мустафа на престола на Сюлейман и така категорично да отстрани московската наложница и децата ѝ. А самият той щеше да управлява и Мустафа, и държавата. Пък току-виж с Ибрахим започне нова династия в тази огромна империя. Ами да, след като има Османска династия, защо да няма такава на Ибрахим?

Конникът, който два дни по-късно потайно излезе по късна доба от двореца на великия везир на Ат мейданъ, носеше към Маниса следната новина:

В опасност сте. Тук настъпи смут. Войниците са неспокойни. Всеки момент може да избухне бунт. При това положение принцът трябва да се намира в Истанбул. Намери начин да вземеш престолонаследника и да дойдете тук. Аз ще се опитам да склоня султана.

Ето това беше задкулисната игра, довела до новината, която шпионите на Джафер донесоха, че Ибрахим паша е изпратил конник в двореца в Маниса.

Когато разбра това от Джафер, настроението на Хюрем съвсем се развали. Или по-точно — завърна се в реалния свят от рая, в който се рееше. По тъжното изражение на черния мъж личеше, че бе изпуснал вестоносеца на Ибрахим. Стана ѝ жал да гледа как довереният ѝ човек стоеше пред нея засрамено. Ако бяха попитали кой най-много на този свят се радва, че Хюрем се е омъжила за падишаха, Джафер щеше да скокне:

— Аз!

Тя бе сигурна в това.

Имаше и още някой, който щеше да се зарадва поне колкото евнуха. Но кой знае къде беше той сега. Хюрем нямаше представа дали изобщо беше жив.

— Колко щеше да е щастлив, ако чуеше, че съм се омъжила за падишаха — каза си тя.

Но сега не бе времето да мисли за това. Значи чакалът се бе събудил.

Всъщност Джафер отдавна бе съобщил новината на Тачам Ноян. Щом казахският конник бе видял Джафер на вратата си посред нощ, бе попитал уплашено:

— Да не се е случило нещо с Александра?

Джафер беше тичал като луд, за да остане време да се върне в двореца преди изгрев-слънце. И тъй като беше задъхан, успя да отговори само с кимване с глава. Тачам се побърка. Стисна за гърлото момчето, което и бездруго едва си поемаше въздух.

— Кажи, случило ли се е нещо с момичето ми? Само кажи, че да срина двореца върху главите им.

Джафер с мъка се освободи.

— Добре, наричаш се Азраил, но не можеш ли да си намериш друга жертва освен мен?

— Стига приказки, въглен такъв.

И Джафер му съобщи радостната вест.

— Хюрем хасеки стана Хюрем султан, старче.

Настъпи мълчание.

— Какво е станало, какво?

— Султан Сюлейман сключи брак с Хюрем ханъм, брак! Александра стана съпруга на падишаха!

Джафер беше нарекъл господарката си Александра само за да зарадва още повече стареца. Лицето на мъжа светна. От очите му потекоха сълзи. Погледът му се отнесе. Джафер го остави за известно време да изживее радостта си. Кой знае какви мисли минаваха през главата му.

Евнухът чака дълго, преди Тачам Ноян да каже:

— Александра щастлива ли е сега?

Джафер кимна с глава и отговори положително.

— Само че — каза тихичко — опасността за Хюрем султан не е приключила.

И разказа всичко едно по едно.

— Като че ли Любимеца Ибрахим готви капан за нашата султанка. Изпрати един конник в Маниса.

— Но ти, разбира се, го хвана, нали?

Джафер този път поклати отрицателно глава и старецът се ядоса.

— Тогава за какъв дявол седиш тук? Казваш, че Александра е в опасност. Върви да научиш каква новина е изпратил Ибрахим на Гюлбахар. Ако не разбереш, разреши проблема. Ако щеш, откъсни главата на Ибрахим, ако щеш, на Гюлбахар. Не ме интересува. Или пък върви се хвърли в морето, защото си некадърен. Ако се случи нещо с Александра, ще ти одера кожата, да знаеш.

Джафер си беше тръгнал тъжен от стареца. Тачам беше прав. Каква бе ползата от него, след като не можа да залови вестоносеца на Ибрахим и не разбра какъв беше капанът, който се готвеше за Хюрем султан?

Докато информираше господарката си за случилото се, той непрекъснато си мислеше, че предпочита да потъне в земята, отколкото да се черви така пред нея.

— Пратеникът на Ибрахим стигнал ли е мястото?

Като чу гласа на Хюрем, Джафер се отърси от мислите, в които се беше отнесъл. Без да вдигне поглед от земята, той прошепна:

— Все още не, но не можахме да го заловим. Късно бях информиран.

— Нищо — каза Хюрем. Гласът ѝ беше като мехлем за позора на Джафер. — Не е трудно да се предположи какво е казал чакалът на змията.

Когато евнухът вдигна глава, той видя пожара в очите на господарката си.

— Трябва да изтръгнем или главата на чакала, или тази на змията. Или пък и на двамата заедно — промърмори Хюрем

Джафер зяпна. В ушите му прозвуча гласът на казахския конник: „Ако щеш, откъсни главата на Ибрахим, ако щеш, на Гюлбахар“.

Докато се оттегляше от покоите на Хюрем, Джафер се усмихваше.

— Бащата и момичето говорят едни и същи неща.

На следващия ден и съпругата на Искендер паша, Семиха, донесе на Хюрем неприятна новина.

— Ах, красива ми султанке, какви ги върши Любимеца Ибрахим? Вчера казал, че след като господарят ни е сключил брах с Хюрем ханъм, трябвало да обяви кой ще е престолонаследник. Да не останат съмнения и колебания у никого.

От яд страните на Хюрем пламнаха. Опита се да не показва гнева си, но не можа да овладее треперенето на гласа си.

— По някаква причина уважаемият паша отдава по-голямо значение на нашите семейни дела, отколкото на въпросите в собствения си дом.

Семиха кимна с глава и каза:

— И господарят ни се бил ядосал. Отворил решетката на прозорчето и отсякъл: „Какво ти колебание, паша, да не би да се е сменил законът, та да има нужда отново да се обявява? Каквото е било, това и ще бъде. Най-големият син е престолонаследник, това е“.

— Бог да дари господаря ни с дълъг живот. Негово Величество султанът е жив и здрав начело на семейството ми и на държавата. Защо търсим наследник за престола и короната му? Ако законът и редът казват, че тронът се полага на големия син, значи е така. Вероятно самият паша се е разколебал, та е рискувал да си навлече упреците на султана.