— Сега покрийте косата ми с парче тюл в тона на пояса, с който пристегнахте кръста ми. Да видим как ще стане!

Стана много красиво. Хюрем дръпна напред краищата на покривалото. Сега голотата на раменете и деколтето ѝ сякаш бяха зад перде от мъгла.

През времето до вечерния намаз непрестанно идваха посетители, за да я поздравят.

Първа пристигна Хафса султан. Хюрем посрещна възрастната жена, вече нейна свекърва, с уважение, подобаващо на една булка. Целуна ѝ ръка и я докосна до челото си, а валиде султан, плачейки, прегърна момичето. Всъщност жената не знаеше защо плаче. Откакто преди двеста години Орхан бей бе приел за съпруга гръцката девойка Нилюфер ханъм, до днес никой падишах не се бе женил. Дали сега Хафса проливаше сълзи на скръб, че синът ѝ бе развалил двестагодишна традиция, или пък защото враждата за престола, от която страшно се боеше, вече бе станала неизбежна? Беше въпрос на съдба и късмет принц Мустафа да застане начело на империята след баща си. Тронът, който преди няколко часа беше готов за сина на Гюлбахар, сега изглеждаше далечен като недостижима планина. Кой вече можеше да нареди на Хюрем да остави престола на него? Падишахът ли? Хафса се засмя горчиво наум. Сюлейман беше могъщ, уважаваше нравите, обичаите, традициите, закона и правосъдието. Но беше толкова слаб и немощен пред това момиче. Заради Хюрем с една дума той бе погубил двестагодишна османска традиция.

От една страна, валиде султан се възхищаваше на момичето. Гледай ти тази малка московчанка. Успя да направи онова, което не можаха да се осмелят стотици жени, забавлявали падишасите, раждали им деца и престолонаследници, включително и тя. Такъв е животът. Не се усмихва на онези, които не поемат риска да се простят с него. Нито една не се осмели, но лудото момиче предизвика смъртта. Само преди малко си беше облякло покров, а сега гледай как сватбен воал покрива косите му!

Вдигна глава и погледна влажните очи на Хюрем, дълбоки като море.

— Много си красива, снахичке — каза Хафса. — Като поточе си. Чисто, бистро и прозрачно. Остани си все такава! Бъди добра съпруга на сина ми и султанка на държавата.

Това си бе обещала и Хюрем.


Нощта покри двореца като дебел юрган. След молитвата преди лягане шумът от припрените стъпки лека-полека стихна.

Хюрем накара да загасят повечето факли. Сега стаята се осветяваше от пламъците, които се извисяваха от огъня в конусовидното огнище, където огромни дънери горяха с пращене. Точно както през първата нощ, когато се срещнаха със Сюлейман в тази стая. Хюрем се намести накрая на пищното легло, а в душата ѝ бушуваше буря от страст, неописуеми страхове и вълнения. Все още не можеше да повярва, че случилото се беше истина. Кой знае колко пъти се бе ощипала по краката и ръцете. Но не беше сън. Бе реално като този огън.

Когато чу, че вратата се открехва, тя се изправи на крака.

Падишахът беше застанал на прага и с палаво изражение гледаше Хюрем.

— Добре дошъл, Сюлейман. Зарадва ни.

Чудеше се тя ли изрече това.

Беше сключила ръце пред себе си, както всеки път, а стойката ѝ показваше уважение. Не можа повече да се съпротивлява на чувствата, които се надигаха и бушуваха в нея. Хюрем изтича и се хвърли на врата на мъжа си с вик, който изразяваше цялата ѝ радост, щастие и благодарност:

— Ваше Величество, султане мой.

След една прегръдка, която накара телата им да се разтреперят, падишахът се отдръпна за миг и въпреки слабата светлина в стаята се наслади на заслепяващата красота на жена си. Дръпна назад парчето тюл, което покриваше раменете ѝ като воал, и се показа гладката ѝ кожа като на гръцка статуя. Червените пламъци осветиха шията и раменете на Хюрем.

— Ваше Величество, султане мой — промълви отново тя.

Сюлейман придърпа жена си. Докосна челото ѝ с горещите си устни. После целуна и очите ѝ.

— Бих предпочел съпругата ми да ме нарича Сюлейман.

Падишахът за първи път бе говорил за себе си в първо лице единствено число. Какво вълшебно нещо беше бракът! Моментално бе сринал тази стена на официалност, която съществуваше между тях, макар че имаха четири деца. Хюрем остави събралия се в очите ѝ дъжд да се излее, като пое риска, падишахът да се пошегува с нея: „Хатидже султан беше права. Трябвало е да те нарека не усмихнатата, а ревливата“.

— Какво има? Съпругата ми отново ли плаче?

Хюрем заподсмърча с нос като непослушно момиченце и се доближи до любимия си. Леко сви коляно и го притисна между краката на мъжа си. Докато той потреперваше от този допир, тя прошепна кокетно:

— Много ме уплаши, Сюлейман.

— Ти стана мюсюлманка, без да ми кажеш. Аз пък сключих брак, без да те предупредя. Квит сме. Защо ще се страхуваш?

— Нищо, все пак се уплаших.

Султан Сюлейман повдигна главата си от гърдите на жена си и погледна в очите ѝ.

— Да не би да се изплаши, че ще те изоставя?

Без да отделя поглед от очите му, Хюрем примигна и каза:

— Аха, затова се изплаших.

По лицето на Сюлейман се бе появило онова детинско изражение, което Хюрем много харесваше.

— Какво щеше да правиш тогава?

— Нищо — измърмори Хюрем. — Щяхме да умрем.

— Какво?

Сюлейман много се бе учудил.

— Щеше да убиеш себе си и мен ли?

Хюрем поклати отрицателно глава.

— Теб не. Себе си и децата.

Един-два пъти докосна с показалец гърдите на падишаха.

— Нима нищожната Хюрем може да погуби самия Сюлейман? Ако знае, че той би живял един час повече, тя изобщо не би се поколебала и би жертвала оставащия ѝ живот за Негово Величество султана.

— Лудо момиче.

Сюлейман отново с обич прегърна съпругата си. Този път устните им се срещнаха. След една гореща целувка той каза:

— Добре де, как щеше да го направиш? Как щеше да убиеш себе си и децата?

— Не зная. — Хюрем сви рамене. Беше стиснала сочните си изпепеляващи устни и отново се бе превърнала в малко палаво момиченце. — Щях да измисля нещо. — Сложи коляно между краката на мъжа си. — За какво ми е да живея, след като Негово Величество султанът не ме иска повече?

— Ами децата? Тях защо щеше да погубиш?

Хюрем изобщо не се поколеба:

— А какво да правя? Да оставя трима храбри принцове и една принцеса като роза, че някой друг да дойде и да ги убие ли?

Сюлейман замръзна на мястото си. Изобщо не беше мислил за това. Наистина, какво щеше да стане с децата, ако от страх от прелюбодейство той бе изоставил Хюрем? Замисли се: Вярно е, че те са и на двамата, но макар и да сме Сюлейман, не сме вечни на този свят. Дали след нас Мустафа хан би чувствал братята си като своя кръв? Или пък ги погубил, мислейки си, че са хвърлили око на престола ни?

Усети, че целият настръхва.

— Боже — промърмори едва доловимо, — не позволявай ръцете на рожбите ми да се изцапат с братска кръв!

Още веднъж се възхити на честността и искреността на Хюрем. Сюлейман знаеше, че е такава, но ето че още веднъж го видя. В сърцето на съпругата му нямаше нищо скрито-покрито. Султанът бе сигурен, че точно такава жена му беше нужна. Поне до нея можеше да се измъкне от обръча на лицемерието, който го обгръщаше отвсякъде.

— Моята Хюрем с красивите очи — прошепна той. — Все още ли не си ме опознала, че допускаш такива кървави мисли в хубавата си глава? Сюлейман би ли изоставил усмихнатата си красавица? Когато ми съобщи онези неща, аз се обърках. Разпитах какво е приемливо да cе направи. Казаха ми или брак, или е прелюбодейство.

— Ако не беше така, нямаше ли да ме вземеш?

Падишахът се засмя.

— Ако не го бяха казали, според теб дали щях да оставя главите върху раменете им?

Погледна в красивите помръкнали очи на Хюрем.

— Хайде, остави тези мисли. Всичко сега е в миналото, както и страховете. Виж, вчера беше Хюрем хасеки, а днес стана Хюрем султан. Светът вече така ще те помни.

Падишахът дръпна покривалото от главата на съпругата си. Махни гребена с перлите, който държеше косите ѝ. Докато я задушаваше с целувки, изключително търпеливо разплете една по една плитките ѝ. Разпусна косите ѝ надолу по раменете като червена вълна. Изпълнените с желание ръце на съпруга ѝ се насочиха към тюления пояс на кръста. Не след дълго роклята се беше свлякла в краката ѝ с шумолене. Сега беше съвсем гола пред мъжа си. Пред съпруга си!

Той гледаше това тяло, горящо с червенината на отражението на пламъците в огнището, а гърдите му се надигаха учестено. Вече беше ред на Хюрем. Припрените ѝ пръсти махнаха всичко, каквото Сюлейман имаше върху себе си.

Легнаха на леглото прегърнати. Ръцете, езиците и устните и на двамата се движеха, сякаш никога нямаше да спрат. Усетиха, че сега всичко беше различно. Не можеха да го опишат, но нещо се бе променило. Сякаш им носеше по-голямо удоволствие. Страстта беше по-изпепеляваща. При това въпреки някои забрани, които Хюрем си наложи от онази нощ, без да казва на Сюлейман.

Докато заравяше глава в закръглената гръд на съпругата си, Сюлейман си помисли, че това вече е неговата Хюрем, законната му съпруга пред Аллах. Това е разликата. Страст, чиста от прелюбодейство.

Докато се отдаваше на мъжа си, Хюрем за първи път през онази нощ се почувства толкова свободна. Забрави всичките правила и забрани, на които я бяха научили с дряновата пръчка по гърба.

Направи онова, което ѝ идваше отвътре. Дори ухапа силните рамене на Сюлейман. Вълните на удоволствието нахлуваха една след друга в мозъка ѝ и тогава пред замрежените ѝ от наслада очи премина отвратителният образ на убиеца Беркул със сплъстената коса, който се бе нахвърлил отгоре ѝ в онази злочеста пещера, а от устата му пръскаше слюнка, сети се за гнусните разбойници, които се бяха опитвали да я изнасилят в мрачните стаи на хановете, както и за евнуха Сюмбюл ага, който получи от нея любовен дар под стълбите.