Двете жени от кастинга бяха самата противоположност. Едната — млада, другата — стара. Едната — ниска, другата — висока. И никоя — привлекателна. Но и към тях се отнесе по същия начин.

Режисьорът беше висок, бял, женен — доказваше го блестяща златна венчална халка.

— Готов ли сте да четете? — попита продуцентката.

Джой кимна и хвърли бърз поглед към страниците, които беше изучавал, докато чакаше. След това ги остави на масата и изрецитира сцената по памет, като другата роля се четеше от по-младата от кастинга. Той даде всичко от себе си и когато свърши, знаеше, че е успял да ги впечатли.

По-възрастната от кастинга свали очилата си и се втренчи право в него.

— Не участвахте ли в „Солидно“? — попита тя.

— Точно така — той беше доволен, че тя го помни.

— И това беше…

— Преди шест години — прекъсна я той — каза го първи, за да не изглежда, че има да крие нещо.

— Какво сте правили оттогава насам? — попита режисьорът, докато въртеше венчалната си халка така, сякаш искаше да я увие около пръста си.

— Майка ми се разболя — Джой включи честност на пълни обороти. — Трябваше да се прибера вкъщи и да се грижа за семейството си.

— Толкова съжалявам — възкликна продуцентката, играейки си с кичур от силно изрусената си коса. — Надявам се, че сега е по-добре.

— Не — Джой отговори с най-добрия глас на изгубено малко момче, който можа да докара. — Тя ъ-ъ… почина. Останах да се грижа за сестричката си, докато завърши училище.

— Толкова е мило от ваша страна, че сте постъпили така — възкликна по-младата от кастинга — гладните й очи го поглъщаха.

— Е… — скромно произнесе той. — Сега се върнах и смятам отново да продължа с кариерата си.

— Това е много малка роля — предупреди режисьорът.

— Не мога всеки път да очаквам главна — отбеляза Джой.

— Четохте хубаво — обади се продуцентката.

— Благодаря, че дойдохте — заключи режисьорът.

— Ще се свържем с агента ви — добави по-възрастната от кастинга.

Джой разбра, че е свободен, когато те се втренчиха в лицето му. Но това не означаваше, че няма да го вземат. Беше сигурен, че го харесаха.

Напусна офиса със самодоволно перчене. Отвън чакаха дузина млади актьори и се потяха, докато им дойде редът.

— Не се притеснявайте — информира ги той, докато си пукаше пръстите. — Забих ролята.

Бе доволен, че ги накара да се чувстват още по-несигурни.


След три дена получи ролята.

— Парите са добри — обясни му Маделин. — Тридневна работа, разхвърляна през двете седмици външни снимки в Хамптънс — ще ти плащат хотела и разумна сума на ден. Не ме излагай, Джой.

— Не бих го направил, Мади — каза той невинно.

Тази нощ я задоволи в леглото и я остави да спи с усмивка на лицето. Беше сипал халцион в декофеинизираното й капучино, за да я накара да захърка толкова силно, че да не разбере кога е напуснал апартамента.

Неспокойно обикаляше улиците; накрая влезе в стрийптийз бар и плати на някакво момиче с големи силиконови гърди да му танцува на четири очи. За него тя не беше нищо. Беше курва. Той я мразеше. Защо продължаваше да се наказва с бърз и евтин секс, който нищо не значеше?

Взе такси до апартамента на Маделин и легна в леглото до нея. Никога не беше имал връзка, която да струва и пукнат грош. В този живот или трябва да използваш, или те използват. Сексът е власт. Това е всичко.

Лежеше по гръб с широко отворени очи и не можеше да заспи.

Понякога писъците в главата му бяха толкова силни, че беше невъзможно да живее с тях.


Маделин извади кредитната си карта и плати за учител по актьорско майсторство на Джой. Макар и да я беше зарязал веднъж, тя беше благодарна, че се е върнал при нея, и сама си внушаваше, че никога повече няма да я напусне. Някакси успяваше да заглуши досадния глас на подсъзнанието си, който я уверяваше, че ще го направи.

Патси Буун, учителката му по актьорско майсторство, беше огромна безсрамна австралийска блондинка, която си падаше по изпъкнали гениталии и се обръщаше към него със „сладък“:

— Направи го така, сладък.

— Никога не се отпускай, сладък.

— Тонът е всичко, сладък.

Патси непрекъснато пиеше чай и прекарваше половината си време в банята, но му даде увереност. Не беше играл от шест години и се нуждаеше от уверението, че все още може да го прави.

Разбира се, очарова Патси веднага и тя скоро му предложи допълнителни часове — безплатно.

По времето, когато замина за снимките, се чувстваше достатъчно уверен, че може да го забележат и да се върне в бизнеса. Майната му. Нямаше време за губене.

Когато пристигна в Хамптънс, се обади Маделин.

— Как е хотелът? — попита тя.

— Малък, нищо особено.

— Мислех си дали да не намина за края на седмицата и да прекарам там няколко дена.

— Ще бъде страхотно, Мади.

Не. Нямаше да бъде. Не искаше актьорите и екипът да знаят, че чука дъртата кошница. И още по-зле — агент и дърта кошница едновременно. Всички биха си помислили, че тя му е осигурила ролята. А това не беше истина. Талантът му му беше осигурил ролята. Присъствието му.

Беше достатъчно умен да не я отблъсква. В последната минута щеше да измисли нещо, за да я задържи на сигурно място в Ню Йорк.

Смяташе да отиде направо в гардероба и да пробва костюмите си. Вместо това пообиколи наоколо, за да се ориентира в ситуацията. Паркира зад хотела, където бяха и огромните кинаджийски камиони, подредени като голям цирков керван. Гардероб, грим, камери, декори, осветление, фургоните на звездите и стълпотворение от камиони и коли, карани от хора от екипа, които седяха тук-там, разказваха си мръсни вицове и играеха на карти. Джой погледна имената върху фургоните на звездите. Кайл Карсън и Лара Айвъри. Някой ден може би и неговото име щеше да бъде изписано на фургон. Джой Лоренцо. След обиколката се върна в стаята си и удари глътка водка от минибара. Не че имаше проблеми с пиенето — просто искаше да бъде колкото се може по-спокоен и чаровен, когато отиде на снимките.

Истината беше, че искаше всички да го обикнат.

ГЛАВА СЕДМА

— Искам да прочета сценария преди всички останали — каза Лара и отдръпна слушалката от ухото си, докато Рокси, личната й фризьорка, се опитваше да направи косата й, като навие тънки медно-руси кичури около малки ролчици от фино фолио.

— Толкова ли ти хареса книгата? — въодушевено възкликна Ники.

— Не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Днес изглеждам като Квазимодо.

— Да бе, да — промърмори Рокси. — Като свинче със звънче. — Рокси беше от Бруклин, имаше съвсем късо подстригана светлочервена коса, кокалесто тяло и по него — няколко страшно изглеждащи татуировки. Беше фризирала косата на Лара за три филма и двете бяха станали близки.

— Скоро трябва да свърша нещо, което да ме направи щастлива — обади се Ники. — Може и да го направя сама — ще ми отнеме ден или два.

— Ричард ще ти позволи ли да го направиш?

— Да ми позволи! — засмя се Ники. — Сериозно ли говориш? Освен това, когато се върнем в Лос Анджелис, той ще се затваря в монтажната по осемнайсет часа на ден — знаеш го какъв е, когато завършва филм.

— Да, помня — каза Лара, припомняйки си многото дълги и самотни нощи.

— Полудях окончателно, след като разбрах, че книгата ти е харесала! — възкликна Ники.

— Завладяваща е.

— Истинска история. Срещнах се с жената, с която се е случила; тя е направо героиня.

— Изпрати ми сценария колкото е възможно по-скоро — настоя Лара. — Ако е силен колкото книгата, започваме работа.

— Уха! Това е лудост.

— Защо?

— Защото няма начин да те наемем.

— Какво ще кажеш за степента и напрежението на действието?

— Куин никога не би ти позволил да участваш.

— Говорих с него тази сутрин.

— Направила си го?

— Той може и да си мисли, че направлява кариерата ми, но истината е, че отговорната съм аз.

— Разкажи ми за това — знаещо се обади Ники. — Всички си представят, че ти си едно деликатно малко цвете, но под външната сладост се крие каменно сърце, нали?

Лара се изкиска.

— Да.

— И като говорим за каменното ти сърце, по-добре намери с кого да се срещаш по време на тези снимки. Определено имаш нужда от малко разтопяване.

— Колко пъти трябва да ти го казвам? — въздъхна Лара. — Отлично се чувствам и сама.

— Но в такъв случай за рождения ти ден ще ти подаря вибратор.

— Вулгарна си, знаеш ли го?

— Какво вулгарно има в един вибратор? По-добре е, отколкото всеки ден да сменяш мъжа, пък и вибраторите не ти създават никакви неприятности. На тях можеш да се довериш, винаги са на разположение, а и не е задължително ти да изглеждаш добре.

Лара се засмя и затвори телефона.

— Наистина ли чух думата „вибратор“? — попита Рокси, докато професионално навиваше тънък кичур.

— Приятелката ми, Ники — отговори Лара. — Единственото, което я интересува, е да ме върже за някого.

— Ники… Ники… не е ли оная дизайнерка на костюми, която се омъжи за бившия ти съпруг?

— Точно тя.

— Боже! — Рокси завъртя очи. — Имам двама бивши съпрузи и ако видя някой от тях да върви по улицата, пресичам отсреща, за да го избегна. И двамата са копелета. Единият чукаше сестра ми, а другия го хванах да носи най-хубавата ми черна рокля заедно със златните ми вечерни обувки. Как звучи това на каменното ти сърце?

— Сигурна съм, че си се справила чудесно.

— Можеш да се обзаложиш! Втурнах се в „Блумингдейл“. От кредитната му карта похарчих пет хиляди долара за дрехи на прочути дизайнери и после се разведох с кофти облеченото копеле — тя се преви от смях. — Не бях наблизо, за да видя лицето му, когато е получил сметката — предполагам, че още я изплаща.

Лара се усмихна — откакто познаваше Рокси, винаги се носеха слухове за разни копелета, които са й създавали неприятности. Йоко, личната й гримьорка, също имаше проблеми с мъжете, както и Анджи, дубльорката й. Беше хубаво, че при тези снимки беше заобиколена от познати лица — жени, с които беше работила и преди. Беше й приятно, че са наоколо.