Джаки Колинс - Холивудски интриги

По радиото вървеше концерт на Марвин Гей. По целия път към студиото Джой слушаше ветерана на соул-музиката. Марвин Гей наистина имаше стил — да не говорим за изключителния му глас.

Спомни си, че като малък майка му често пускаше плочи на Отис Рединг и Теди Пендърграс. Тя обичаше соул. Всъщност Аделайд обичаше много неща.

За миг проблесна споменът за майка му… как танцува в дневната… удивително красива с черните си къдрави коси, тъмни очи и прекрасната широка усмивка. Беше наследил нейните черти. Господи, колко беше красива.

Още докато търсеше място да паркира срещу сцената, чу музиката, която гърмеше. „Двайсет и четири часа рок“ на Бил Хейли и Дъ Кометс. Боже, забравил беше, че партито е с музика от петдесетте години и трябваше да съобрази да си облече нещо подходящо за рокендрол. Е, вече беше късно. И без това щяха да останат тук замалко. След това щеше да закара Лара вкъщи, а на следващия ден щяха да отпътуват за Таити, където ги чакаше съвсем нов живот.

Бавно се промъкна през потната тълпа, спря да поздрави неколцина озвучители, усмихна се на фризьора и гримьорката. След това започна да се оглежда за Лара.

— Виждала ли си Лара? — попита той монтажистката.

Тя вдигна рамене.

— Не, не съм.

Той се засуети около един от помощник-асистентите.

— Да си виждал Лара наоколо?

— Не мисля, че е тук, Джой.

— Ами Ники?

— Видях я да танцува с Мик преди малко.

— Благодаря ти — отвърна, заобиколи дансинга и накрая успя да привлече вниманието на Мик, който се въртеше в танц, прегърнал красиво момиче.

— Хей, та това е Джой — възкликна Мик, като се олюляваше. — Как така си се наканил? И къде е любовта на недостойния ти живот? Щастливо копеле такова.

— Точно това се канех да те питам и аз — отговори Джой.

— Не съм и виждал красивата Лара. Предполагам, че е откачила заради снимките.

— Какви снимки?

— Боже мили. Искаш да кажеш, че не си видял „Истина и факти“ — любимия на всички седмичен таблоид. Лара е бая разголена. Върви да питаш Линдън, той е на бара.

Джой се приближи до Линдън.

— Каква е тази история със снимките? — намръщи се той.

— Не знаеш ли? — удиви се Линдън.

— Майната му, нищо не знам — Джой започваше да се ядосва.

— Няколко… ъ-ъ… гадни снимки на Лара, изтипосани в „Истина и факти“ — каза Линдън. — Някой се е промъкнал, докато са снимали сцената с изнасилването. Много са подробни, а Лара — много разстроена.

— Господи Боже! И как е станало това?

— Всички искаме да разберем.

— Тя към къщи ли тръгна?

— Така мисля — отговори Линдън. — Положително не е искала да се мярка тук тази вечер.

— Ники знае ли нещо?

— Тя също е разстроена.

— По дяволите.

— Съжалявам за станалото.

— Вярвам ти.

Джой забърза обратно към мерцедеса, където вдигна телефона и се опита да се обади у дома. Отговори госпожа Креншоу.

— Лара върна ли се вече? — попита той.

— Не, господин Джой.

— Като се прибере, кажи й, че тръгвам натам.

Дъждът се усили, когато Каси отби от крайбрежната магистрала в някакъв запустял черен път.

— Ето, че пристигнахме — съобщи тя. — У тебе ли е ключът?

— Не. У тебе е — унесено отговори Лара.

— Не е — и Каси намали скоростта.

— Как така? — Лара губеше търпение.

— Никой никога не ми е давал ключ. Мислех, че след като каза да тръгваме насам, той е у тебе.

— Майната му — избухна Лара.

Едва сега Каси разбра колко разстроена е Лара, защото тя рядко ругаеше.

— Искаш ли да се връщаме обратно?

— Не — отсече Лара. — Ще се опитаме да влезем някак си. Сигурно все някъде ще има отключена врата или отворен прозорец. В края на краищата тук не живее никой.

— Ако питаш мене, по-добре да отседнем в хотел за през нощта и утре да накараме някой да го донесе.

— Но вече сме тук — равно произнесе Лара. — Това, че ключовете ги няма, е последният ми проблем.

— Ти си шефът, ти решаваш — съгласи се Каси и се загледа в силния дъжд, тъмния път и празните къщи наоколо. Недоумяваше как Лара е могла да купи това място. Откакто се беше сдобила с къщата, Лара я беше отписала. Сградата беше толкова отдалечена и мрачна, без дори частица от чара на хамптънските къщи.

Саабът уцели някаква издатина на пътя.

— Нищо не виждам — оплака се Каси и включи на дълги.

Лара искаше Каси да престане да мрънка. Самата тя не беше на себе си, за да търпи оплакванията на когото и да било. Едно от предимствата да си звезда беше, че не се налага да се съобразяваш — ако кажеш „скачай!“, то това е нещото, което хората трябва да направят. Така че млъкни, Кас — ще останем, независимо дали на тебе ти харесва или не.

Чудеше се дали Джой вече е забелязал, че я няма. Щеше да мине известно време, преди той да разбере, че тя окончателно го напуска. След няколко дена щеше да се обади на адвоката си, за да предаде на Джой да напусне дома й. И това щеше да е краят.

Тежката желязна порта беше отворена.

— Много добре — промърмори Каси. Колелата на колата й хрущяха над камъни и гъста кал. — Това са си направо предохранителни мерки.

— Добър знак — обади се Лара. — Мисля, че няма да имаме проблеми да влезем вътре.

— Много успокояващо — и Каси усети остра болка в стомаха от глад. — Нямам търпение да прекарам нощта тук.

Джой паркира мерцедеса през магазина „Седем-единайсет“ и се втурна вътре. Взе един брой на „Истина и факти“ и се загледа, невярващ на очите си, в изобличаващите снимки на корицата. Боже мили! Какво бяха направили на неговата прекрасна Лара! Той знаеше колко е дискретна тя, колко ревниво пази добрата си репутация. Тези разголващи снимки бяха достатъчни, за да я накарат да полудее. Хвърли парите и се върна обратно при колата.

Това беше работа на Ники, тя сигурно ги бе уредила, за да направи реклама на проклетия си филм.

Запали двигателя и потегли. Защо Лара не му се бе обадила? Сигурно е била твърде разстроена?

Колкото по-скоро я видеше, толкова по-добре.

Никой не знаеше по-добре от него колко разрушително за душата е да се окажеш в такъв капан.

— Имам отчаяна нужда от пари, Джой — така му говореше прекрасната Аделайд, майка му, която вечно го молеше за нещо.

Аделайд била седемнайсетгодишна, когато срещнала бащата на Джой — Пийт Лоренцо, дребен хитрец, вече на шейсет, когато се натъкнал на красивата тийнейджърка. След две години се оженил за нея. Бил вече на възраст, когато се нуждаел от жена, която да се грижи за него.

Само че Аделайд не била никаква жена. Аделайд нямала намерение да се грижи за никого, освен за себе си. След като се събрали с Пийт, тя наела детегледачка за Джой и продължила да придружава съпруга си навсякъде, където той ходел. Негова страст били конните надбягвания, борбите, покера и игралните зали. Аделайд го следвала навсякъде.

Един уикенд взели тригодишния Джой със себе си в Лас Вегас. Той едва не се удавил в басейна на хотела, докато двамата били погълнати от игра на зарове. Друг път пък, в Атлантик сити, го зарязали в хотелската стая, където без малко щял да се запали.

Детството му беше ад. Родителите му не отделяха време за него.

Когато стана на десет години, баща му беше на седемдесет; Аделайд беше на двайсет и седем и спеше с всеки прилично изглеждащ тъпкач, който й се изпречеше на пътя. Когато Пийт започна да негодува, тя му се изсмя в лицето — и Пийт Лоренцо се предаде. Вече беше стар, за да я контролира, а тя — твърде неудържима, за да се остави да бъде контролирана.

Когато Джой стана на осемнайсет, баща му получи масиран инфаркт на надбягванията и умря на място. След смъртта му Аделайд се опита да живее с няколко гаджета — кое от кое по-неподходящи. Двоумеше се между проституирането и свързването на двата края. Между мъже и сутеньори. При това започна непрекъснато да пие и да играе на комар.

Джой реши, че за него ще е по-добре да избяга далече от всичко това, преди да е разбил мутрата на някое от тъпите й гаджета. Така че се изнесе и се опита да поработи на няколко места — като автобусен шофьор, сервитьор, монтьор, шофьор на лимузина. И всяка седмица — с ново момиче. Момичетата му се лепяха, защото изглеждаше добре на външен вид, но той никога не ги допускаше твърде близо до себе си.