— Здрасти — каза Съмър.

— Здрасти — отговори Тина.

След което и двете избухнаха в смях, преди сконфузено да се прегърнат.

Съмър й се бе обадила от летището и Тина настоя да дойде да спи у тях.

— Добре дошла в хаоса — Тина отвори широко входната врата на изрядно подредения си апартамент. — Как мина полетът?

— Не питай! — възкликна Съмър и потръпна от отвращение. — Едва дишах между някаква ужасно дебела госпожа и двете й врещящи дечурлига плюс безмозъчния й съпруг.

— Е, поне си се добрала дотук. Чакай само Норман да разбере… Според Дарлийн той не преставал да пита за тебе от онази наша нощ на нечестива похот!

— Така ли? — Съмър моментално се оживи.

— Аха, обаче не съм казала на Дарлийн, че си тръгнала за насам — продължи Тина. — Замислила съм една далавера точно за нас двете — да направим на пух и прах разните му там тъпи забрани. Какво ще кажеш?

— Кеф! — възкликна Съмър и изведнъж усети как осъзнаването я перна като мокър парцал през лицето — осъзнаването, че най-накрая беше избягала от къщи и сега е свободна, напълно независима! Без да трябва повече да търпи среднощните посещения на скъпото татенце или пък натякванията на Ники. Беше плашещо и същевременно безкрайно вдъхновяващо. — Умирам от глад! — преглътна шумно.

— И аз — съгласи се Тина и я въведе в спалнята за гости. — Хвърли си нещата и викам да се изстрелваме да хапнем, пък и да видим каква е хавата.

Съмър се огледа. Стаята беше пълна с плюшени играчки и порцеланови кукли със стъклени очи; на стената имаше огромни плакати на Брад Пит и Антонио Сабато младши.

— Не знаех, че си падаш по Антонио — примигваше срещу плакатите тя.

— Ох… тия огромни секси очи! — Тина шумно засмука с уста, за да илюстрира чувствата си. — Ако вземе да ми излезе късмета, ми се иска да разбера дали и обективът му става толкова голям като тях!

— Сексуална маниачка! — изкиска се Съмър.

— Разбира се, такава съм! — съгласи се Тина и килна глава на една страна. — А ти по кого си падаш?

Съмър не се колеба нито за миг:

— По Норман Бъртън.

— Убедително — завъртя очи Тина.

— Мили Боже, толкова е хубаво отново да съм в Лос Анджелис — въздъхна Съмър и се тръшна на леглото. — Още щом стъпих на летището, се почувствах така, сякаш се връщам у дома.

— Как се нави на това рисковано бягство? — Тина изведнъж изскочи в коридора и вмъкна сака на Съмър в стаята.

— Ами просто така. Като тебе. Гепих два бона от едно от саката на татко.

Тина набърчи хубавичкото си носле.

— Мислиш ли, че ще се втурне да те търси?

— Сигурно — апатично каза Съмър. — Освен ако не го е шубе, че ще го изпортя.

— За какво? — небрежно попита Тина.

— Ами таковата… — смути се Съмър — все още не беше сигурна, че е готова да разкрие малката си срамна тайна.

— За какво? — настоя Тина с възбудено любопитство.

— За сексуалната част — измънка Съмър. Ето, сега, след като го беше казала, й олекна.

— Сексуалната част! — смая се Тина. — А аз си мислех, че ти е истински баща.

— Истински е.

— Гадост! Гнусен дърт мръсник — потръпна Тина. — Можеше да се оплачеш в полицията.

— Така ли? — през ума на Съмър премина образът на Шелдън с белезници, повлечен навън… и тя изпита задоволство.

— Ами да, разбира се. Това е кръвосмешение… и е незаконно.

— Ти не си ли ми разправяла същото за втория ти баща?

— Вторите бащи! — изсумтя пренебрежително Тина. — Те са съвсем друго нещо.

— Мразя баща си — Съмър беше обхвана от някаква странна еуфория, задето най-накрая беше изплюла камъчето.

— Без майтап?

— Наистина го мразя — Съмър удряше думите като с чук.

— Казала ли си на майка си за похожденията му? — полюбопитства Тина.

— Тя веднага ще реши, че си измислям. Казвала съм ти и преди — баща ми е най-големият психиатър в Чикаго — така че никой няма да ми повярва, а ще повярват на него.

— Аз ти вярвам — предано изрече Тина.

— Защото не го познаваш. Той е ужасяващ. Нещо като господин Авторитет.

— Да бе… Господин Авторитет, но много надървен за малката си невинна дъщеричка — отвратено изсумтя Тина. — Какъв кретен! И откога те тормози?

— Повече не искам да говоря за това — смънка Съмър и млъкна.

— Добре, добре — кимна разбиращо Тина. — Но е трябвало да кажеш на майка си — тогава нямаше да се налага да се връщаш отново при оня дърт перверзник, можеше да си останеш тук.

Тина беше права — още в началото трябваше да се оплаче на Ники. Но по това време беше само на десет години, напълно объркана — плюс това баща й беше единственото нещо, което имаше.

А освен това и заплахите… Ако някога кажеш на някого какво правим двамата с тебе, слънчице, ще те отведат и ще те заключат в приют за лоши момичета… А ти не би искала това, нали, тиквичке?

Тогава тя не беше лошо момиче. Но сега — сега щеше да му покаже колко лоша може да бъде.

Той заслужаваше наказание. И то огромно.


Фотосеансът с Грег Горман продължи няколко часа и след като приключиха, Джой беше толкова превъзбуден, че остана малко в студиото и си поговори с Мегън, хубавичката стилистка, Теди Антолин, велик коафьор, и неколцина от помощниците на Грег, преди да си тръгне. Най-сетне му беше потръгнало. Бе му отнело известно време, но пък беше главоломно.

Разположил се удобно зад волана на мерцедеса на Лара, той протегна крака, докато се носеше по „Сънсет“; чувстваше се учудващо спокоен, като се имаше предвид, че ще се ожени всеки миг.

Джой Лоренцо и Лара Айвъри. Мамка му! Беше изстрадал до дупка всяка секунда от окаяния си живот, но за сметка на това бе открил идеалната жена. Съвместният им живот също щеше да бъде идеален — в това беше дяволски сигурен.

Когато се приближи към къщата, съзря Каси да се качва в колата си. Каси никога не се бе държала добре с него, въпреки че той полагаше усилия. Ако не си променеше отношението след сватбата, той щеше да накара Лара да я освободи и да вземе на нейно място някой друг, който се отнася с повече уважение към него.

— Накъде си тръгнала? — той се подаде от прозореца на колата.

Каси подскочи гузно.

— Моля? — и се намести зад волана на своя сааб.

Той излезе от мерцедеса и се приближи към нея.

— Ако си тръгнала към студиото, попитай Лара дали иска да я взема или ще си дойде преди партито.

— Добре, Джой — Каси се чудеше какво ли беше сторил, за да накара Лара да побеснее толкова, че да иска да замине без него.

— А, и й кажи да си включи мобифона, защото не мога да се свържа.

— Ще й кажа.

— Доскоро — и Джой се обърна и тръгна към къщата.

Едва ли — помисли си Каси и отпраши към студиото с чантите на Лара, скрити на сигурно място в багажника.


Ресторантът на Сънсет плаза драйв бръмчеше като кошер, когато Съмър и Тина влязоха демонстративно — и, естествено, не останаха незабелязани. Две прекрасни, сексапилни, млади момичета винаги карат мъжете да извръщат поглед. Масите на открито бяха препълнени с богати млади италианци, французи и иранци. Беше като празненство на свалките — всеки преценяваше с поглед всеки друг.

— Град на евробоклука! — възкликна Тина и бързо зае свободна маса. — Нервясвам и не искам да се запознавам с нито един от тези. Всичките са гнусни.

— И откога така? — попита Съмър.

— Огледай се добре — всичките карат едни и същи скъпи спортни коли, които татенцата са им купили; всичките имат прекалено много мангизи за харчене; и всичките чакат само някой да им го лапне.

— Какво? — нервно се изкиска Съмър.

— Не, благодаря — продължи Тина и сбърчи нос. — Ако аз ще правя минети, по-добре това да е подплатено с голяма пачка.

Съмър се надяваше да е толкова цинична, когато стане на годините на Тина.

— Мислиш ли, че е лошо да ти плащат за секс? — невинно попита тя.

— Лошо ли?! — изпищя Тина и това накара няколко глави да се извърнат. — По дяволите, не! Защо да го правиш безплатно, след като можеш да изкарваш добри пари? Бих се почувствала лошо, ако изчукам някой тип и той не ми плати. Това ще означава, че ме е прецакал.

— Ясно — поколеба се Съмър; питаше се дали баща й вече е открил липсата й и ако да… какво щеше да предприеме. — Кога, в края на краищата, ще видя Норман? — с нетърпение искаше да смени темата.

— Не трябва да се натрапваме — Тина го каза така, сякаш доста бе мислила по въпроса. — Трябва да съставим план. Мислех си, че мога аз да му се обадя и да му определя среща. Свих телефона му от Дарлийн — и се изсмя маниакално-триумфално. — Само ако разбере, ще хвърли топа!

— Сигурно — съгласи се Съмър.

— Бих могла и аз да правя това, което прави тя — размечта се Тина, кимайки сама на себе си.

— Като например?

— Ами да уреждам разни девойки — лековато обясни Тина. — Да ги пращам на срещи и да прибирам за това голяма комисионна.

— И защо не го направиш?

— О, не знам… голяма играчка е. На кого са му притрябвали бумаги? Е, не и на мене.

Съмър отметна назад дългата си руса коса.

— Да кажем, че излизаш само с мъже, които ти плащат — намръщи се тя. — Как ще завържеш една нормална връзка?

— Ха! — възкликна Тина. — Я се огледай хубаво из тоя град. Много жени са започнали така, а я сега ги виж всичките женички на разните там баровци, наперени адвокати, кинаджии и други подобни боклуци.

— Искаш да кажеш, че някои мъже нямат нищо против да си плащат?

— Че какво им пука? Стига да получат това, което искат. И доколкото разбирам, щом се оженят, вече не го искат. Тогава значи правилно си си изиграла козовете.

— Аз пък вярвам в любовта.

— Заеби я любовта! — възкликна Тина и цинично се изсмя. — Любов няма.

Съмър не беше съгласна. Бе убедена, че има любов, и бе решена на всяка цена да накара Норман Бъртън да се влюби в нея.

Някакъв млад иранец със синьо-черна коса и самодоволна усмивка се навърташе около тях като разгонен котарак.