Джой се възбуждаше от вниманието на другите. Суетнята наоколо му беше за него признак номер едно за добре прекарано време. А пък още по-прекрасното беше, че не трябваше да плаща за фотосеанса, защото Лара бе уредила всичко с някакъв шеф от студиите „Орфей“ — студиите, които правеха „Мечтателят“ — и ги бе накарала да платят.

Грег спря, за да смени филма, и гримьорът, фризьорът и стилистът — всичките вкупом веднага се спуснаха към Джой.

Ето как трябва да бъде — помисли си той. — Аз — на звездно турне. Вече е крайно време.

Ухили се и се протегна. Имаше кариера. Имаше прекрасна жена, за която скоро щеше да се ожени. Нещата най-накрая се подреждаха както трябва.


Ричард въведе Маделин във фургона на Лара. Тя седеше на канапето и нервно потропваше с пръсти по пластмасовата маса.

— Здравейте — каза студено и малко напрегнато.

— Здравей, скъпа — топло отговори Ричард. — Кажи здравей и на Маделин Франсис.

Лара кимна отсечено.

Маделин зяпна красивата актриса. В действителност тя беше дори по-ослепителна, отколкото на екрана.

Ричард тръгна към вратата.

— Може би ще е по-добре да ви оставя сами — предложи той.

— Хубаво — Лара се чудеше защо въобще се е съгласила на всичко това. А, да… разбира се, че знаеше — Ричард отново е пуснал в ход способностите си да убеждава.

В мига, в който останаха сами, се размърда сконфузено.

— Чувствам се доста неловко в тази ситуация — отбеляза.

— Аз — също — съгласи се Маделин.

— Идеята беше на Ричард — допълни Лара. — И да се изясним, ако имате да казвате нещо за Джой, мисля, че и той трябва да присъства.

— Няма проблеми — и Маделин седна. — Всъщност той би трябвало да е тук.

— Ричард не харесва Джой — уморено въздъхна Лара. — Зает се да се рови из мръсното бельо на хората.

— Може би се опитва да ви предпази.

— От какво по-точно? — остро попита Лара, ужасена от наглостта на тази жена.

— Просто ми хрумна.

— Вие изобщо какво общо имате с всичко това? — рязко подхвърли Лара. — Познавахте ли годеницата на Джой?

— Защо всички говорят само за някаква си годеница? — подразни се Маделин. — Когато му уредих ролята в „Мечтателят“, той живееше с мене.

— С вас? — Лара едва успя да скрие изненадата си. Жената можеше спокойно да му бъде майка. — Когато се запознахме с Джой, той беше сгоден за някакво момиче на име Филипа. Вие ли сте Филипа?

— Не — и Маделин добави доста сухо: — И не съм момиче, както най-вероятно сте забелязали.

— Не исках…

— Вижте какво, госпожице Айвъри — тросна се Маделин. — Джой Лоренцо и аз бяхме любовници, докато той не срещна вас. След това очевидно аз не съм му била нужна повече.

Лара си пое дълбоко дъх. Боже, защо ми се случва това, защо точно на мене? — помисли си тя. — Защо?

Защото си грозна малка пачавра и не заслужаваш да бъдеш щастлива — връхлетяха я призрачните думи на баща й. Толкова нараняващи, толкова незабравими.

— Ричард ли ви наговори за всичко това? — най-сетне попита тя.

— Съвсем не — отговори Маделин. — Аз работя като агент от двайсет и пет години и имам безупречна репутация. Може да питате когото си искате — започна да рови из чантичката си за цигара. — Имате ли нещо против да запаля?

— Все ми е едно — безразлично каза Лара.

— За зла участ, преди няколко години съвсем глупашки се забърках с Джой — и Маделин запали. — Бяхме заедно почти година, после той изчезна за цели шест. Изобщо нямам представа къде. Когато се появи отново, пак заживя при мене — дръпна си силно от цигарата. — И нещо, което не казах на бившия ви съпруг… Когато Джой изчезна първия път, с него изчезнаха и седем хиляди долара.

Лара почувства стомахът й да се свива на топка. Интуицията й подсказваше, че жената казва самата истина.

— Ами Филипа? — напрегнато попита тя.

— Такава няма — Маделин ръкомахаше с цигарата си. — Той си я е измислил. Джой има много развинтено въображение.

— Защо… защо му е притрябвало да го прави? — заекна Лара.

— Кой знае? Единственото ми предположение е, че не е искал да ви каже за мене.

— А можеше — смело произнесе Лара. — Няма нищо лошо в това, да живееш с по-възрастна жена.

— Бъдете реалистка, скъпа — прекъсна я Маделин. — Той беше с мене заради онова, което сторих за него. Неблагодарното копеле ми открадна парите, а аз му простих ей така. Ако сте знаели това отпреди, сигурно щяхте да го видите в друга светлина.

Лара стана и машинално се заразхожда напред-назад.

— Какво още знаете за него?

— Не много. Джой винаги е бил потаен по отношение на миналото си — не желаеше да любопитствам.

Лара се сети за телефонния номер в Ню Йорк, който бе набрала — номера на Филипа. Ако беше еднакъв с този на Маделин, това означаваше единствено, че тя казва самата истина. Попита Маделин за домашния й телефон и после звънна на Каси и я накара да го сравни с този от листата на „Мечтателят“.

Беше същият.

Извърна се към Маделин.

— Сигурна ли сте, че ви е откраднал парите?

Маделин кимна.

— Няма никакво съмнение. Когато се появи отново, ми върна три хиляди долара. Останалото си възстанових от хонорара му за „Мечтателят“.

Главата на Лара щеше да се пръсне. Значи Джой… нейният Джой е евтин използвач — крадец и използвач на жени. Чувстваше, че ще припадне.

— Не… не знам какво да кажа, госпожице Франсис — по-добре да не бях научавала всичко това. Но сега, след като ми го казахте, вероятно ще трябва да предприема нещо.

— Разбирам. Не ви е леко. Джой е много чаровен — просто му идва отвътре. И, разбира се, освен това е изключително надарен любовник… което съм убедена, че знаете. Когато Джой ви люби, имате усещането, че сте единствената жена на света — и се изкикоти истерично. — Повярвайте ми, на моята възраст това определено може да се нарече майсторство.

— Сигурно е така — промълви Лара, а идеалният й свят се залюля и се сгромоляса в краката й на хиляди малки парченца.


Рано на следващата сутрин Съмър заяви, че я боли коремът, и така остана в безопасност в леглото, докато баща й не замина на работа. В мига, в който чу колата му да излиза от гаража, скочи от леглото и се втурна надолу по стълбите.

Госпожа Стърн, икономката, я изгледа учудено.

— Мислех, че не се чувствате добре, госпожице — укори я тя.

— Сега съм по-добре — Съмър беше самата невинност. — Трябва да бягам на училище — днес имам важен тест.

— Да ви приготвя ли нещо за закуска?

— Не, благодаря ви, госпожо Стърн.

— Убедена ли сте…?

— Напълно. — Кратка пауза. — Май съм оставила тетрадката си в кабинета на татко. Ще отида да проверя.

Втурна се в личното му владение и тресна вратата след себе си. Веднага щом се убеди, че госпожа Стърн не я следи, започна да тършува из бюрото му. Тина беше много права, като й каза „намери пари и избягай“. И ако намереше, беше решила да тръгне незабавно за Лос Анджелис, защото нямаше никакво намерение да изтърпи още едно от среднощните му посещения.

Едно по едно прерови трескаво всички чекмеджета, докато най-накрая откри скрит под купчина папки в долното ляво чекмедже огромен кафяв плик, пълен с порнографски снимки — повечето от тях на малки момиченца. Гнусен извратен тип! Защо Ники я бе изоставила с него? Защо не се бе погрижила за нея и не я бе приютила?

На един дъх сграбчи плика и се втурна нагоре по стълбите към гардероба му, където преобърна джобовете му, защото си спомни, че там си държеше парите, когато тя беше дете. Трескавите й ръце се мушкаха в хилядите му джобове и вътрешни джобчета, докато най-накрая напипа пачка от две хиляди долара.

Не можа да повярва на късмета си. С толкова много пари веднага можеше да си купи евтин билет за Лос Анджелис.

Не желаеше да събуди любопитството на госпожа Стърн, затова се втурна в стаята си и бързо облече униформата си. После напъха каквото можа в един огромен сак и скришом го изнесе от къщата, преди госпожа Стърн да забележи.

Довлече тежкия сак до ъгъла и се метна в един автобус за центъра. Оттам взе такси за летището.

Лос Анджелис… ето ме, идвам! — помисли си тя. — Няма какво повече да отлагам.


— Значи Лара наистина ти се е разкрещяла, а? — Айдън почеса леко наболата си брада.

— Аха — печално отговори Ники. Стояха пред фургона на „Крафт“ и тя пощипваше плодовата си салата. — После се появи Ричард.

Айдън захапа ябълка.

— И какво искаше пък той?

— Казах ти вече, вманиачил се е на тема Лара — поклати Ники глава. — Много добре си спомням, че дори когато бяхме на майната си в Южна Франция, той все се тревожеше за нея, все си мислеше къде ли е тя и какво прави. А аз, глупачката, си мислех, че е просто човещина… Нали се сещаш, загриженият бивш съпруг и т.н.

— Майната му на Ричард. На кого е притрябвал? — Айдън я поведе към режисьорските шезлонги. — Нека да поговорим за нас.

— Какво за нас? — тя леко се задъха.

— Ами таковата… мислех си — той отново се почеса по брадата. — Какво следва след филма? С тебе и с мене де. Приятели ли ще си останем? Любовници? Какво въобще ще стане с нас, Ник?

Въпреки че много го харесваше, точно сега не беше в настроение да я притискат — всичко се случваше ужасно бързо и тя имаше нужда от време, за да помисли.

— Ъ-ъ… ами… през следващите шест седмици ще бъда затворена в монтажната заедно с Мик, за да се опитам да сглобя някак си този филм.

— Страхотно преживяване, няма що! — сухо каза той.

— С нетърпение го очаквам. Ако „Отмъщение“ пожъне успех, надявам се да ми дадат втори филм.

— Ти наистина си се увлякла от това продуциране.

— Вълнуващо е… въпреки проблемите.

— Сигурно е гот просто да си седиш така.

— Айдън, исках да ти благодаря…

— За какво?

— За превъзходната ти игра?

— Хей — усмихна се той леко, зарадван от похвалата. — Това ми е работата. И знаеш ли какво… Лара също беше много добра. Изненада всички ни.