— Да — възкликна Джой. — От ястията на госпожа К. всеки път изпадам в екстаз.
— Я престани! — засмя се тя. — Много добре знаеш какво исках да кажа. Двамата заедно… без някой да ни безпокои. Сякаш сме в един мъничък свят — само за нас двамата.
— Права си. Истината е… и аз също никога преди не съм се чувствал толкова щастлив. На кого му е притрябвало да излиза?
— Толкова си приличаме — доволно въздъхна тя.
— Да, двама самотници, които се скитат без посока… и после ни осени Божията милост и се срещнахме. Така ли е?
— Точно така, Джой.
Той се ухили.
— И сега…
— Сме заедно.
— Както ти го каза — духовно свързани. — И след дълга пауза: — Всъщност…
— Да, Джой?
— Готова ли си да чуеш страхотната ми идея?
— Каква е тя? — попита Лара с подкупваща усмивка. — Вечеря за двама в леглото?
— Не, умнице.
— Цялата съм в слух.
— Ами… — той се поколеба, преди да изплюе камъчето. — Ами таковата… хрумна ми оная шантава мисъл… като свършиш с филма… да вземем… нали се сещаш, таковата… да се оженим.
— Да се оженим?
— Аха, ами нали знаеш, така правят хората, които се обичат.
Тя го изучаваше един дълъг, мълчалив миг.
— Така ли? — успя да промълви най-накрая, изпълнена с противоречиви чувства.
— Ти и аз някъде на спокойствие, където никой няма да ни открие. Какво ще кажеш, скъпа?
Тя се поколеба само за миг, докато осъзнае колко прав е той.
— Ами както искаш, Джой. Каквото ще те направи щастлив.
— Не — той не сваляше очи от най-красивата жена на света. — Каквото ще направи тебе щастлива. Обичам те, Лара, и ще те направя по-щастлива, отколкото някога въобще си си мечтала.
И после се целуваха — дълго, истински и задушевно. И Лара знаеше, че постъпва правилно. Те си принадлежаха един на друг и винаги щяха да си принадлежат.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА
В ранното петъчно утро снимки на Лара от сцената с изнасилването се появиха на корицата на „Истина и факти“ — едно долно и мръснишко таблоидче.
Лара Айвъри — с вдигната до кръста пола.
Лара Айвъри — с голи гърди.
Лара Айвъри — просната сред мръсотията на улицата почти гола.
Ники ги видя първа, защото когато се събуди в разхвърляното легло на Айдън и провери телефонния си секретар, до нея достигна разгневения глас на Ричард, който беснееше като луд.
Веднага събуди Айдън и го накара да изтича и да купи един брой. Той послушно нахлузи джинсите си и изхвърча.
Когато се върна и й подаде оскърбителния таблоид, тя ужасена се втренчи в него.
Айдън разгледа снимките през рамото й.
— Хей, трябваше да ни платят за това — подметна той, сякаш не беше кой знае какво. — Не си показвам задника гратис.
— Лара ще превърти — простена Ники поразена. — По-добре да се обадя на Мик, за да разбера как е станало това.
— Няма значение — каза Айдън. — Снимките вече са излезли. Приеми ги като реклама за филма.
— Ти не разбираш — възрази Ники. — Чувствам се отговорна. Трябваше да поставя охрана на снимките.
— Майната му. Никога не вярвам на това, което чета. Ти също не трябва да му вярваш.
— Въпросът не е в това, дали вярваш или не. А в това, че целият свят ще види тези снимки — и тя се пресегна към телефона. — Трябва да го чуе от мене.
Вдигна госпожа Креншоу и тя я информира, че Лара вече е тръгнала към студиото.
— Трябва да тръгвам — Ники панически си събираше дрехите от пода и ги обличаше.
— Ще те закарам — предложи Айдън.
Тя кимна.
— Можеш ли да нарушиш ограниченията на скоростта? Трябва първа да се добера до нея.
— Хайде, скачай в колата — каза той. — Мисля, че това ще е втората ти голяма тръпка, която ще помниш до края на живота си!
— Влизайте и се разполагайте — Ричард Бари въведе Маделин Франсис в апартамента си в хотел „Бевърли хилс“.
— Много е шик — отбеляза Маделин, докато се оглеждаше навсякъде.
— Наскоро ремонтираха хотела — отговори Ричард. — Животът в хотел ми харесва. Облекчен от хилядите дребни ежедневни задължения.
— Мислех, че сте женен — и Маделин остави чантичката си „Прада“ на масата.
— Разделен — Ричард се запъти към телефона. — Какво да ви предложа?
— Капучино без кофеин.
— Два пъти капучино без кофеин — каза Ричард в слушалката.
Маделин седна. Ричард Бари й се струваше смътно познат отнякъде, сякаш се бяха срещали преди. Но тя не можеше да си спомни нито кога, нито къде и това я подразни, защото по принцип се гордееше със страхотната си памет. Естествено, той беше известен режисьор, така че може би й се е сторил познат, защото с години е виждала снимките му и е чела за него. Да, реши тя, сигурно е така.
Верен на обещанието си, той бе поел разноските по пътуването й до Лос Анджелис. Беше пристигнала вчера от Ню Йорк и имаше три нощувки в хотел „Бевърли риджънт“. Съзнаваше много добре, че това безплатно пътешествие има нещо общо с Джой, и изгаряше от любопитство да разбере какво точно. Потупа куфарчето си и каза:
— Донесла съм касети с неколцина млади актьори, чийто талант съм сигурна, че ще оцените. И ако пожелаете да се срещнете лично с някои от тях, веднага мога да уредя това. Желаете ли сега да прегледаме касетите?
— Не — Ричард изобщо не се церемонеше. — Оставете ги на масата. Ще ги изгледам по-късно с хората си.
— Те са за вас. Направих ви копия.
— Много сте организирана.
— Гледам си работата — тя си мислеше колко чаровен и привлекателен е той — изобщо не беше очаквала такова нещо.
— И така — той направо поде темата, — разкажете ми за Джой Лоренцо.
— Какво точно искате да знаете? — предпазливо попита тя.
Ричард я фиксира с решителен поглед.
— Всичко.
За части от секундата през главата й мина шантавата идея, че може би е обратен и затова иска информация за Джой.
Не, не. Преди известно време е бил женен за Лара Айвъри, а сега — за Ники Бари, дизайнер на костюми, така че не беше възможно да е обратен. Въпреки че в Холивуд никога нищо не беше сигурно, винаги имаше изненади.
— Всичко е много общо понятие — бавно изрече тя.
— Ще бъда откровен с вас, госпожице Франсис — започна той.
— Моля ви, наричайте ме Маделин — прекъсна го тя.
— Добре, Маделин, позволете ми да бъда искрен. Наистина с удоволствие бих прегледал касетите с вашите актьори и съм сигурен, че един ден ще имаме общ бизнес. Но точно в момента имам проблем с Джой Лоренцо и се нуждая от информация.
— Така ли? — тя се зачуди да не би Джой да е откраднал пари и от него. — И какъв, ако смея да попитам, е този проблем?
— За беда, той се е вкопчил в жена ми — Ричард направи гримаса.
— О — изненада се Маделин.
— Никой не знае нищичко за него — продължи Ричард. — И истината е, че… съм ужасно разтревожен.
И с право — помисли си Маделин. — Джой Лоренцо е гадно крадливо копеле.
— Вероятно се е запознал с госпожа Бари на снимки? — учтиво попита тя.
— Не става въпрос за Ники — побърза да отрече Ричард, — а за бившата ми жена, Лара Айвъри.
За миг Маделин онемя.
Джой с Лара Айвъри. Невъзможно!
Но като се замисли трезво, изведнъж всичко си дойде на мястото. Джой беше безумно красив и не по-малко чаровен — да не говорим пък за способностите му в леглото. Жените постоянно го преследваха. Защо и Лара Айвъри да не го иска?
Ричард се наведе към нея.
— Мога ли да ви задам един изключително личен въпрос, Маделин?
— Предполагам, да — тя си помисли, че не е честно. Как можеше тя, Маделин Франсис, да се мери с една от най-красивите жени на света? Не че искаше той да се върне при нея — в никакъв случай.
Снишеният му глас се изпълни с настоятелност:
— Имахте ли интимна връзка с Джой?
Тя усети, че се изчервява.
— Вижте какво, господин Бари, много добре съзнавам, че Джой е доста по-млад от мене, но… понякога мъжете на моята възраст искат само двайсет и двегодишни. Защо да не го правят и жените. — Дълга пауза. — Да — призна си тя, като се отказа от всякакви оправдания. — Известно време живяхме заедно. Джой беше много отзивчив.
А така — помисли си Ричард тържествуващо. — Джой Лоренцо е просто жиголо — точно както си го представях. Да живее с по-стара от него жена, за да напредне в кариерата си. Маделин Франсис трябва да е поне с двайсет години по-стара от него и едва ли може да се сравнява с Джейн Фонда.
След като сервитьорът от рум-сервиза почука на вратата и внесе вътре две чаши с капучино, Ричард подписа сметката.
— Желаете ли още нещо, господин Бари? — попита младежът с надежда; всъщност искаше да каже: „И аз съм актьор.“
— Не — отряза го Ричард.
Сервитьорът си тръгна неохотно. Веднага щом отново останаха сами, Ричард се обърна към Маделин.
— Колко време бяхте заедно с Джой? — попита напрегнато.
Тя се поколеба няколко секунди, но после реши, че всъщност е най-добре да му разкаже нещичко — така или иначе нямаше какво да губи, а само можеше да спечели, ако превърнеше Ричард Бари в свой приятел.
— Когато се запознахме, Джой беше на двайсет и четири — тя изпита усещането, сякаш всичко се е случило едва вчера. — Той беше млад актьор, който се опитваше да пробие в Ню Йорк, но без особен успех — въздъхна продължително и уморено. — Повярвайте ми, направих доста за него. Уредих му сериозна роля в „Солиден“ — филм, за който получи блестящи рецензии. След това звездно начало кариерата му можеше да върви само нагоре. Но после той изчезна.
— Как така изчезна? — Ричард беше доста заинтригуван.
— Напусна града — Маделин отпи от капучиното си. — И повече не се чу. Никой не знаеше къде е отишъл. След шест години се появи отново и ми каза, че имал семейни проблеми. Като пълна глупачка го приех отново и малко след това му намерих роля в „Мечтателят“, където явно се е запознал с бившата ви жена. Тогава го видях за последно.
"Холивудски интриги" отзывы
Отзывы читателей о книге "Холивудски интриги". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Холивудски интриги" друзьям в соцсетях.