Джаки Колинс - Холивудски интриги

— Гледай скоро да ми се обадиш — настоя той.

— О, разбира се — и очите й светнаха.

После той поръча две таксита и ги изпрати у дома.

Тя седна отзад, за да може да остане насаме с мислите си — колко е великолепен и какъв прекрасен живот можеха да си водят заедно.

Беше кинозвезда и богаташ. Постоянно щеше да е в състояние да я пази от баща й.

Когато се промъкна в къщата в Малибу, забеляза Ники, заспала на едно канапе в дневната. Стараеше се да бъде безшумна и влезе на пръсти в стаята си, затвори вратата и се вмъкна в леглото с дрехите.

Да, може да стане госпожа Норман Бъртън. И това напълно ще й подхожда.

Лара се събуди първа и се намери в ръцете на Джой. Той промърмори в съня си. Тя се притисна към врата му и усети възбуждащата мъжка миризма. Господи! Наистина го обича.

Той отвори едно око.

— Какво има? — беше още сънен. — Пожар ли?

— Пожар?

— Да… веднъж стана така.

— Кога?

— О, беше много отдавна… в един хотел.

— Ти си се измъкнал, нали?

— Имах този късмет.

— Винаги си късметлия.

И двамата се разсмяха. Той широко разтвори ръце и тя се сви в прегръдките му.

— Откъде си, Джой? — попита го в този момент и прокара нокът по гръдния му кош. — Мислех си за това… Знаеш ли, не мога да кажа за тебе абсолютно нищо.

— От Флорида съм — небрежно отговори той. — Родителите ми починаха. Нямам други близки. А сега да чуем тебе.

— От Средния запад — тя сподели толкова малко, колкото и той. — Родителите ми починаха. Нямам роднини.

— Нима? — възкликна той. — Наистина сме сродни души.

Тя се сгуши в него.

— Джой?

— Да, скъпа?

— Искам да се любим. Да се любим без да мислим, без да се щадим.

— Кога, сега ли? — той се стъписа от неочакваната й решителност.

— А, не, следващата седмица — отговори му тя с равен присмехулен глас.

— Добре, добре, сексманиачката ми — засмя се той. — Имам нужда от подходящо настроение.

— Няма проблеми, сега ще ти го създам — и тя пак си помисли, че той е събудил в нея една нова жена.

— Искаш ли да направим така? — предложи той. — Представи си, че си камериерката.

— Джой!

— Не ти се играе роля, а? — подразни я той.

— Да, обаче никога…

— Какво никога, Лара? — и той докосна гърдите й, притисна зърната й, което изтръгна вик на удоволствие от нея.

— Никога не съм играла такива игрички — гласът й звучеше свенливо. — Нито театри с роли и така нататък. Ричард никога не го е правил.

— С колко мъже си била? — той беше явно любопитен. — Ричард ли ти е бил първият?

— А ти колко жени си имал? — отговори му тя с въпрос.

— Нека да ги преброя… — той се престори на дълбоко замислен. — Предполагам, някъде около две хиляди и една.

— О! — тя седна в леглото с кръстосани пред гърдите ръце. — Знаеш, че жените те харесват. Всеки ден виждам как те изпиват с поглед.

Той легна по гръб.

— Сякаш мъжете пък не изпиват тебе.

— Не е същото.

— Мила моя, трябва да знаеш едно нещо. За мене съществуваш само ти.

— Наистина ли? — попита тя премаляла.

— Да. И си единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало.

— Аз?

— Ти — той се засмя, събори я отгоре си и започна да я целува толкова страстно — тя си помисли, че ще й сцепи устните.

Какво от това? Когато беше с Джой, нищо друго освен него не я интересуваше. Той беше животът й, любовта й. Тя беше готова на всичко заради него.

Ники се събуди с първите слънчеви лъчи и се почувства отвратително. След като изгони Ричард, успя да изпие половин бутилка водка — макар това да не беше в стила й. Трябваше да направи нещо, за да намали напрежението. И за капак на всичко Съмър не се прибра до късно.

Стана от канапето и влезе в стаята на Съмър. Дъщеря й се беше завила през глава и спеше. Отиде право до леглото и я разтърси.

— Какво става? — измърмори Съмър и протегна ръце.

— По кое време се прибра снощи? — извика Ники.

— О, мамо, добро утро — сънливо каза Съмър. — Защо ме будиш? Не е ли малко раничко?

— Да, наистина е раничко — заяде се Ники. — А ти, както виждам, си се прибрала доста късничко. Къде беше?

— Ами… на купон — Съмър се опитваше да си събере мислите.

— На чий купон?

— У една приятелка.

— За малко да си помисля, че си била с някой неприятел — Ники звучеше саркастично.

— Не е забавно, мамо.

— Нямам никакво намерение да съм забавна — рязко заяви Ники. — И не мисля с нищо да се шегувам.

— Сега пък какво има? — Съмър усети нещо много неприятно да витае из въздуха.

— Е… — Ники се опита да е пределно ясна. — Казаха ми нещо крайно обезпокоително за тебе…

— Какво?

— Виж какво, скъпа — започна Ники и седна на крайчеца на леглото. — Ти си твърде млада и неопитна. Мнозина ще искат да се възползват от това — особено в този град. Не бързай да изживееш всичко.

О, Боже! Майка й е научила за Норман Бъртън и сега щеше да стане страшно!

— Съмър — Ники дълбоко си пое въздух, — зная за тебе и за Мик Стивън и това не е хубаво. Първо на първо, това е нещо… нещо такова, което не трябва да правиш с никого, освен ако не сте… ъ-ъ… женени. Има толкова болести… не само СПИН, но един куп ужасни неща — направи пауза. Обсъждането на темата за секса с дъщеря й беше истинско изтезание! — Лос Анджелис е опасен град — продължи тя и цитира думи, които веднъж беше казала Лара. — Тук е пълно с мъже, които начаса са готови да злоупотребят с едно младо момиче. Ти си твърде наивна, за да можеш да се справиш със собствени сили.

Съмър потърка очи.

— Мамо, аз съм почти на шестнайсет години.

— Не чу ли какво ти казах преди малко? Научих за тебе и Мик Стивън.

Съмър замълча за момент. Наистина ли беше толкова лошо това, че се качи в лимузината на Мик? Не беше правила нищо, но все пак това явно е голямо провинение.

— Кой ти каза? — поиска да узнае тя и си помисли колко й трябва една марихуана, за да проясни малко мрачната проповед.

— Няма значение.

— Мик ли?

— Не, не е Мик.

— Както и да е, каквото и да знаеш, то не е истина — процеди Съмър намусено. — Нищо не е имало.

— Ще се радвам наистина да е така — каза Ники. — Но след като го научих… Ето какво реших: запазих ти за днес следобед билет за Чикаго.

Това изведнъж събуди Съмър.

— Не — изпищя тя, а сините й очи плувнаха в сълзи от безсилие. — Не мога да се върна там.

— Напротив, можеш — Ники беше непреклонна. — И ще се върнеш.

— Защо трябва да се връщам? — плачеше Съмър. — Защо? Защо? Защо?

— Защото си само на петнайсет години, трябва да завършиш училище и да изпълняваш това, което ти казва баща ти. Дано следващия път, когато си тук, се държиш по-отговорно.

— Не е честно — Съмър скочи от леглото.

— Честно или не, това е последната ми дума — видът на Ники беше помръкнал.

По-късно закара Съмър на летището и лично я настани в самолета. Вечерта се обади на Шелдън, за да се увери, че дъщеря им е пристигнала благополучно.

— Какво си направила с нея, докато е била в Лос Анджелис? — попита Шелдън засегнат. — Изглежда ужасно.

— Нищо не съм правила — Ники се стараеше да остане равнодушна. — Ти ми изпрати едно напълно неконтролируемо дете.

— Обаче когато тръгна оттук, тя не беше такава — гърмеше Шелдън.

Ники се опитваше да се владее.

— Аз не съм родителското тяло, Шелдън — ти си този. Така че ти трябва да направиш нещо за нея.

Това беше всичко. Задачата беше изпълнена.

Дъщеря й си замина и сега тя можеше изцяло да се съсредоточи върху работата си.