Джой отново се държа много неопределено, когато Куин го притисна, за да изкопчи повече информация за него.

— Сега започвам, нямам опит — обясняваше той.

Сигурно е така — помисли си Куин и се опита да проумее какво става напоследък с Лара. Най-напред тя настоя да участва в този мизерен филм, „Отмъщение“. Сега пък е издействала роля за гаджето си в него и очакваше той, Куин Латимър, да представлява този никому неизвестен актьор, макар много добре да знаеше, че той е педантично придирчив при избора на клиентите си и всеки ден отклонява актьори, които само изглеждат добре. А и Джой отговаряше твърде уклончиво, отказваше да даде каквато и да е информация за миналото си, не споменаваше името на агента, който го е представлявал в Ню Йорк. За Куин това беше много подозрително.

Той се облегна назад и огледа Джой от глава до пети. Трябваше да признае, че младежът изглежда много добре, но дали имаше и талант?

— Като начало трябва да направиш няколко нови снимки за досието си — каза той, докато барабанеше с четвъртитите си пръсти по бюрото. — Предполагам, ще идеш при Грег Горман… той се смята за най-добрия фотограф на мъже в града. Не е евтино, но определено си заслужава цената.

— И колко струва това „не е евтино“? — небрежно попита Джой.

— Кажи на Лара да му се обади — каза Куин. — Грег е влюбен в нея. Тя сигурно ще ви уговори среща.

Кой не обича Лара? — мина през главата на Джой.

— Вижте, господин Латимър — бавно изрече той. — Трябва да знаете, че много държа на Лара.

— Не се и съмнявам — съгласи се Куин.

— Имам сериозно намерение да се грижа за нея — добави Джой с дързък поглед.

— Мислиш ли, че Лара има нужда от подобни специални грижи? — попита Куин с иронично повдигане на веждите.

— Убеден съм — Джой се запита колко апетитни комисионни е изкарал този тлъст котарак от нея. — Понякога някои хора си мислят, че могат да се възползват от някоя жена — особено ако тя е известна.

— Моят съвет към Лара беше да не участва в „Отмъщение“ — надуваше се Куин. — Дори настоявах да си вземе заслужена отпуска, но ти знаеш що за човек е Лара, какъв инат е и никога няма да се вслуша в нечий съвет.

— Тя работи твърде много — каза Джой. — Ако съм до нея, няма да й позволявам да се товари толкова. Това е много сложна роля. И на всичко отгоре през половината време работи срещу имиджа си.

Куин взе решение да спечели Джой на своя страна. По-добре да са приятели, а не врагове с мъжа, който спи с най-печелившата му клиентка.

— Джой — обърна се към него много по-благоразположено, — ще направя каквото мога за твоята роля в „Отмъщение“. Предварително трябва да те предупредя — имат един направо несъществуващ бюджет.

— Ясно — Джой стана. — Лара ми спомена за това.

— Добре тогава. Но после да не се разочароваш.

Джой кимна. Ако не друго, то Куин говореше направо.

— Ще направя ония пилотни снимки, за които спомена.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Джой излезе от офиса на булевард „Сънсет“ и тръгна към колата на Лара, оставена зад ъгъла. Пред близкия рок-клуб група музиканти разтоварваха оборудването си. Доста нахакано момиче с прилепнало оскъдно облекло седеше на една от колоните и небрежно пилеше ноктите си. Хвърли му поглед и доста подканващо му се усмихна.

— Здрасти — извика тя.

— Здравей — той едва я забеляза.

— Искаш ли да пием по едно кафе? — тя го поглъщаше с очи, предлагаше му свежата си розова плът.

Ако това беше станало преди, той веднага щеше да приеме поканата й. Сега нямаше никакво желание да го прави. Най-сетне беше намерил жената, която търсеше цял живот, и нямаше да се прецака.


Ники седеше зад бюрото си и се опитваше да подреди мислите си. Ричард се държеше като задник, а тя не знаеше какво да прави с него. Беше пожънал голям успех, скоро излизаше новият му филм „Френско лято“, който щеше да бъде представен в големи салони и да се радва на мегавнимание. И все пак той сякаш я ревнуваше от скромното й филмче.

Но това нямаше кой знае какво значение. Вчера едва успяха да разменят по някоя дума. Всъщност той беше обиден, че Лара ще участва в „Отмъщение“. За негова сметка, защото никой не я принуждаваше да го прави. Лара е свободна сама да избира — включително и Джой, когото Ричард ненавиждаше.

Ники беше твърде учудена, че той се чувства толкова засегнат от тази връзка. Може би трябваше да му припомни, че Лара му е само бивша съпруга и е вече крайно време да я остави да се оправя сама.

В този момент се появи един от асистентите на продукцията с цяла купчина бележки. Ники ги прегледа набързо, остави ги на бюрото си, после вдигна телефона и се обади на Шелдън в Чикаго — задача, която отлагаше вече цял ден.

— Как си, Ники? — попита я Шелдън с високомерния тон, който тя отлично помнеше и ненавиждаше.

— Чудесно — тя очакваше той пръв да заговори за Съмър. Но той не го направи. — Добре ли си починахте? — попита тя просто от любезност.

— Да, приятно беше — отговори той.

Кратка тишина. Ники беше тази, която я наруши.

— Знаеш ли, Шелдън — тя търсеше подходящия тон. — Обаждам ти се да поговорим за Съмър.

— Какво има?

— Иска да ходи на училище в Лос Анджелис.

— Защо? — той попита остро.

— Тук й харесва.

— Надявам се, не си й разрешавала много-много да хойка — строго произнесе той.

— Познаваш я много добре и знаеш, че не е момиче, което можеш да държиш изкъсо. Между другото тя ми каза, че никога не й слагаш вечерен час.

— Ти да не си се вързала на тези приказки?

Ненавиждаше разговорите с Шелдън — те отново й припомняха мрачните спомени от миналото.

— И така, какво мислиш за това? — върна се тя към предишната тема. — Одобряваш ли идеята й да остане тук или не?

Отново настъпи продължителна пауза, докато Шелдън обмисляше тази възможност.

— В състояние ли си да й отделяш достатъчно време? — най-сетне попита той.

— Всъщност точно в момента продуцирам един филм — тя се зачуди как ли ще му прозвучи тази новина.

Той шумно си пое въздух. Звучеше почти заплашително:

— Продуцираш филм?

— Какво странно намираш в това? — тя зае отбранителна позиция.

— Имаш ли опит?

— Мисля, че имам достатъчно, благодаря за загрижеността.

— Не — отсече той. — Не съм съгласен с тази идея. Искам Съмър да се върне у дома колкото може по-скоро.

— Ще й предам решението ти.

— Непременно.

— Тя ще бъде разочарована.

— Това не ме интересува особено.

Не, разбира се, че не го интересува. Шелдън беше студен като мъртва акула — само с повече себелюбие.

— Добре — по-бавно изрече Ники. — Може би когато й дойде времето да учи в колеж, тогава ще обсъдим преместването й тук. Може да се запише в Лосанджелиския университет или в Северна Каролина. И двата дават отлична подготовка.

— Решението е мое, Ники.

— Не — възрази му тя; в този момент го ненавиждаше. — То е и мое. И двамата сме нейни родители, нали?

— Ти се отказа от правата си в момента, в който я остави при мене.

Върви на майната си, Шелдън. С кого си мислиш, че разговаряш? С наивното момиченце, за което се ожени? Вече пораснах. И мога да се защитавам.

— Ако си спомняш — гласът на Ники беше убийствено безизразен, — ти настояваше тя да остане при тебе. И я накара да се чувства толкова виновна, че да ми каже и на мене, че това е нейното желание.

Студен смях.

— Ники, Ники… винаги си обичала да се извиняваш със закъснение.

У нея се надигаше старият познат гняв срещу него.

— Как е новата ти невестичка? — започваше да се държи като кучка.

— Добре е — отговори той спокойно. — Опитай се този път да ме разбереш правилно. — Кратка пауза. — Истината, скъпа моя, е, че нещо не се получава. Казвал съм ти го и преди — ти имаш проблеми, имаш нужда от помощ.

— Заври си го отзад! — тя избухна изведнъж. — Все си си същият задник! — и трясна телефона, ядосана и на себе си, че му позволи да я изкара от кожата й.

Сега трябваше да каже на Съмър, че не може да остане. Разбира се, ако беше искрена, щеше да си признае, че предпочита да е така, защото няма нито време, нито желание да се занимава с нея. Предпочиташе Съмър да се върне при баща си…

Шелдън с гривата от гъста бяла коса, с която толкова се гордееше; със самодоволното изражение; с идеално поддържаните зъби; и с малкия член.

Не можа да се въздържи да не се усмихне победоносно при спомена за тъничкия му пенис. Шелдън беше голям мъж навсякъде с изключение на единственото място, което наистина имаше значение. Психиатър с малък сексуален проблем. Кофти комбинация. Постоянно се тормозеше и по тази причина си избираше за жени млади момичета, които нямаше с какво да го сравняват.

Въздъхна. Шелдън и малкият му член бяха част от миналото, от което тя отдавна се отърва. Защо ли отново да се разстройва заради него?

На вратата й се почука и вътре се вмъкна Айдън Шон с вид на човек, който току-що се е излюпил от леглото, както вероятно си и беше.

— Какво има? — попита го тя.

— Лицето ти е много напрегнато — той махна с мършавата си ръка към нея.

— Аз — напрегната? — тя се изсмя. — Защо мислиш така?

— Познавач съм на настроенията.

— Какво мога да направя за тебе? — беше решена да не се поддава на опитите му за интимничене, защото вече интуитивно усещаше, че той иска да се сближат.

— Да… Бих искал да се направят две-три промени в сценария. Исках да те питам, преди да отида при Мик. Може да е адски против пипането на текста.

— С други думи, искаш да съм на твоя страна.

— Ами да. Нали ти си шефът.

Тя кимна — забрави за Шелдън, за Ричард и за всичките си проблеми.

— Ласкателството ще ти гарантира цялото ми внимание.

Той кимна, сякаш предварително го знаеше.

— Дай да идем да пийнем по нещо — предложи той. — Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от една глътка.