— Здравей, Съмър — любезно се усмихна Дарлийн. Косата й беше тъмноруса, сресана назад, а зъбите й блестяха от белота. Беше облечена в скъп тоалет на Шанел, а на ушите и пръстите й проблясваха истински диаманти.

— Здравей — Съмър беше доста впечатлена от очевидната изтънченост на жената.

— Сядай, скъпа — предложи Дарлийн.

Съмър седна до Тина, но успя да забележи идеалния маникюр на Дарлийн.

— Съмър — започна Дарлийн, — научих, че може би ще се заинтересуваш от предложението ми за работа.

Съмър погледна към Тина, която кимна в потвърждение.

— Точно за това, за което вече говорихме — напомни й Тина. — Спомняш си — за кинозвездите.

— Ъ-ъ… да — съгласи се Съмър.

— Така става — меко произнесе Дарлийн. — Една много шик кинозвезда има сериозни намерения да се срещне с тебе. При това е млад.

Колко бързо стават нещата!

— За това ли става дума?

— Интересува ли те?

Нямаше нищо, което да загуби, можеше само да спечели — пари и свободата си.

— Определено — бързо каза тя.

Дарлийн разтвори устни в ослепителна усмивка.

— Какво ще кажеш за петстотин долара в брой?

Съмър не можеше да повярва, че всичко това й се случва.

— Ъ-ъ… много привлекателно — едва успя да изрече тя.

— И още нещо — добави Дарлийн. — Не си девствена, нали? И много добре знаеш как да се грижиш за себе си?

Не, не съм девствена, като се има предвид това, че баща ми ме отвори, когато бях на десет години.

— Да, знам как да се пазя — тя си помисли, че един презерватив и един джойнт ще я спасят от всякакви усложнения.

— Тогава до утре вечер — Дарлийн стана от масата. — Ще уредя всичко, а Тина ще ти съобщи подробностите — и тя кимна на Тина. — Права си, мила. Съмър е много красива.

След това се отправи към един мерцедес, чийто шофьор чакаше на стоянката, седна в него и колата потегли.

— Върхът! — възкликна Съмър. — Коя е тя?

— Нали е страхотна? — възхищаваше се Тина. — Искам да стана като нея. Да можеше само да видиш къщата й!

— Къде се запознахте? — попита Съмър и си отряза парченце пица от чинията на Тина.

— Ами… — поколеба се Тина. — Работех на едно място като модел и една от другите манекенки ме запозна с нея. Дарлийн е страхотна. С нея направих маса пари. Ти също можеш да ги имаш, само че каквото и да стане, не й казвай, че си само на петнайсет… Аз й казах, че си на седемнайсет. Внимавай много.

— Ясно. — Ама за идиотка ли я мислеше Тина?

— И недей да раздуваш за тази работа — предупреди я Тина. — Не казвай нито на Джед, нито на останалите. Това е наша тайна.

— Мога да пазя тайни.

— Знаех си, че мога да ти имам доверие.

Съмър махна на сервитьора и си поръча цяла пица. Нали скоро щеше да стане богата.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА

Ричард щракна с пръсти и поръча на сервитьора бутилка „Шардоне“.

— Аз не пия — Лара вече съжаляваше, че се е съгласила да обядва с него.

— Моля те, скъпа — настояваше той. — За доброто старо време.

— Доброто старо време? — тя явно се подразни. — Мислех си, че целта на този обяд е да ми говориш за Джой.

— Да, разбира се, но това не означава, че не можем да се порадваме един на друг, докато си говорим — произнесе думите меко, разчитайки на чара си. — Чаша вино с бившия ти съпруг — да не би да е толкова ужасно?

— Ще бъда откровена, Ричард — погледът й се рееше из салона. — Щях да се чувствам много по-добре, ако Ники беше с нас.

— Защо говориш така? — той явно страдаше, а в погледа му се четеше обвинение. — За Бога, бяхме женени. Пък и не се срещаме тайно.

— Да, прав си — тя безизразно оглеждаше ресторанта. Денят й беше тежък. Най-напред записа няколко телевизионни изявления за Австралия, последвани от едночасово интервю с репортер на списание „Премиера“. Сега пък — обяд с Ричард. Бе се съгласила по-късно да отговори на още няколко въпроса в офиса на „Връзки с обществеността“. Мразеше тази работа — беше давала много интервюта, сякаш включила на автопилот.

За миг се изкуши да стане от масата, да отиде до телефона и да отмени срещите, но после осъзна, че така ще отблъсне мнозина журналисти, а рекламата е важно нещо — особено в момента, когато й предстояха промоциите на три нови филма.

Истината беше, че няма никакво желание да загуби няколко скъпоценни часа в рекламния офис, вместо през това време да бъде с Джой.

Джой… Може би мислеше за него много. Не беше ли хлътнала прекалено бързо?

Кой да й каже? А и какво значение има? Беше важно само това, че за първи път от цяла вечност е щастлива.

— Щастлива ли си? — чу да я пита Ричард, сякаш четеше мислите й.

— Много — беше категорична. — Джой ми предлага свободата да бъда самата себе си.

Той се вгледа в лицето й и се зачуди как си е позволил да изостави такава жена.

— Интересно твърдение — каза той. — Какво точно означава?

— О, не зная… — поколеба се тя. — Дава ми възможност да преодолея задръжките си, да се освободя напълно.

Очите му припламнаха.

— Сексуално?

— Наистина не е твоя работа.

— Е, добре — той се отпусна назад в стола си. — След като сме толкова искрени, нека да ти кажа, че това беше една от причините, поради които започнах да тичам подир други жени.

— Моля? — намръщи се тя.

— Не ме разбирай погрешно — той се уплаши да не премине отвъд прага на търпимостта й. — Скъпа моя, все пак трябва да ме разбереш — ти никога не си била много изобретателна в леглото. Понякога един мъж има нужда и от нещо друго…

Тя се втренчи в него, а зелените й очи внезапно потъмняха. Какво право имаше бившият й съпруг да й говори така? Ако сексуалният им живот е бил толкова скучен, това не беше по нейна вина — не беше тя тази, която се развяваше нагоре-надолу.

— Знаеш ли, Ричард — заговори тя с леден глас. — Аз може би не съм била толкова изобретателна, колкото ти се е искало, но идвало ли ти е някога наум, че на тебе повече ти харесваше да гледаш телевизия?

Сега беше негов ред да се възмути. За втори път му натякваха, че предпочита телевизията пред секса. Първо Ники. А сега — и Лара. По дяволите! Той е правил много повече секс от техните „интимни вечери“, взети заедно.

— Ако искаш да се караме… — започна той.

— О, не — прекъсна го тя; даваше си сметка, че ще е по-умно да се оттегли, преди да са се оказали въвлечени в истинска битка. — Този обяд беше грешка — продължи тя и се изправи. — Всъщност смятам да тръгвам, докато все още можем да разговаряме.

— Не можеш да постъпиш така — каза той и също се изправи на крака.

— Ти ме подведе да дойда, за да можеш да говориш за миналото ни. Знаеш ли какво, Ричард? Мисля, че ревнуваш, защото най-после намерих мъжа, с когото си пасваме.

— Глупости! — възрази той.

— Джой е млад, изглежда добре — разгорещи се тя. — Заедно си прекарваме невероятно, а това е удар по самолюбието ти. Така че въобще не ми ги разправяй тия — че някоя жена не е добра в леглото само защото мъжът не я вдъхновява. Значи… никакви други приятни обядчета за двама. Да си останем приятели. Става ли, Ричард?

И преди той да отговори, тя се отправи към вратата.

Спря се вън и се опита да се овладее. Как се осмелява да критикува уменията й в леглото? Джой определено нямаше възражения.

Един мотаещ се пред входа фотограф започна да прави снимки, а това винаги я изнервяше. Веднага след като пиколото докара колата й, тя потегли и осъзна, че сега има цял час за губене, преди да дойде време за интервютата в рекламния й офис. Времето нямаше да й стигне да се върне у дома, така че се качи на хълма, спря пред Нюман Маркъс и си позволи да попазарува безсмислено.

Вниманието на клиентите и продавачите направо я задуши — още един от недостатъците на известността. Усмихваше се любезно и раздаде няколко автографа, след това пак се качи в колата си и тръгна за рекламния офис по-рано от необходимото, като направо заряза продавачите изненадани, че не са успели да й угодят.

Линдън, рекламният й агент — елегантен чернокож на около четирийсет години, — искрено се зарадва на появата й.

— Как е любимата ми клиентка? — посрещна я той и я целуна по двете бузи.

— Уморена — отговори тя и потисна една прозявка.

— Бъди сигурна, че въобще не ти личи — каза й той бодро.

Линдън беше бивш пилот. Бе загубил ръката си по време на неуспешна каскада в един от първите филми на Лара. Тя направи всичко, за да му помогне — инвестира в рекламната фирма, която той основа, и беше първият му клиент. Сега, шест години по-късно, той заслужено се ползваше с репутацията на един от най-успяващите и предпочитаните в бизнеса. Обичаше често да й припомня, че дължи всичко това на нея. При тези думи тя винаги се усмихваше и не му отдаваше никакво значение.

— Винаги си толкова мил, Линдън — каза тя.

— Опитвам се винаги да бъда мил с клиентите си — отговори той с усмивка.

— И успяваш.

Линдън я настани в личния си кабинет и тя веднага звънна вкъщи. Госпожа Креншоу й предаде, че Джой е излязъл.

В този момент й се искаше той да е вкъщи. Да говори с него и да му признае колко й липсва и как няма търпение да се озове в прегръдките му.

Миналата нощ правиха любов в игралната зала — той я подпря на масата за рулетка, вдигна полата й и я облада направо. Беше невероятно еротично.

Никога не можеше да предскаже сексуалното поведение на Джой. Понякога я караше да се чувства като курва, понякога — като истинска дама. Сливането на тези контрасти беше направо опасно, но примамливо.

Самата мисъл за него предизвика тръпка на възбуда.

Усмихна се. Джой я караше винаги да се усмихва и именно затова го харесваше толкова.


— Благодаря ви, че намерихте време за мене, задължен съм ви — каза Джой.

Нямам друг избор — кисело си помисли Куин Латимър и прокара ръка през оредялата си коса, докато гледаше Джой с подозрение, а в главата му се въртяха куп въпроси.