— Сигурно ще си отида — тя беше много спокойна. — Просто ще си изляза и ще те оставя.

— О, не, скъпа — убедено каза той. — Ти няма да можеш да ме изоставиш.

За момент зелените й очи потъмняха.

— Не бъди толкова сигурен, Джой. Никога не бъди толкова сигурен. Аз съм по-силна, отколкото си мислиш.


Междувременно Ники се прибра в дома си в Малибу. Завари Ричард отново пиян.

— Това вече започна да ти става навик — каза му с леден глас. — Мислех си, че вечното ти пиянство е приключило.

— Какво има? — войнствено попита той. — Нямам ли право да се поотпусна и да си почина?

О, Боже! Не и още една битка за деня. Затова попита, докато влизаше в кухнята:

— Имаш ли още работа?

— Всичко е свършено — и той я последва.

— Къде е Съмър?

— Излезе — той все още беше в мрачно настроение.

— Слушай, Ричард — започна тя, твърдо решена докрай да си изясни нещата. — Ти ме амбицира да стана продуцент. Дори си мислех, че искаш да направя този филм сама.

— Но не съм ти казвал да въвличаш в него и Лара. Как можеш да я събереш заедно с този кретен, режисьора, и да рискуваш кариерата й? — той беше твърде рязък. — Използваш личните си връзки и това не ми харесва.

— Лара иска да участва в моя филм — тя отвори хладилника, за да измъкне оттам два вакуумирани стека.

— Тя го прави само заради мене — кисело отбеляза той.

— Щом ти харесва да мислиш така — и сложи стековете в грила.

— Никога нямаше да се запознаеш с Лара, ако не бях аз.

— Това що за приказка е?

— Самата истина.

— Съжалявам, че разсъждаваш по този начин — каза го примирително, не искаше да започва нови битки този ден. — Може ли да поговорим за това по-късно? Точно сега смятам да вечеряме.

По-късно обаче той вече беше съвсем пиян и те си легнаха, без да разменят нито дума повече.


Съмър и Тина се върнаха в клуб „Пот“, където танцуваха цяла нощ. Понякога — сами, понякога — с различни момчета. Най-сетне решиха да поседнат с блестящи от капчици пот тела.

— Вчера Мик Стивън и Айдън Шон бяха в дома на майка ми — разказваше Съмър. — Можеш ли да си представиш! Мик направо откачи! А онзи глупак Айдън се направи, че не ме познава.

— Надут пуяк! — с насмешка каза Тина.

— И знаеш ли как го наредих?

— Какво му направи?

— Ами взех едно такси и се завлякох в миризливия му апартамент и му казах в лицето какъв е.

— Направила си такова нещо? — Тина учудено вдигна вежди.

— Е, не съвсем — изхили се Съмър. — Всъщност отидох при него, за да поискам да спи с мене. Но той не го направи. Може и да е педал.

— Вярно?

— Иначе не разбирам защо не го направи.

— Съмър — започна замислено Тина, — ако искаш първият ти да е кинозвезда, аз мога да ти намеря цял куп.

— Задължително е.

— Уау! — Тина беше във възторг. — И представи си… като кажеш на ония от вестниците, те ще ти платят да напишат материал.

— Върхът! — Съмър също си помисли, че да получиш пари така, за едното нищо, е наистина страхотна идея.

— Ако сериозно си решила да го направиш, ще уредя всичко — съвсем приятелски каза Тина. — Само да не ми се разсърдиш после, като стане…

— Давай — Съмър беше твърде смела. — Готова съм.

— Помисли си пак — предложи Тина. — Аз не се занимавам с детски игрички. Това е нещо сериозно и ако стане, няма да ми се сърдиш.

— Няма.

— Добре тогава. Ще направя каквото трябва. Обади ми се утре по телефона.

Предстоеше ново приключение. Съмър нямаше търпение.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА

Осъдена заради фалшивите обвинения във взлом и преследване на най-добрата си приятелка, Алисън Сиуел прекара повечето си време в затвора да обмисля и да планира отмъщението си. Осемнайсетте месеца от присъдата автоматично бяха съкратени наполовина. Девет месеца. Като бременност. Но в утробата си тя носеше омразата към жената, заради която я тикнаха тук.

Лара Айвъри. Кучка. Мръсница. След всичко това вече не беше никаква приятелка, а враг като всички други идиоти, с които Алисън трябваше да се разправя.

Лара Айвъри успяваше да измами всички с хубавото си личице. Но Алисън знаеше, че лицето е само маската на злата жена, която тя крие в себе си.

В мига, в който Алисън се озове на свобода, трябваше да си отмъсти на тази противна жена.

Да, тя ще изтрие сладката усмивка от гнусното лице на Лара завинаги.

А дотогава трябваше да оцелее в затвора. Тук няма камера, която да те скрие и да накара лицето ти да изглежда мило. И с всеки ден решението й за отмъщение ставаше все по-твърдо.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

— Къде си завършил? — попита Мик, докато се поклащаше на стола зад бюрото си, а малките му очички зад дебелите стъкла на очилата го гледаха с предубеждение.

— Има ли значение? — попита Джой — опитваше се да бъде уклончив, докато измисли начин да се измъкне от този коварен въпрос. Беше наясно, че този пред него го ненавижда, че трябва да го ненавижда. Джой изглеждаше много добре в сравнение с такъв като Мик — обрасъл с коса, с четвъртито лице и размъкнати дрехи. И все пак Джой не се съмняваше, че между тях трябва да има някаква допирна точка. Винаги има допирни точки между хората.

— Лос Анджелис, Ню Йорк — къде? — настояваше Мик.

— Може да се каже, че съм учил около Ню Йорк — Джой искаше нещата да останат неизяснени. — Класове по актьорско майсторство, семинари — в този смисъл. След това получих предложение от „Солид“.

— Май че някъде съм те виждал — предубеждението на Мик сякаш се превръщаше в презрение. — Как така нищо не се е случило след това?

— Имах семейни проблеми и известно време трябваше да съм си вкъщи — промърмори Джой. — И веднага след като се върнах в Ню Йорк, ми дадоха роля в „Мечтателят“.

— Значи там си се запознал с Лара, така ли? — Мик въртеше глезените си. — Тя е направо невинно пиленце. Да се хване с първия срещнат красавец.

— Сигурно е такава — съгласи се Джой.

Мик го погледна косо.

— Адски е гот, когато те мислят за голям красавец, а после ти търсят работа.

В този момент на Джой му стана ясно, че е успял, че е усетил как да се спогоди с този кретен.

— Аз чукам тази жена. Защо да не участвам в нейния филм? — попита той равнодушно.

Мик можеше да разбере подобен разговор.

— Е, добре, имаш ролята — светна квадратното му лице. — Да знаеш, все ще успея да те набутам някъде. Тук например има някакъв дърт детектив с по-млад партньор. Досега смятах младият да бъде черен, но няма причина да не си ти — разтвори сценария на бюрото и шумно заразгръща листата. — Ще трябва да разкарам черния актьор, за което хубаво ще ме насолят от Асоциацията, ама да не би да ми пука? Страница петдесет и две… ще четем ли?

Джой взе сценария в ръка и попита:

— С кого ще чета?

— С мене — Мик стана от стола си и заобиколи бюрото. — Аз ще съм старият детектив. Както знаеш, това трябва да го прави някой друг актьор.

— Да?

— Нямаш много за казване, но ще бъдеш във филма и ще си бдиш над гаджето — той се подсмихна. — Ще си я къткаш, ще я държиш изкъсо. Какво да ги правиш? Тия супер гаджета все ни чупят някой ден.

— Приказвай си ги тия — бързо му отговори Джой, докато прелистваше и търсеше нужната страница.

Отговорът на Джой явно забавляваше Мик.

— Като започнем снимките, като поработим заедно, отново ще си поговорим, но по-подробно. Става ли?

— Мисля — Джой произнасяше всяка дума отчетливо, — когато снимаме филма, ще си говорим колкото си искаш.

Мик отново се ухили доволно и продължи:

— Дадено. А сега да ги четем шибаните копелета.


— Ричард? — попита Лара и намести слушалката под брадичката си. — Ники тръгна ли вече?

— Кажи какво има — обади се Ричард. — Не искаш ли да говориш с мене?

— Ти си вечно зает.

— Не и за тебе, скъпа моя.

— Благодаря ти — Лара си пожела да й даде да говори с Ники.

— Скоро ще видиш готовия филм — той наистина беше въодушевен. — Ти играеш великолепно.

Тя си припомни думите на Джой, че Ричард все още я желае. И беше убедена, че е така. Но не се чувстваше поласкана. Единствената причина Ричард да е запазил тръпката си към нея беше, че никога вече няма да я има.

— Нямам търпение да го видя.

— Ще уредя да го запишат на касета.

— Там ли е Ники?

— Мислех си — започна Ричард; явно нямаше намерение скоро да остави телефона, — да обядваме заедно — ти и аз.

— Добра идея, но знаеш ли, графикът ми е препълнен.

— Никой не го разбира по-добре от мене. Но го имай предвид. Помисли и за това, колко са хората, на които наистина можеш да разчиташ. Ти нямаш семейство.

Беше разказала на Ричард историята, която представяше на всеки друг: че семейството й е загинало при автомобилна катастрофа. Отрасла е при своя далечна роднина, която вече не е между живите. Беше по-безопасно с никого да не споделя истината.

— Наистина се тревожа за тебе, Лара — продължаваше Ричард в същия дух. — Този мъж, с когото дойде снощи — артистът — какво знаеш за него? Кой е той?

Тя нямаше настроение да отговаря бързо на такива въпроси.

— Не мога да разбера защо всеки държи да ми задава въпроса кой е този — безсилно каза тя. — Не мога да вземам номера на социалната осигуровка и адресната регистрация на всеки мъж, с когото излизам!

— Не си излизала с никого почти година. Преди това беше с Лий.

— Да не си водиш дневник? — тя беше подразнена и отегчена от настойчивите му въпроси.

— При Лий всичко беше ясно — продължаваше да нарежда Ричард, сякаш не беше чул убийствено-ироничната й забележка. — Той беше в бизнеса от години и всички наоколо го познаваха. Обаче никой нищичко не знае за този Джой. Откъде е? Какво е правил преди това?