Веднага след като Айдън Шон и Мик Стивън си тръгнаха от глупавата вечеря на майка й, Съмър извика такси. Айдън наистина не беше много любезен с нея, но все пак вече разбра що за човек е тя.

Върхът! Как само изглеждаше лицето на Мик, когато тя влезе в стаята и Ники обяви, че това е дъщеря й. Внезапна паника. Тя даже се изсмя вътрешно. Онази вечер, когато се срещнаха във „Вайпър клуб“, Мик сигурно си е помислил, че се е запознал с поредната нимфетка, негов фен… дежурната вятърничава тийнейджърка, която да му духа. Какъв шок за него тази вечер!

Беше твърде възбудена, за да мисли за него. Харесваше Айдън Шон, а когато Съмър иска да постигне нещо, тя не се отказва.

Преди вечеря успя да се обади в офиса на филмовата продукция и поиска адреса на Айдън от името на майка си. Добре го измисли. Веднага след тръгването им уведоми Ники, че трябва да излиза, и само след миг се настани в таксито и ги последва.

Айдън живееше в мизерно малко апартаментче на една от ужасните мръсни улици в северен Холивуд. Тя плати таксито и натисна звънеца.

Айдън се появи на вратата гол — само с тъмните очила на носа, прикриващи очите му, и чифт плъстени чехли на дългите си четвъртити ходила.

— О, Боже! — изръмжа той. — Значи си ме проследила до вкъщи.

— Не беше много любезен с мене — и го избута навътре в апартамента му. Телевизорът работеше, а на масата се мъдреше полупразна бутилка „Джак Даниелс“. Тя си припомни всички онези истории, които разказваха за него в таблоидите, и потръпна от любопитство и възторг.

— Ама ти наистина си падаш по упадъчните изпълнения — гледаше го с широко отворени от възбуда очи.

— Не ми казвай, че си такава глупачка и се връзваш на тия идиотщини — отвърна й той, докато намъкваше чифт панталони. — И къде си мисли мамчето, че си сега?

— Казах, че излизам. На парти. Ама на нея хич не й пука, тя е заета само с филма си и с Ричард.

— Тая дърта надувка — изръмжа Айдън и удари една глътка от бутилката.

— Ричард е готин — отговори Съмър. — От него мога да изкрънкам каквото си искам. Направо да не повярваш, че е режисьор. По-готин е от твоя приятел, Мик.

Айдън леко отмести очилата си и я погледна над тях.

— А бе, момиченце, я кажи какви са ти мераците — попита, докато отваряше поизносения диван. — И да знаеш — каквото и да искаш, от мене няма да го получиш.

— Сега ми е времето да се уча — гледаше го с истинско въодушевление.

— Подкарала си я през просото, да знаеш. Имаш късмет, че не съм някое гадно копеле.

Тя се изкиска невярващо.

— Не си ли?

— Някои хора досега сто пъти да са ти скъсали гъза, без въобще да им пука. Но, скъпа моя, аз съм човек с принципи.

— Ясно — тя кимна с разбиране и продължи: — Затова съм именно тук. Искам… ъ-ъ… да го направиш с мене.

— А, без мен, момиченце. Имам си достатъчно проблеми на главата.

— Ако не го направиш, ще кажа на татенцето, че си го свършил, и после полицията ще те арестува за блудство с непълнолетна.

Той втренчи поглед в нея за един дълъг, мълчалив момент.

— И сигурно ще го направиш, нали?

— Баща ми е голям психиатър в Чикаго — похвали се тя. — Наистина ще се впечатли. Освен това се познава добре с кмета.

Айдън невярващо клатеше глава.

— Веднага да се разкараш оттук, или мамчето ти ще научи за всичко това.

— О, тя въобще няма да ти се върже и набързо ще те шитне от филмчето си.

— Много ми пука — отговори той и я избута до външната врата. — Прибирай се вкъщи, момиченце, и никога не се връщай.

— Ще съжаляваш — беше шокирана, че той я разкарва.

— Значи ще съжалявам? Голяма работа.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА

Лара и Ники се настаниха в китайския ресторант срещу офиса на продукцията. Беше приятно да опитат тези вкусотии от див ориз, сладко-кисели скариди, яйчени ролца и риба тон.

— Никога не съм те виждала толкова щастлива. Ти направо цъфтиш — и Ники се зае със следващото ролце. — Не ми казвай, че си хлътнала безнадеждно. Ако не прибереш тази умопомрачителна усмивка от лицето си, ще трябва аз да те сваля на земята.

— Не мислиш ли, че той е страхотен? — замечтано попита Лара. — Един Господ знае с колко готини пичове съм се занимавала. Но той не изглежда само готин. Той наистина е невероятен.

— Глупавичката ми — промърмори Ники.

— Трябва да ме разбереш — зелените очи на Лара блестяха. — Джой е нещо съвсем различно. Нежен е и силен, умен и не е настойчив… и е тооолкова секси.

— О — мъдро кимна Ники. — Сега всичко ми е ясно. Той е просто секси.

— Не — възрази веднага Лара. — Ники, не преиначавай думите ми. Не е само сексът.

— Да бе, да — не вярваше Ники. — Набързо те е свалил със сексапила си. Как се оправя с другите неща, с работата си?

Без да чува въпроса на приятелката си, Лара продължаваше да бленува:

— Сякаш си принадлежим един на друг. Сякаш цял живот сме били самотни, страдали сме… и сега най-после сме намерили загубената си половина.

Ники взе парче риба тон от чинията си и го лапна.

— Кажи ми има ли някакви пари.

Лара се намръщи.

— Какво общо имат парите с всичко това?

— Само не бъде толкова наивна. И недей да забравяш, че си богата жена.

— Но той не иска нищо от мене.

— Е, още не е започнал. Засега още не му трябва.

Лара отпи глътка черен чай и се опита да остане равнодушна.

— Защо ми говориш така? — попита най-после. — Ти си тази, дето постоянно ме молеше да си легна с някого.

Ники прокара ръка през късата си черна коса.

— Наистина се правя на противен адвокат. Страхотното чукане е едно… но ако ще се влюбваш в него, опитай се да научиш нещо повече. Можеш да започнеш с името му.

— Мисля, че за това зная достатъчно.

— И какво например знаеш?

— Знам, че сега, в този момент, той е идеалният мъж за мене.

— О, предавам се — Ники вдигна високо и двете си ръце. — Е, точно това става след продължителен сух режим.

— Моля?

— Отдавна не си беше лягала с никого. Събери си главата, преди да е станало нещо.

— Не можеш ли поне малко да се зарадваш за мене?

— Радвам се, то се знае. Просто се тревожа какъв е този мъж, откъде изникна така изневиделица. Представи си, че е зарязал годеницата си и е дошъл при тебе.

— Не се е преместил сам у дома. Аз настоях за това.

— Добре, добре… След като си убедена, че знаеш какво правиш…

Продължиха обяда си без нито дума повече, всяка заета с мислите си. Понякога Лара мразеше навика на Ники да казва точно това, което си мисли. Пък и не е нейна работа какво прави, нито с кого го прави.

— Исках да те помоля за една услуга — прекъсна Лара мълчанието.

— Е, какво мога да направя за тебе?

— Искам да вземеш Джой във филма.

Ники изръмжа и остави храната.

— Сега вече сигурно се шегуваш.

— Говорихме за това отдавна.

— Да, преди две седмици. Всички роли вече са раздадени.

— Ти си продуцентът — рязко каза Лара. — Намери му нещо. Повярвай ми, той е великолепен актьор.

— Сигурна съм в това. Но истината е, че го предлагаш, когато вече е късно.

— Защо?

— Мик е много педантичен при избора на актьорите. Вече е определил кой какво ще играе.

— Знаеш, че правя този филм заради тебе, само заради тебе — Лара говореше със строго премерена интонация, за да е сигурна, че Ники ще разбере какво иска.

Ники беше шокирана. Лара, която познаваше и обичаше, никога не би казала това.

— И? — тя застана нащрек.

— И затова също искам да получа нещо в замяна — Лара правеше пауза след всяка дума.

— Искаш нещо, което не мога да направя — Ники кипеше от гняв, че се намира в такава зависима позиция.

— Знам, че можеш — възрази Лара. — Бъде реалистка.

— Добре, ще говоря с Мик — съгласи се Ники с негодувание.

— Ще ти бъда много задължена.

До края на обяда почти не размениха и дума.


Съмър се събуди късно в собственото си легло. Прозя се и се протегна, докато обмисляше всичко случило се предишната нощ. Най-напред официалната вечеря. Пълна досада. После среднощното посещение у Айдън Шон. Което се оказа ужасно голямо разочарование. Само защото майка й е Ники Бари, той не искаше да се занимава с нея. Направо я изхвърли… наистина неприятно.

Но… Айдън Шон е кинозвезда и това сигурно има някакво значение… особено в Чикаго, където всички ще се шашнат… включително и новата жена на баща й, която се има за много отворена. Е, не че е чак толкова отворена — защото Рейчъл не е почти чукала филмова звезда.

А какво ще стане, ако вземе да каже на Рейчъл истината за мъжа, за когото се е омъжила?

Мъжът чудовище.

„Татенцето ми.“

Очите на Съмър изведнъж се наляха със сълзи, когато отново се върна към това. Никога няма да може да сподели с когото и да било.

Беше я срам.

„Забрави го — крещеше в главата й вътрешният й глас. — ЗАБРАВИ ГО!“

Не беше толкова лесно.


Когато отново се върнаха в офиса на продукцията, при тях се отби Мик, за да поздрави Лара. Гледаше я през огромните лупи на очилата си.

— Чакам утрешния ден — каза, докато търкаше върховете на дългите си кокалести пръсти. — Четенето на сценария се очертава като истинско събитие.

— И аз също го очаквам — Лара се чудеше как се работи с този човек.

По-късно, след като Лара излезе, за да се срещне с хората от гардероба, Ники сгащи Мик в кабинета му. Той уговаряше някаква жена по телефона да му прости минал гаф.

— Стига, стига, захарче — бърбореше той. — Ще вечеряме, после секс, ще се посмеем. Знаеш как да ми го върнеш.

Но явно жената не знаеше. Ники дочуваше сериозния делови глас от другата страна на телефона и затварянето на слушалката.

Мик си даде вид, че разговорът продължава, измърмори „дочуване“, след това затвори и се обърна към Ники: