— Не мога да ги заставя да направят такова нещо — и тя се изправи, за да вземе чантичката си.

— Нито пък те могат да те заставят — напомни й той. И тогава неочаквано ръката му се плъзна по предницата на роклята й, обгърна лявата й гърда и притисна зърното.

Дъхът й секна от изненада.

— По-добре да тръгваме — и той си дръпна ръката.

Единственото, което й се искаше в момента, бе да останат вкъщи и да се любят. Но вместо това последва Джой и излезе от стаята.

Отвън в гаража той огледа колите й, сякаш ги инспектираше. Тя имаше сив роувър, златист ягуар модел ХКJ и черен мерцедес с матирани прозорци.

— Три коли? — той се смееше с цяло гърло. — Госпожо, вашият стил ме впечатлява.

— Коя ще вземем? — попита тя.

— Ягуара — веднага отговори той. — Аз ще карам.

Отвори й вратата и тя седна на мястото до шофьора.

— Имаш ли кола, Джой?

— В Ню Йорк? Няма начин. Веднага след като разбера какво ще правя, ще си взема нещо и тук.

Думите му й прозвучаха така, сякаш ако не получи роля в „Отмъщение“, ще трябва отново да се върне в Ню Йорк. А ако това стане, дали някога ще го срещне отново?

„Стига! — каза си тя. — Това не е любовен роман. А само любовна авантюра. Много кратка и много приятна.

Ами ако не е така?

Може би именно Джой е мъжът, когото съм чакала. Мъжът, който ще преобрази живота ми.

И няма да има повече самотни нощи.

Няма да има повече безсъници и кошмари.“

Можеше само да си мечтае.


Интимната вечеря за трима се оказа за седмина. „Страхотно!“ — помисли си Ники.

Двама актьори, които може би не могат да се понасят. Двама режисьори — едва ли други двама биха били по-различни; красива кинозвезда; своенравна тийнейджърка — и тя самата. Каква компания! И като връх на всичко Ричард отново беше започнал да пие много — това навярно нямаше да е проблем, стига да не прекаляваше. Но по блясъка на очите му разбра, че тази вечер определено ще прекали. Току-що бе приключил с половин бутилка вино и сега преминаваше на мартини.

Включи компактдиска — пусна сборен на Стинг, Джамирокуей и Джуъл. След това отпи от една от убийствените „Маргарити“ на Хуан. В последната минута го извика да помага на бара. Хуан беше синът на Ванда. Изглеждаше като младия Антонио Бандерас със заресана назад коса, премрежени очи и нахакани движения. Последния път, когато го видя, беше още момче… Сега беше на осемнайсет години. Потръпна при мисълта какво може да започне в мига, в който той погледне с похотливите си очи Съмър.

— Синът ти наистина е пораснал много — подхвърли на Ванда, докато бяха заедно в кухнята.

— Хуан е много добро момче — Ванда цялата засия от гордост. — И въобще не се занимава с никакви съмнителни типове. Иска да стане певец.

— Значи певец — и Ники хвърли един поглед на пилето, което се печеше във фурната.

— Голям талант — каза Ванда. — Да ви попее ли на вас и на господина, ако искате да го чуете?

— Друг път — Ники припряно отклони предложението. Точно сега си мислеше само за вечерта, която трябваше да издържи докрай.

* * *

Това, че се захванах с Максуел фон Щойбен, въобще не помогна на кариерата ми. За да изпълни заканата си, този мръсник искаше дори съвсем да ме отпише.

Обаче тук се случи нещо, което въобще не му бе дошло наум. Той не се сети, че мога да сменя името си. А аз направих точно това. Без да се усетя, на самата секунда станах обикновено момче, което за първи път идва в този град. Това ще продължава поне дотогава, докато не се мяркам на прослушвания, където може да присъства и Максуел. Тъпото копеле тръгна да отписва някого, който вече не съществува.

Скоро след инцидента с Максуел зарязах Марги. Беше крайно време. Сега досадата беше придобила съвсем ново значение. Съвсем се стопиха и сладките ми мечти за малка къщичка във Вали, за две-три дечица… В крайна сметка кой кого заряза? А и наоколо имаше толкова много жени, които явно заслужаваха вниманието ми. Един куп сладурани, които при това имат пари да плащат за него.

Смяната на името беше удар в десетката. И след като трябваше да зарежа кариерата си, това промени и възможностите ми. Само след няколко месеца свалях мадами в едно късно и много горещо телевизионно шоу. Някакво долнопробно масово порно, но то успя да ме накара да се чувствам крал. Изведнъж накарах хората да ми се кланят и да стенат, да дебнат всяко мое нареждане. Няма нищо по-велико от това, да бъдеш звезда, колкото и тъпо да е шоуто. Дори режисирах два епизода — бяха наистина находка.

Партньорка ми беше една вечно нервна блондинка. Няколко пъти се опитвала да пробие и още се надяваше да успее. Понякога щастието даже й се усмихвало, но само за кратко. Сега й оставаше да участва в лайнени предавания като това, но и това си беше късмет, защото доста бе попреминала над трийсет и петте. А за една жена над трийсет в Холивуд — освен ако вече не е направила бум — финито.

Казваше се Хадли. Имаше дълги крака и направо стръвнишки сексуален апетит. Нямах никакво желание да я чукам — не обичам да смесвам бизнеса с удоволствието. Това направо я пощури. Измисляше какво ли не, за да ме има. Веднъж дойде при мене с облечено на голо палто от норка, подарък от гаджето й — някакъв гангстер; обичаше да ми се размотава из гримьорната на високи токчета и с дантелени гащи — последна мода бельо в Холивуд; изпращаше ми умопомрачителни подаръчета от сексшопа, който притежаваше.

Въобще не се вързах на номерата й. Бях започнал да поумнявам. Все пак един ден успя да си го изкрънка. Снимахме нощна сцена в Кълвър, тя забърса една от статистките — адски секси негърка — и аз се помъкнах подир тях. Всичко завърши на тавана на Хадли, където едва не се пръснахме от наливане с чиста текила и от великолепната мексиканска трева.

Доколкото мога да си спомня нещо, трябва да съм я изчукал и сигурно не съм се натискал за още, защото тая мръсница се хвана да ме възбужда. Кучка!

Да върви по дяволите… Намерих си нов агент и отново започнах да си търся работа. Някаква австралийска компания правеше екшън-сериал с малък бюджет за Азия. Трябваше им американски актьор и намериха мене. Поназнайвам кикбокс и след малко тренировки станах доста добър.

За нула време се превърнах в истинска азиатска звезда. Страшна работа. Ходех там по промоции, занимавах се най-вече със свалянето на мадами и се друсах. Азиатските дроги, брат ми, са нещо друго!

Когато след известно време се върнах в Щатите, те вече ми бяха станали навик, от който няма отърване. Обаче наистина ми беше адски гот.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Първи пристигнаха Лара и Джой. На Ники й стигна само един поглед към доволното й изражение и вече нямаше нужда да задава въпроси — несъмнено спяха заедно. Може ли нещо да я убеди в противното? А и Джой Лоренцо беше един от най-хубавите мъже изобщо.

Прегърна Лара, приятелски поздрави Джой и ги поведе към гостната, където Ричард се справяше с третата си подред водка с мартини, колкото и да беше неприятен на Ники този факт.

Когато видя Лара, той се изправи на крака и прекалено любвеобилно я прегърна.

— Липсваше ми, скъпа моя — нежно каза той. — Ужасно ми липсваше.

— И ти на мене — тя се освободи от ръцете му. После продължи, като за миг се поколеба как да представи Джой: — Запознай се с моя… моя приятел Джой Лоренцо.

Джой пристъпи към него, за да огледа по-добре бившия съпруг на Лара, и го поздрави.

— Господин Бари, за мене е истинско удоволствие да се запозная с вас, сър.

Това „сър“ увисна във въздуха като някаква мръсна дума. Ники потисна нервния си смях, а притеснението на Ричард беше очевидно.

— Да не бъдем толкова официални — каза тя и малко припряно дръпна Джой към бара с напитки. — Аз съм просто Ники, а той — Ричард. Кажи какво ще пиеш.

— Предпочитам бира — Джой съобрази, че освен най-добрата приятелка на Лара тя е и продуцент на „Отмъщение“ и затова е важно да й направи добро впечатление.

— Една бира — поръча Ники на Хуан. — Лара, ти какво искаш?

— Шампанско — веднага отговори Лара и не можа да прикрие мечтателната усмивка, цъфнала на лицето й.

— Мик ще пристигне всеки момент — обясни Ники. — С него ще дойде и Айдън Шон, така че и с двамата ще се запознаете след малко. — Забеляза, че Джой търси ръката на Лара. Явно между тях имаше истинска любов. Никога по-рано не беше виждала Лара в такова хипнотично състояние.

— Значи си актьор — започна делово Ричард, след като се приближи към групичката им на бара. — Къде си се снимал?

Лара се разсмя от все сърце.

— Ричард, не забравяй, че Джой не е дошъл тук с графика си под мишница.

— Не бъди толкова сигурна — Ричард беше малко рязък.

— Що за реплики си разменяте? — възкликна Джой и отправи дълъг, предизвикателен поглед към по-възрастния мъж. Не беше от хората, които обичат да ги настъпват.

За късмет Мик влезе точно в този момент. Удържал на думата си, бе си сложил вратовръзка с образа на Мерилин Монро. Към това бе прибавил и смокинг в стил шейсетте години, размъкнати панталони, поизносена риза и задължителната усмивка на разсеян глупак.

Зад него се влачеше Айдън Шон с вид на евтин кино-герой, маскиран с пелерина каки и непроницаеми черни очила.

— Добре дошли в дома ни — мило ги посрещна Ники. — Радвам се да ви видя.

— Хващам се на бас, че наистина се радваш! — промърмори под носа си Айдън.

Тя предпочете да се престори, че не го е чула, и започна с взаимното представяне на гостите.

Джой изпитателно гледаше Мик и Айдън. Двама велики прахосници и безделници, които се наслаждават на времето си. По дяволите! Защо не му се беше паднало на него да режисира филми или да бъде звезда в тях? Вероятно има талант повече и от двамата, взети заедно. Лара, неговата Лара, ще се работи с тях. Това е просто глупаво. Наведе се към нея и й прошепна язвително: