Джаки Колинс - Холивудски интриги

— Снощи не можах да си вляза вкъщи — цупеше се Каси.

— О, извинявай — виновно я погледна Лара. — Сигурно съм заключила вратата, като съм влязла… по навик.

— Трябваше да счупя прозореца — продължи да обвинява Каси. — Както знаеш, трябва да отговаряме за имуществото и вече им оставих съобщение за повредата.

— Естествено.

— Наред ли е всичко?

Лара се усмихна очарователно.

— Да, Каси. Всичко е прекрасно.

Каси държеше в ръка бележник.

— Изготвих в общи линии графика ти за Лос Анджелис — каза тя. — Твърде е претоварен, но ако не ти се случи нещо — някоя настинка например, — ще се справиш.

Лара хвърли поглед към графика си и изстена:

— Това е направо непосилно. Няма да имам и секунда, за да си поема дъх.

— Ти настояваше да се снимаш в „Отмъщение“. Агентът ти те предупреди.

Лара огледа по-подробно плътния график и се намръщи.

— Сигурна съм, че можеш да отмениш някои от ангажиментите.

— Невъзможно — възрази Каси. — Всичко е важно. Рекламите за последните ти два филма. Дублажът на „Френско лято“. Участията в телевизията. Благотворителните ти акции. Прегледите при лекаря и зъболекаря. Връзките с обществеността. Кориците на списанията…

— Добре, добре, подробно ще го проуча в самолета.

Каси поклати глава и излезе. Лара се загледа през прозореца. Пред къщата чакаше лимузината, багажът — до нея. Шофьорът усърдно пълнеше багажника. След десетина минути ще тръгнат оттук.

Отново влезе в спалнята. Джой беше в банята и разглеждаше голото си тяло в огледалото.

Тя се изправи пред него, облечена и съвсем готова за полета.

— Време е да тръгваме — каза, докато си мислеше колко харесва това тяло. Стегнато, но без напомпани мускули, с широки плещи, плосък корем и дълги атлетични крака. Гърдите му бяха леко окосмени. Имаше и най-апетитното дупе на света.

— Да, не съм забравил — но продължаваше старателно да изследва отражението си в огледалото.

Тя го шляпна лекичко и го подкани:

— Стига си се прехласвал по вида си, ами побързай, господин Красавецо!

Той се обърна към нея, долепил голия си задник до ръба на мивката.

Боже мой, беше твърд. Тя усети как краката й веднага се подкосиха. Бяха изминали само няколко дена, а те бяха толкова близки. Не можеше да повярва, че той е тук, в собствената й баня, гол, сякаш бяха женени от години. А тя, винаги толкова благоразумна, сега беше като замаяна. Но това въобще не я интересуваше. Какво от това? Наслаждаваше се на всеки момент на безотговорна възбуда.

— Защо не коленичиш? — попита той по същество. — Защо не го направиш точно сега?

— А ти защо не започнеш да се обличаш? — отговори му тя.

Той й се усмихна.

— Онова, което виждаш, не ти ли харесва?

Тя му върна усмивката.

— Да, но знам, че ще си бъде на мястото и когато пристигнем в Лос Анджелис.

— Добре, добре — засмя се той. — Обличам се.

— Пет минути, не повече. Самолетът не може да чака.

— Предполагам, че ще летим с частен самолет, нали? — и протегна ръка към бельото си.

— Това няма значение, защото и те трябва да спазват графика си за полетите.

— Да, госпожо — пошегува се той, докато нахлузваше боксерките си.

Изтича оживена и радостна в кухнята. Видя през прозореца Каси да ги чака до колата и да разговаря с шофьора. Нямаше търпение да сподели с Ники, да обяви на всеослушание, че е влюбена — дори да не беше любов, със сигурност беше страст.

Никога по-рано не беше стигала толкова бързо до леглото. Ричард трябваше да чака цели месеци, докато си легне с него, а Лий обикаля около нея шест седмици. А сега Джой. Стана мигновено. И никога по-рано не е преживявала секса толкова чувствено и дълбоко. Ники ще я разбере.

Припомни си предната вечер и отново потръпна от удоволствие, което прикри като своя тайна.

След няколко минути се появи и Джой. Навлякъл беше чифт изтъркани джинси и избеляла риза от същия плат, а черната му коса беше бухнала.

— Трябва да дойда с тебе по магазините, когато пристигнем в Лос Анджелис — каза тя след критичен оглед. — От Армани трябва да напазаруваш сака, панталони, чорапи и вратовръзки, а и…

— Спри за момент, моля те — той я прекъсна недоволен. — Ако исках да се мъкна с такива парцали, сам щях да си ги купя… Нямам никаква нужда от тях, че да ми ги купуваш ти. Нито пък да ми плащаш сметките.

— Не исках да кажа, че ще ти купя дрехи, защото имаш нужда — обърка се Лара. — Исках да го направя просто защото… — не можеше да намери думи, за да обясни. Защо трябваше да дава такива глупави предложения? Държеше се така, сякаш той няма никакви пари. И, разбира се, той се почувства засегнат — всеки мъж ще се обиди.

Той се вгледа в нея. Изглеждаше лъчезарна, кожата й блестеше, а зелените й очи искряха… Как е възможно да й се разсърдиш?

— Да вървим — гласът му беше омекнал. — Казвал ли съм ти вече, че си най-красивата жена, която някога съм виждал?

— А ти си най-красивият мъж — отговори тя и отново беше щастлива.

Излязоха от къщата и тръгнаха към колата, хванати за ръце.

Шофьорът им отвори вратата и те се настаниха на задната седалка. Каси зае мястото си до шофьора. През целия път до летището не откъснаха поглед един от друг.

„Ники няма да повярва, че това се е случило — мислеше си Лара. — Всичко стана така изведнъж, че и аз още не мога да го осъзная.“

На летището ги чакаше „Гълфстриймът“. Пилотът лично поздрави Лара и й благодари за честта да лети с нея. Внимателен стюард им помогна да се качат на борда.

За по-голямо удобство самолетът беше оборудван с четири кресла, наредени около квадратна маса, и с няколко уютни кътчета за усамотяване по време на полета. В дъното на салона имаше спалня и душ-кабина.

— Ще отидем ли в спалнята? — прошепна Джой, а Лара се засмя и благоразумно отговори:

— Имам задължения като звезда и не мога да правя каквото си искам. Но както и да е — и добави по-сериозно: — Но тук може да правим нещо друго.

— И какво?

— Най-сетне да поговорим… ще имаме време да се опознаем малко повече. Искам да науча всичко за тебе… откъде си… да ми разкажеш за семейството си, а после — какво предпочиташ за закуска… всичко…

— Що за хрумване? — прекъсна я той. — Животът ни едва сега започва, затова забрави всичко за миналото.

— И това ми стига.

— Добре тогава. Просто няма за какво да говорим. Ще прекараме цялото време в спалнята.

— Джой! — смъмри го тя с искрящ от смях поглед. — Ти да не си сексманиак?

— О, не говори така — гласът му звучеше подкупващо. — Знаеш много добре, че и ти го искаш.

Да, беше прав, тя също го искаше. Но наистина през това време трябваше да прегледа новия сценарий, да се подготви за срещата с Мик Стивън. Снимките на „Отмъщение“ трябваше да започнат след по-малко от две седмици, а дотогава й предстоеше много работа. От четири месеца не се беше връщала вкъщи, а последното нещо, което беше планирала, бе нова връзка.

Джой взе ръката й и я постави върху члена си, набъбнал в нова ерекция.

Тя рязко я отдръпна и кимна към Каси, скрила лице зад брой на „Ю Ес Ей тудей“.

— О, не се безпокой, ще има и за нея — прошепна той.

— Ти си непоправим! — меко се засмя тя.

Стюардът влезе с напитките, които бяха поръчали — бира за Джой и „Севън ъп“ за Лара.

— Имам нужда от захари — свенливо се усмихна тя. — Ти изцеди цялата ми енергия.

— Така ли? — той беше доволен. — Ами че ние още не сме започнали.

Тя се усмихна на мисълта за преживяното с него и отново потръпна от удоволствие.

— И така — обади се Джой. — Кога ще се срещна с Мик Стивън?

— Струва ми се, че всички роли във филма са вече разпределени.

— Ти си звездата в него. Можеш да уволниш някого.

Тя се разсмя, убедена, че той пак се шегува.

— Май няма да мога да уволня никого. Още не съм се срещнала дори и с Мик.

— Хей — той привлече вниманието й и отново прие очарователния вид на малко момче. — Сигурно ако поискаш да дадат една роля и на гаджето ти…

Тя се извърна към него и го погледна настойчиво.

— Значи си това, Джой? Гаджето ми?

— Е, тогава нека да бъда любовник. Звучи по-секси.

— И работиш за мене — тя не можеше да спре да се смее. — Гаджето ми… — за момент замълча. — О, не! Чакай само да научат таблоидите?

Той се наведе към нея, сключи пръсти зад тила й и я придърпа към себе си.

— Ела тук — и прокара бавно език по устните й. — Имам предложение — каза ниско. — Изхвърли Каси от самолета. Кажи й да пътува с редовния полет…

— Не мога да го направя.

— Напротив, можеш.

— Джой… не мога — повтори тя. Не беше възможно той да говори сериозно.

— Е, добре, това беше само предложение — пошегува се той. — Трябва да тичам насам-натам гол. А това не може да стане, ако и тя пътува с нас.

— Ти наистина си луд — тя се усмихна и окончателно му прости.

— Никога не съм го отричал.

— Наистина е така.

— А сега да видим какво ще стане — и той й намигна. — Ти вече ме нарече секс-маниак, луд и непоправим. В какво още ме обвиняваш?

— Сега не се сещам за друго.