Джаки Колинс - Холивудски интриги

— Много искам довечера да ти покажа първия монтаж — каза Ричард. — Ще те чакам в шест и ще отидем заедно в прожекционната.

— Нямам търпение да го видя — Ники се надяваше, че ще може да напусне офиса на продукцията по-рано, за да може да го придружи.

— Изпълнението на Лара е невероятно, изключително — възхищаваше се той. — Тя е истинско чудо.

— Никак не съм изненадана — на Ники не й беше приятно, че той толкова се прехласва по Лара. Може би трябваше да се сети, че тя беше проектирала всеки детайл от облеклото, което обвиваше съблазнителното тяло на Лара в този филм, и с това много бе допринесла за успеха му. В крайна сметка филмът стана много зрелищен.

Седнаха да закусят вън на терасата. По това време обикновено тя вече беше излязла, но на вратата Ричард я задържа и настоя да поговорят за нещо много важно. Отложи ранното си излизане, макар да нямаше търпение да се заеме с работата си в офиса.

Погледна към часовника си. Досега той не беше споменал нищо по въпроса, заради който тя трябваше да остане.

— Лара се връща днес — каза го просто за да поддържа разговора. — Мислех си, че можем да я поканим на вечеря — нея и Мик, ако, разбира се, не възразяваш.

— Защо трябва да се мъкне и този тъпак?

— Мисля, ще е добре да се срещнат най-напред в подобна светска обстановка. Да се опознаят, преди да са започнали работа над филма.

— Лара ще се ужаси от него — безстрастно обобщи Ричард. — Тя въобще не забелязва подобни типове.

— Не мисля, че е толкова противен.

— Повярвай ми, ужасен е.

— Ричард — Ники беше готова да отстоява позициите си, — когато се заех с този проект, ти ме подкрепяше… а сега ме критикуваш всеки ден.

— Защото непрекъснато правиш грешки — каза той с монотонно пренебрежение. — Въобще не се вслушваш в съветите ми. И никога, в никакъв случай, не трябваше да каниш Лара, нито да наемаш Мик Стивън.

— Какво имаш против него? Той е брилянтен.

— Е, може и да е брилянтен, но му трябва продуцент, който да го държи изкъсо. Ти нямаш достатъчно опит, Ники. И първо трябва да го понатрупаш.

— Какво друго да ти кажа освен благодаря. Високо ценя твоята загриженост — и тя отново погледна към часовника си. — Трябва вече да тръгвам, Ричард. Имаш ли да ми казваш още нещо?

— Обещах на Съмър да поговоря с тебе за нея.

— Какво има? — тя се подразни, защото ако Съмър искаше да й каже нещо, трябваше да говори направо с нея.

— Тя ми каза, че всеки опит да се разберете помежду си завършва с яростни кавги.

— Не е точно така.

— Но тя го преживява така.

Ники кимна и отново попита за какво става дума.

Той притисна длани една о друга и я погледна в очите.

— Тя иска да остане при нас.

— Моля? — в първия момент Ники си помисли, че не е чула добре.

— Не иска да се връща в Чикаго, а да тръгне на училище тук. — Ричард замълча, после добави: — Това трябва да те засяга. Тя е твоя дъщеря.

— Да, дъщеря, с която почти не сме се виждали, след като се разделихме, когато тя беше на осем години. За да бъда откровена докрай, трябва да кажа, че не знам дали в този момент мога да поема отговорността за възпитанието й.

— Не си много сговорчива — смъмри я той и с това увеличи раздразнението й.

— Знаеш ли, Ричард — тя започваше да се нервира. — Чувствам се засегната, че тя е поискала от тебе да говориш с мен.

— Изпълнявам чисто и просто задълженията на посланик — и той отпи глътка кафе. — Защо не седнете и не поговорите за това?

— И това ще стане, но… когато се освободя малко. Точно сега закъснявам за работа. — Грабна ключовете за колата си от масата и напусна къщата, кипяща от недоволство. Откъде накъде Съмър ще ходи при Ричард и ще иска той да говори от нейно име?

За момент се изкуши да се върне обратно вкъщи и да измъкне мързеливата си дъщеря от леглото.

Камериерката казваше, че всеки ден Съмър спи до обяд, след това става, среща се с приятели и изобщо не се появява вкъщи — освен ако не трябва да се преоблече. Но после Ники размисли и се отказа от тази идея. Изведнъж почувства вина. Ричард беше напълно прав да й натяква, че тя е майка на Съмър. Най-разумното, което можеше да направи, бе да обсъди с Шелдън желанието на Съмър да остане в Лос Анджелис.

Когато пристигна в офиса, Мик вече ръководеше голяма работна среща. Беше започнал, без да я изчака, което още повече я ядоса.

Седна до него. Той едва й махна с ръка. Тя знаеше, че филм се прави с много усилия, но ако си продуцент, тогава времето ти минава изцяло в решаване на проблеми. Всички от екипа поставят своите изисквания, а преди началото на снимките е задължително всеки детайл да е уточнен.

Когато направиха почивка, тя поръча на асистентката си да изпрати на Лара цветя с бележка, в която я приветства със завръщането й и я кани утре на вечеря.

Мик я отвлече на обяд.

— Айдън е направо хлътнал по тебе — и премлясна с долната си устна. — Направо си му взела акъла.

— Много мило — но изобщо не изглеждаше впечатлена.

— Да бе. И ми каза, че си страшно точна мадама.

— Докато се държи както трябва, въобще не ми пука какво е казал и какво си мисли.

— Колко пъти да ти го повтарям — каза Мик с победоносен вид. — Айдън е душица.

— И да не забравиш — напомни му тя, — утре вечер си вкъщи. Искам да се запознаете с Лара.

— Е, щом трябва…

— И си набий в главата, Мик: тя е звезда и трябва да внимаваш какво й говориш.

— Ще си взема бележка. Даже ще си сложа вратовръзка. Единствената ми вратовръзка…

— Няма нужда да се престараваш.

— А, не, не. Ще бъда изряден и сериозен.

Прибра се вкъщи преди седем. Ричард и Съмър бяха на терасата и играеха на скрабъл. Ники се почувства като натрапник.

— О, мамо — поздрави я Съмър, сладка като бонбонче както винаги. — Как мина днес?

Защо винаги се получава така: когато Ричард е наблизо, Съмър се държи като идеалната дъщеря.

— Изцедена съм — и потъна в креслото.

— О-хо — обади се и Ричард, — ако сега казваш, че си изцедена, почакай да видиш какво ще говориш, когато започнат снимките.

Съмър се изправи. Беше облечена с високо изрязани къси панталонки и късо горнище. „Твърде много гола плът“ — помисли си Ники.

— Трябва да се обличам — съобщи Съмър. — Отивам на купон.

— Пак ли? — попита Ники.

— Така е, мамо. Ричард одеве ми каза, че сега трябва да си живея живота — докато съм млада.

— Ами?! — и Ники му хвърли гневен поглед.

— Ваканцията ми е страхотна — въодушеви се Съмър и прегърна Ники през врата. — Благодаря ти, мамо.

Изтича до Ричард и го целуна, след това се втурна в къщата.

— Не мога да разбера защо вечно се оплакваш от нея — обади се Ричард и отмести дъската за скрабъл. — Тя е прекрасно момиче.

— Ти виждаш само положителните страни — тъжно му отговори Ники.

Час по-късно се настаниха в прожекционната, за да видят готовите кадри от „Френско лято“.

Ники забрави за „Отмъщение“ и изцяло се отдаде на пленителните сцени, които една след друга се редяха на екрана. Камерата беше много добра, а нейните костюми — съвършени. Ричард наистина беше прав — изпълнението на Лара беше безупречно. Хари Солитър и Пиер Перес също правеха невероятни роли.

Когато запалиха осветлението, Ричард се усмихваше широко.

— Този път си надминал себе си — възкликна тя. — Във възторг съм!

— Ако не беше Лара, нямаше да се получи — каза той. — Тя беше идеалната героиня.

„Страхотно — помисли си Ники, — а какво ще кажеш за моята работа?“

На връщане се отбиха в магазин от веригата „Дан Тана“ и оттам взеха стек и салата, а Ники трябваше да слуша безкрайните излияния на Ричард за филма му. Наистина беше изцяло завладян от него. Тя се опита да насочи разговора към „Отмъщение“, но това въобще не му направи впечатление.

След вечеря слязоха с колата към брега.

— Искам вече да си лягаме — подкани го тя, когато влязоха вкъщи.

— Закъде си се разбързала толкова?

„Ами защото може да се чувствам много самотна“ — искаше да му отговори тя, но замълча. Вместо това последва Ричард в спалнята и плътно затвори вратата след себе си.

— Защо е нужно да заключваш? — попита той, докато сваляше пуловера и изхлузваше панталоните си.

— За да сме сами.

— Съмър излезе. А и да беше у дома, едва ли щеше да влезе, без да почука — и той включи телевизора.

— Съмър е съвсем непредсказуема — тя влезе в банята, откъдето се появи след пет минути, облечена в секси черна нощница.

Ричард лежеше под завивките и гледаше като омагьосан екрана на телевизора.

— Как ще ми обясниш това? — започна, докато се настаняваше в леглото до него. — Когато имам настроение, се оказва, че ти си падаш повече по нощния блок, отколкото по мене.

— Не ставай смешна — той се опита да задържи дистанционното, което тя искаше да измъкне от ръцете му.

— Знаеш ли, не сме се любили от седмици — тросна се тя.

— И двамата имаме толкова много работа — на него сякаш не му пукаше.