— Какво прави Лара с тоя никаквец? — обърна се той към Джийн — впрочем доста приятна жена с дълга къдрава кестенява коса и страдалческо изражение.

— Че какво му има на момчето? — подметна Джийн, докато се питаше дали мъжът й вече е успял да преспи с тази зашеметяваща красавица.

— Той става само за оная работа — заядливо мърмореше той, засегнат от това, че Лара се появява с такъв нещастник, когато можеше да има самия него. — Ужасно! — добави, забравил собствените си безброй гафове. — Тя да не би да не знае? Холивудско правило номер едно: никога не чукай, ако не е от твоята класа.


— Имам чувството, че правим истински бум — отбеляза Джой.

— Какво? — попита Лара и ласкаво обгърна ръката му.

— Честна дума, ние сме събитието на вечерта. Всички са ни зяпнали.

— Нима? — тонът й беше напълно равнодушен. Нека си зяпат, нека си изкривят вратовете от любопитство. За нея е важно единствено това, че Джой е при нея, и въобще не й пука за мнението на другите.

— Очите на фризьорката ти направо ще изскочат! — добави той със смях.

— Хм… — тя се усмихна бегло. — Имам чувството, че и ти се беше зазяпал във фантазиите на Рокси.

— Какви ги приказваш? — невинно попита той.

— Не се преструвай, Джой — смъмри го тя. — Много добре знаеш, че подлудяваш жените — те обикалят около тебе като около дивеч.

— Това ми звучи много приятно.

— Истина е — широко се усмихна тя. — И съм сигурна, че много добре си даваш сметка за смъртоносния си ефект.

— Жените не ме интересуват — заяви той. — Мисля само за тебе.

— Много галантно от твоя страна — и тя потръпна, като си представи как тази вечер най-после ще изконсумират връзката си.

— Студено ли ти е? — загрижено попита той.

— Не. По-скоро мнооого-мнооого горещо — глезеше се тя.

— Какво чувам? — той се усмихна ослепително. — Аз съм късметлията, който онази вечер беше на плажа с тебе… помниш ли?

Погледите им се срещнаха и между тях избухна пламък, който я изгори.

— Трябва… трябва да си лягам — тя едва си поемаше дъх. — Днешната суматоха, снимките с хората от екипа, позите…

— Тръгваме ли сутринта за Лос Анджелис? — небрежно попита той.

— И ти ли идваш с мене?

Той отново се усмихна.

— Да не мислиш, че ще те оставя да заминеш без мен?

ГЛАВА ТРИЙСЕТА

— Не мога да разбера какво става — обърна се Рокси към Трини и повдигна изрисуваните си вежди.

— Аз откъде да знам? — отговори Трини — наистина беше раздразнена, че не може да каже нищо.

— Ти беше гъста с пича. И сигурно можеш да кажеш нещо повече.

Трини сви рамене.

— Ако само за секунда се отлепи от Лара, веднага ще го питам.

— Непременно — и Рокси добави: — Познавам мъжете, а този едно към едно е играч.

— Защо мислиш така? — в разговора се намеси и Йоко. — Досега не се е чуло да е свалял или чукал насам-натам, а явно има безкрайно много възможности.

— Имам нюх за тези неща — кимна многозначително Рокси. — Той хич не е за Лара.

— Сигурно чувстваш, че е за теб, и сега, когато звездата ни го обсеби, а ти остана на сухо, разправяш такива работи, скъпа — каза Йоко.

— Не е така — възрази Рокси. — Доволна съм, че Лара най-после свали едно гадже. Надявам се той да се окаже точен.

— Висок, тъмнокос, готин — какво не ти харесва, какво не си е на мястото?

— Лара не е просто едно хубавичко момиченце от улицата, каквито сме ние — отвърна Рокси. — И не е кръстосвала хиляди пъти из входовете в квартала.

— Може би това важи за тебе — отсече Йоко. — Аз имам само един мъж.

— О, да — измърмори Рокси. — Само един — в момента.


Джой си намери свободно ъгълче и се отпусна на стола. Лара падна в капана му… всичко е наред. Като ги караш така да те желаят, винаги се връзват.

Мина му мисълта, че сигурно няма нужда да играе такива игрички с нея, но това определено беше хитър ход.

След като изчезна, се настани в близкия мотел за ден-два. Прекара си времето пред телевизора. Беше му трудно, но се застави да не я търси по телефона. Днес, когато я гледаше как се снима, позира с момчетата от екипа, раздава усмивки и бъбри любезно с всички наоколо, вече знаеше, че е изцяло негова.

Очите им се срещаха все по-често и между тях прехвърчаха искри. Тази вечер ще се люби с нея. Тя е съвсем готова за това — и все пак предусещането винаги прави самото изживяване по-сладко.

— И така — започна Трини, тръшна се на свободния стол срещу него и прекъсна потока на мислите му. — Казвай сега. А аз си въобразявах, че си имаш гадже — като мене. Пък се оказа, че си с Лара. Кажи как става тая работа.

Погледна Трини с премрежен поглед. Тя беше доста заядлива и обидена, а сега му досаждаше с прекалено лични въпроси — питаше за прекалено лични неща. Може ли да е разбрала нещо? В момента нещата стояха по съвсем друг начин.

— Случи се, Трини — задоволи се да каже той именно това, което искаха да научат всички наоколо. — Ти вярваш ли, че има съдба, предопределение?

— Предопределение — повтори тя с неразбиращ поглед.

— Ето това се случи между мен и Лара.

— Е, и?

— Беше непреодолимо.

— Ами годеницата ти? Трябва да е скапана.

— Тя ще ме разбере и ще се оправи — каза той спокойно. От другия край на салона улови настоятелния поглед на Барбара Уестърбърг, но извърна очи от нея.

— Оказва се, че си съвсем друг човек — заяви Трини.

— Знам, че съм почтен.

Трини го заряза сам.

В този момент отново се появи Лара с оживено лице. В ръка стискаше гардения, която й беше подарил някой от екипа.

— Свършихме — задъхваше се тя. — Вече можем да тръгваме.

— Хубаво. Тукашните туземци не се държат много дружелюбно.

— Защо така?

— Барбара Уестърбърг ме фиксира цяла вечер със студения си рибешки поглед.

— Защото и тя те желае — закачи го Лара. — Всички са луди по тебе.

— А я виж кой спечели.

— Искаш ли да знаеш какво се прави с наградата?

— Казвай.

Тя се засмя меко.

— Човек няма търпение да си я занесе вкъщи и да си поиграе с нея.

— Лара! — той се престори на шокиран. — А пък аз си мислех, че си добро момиче.

— Не, Джой, съвсем не съм онази идеална малка умница, за която ме вземат.

— Хайде да изчезваме оттук — предложи Джой, — има по-приятни неща, с които можем да се занимаваме.

Тя намери Каси и й каза, че са готови да тръгват.

— Наред ли е всичко при тебе? — попита Каси леко намусена. Тази история с актьора започваше да я безпокои.

— Дали е наред? — Лара цялата сияеше. — Чувствам се прекрасно.

— Щом го казваш — и Каси си помисли, че Лара никога не е била толкова безотговорна и неконтролируема в поведението си.

— Кас, не се мръщи. Сметни откога не съм била истински щастлива.

— Бих искала да е за твое добро — сериозно отговори Каси. — Ако си убедена, че Джой е мъжът, от когото се нуждаеш…

Тя се разсмя.

— Не съм се омъжила за него, Кас. Просто си изкарвам страхотно. Между другото кажи на пилота, че утре сутрин Джой ще пътува с нас.

Това вече окончателно обърка Каси и тя успя само да попита:

— За Лос Анджелис?

— Точно така — и Лара се втурна да целуне Майлс. — Ще се видим в Лос Анджелис, скъпи.

— Лара, ти си невероятна, ти си най-добрата — той целият сияеше. — Ти просто ми свърши цялата работа.

— И аз мога да кажа същото за тебе, Майлс. Много съм ти задължена. Пак ще работим заедно.

Кимна на Кайл и съпругата му — искрено съжаляваше бедната жена.

— Джийн, радвам се да те видя отново. Кайл, с тебе ще се видим на дублажа.

— Внимавай, Лара — пристъпи напред Кайл.

— Моля?

Той се приближи до ухото й, така че жена му да не го чуе.

— Онзи идва от такова място, каквото ти дори не можеш да си представиш, скъпа. Накарай го първо да си направи тест за СПИН.

Тя се отдръпна от него раздразнена.

— Едно правило важи за тебе, Кайл, друго — за мене — каза му тихо. — Ти наричаш нещата само с лоши имена.

Джой я чакаше вън в колата. Тя седна на задната седалка до него, той стисна ръката й и по целия път до къщата запазиха мълчание.

Сами в колата, той задържа ръката й, когато тя се опита да запали светлината, сграбчи китките й и ги прилепи към главата й, след което жадно я целуна по устните.

— Цяла нощ мечтаех за това — каза, след като я пусна.

— И аз го желаех — прошепна тя.

— Колко ще остане Каси на партито?

— Има ли значение?

— Да, защото тогава ще останем тук съвсем сами.

— След миг ще се върне.

— Заключи външната врата.

— Джой… Исках да поговорим.

— Не сега — прекъсна я той и отново впи устни в нея — страстни, дълбоки целувки; тя вече не мислеше за нищо друго освен за него.

Той развърза шнуровете на роклята й и я свлече от раменете й. После рязко дръпна презрамките на сутиена й и го запрати в другия край на стаята.

Възбудата я заливаше и обезсилваше. С треперещи пръсти напипа ципа на панталона му, отвори го рязко и плъзна ръка зад него.

Той разкъса и свали остатъка от роклята от стройните й бедра, свличайки с нея и бикините и чорапите й.

— Легни на пода — нареди й той.

Тя изпълни заповедта му като хипнотизирана, докато го гледаше как се измъква от дрехите си.

Никога преди не беше желала така болезнено един мъж. С Ричард всичко се случваше в спалнята, с Лий си позволяваха и повече лудории. Но Джой и тя — просната на пода в дневната на чужда, временно наета къща — страстта й я подлудяваше.

И без любовна игра той легна върху нея, но тя не съжаляваше. Плавно проникна в нея и от гърдите й се изтръгна тихо стенание.

Постигнаха съвършен синхрон, сякаш се носеха на гребена на огромна вълна, люшкани от ритъма й…

Стори й се, че отнякъде се чува вик. Почти не осъзна, че това е нейният глас.