— Сигурно си спомняш нещо от снощи, Лара — заяде се той.

Тя се изчерви. Как може всички вече да са научили? На лицето й ли беше изписано?

— Не те разбирам — тя го прониза с леден поглед.

На което той отговори подигравателно:

— Нищо не е имало, защото Снежната кралица никога не си позволява такива неща, нали?

През обедната почивка помоли Джейн за мобифона и се обади вкъщи. Вдигна Каси.

— Дай ми Джой — каза тя, докато барабанеше нервно с пръсти по апарата.

— Той излезе — отговори Каси.

— Значи е излязъл — повтори като ехо тя, без да може да разбере.

— Каза ми, че има неотложна работа в града. Ще ти се обади утре.

— Неотложна работа? Каква работа?

— Нямам представа.

— Остави ли някакъв телефон?

— Не.

— А защо ти не се сети да му поискаш телефонния номер? — изведнъж чу собствения си глас, който крещеше на Каси, и рязко млъкна. Каси нямаше никаква вина.

— Извинявай — Каси се опита да я успокои. — Не знаех, че е толкова важно.

— Всъщност не е — приключи разговора тя.

— Нещо не е наред ли? — попита я Йоко, която беше дочула разговора.

— Нищо — отговори и на нея, докато се питаше как ще може да прекара нощта без него. — Всичко е наред.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА

След инцидента пред Гилдията на режисьорите Алисън Сиуел отиде на съд и получи осемнайсет месеца за преследване, тежко нападение и посегателство над полицай.

За Алисън това беше чудовищна несправедливост. Тя не е преследвала Лара. Тя беше нейна приятелка. Идиотите не го ли разбираха? ТЯ И БЕШЕ ПРИЯТЕЛКА, ПО ДЯВОЛИТЕ.

Защо тъпите ченгета не арестуват истинските престъпници? Убийци и сексманиаци, педофили и крадци.

Някакъв глупав частен детектив, нает от агента на Лара, беше изфабрикувал всички писма до Лара, които й приписваха. И същият този тъпанар стоеше пред съда и на всеослушание четеше откъси от тях. Алисън беше бясна.

После дадоха думата и на самата Лара и тя потвърди, че Алисън Сиуел я заплашва от месеци, идва в дома й непоканена, търси я непрекъснато по телефона и се опитва да се добере до всяко място, където тя работи в момента.

Пълни глупости! Единственото, което Алисън се опитваше да направи, беше да стане нейна приятелка и да разбере къде може да я намери. И затова — затвор. В затвора с престъпниците.

Беше в една килия с някаква малоумница, която изтровила всички съседски котки. Много мила стара госпожа с бели коси и забавно поведение. Една вечер, докато Алисън се опитваше да подремне, старата кучка започна да я души.

После й пратиха в килията някаква руса, вечно намръщена проститутка, наръгала някого си в кенефа, която сега не искаше да говори.

Алисън беше съвсем доволна от това. Имаше достатъчно време да мисли.

Когато излезе оттук, Лара Айвъри трябваше да си получи заслуженото.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА

Телефонът мълчеше. Вече втора нощ Лара напразно се взираше в него и се чувстваше като влюбена до уши глупачка. После реши че да, навярно по линията има повреда.

Вдигна слушалката. Нормалният сигнал „свободно“. Върна я на мястото й, след това взе първата попаднала й книга и се опита да се съсредоточи върху текста.

Невъзможно. Един тих глас непрекъснато отекваше в главата й: „Джой… Джой… Джой…“ И отново и отново си спомняше и преживяваше вечерта, когато бяха заедно — стъпките им по плажа, влизането във водата, прегръдката… допирът на ръцете му… разтърсването на оргазма…

Лудост! Единственото, което беше в състояние да прави, бе да мисли за него. Това щеше да я погуби. Никога не е била толкова влюбена в Ричард. А Лий — той беше просто приятно интермецо.

Беше истинско чудо как напълно я завладя мисълта за него. Какво му ставаше?

Филипа. Ето какво беше.

Филипа. Нима сега отново ще се върне при нея?

Чувстваше се като кръгъл идиот. Джой Лоренцо нахлу в живота й и само след пет минути тя беше готова да го покани в собствената си къща и да иска от него да я чука на плажа. Днес, без да обясни и с една дума, той я беше напуснал. Джой Лоренцо. „Кой, по дяволите, си ти?“

Снимките на филма свършиха. Каси приготви багажа им, тази вечер щеше да е прощалното парти, а утре сутринта ще се качат на самолета и ще отлетят за Лос Анджелис.

Без да чуе от Лоренцо дежурните горещи излияния и благодарности. „Трябва да свикваш без него. Той е вече минало.“

Не трябва да забравя нито за миг, че е Лара Айвъри — голямата звезда. Макар и заобиколена от ласкатели, обожатели и всеобщо възхищение, тя беше самотна. Мъчително самотна. Преследвана от кошмарите на миналото, от което не можеше да се изтръгне. Беше повярвала, че Джой ще преобрази живота й.

Но той виждаше само под повърхността. Виждаше само грозната малка повлекана…

Не. Кога най-после ще забрави безпощадните думи на баща си? А после кръвта му… обляна от кръвта му… късовете още трептяща плът…

Рязко остави книгата и се застави да се мобилизира и да се приготви за партито.

Тогава телефонът иззвъня. Вдигна слушалката.

— Как си? — отдалече я поздрави Ники.

— Страхотно! — отговори с фалшива жизнерадост.

— Нямам търпение да те видя отново — продължи Ники. — Мик също изгаря от нетърпение да се запознае с тебе.

— Как се разбирате двамата?

— Не слушай какво говорят за него. Той наистина е малко ексцентричен, но такива са всички гении.

Побъбриха още минута-две. За момент Лара се изкуши да сподели с Ники за Джой, но едва ли щеше да спечели нещо, като раздухва ученическите си любовни терзания.

Остави слушалката и потъна в мисли за „Отмъщение“ и за тежките седмици, които й предстояха. Куин имаше право — не трябва да се снима в този филм, графикът й за снимки е убийствен, а след като завърши тези два големи филма един след друг, тя има нужда от продължителна почивка, за да се възстанови.

Но щеше да работи не за някой друг, а за Ники…

Не. Никога няма да изостави най-добрата си приятелка. Няма да е честно. А и като потъне в работата над „Отмъщение“, ще забрави Джой.

Облече се бързо за партито с проста тюркоазена рокля и сандали. На плажа ще има танци и всички момчета от екипа ще искат да си направят снимка за спомен с нея.

Среса косата си, после закачи на ушите си златни халки, добави и широка златна гривна, която Ричард й бе подарил наскоро след сватбата им. След един доволен поглед в огледалото тръгна да слиза надолу по стълбището.

В дневната я чакаше Джой, който говореше с Каси.

В първия момент застина неподвижно. Беше объркана. Джой отново беше тук. Нейният Джой.

„Не е твоят Джой. Стегни се и спри да си фантазираш.“

Стоеше все така неподвижна.

— Виж кой пак е тук — обади се Каси, сякаш не беше очевидно.

Сега отново трябваше да си сложи маската на актриса. Да го срази. Никой не изпълняваше по-добре ролята на Снежната кралица от Лара Айвъри.

— Джой — посрещна го любезно. — Какво правиш тук?

— Ще отида да видя дали вече са изкарали колата — и Каси забърза към вратата.

— Няма нужда! — остро произнесе Лара.

Каси спря и се подвоуми как да постъпи сега.

— Ъ-ъ… Исках да говоря с тебе насаме — осмели се да се обади Джой и й хвърли един от дълбоките си погледи.

— Съжалявам — зелените очи му върнаха вледеняващ поглед. — Вече закъснявам за прощалното парти. Ще поговорим някой друг път.

Той пристъпи към нея и тихо заговори:

— Ядосана си, така ли? И сигурно въобще не искаш да знаеш защо трябваше да изчезна.

За момент тя се предаде. После властната й натура взе връх. Мислено го прати по дяволите. „Той ме разиграва като маймуна.“

— Грешиш. Не ти се сърдя — произнесе великодушно. — За какво трябва да се сърдя? — докато говореше, се отправи към вратата и взе и чантичката си. — Както разбираш, сега трябва да тръгваме и ти ще ни извиниш.

— Филипа се опита да се самоубие — промърмори той безизразно. — Нагълта се с хапчета.

Тя изведнъж спря.

— О, Боже мой!

— Ти не искаш да ме разбереш — продължи той. — Аз трябваше да замина…

— Почакай ме в колата — каза тя на Каси, която начаса се измъкна. — Защо не ми се обади? — обърна се с укор към него. — Защо изчезна така, без да кажеш и дума?

— Трябваше да опитам сам да се оправя — той прокара ръка през гъстата си черна коса. — Не мога да ти обясня… Беше ужасно… Чувството за вина… После болницата… А единственото, което исках, е да съм тук, с тебе.

— Боже мой! — повтори тя напълно объркана.

— Когато се пооправи, аз й заявих, че в живота ми има друга жена, и веднага дойдох тук — приближи се до нея и я хвана за ръката. — Не исках да те огорчавам.

Тя изпита истинско облекчение. Може би все пак връзката им имаше бъдеще.

— Повярвай ми, не ми беше никак приятно — каза тихо.

— Хей — той й стисна ръката. — Аз също се измъчих — и когато се взря в очите, беше сигурен, че планът му е успял. — Ако ти не ме изгониш, аз отново съм тук и съм същият.

При мисълта, че той отново е до нея, я обля вълна от остра физическа тръпка. Всяка сянка от гняв или разочарование се разсея окончателно.

— Да, Джой — кимна леко. — Никога няма да те изгоня оттук.


— Майната му! — извика Рокси. — Видяхте ли с кого е пристигнала Лара?

— Кой е тоя? — питаше Йоко и се опитваше да надникне иззад гърба на Рокси.

— Джой или както там му беше името. За Бога! Ама те си държат ръцете!

— Не може да бъде!

— Като не вярваш, виж сама.

— Мислех, че той си има гадже.

— Малка задявка с Лара — и гаджето е изпратено зад девет планини в десета.

Рокси и Йоко не бяха единствените, които дебнеха пристигането на Лара — клюката беше плъзнала навсякъде. Кайл, цъфнал на партито със съпругата си Джийн, с която доскоро бяха разделени, веднага ги забеляза.