Ако Айдън не беше абсолютно пропаднал наркоман, за какъвто го смяташе от години насам, той можеше да има великолепна кариера. И ако все пак беше оцелял в бизнеса, това се дължеше на изумителния му талант и забележителните роли, които правеше напук на лудостта си и наркотиците, отнемащи почти цялото му време. Режисьорите държаха на него, защото играеше великолепно. А продуцентите се опитваха да се отърват от него, защото беше много рисковано да разчитат на Айдън.

След като се срещнаха, отидоха в италианския ресторант на булевард „Вентура“. Айдън веднага се пльосна в коженото кресло и си поръча двоен „Джак Даниелс“ с много лед. На Ники й направи впечатление, че той изпуши три цигари, преди да пристигне салатата, макар сервитьорката, слабо момиче и негов фен, непрекъснато да повтаряше, че в ресторанта не се пуши.

— Голяма работа! — каза Айдън с възможно най-пренебрежителния си глас. — Човек все пак трябва да си поотпусне душата.

През това време студените сиви очи я изследваха внимателно.

— Онези истории ги зарязах окончателно, Ники — съобщи й го с гробовен глас. — Никакъв кокаин, никакви изцепки, никакви гаджета. Пийвам по едно-две. Нека това не те плаши. Когато работя, зарязвам и пиенето.

— Ау, нямам търпение да отидем на снимачната площадка. Да те видя тогава — провлачи Ники. — Мик не пуши, докато работи, ти не близваш и капка алкохол. Върхът — мога само да гледам и да се възхищавам от начина, по който контролирате лошите си навици.

Айдън се засмя — малка лукава усмивчица.

— Ти продуцирала ли си нещо друго преди, Ники?

— Не — тя незабавно зае нападателна позиция. — Но през последните шест години съм участвала в не един и два филма. Имам достатъчно опит.

— И какво си правила?

— Костюми, гардероб, дизайн… — тя беше решена да не позволи да я унижават. — И да не забравяш, че Ричард Бари ми е съпруг, така че явно съм добре образована по въпроса с правенето на филми.

За какво й трябваше да му казва точно това? Нали искаше да научи нещо за него, а не да дава сведения за собствената си личност.

— На колко си години? — продължи той с въпросите и засмука кубче лед от питието си.

— Е, това е доста неприличен въпрос за една дама.

Той изплю леденото парче обратно в чашата си и я погледна.

— Искаш да кажеш, че се притесняваш от възрастта си? На колко си все пак? На трийсет и пет? Четирийсет?

— Много си галантен, благодаря — тя беше направо възмутена. — На трийсет и две.

Той се изкиска и направи гадна гримаса.

— Знаех си, че мога да те накарам да го кажеш.

— И защо? — тя повиши глас. — Толкова стара ли изглеждам?

— Изглеждаш чудесно, мила моя — небрежно измърмори той.

Сега пък какво правеше — подмазваше ли й се? За първи път от осемнайсет месеца насам, без да се брои записа на саундтрака, най-после му бяха дали работа и той се чувстваше късметлия.

— А ти на колко си? — попита го тя на свой ред, без да се чувства поласкана от отношението му към нея.

— Тези дни ставам на трийсет и четири — разсеяно отговори той.

— О, вие сте истински старци — намеси се Мик с влудяващо щракане. — Мене още не са ме хванали трийсетте. Миналата седмица едно маце, дето нямаше и петнайсет, щеше да ми го духа в колата.

— И сигурно адски се гордееш с това? — удиви се Ники.

Мик все пак сподави доволния си смях.

— Ти не ги разбираш тези работи, те са само за мъже — завърши той със самодоволна усмивка.

— Може би… за такива, на които вече не им става — измърмори Ники.

— Не може да бъде! Ти ревнуваш, както чувам? — Айдън я поднасяше.

Досега тя просто се безпокоеше как Лара ще приеме Мик, но тези двамата заедно се оказаха десет пъти по-гадни.

Въобще не искаше да си мисли какво я чака при сцената с изнасилването. Ричард я предупреди внимателно да си подбира хората и особено актьорите, а тя така и не го послуша. През следващите шест седмици той непрекъснато щеше да й натяква:

— Нали ти казах.

Струваше й се, че се е отнесла прекалено дружески с тези смотаняци и е сбъркала. Трябваше да ги държи по-изкъсо. Трябва да се научат да спазват дистанцията, да разберат кой е шефът и кой командва тук.

При последната хапка хвърли поглед към часовника си и измърмори набързо:

— Мразя да ям в движение, но имам среща.

И скочи.

— Аз трябва ли да идвам с тебе? — попита Мик, като дъвчеше енергично.

— Не… личен ангажимент — и тя отмести стола си.

— Ще се видим на снимките — Айдън я изпрати с поглед, от който тя се почувства неудобно.

Излезе бързо от ресторанта и изчака на паркинга да докарат колата й; пое си малко чист въздух.

Около Айдън Шон витаеше някакво напрежение.

Вече нищо не можеше да се предотврати: договорът му беше подписан и той беше част от екипа.

Но имаше и нещо друго… какъвто и да беше, той имаше особено излъчване. И работата с него нямаше да е скучна.

Колата й пристигна и тя седна в нея, след като остави на пиколото прекалено тлъст бакшиш.

Чакаше я толкова работа. Трябва изцяло да се съсредоточи върху нея.


— Въобще не съм се обаждала на Мик и нямам никакво намерение да го търся — отсече Съмър. — Ами че той въобще не ми харесва. Ако искаш да знаеш, падам си по Айдън.

— За какво тогава трябваше да се въргаляш на задната седалка на колата на Мик? — попита Тина, както винаги практически целесъобразно.

— Нищо не съм правила — тросна й се Съмър. — Една лигава целувчица, после той ме накара да смуча неговия… ти знаеш какво.

— Е, и ти?

— Не става. Тръгнах си с него, защото си мислех, че Айдън Шон най-после ще ме забележи. Сама се набутах — обобщи Съмър. — Никога ли не ти се е случвало да правиш нещо, за което предварително знаеш, че е пълна глупост?

Седяха и си бъбреха на плажа, облечени в прекалено изрязани бикини с прашка, пушеха си марихуаната и правеха тен.

— Да — съгласи се с нея Тина. — Когато бях малка хлапачка.

— И сега не ми изглеждаш много пораснала.

— Вече съм видяла доста неща.

— И аз мога да кажа същото за себе си — Съмър отметна назад глава към слънцето.

Един петдесетгодишен мъж, който бягаше за здраве по брега, се втренчи в момичетата и почти спря да се движи.

— Женен, с три деца, добра банкова сметка — изкоментира Тина, докато му хвърли един поглед. — Знам, че мога да го имам — стига само да го пожелая.

— Мъже! — обади се Съмър.

— Целият му мозък е в онази работа — заключи Тина.

— Съвсем си права! — съгласи се Съмър.

И двете се излегнаха на плажа, заливайки се от смях.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА

Лара и Джой се разхождаха боси по плажа, хванати за ръка и забравили целия свят. Вечеряха на задната тераса — макарони и зелена салата, полети с бутилка червено вино. Когато приключиха с вечерята, Джой предложи:

— А сега да направим тази разходка по плажа, която толкова искаш.

— Страхотно — веднага се отзова Лара, а гърлото й се сви от очакване.

Бяха сами, крачеха по топлия пясък, но през цялото време тя не спираше да мисли какво може да последва. Той трябваше да направи първата стъпка — стига тя да не си е въобразила, че приятелството им е нещо повече.

Беше толкова странно. Още докосването на ръцете му я възбуждаше. Върви, че не говори за химия!

Когато вече се връщаха и се приближаваха към къщата, той спря, седна на пясъка и я придърпа към себе си.

— Погледни луната — каза й. — Какво виждаш?

— Красиво е — потвърди тя.

— Като тебе.

— Благодаря — не можеше да разбере защо пулсът й се учестява, а съзнанието й е толкова бистро.

— Лара — той скочи на крака, — искаш ли да поплуваме?

— Не ставай глупав — гласът й потрепери раздразнено. — Наоколо е съвсем тъмно и студено. Нищо не се вижда.

Той се засмя и смъкна тениската си.

— Да не мислиш, че с това можеш да спреш една морска риба? — попита той и продължи: — Да не мислиш, че за тях има някакво значение дали е тъмно или светло — в този момент свали ципа на панталоните си и ги събу.

— Ти си полудял — извика тя с гневно поклащане на глава. — Не си си взел дори хавлия.

— Госпожица Здравият разум — дразнеше я той.

— Е, тук вече си прав — тя се предаде — мразеше се за досадния назидателен тон.

— Хайде — дръпна я той. — Няма нищо по-красиво от океана през нощта. Имаш чувството, че са те затворили в огромен тъмен измислен басейн.

— Нямам дори бански — опита се да се бори тя.

— Бельото ти ще свърши същата работа — успокои я той, застанал пред нея по боксерки; дрехите му бяха струпани на купчинка в краката му.

— И защо мислиш, че въобще нося бельо? — попита твърде самонадеяно тя.

— Сигурен съм — обади се той през смях. — Готов съм да се обзаложа на няколко хилядарки.

— Откъде си толкова сигурен?

— Ами всички примерни момичета ходят с гащички — тук вече едва удържаше смеха си. — Хайде — настояваше той. — Понякога трябва да рискуваш.

— Аз… просто не мога да си позволя да се разболея.

— Нито да се позабавляваш?

Сърцето й отново заби учестено. Джой направо я омагьосваше и тя не знаеше как може да се бори с това чувство.

— Е, като не искаш, недей — каза той. — Но аз отивам. — И преди тя да успее да го спре, той се втурна във водата и се гмурна сред пяната на вълните.

Разтреперана, тя остана сама на плажа, осветен от лунната светлина. „Иди при него — повтаряше вътрешният й глас. — Ако искаш между вас да се случи нещо, трябва да го последваш.“

Изхлузи роклята си, боязливо се приближи към студената вода и нагази, докато водата покри бедрата й.

— Джой! — извика, докато вървеше сред разбиващите се вълни.

Беше във водата почти до кръста, когато той я връхлетя.

— Сега те пипнах! — и я сграбчи отзад.