Лара забърза навън, където чакаше Джой.

— Сгащиха ме в дамската тоалетна — обясни тя.

— Трябва ли да се тревожиш за това?

— Не искам целият екип да започне да ни обсъжда. Всички знаят, че ти имаш сериозна връзка. Ще гледат на мен като на… как да го кажа… крадла на годеници.

— Крадла на годеници? — той се разсмя.

Смехът му беше заразителен.

— Хайде да тръгваме — предложи той. — Сега ще изпратя крадлата на годеници до дома й.

— Имам по-добра идея — изведнъж произнесе тя. — Нека да се поразходим по плажа. Винаги съм искала да го направя.

— И как не ти се е случвало досега?

Тя се усмихна на себе си.

— Винаги ме е било страх.

Той я погледна насмешливо и попита:

— И от какво?

Тя потръпна.

— Не знам. От тъмнината, от неизвестното… понякога не се чувствам… защитена.

— Лара — лицето му внезапно бе станало сериозно, — когато си с мене, никога не трябва да се страхуваш.

Тя кимна; не беше сигурна как да му отговори.

— И все пак тази вечер ще те изпратя право у вас. Утре рано сутринта си на снимки.

— Ами разходката? — тя беше разочарована.

— Някой друг път.

— Обещаваш ли?

— Ще видим.


— Трябваше да те изчукам снощи — обади се Кайл с тих и мазен глас. Беше рано сутринта, той се беше разположил зад стола на Лара и я изненада.

— Моля? — тя не беше сигурна, че е разбрала думите му.

— Беше вър-р-рхът — той премлясна с устни. — Да си оближеш пръстите.

Тя го изгледа студено.

— Наред ли си, Кайл?

— Ако нямаш под ръка оригинала, и копието стига — той се изсмя просташки. — Като докоснах лицето на Уилсън, както си беше с перуката и с това тяло, мога да се закълна, че съм чукал тебе.

— Отвращаваш ме — каза тя презрително.

— А, не — той изобщо не се предаваше. — Аз съм почтен. — Кратка пауза. — Между другото разбрах, че и ти си била снощи в същия ресторант. И кое е новото ти гадже?

— Знам, че трябва да работя с тебе — каза тя с ледено спокойствие. — Но не и че трябва да ти споделям.

Рокси дойде при тях.

— Какво става? — попита тя, забелязала, че Лара е разстроена.

Кайл се измъкна и отиде да говори с Майлс.

— Тоя е истинска свиня — гласът на Лара трепереше от гняв.

— Всички са такива — съгласи се Рокси, сякаш това изобщо не я изненадваше.

— Кайл е най-противният.

— Сега пък какво е направил?

— Повярвай ми — Лара тръсна глава. — Толкова е гадно, че по-добре да не знаеш.

— О, не, трябва да ми кажеш — Рокси винаги беше готова на всяка цена да научи последната клюка.

— Как така Уилсън е успяла снощи да си тръгне от снимачната площадка с моя перука? — попита Лара.

— Тая кучка! — Рокси присви очи. — Казах й да я вземе и да я остави в гардероба, където въобще не се появила. Тази сутрин намерих перуката в една чанта пред вратата на хотелската ми стая — цялата в боклуци. Един Господ знае какви ги е вършила!

— Забрави Господа, попитай Кайл — измърмори Лара.

— Ама наистина ли? — извика Рокси. — И защо трябва да се учудвам, като знам, че той е готов да изчука всичко живо наоколо!

Дойде Майлс.

— Готова ли си, скъпа?

— Да, Майлс. — И си помисли: „Още три дена и никога повече не трябва да виждам Кайл Карсън.“

Потисна чувствата си и изцяло се отдаде на работата си по първата сцена, като се надяваше тя да се получи с колкото може по-малко дубли.

И както винаги Кайл провали всичко. Непрекъснато объркваше репликите си, постоянно се притесняваше за косата си.

През обедната почивка един от шофьорите я откара у дома. Завари Каси на телефона в дневната, заобиколена от кутии и куфари — подготвяше скорошното им заминаване.

— Какво правиш тук? — попита я Каси и остави слушалката.

— Трябваше да си поема дъх. Около снимачната площадка витаят само тестостерони — отговори Лара и небрежно добави: — Ами… къде е Джой?

— Излезе — съобщи Каси.

— Каза ли къде отива?

— Не…

Лара влезе в спалнята си и се опита да си обясни защо това я накара да се почувства разочарована. Държеше се като ученичка, прибрала се вкъщи за междучасието, а той дори не беше тук. Хм… Човек не бива да очаква нищо от живота, за да не страда разочарован.

След минутка почука Каси.

— Лара — започна тя на вратата, — какво казах, че се разстрои така?

— О, няма нищо — успокои я Лара и се усмихна незабележимо, защото знаеше, че Каси все пак ще го изрече.

— За този пич, Джой — Каси смръщи чело. — Знаеш ли изобщо нещо за него?

— Толкова, колкото ми трябва.

— Предполагам, това, че е адски готин, ти стига — продължаваше Каси. — Нали знаеш, пълно е с готини пичове.

— Не мога да разбера какво искаш от мене.

— Мислиш ли, че е разумно да го поканиш у дома си?

— Става дума само за някой и друг ден — опита се да се защити Лара. — Бъди спокойна, няма да ме заколи. И не се тревожи напразно, Кас, много добре си давам сметка какво правя.

— Щом казваш, ще ти повярвам — кимна неуверено Каси. Вътрешно смяташе, че за Лара е най-добре отново да се събере с Ричард.

— Вече трябва да се връщам на снимачната — обади се Лара. — Когато Джой се прибере, му кажи, че ще закъснея. И освободи готвача — ще вечеряме навън.

— Дадено — прие поръчката Каси.


Малко след като Лара тръгна към студиото, Джой се качи на наетата от него кола и реши да покара из града. Искаше да избяга далече от този дом, от Каси и вечното й мусене. За него беше много важно да я спечели на своя страна. А оставането тук му изглеждаше твърде рисковано.

Караше без определена цел, спря пред една будка, взе си пакет цигари.


Когато научи новината, че той се изнася, Маделин беше неприятно изненадана.

— Кажи ми защо напускаш точно сега — питаше тя. — Намерих ти работа, намерих ти жилище. Какво още искаш?

— Мади, аз никога няма да мога да те направя щастлива — оправда се по старому — беше го казвал толкова пъти и то винаги действаше. Просто не можеше да й обясни.

— Ако искаш, поне можеш да опиташ — Маделин почти се разплака от отчаяние.

— Не — отговорът му беше готов. — Мога само да те накарам да страдаш, а нито ти, а още по-малко аз го желаем. Заминавам за Лос Анджелис — и каквото стане…

— Ами парите ми? — попита тя съвсем делово, за момент преглътнала сълзите си.

— Ще ти ги върна.

— Кога?

— Запази моя чек за филма и го осребри.

— Да знаеш, че никога повече не искам да те виждам, Джой — предупреди го тя на раздяла. — Това е последният път, когато си тръгваш оттук.

„Да. Сигурно. Мога да се върна колкото пъти си поискам, а ти винаги ще ме посрещаш с отворени обятия.“

— Разбирам — каза й на глас.

Така всичко приключи веднъж завинаги, той нае кола и замина, за да види Лара.

Не се изненада, когато тя настоя той да се пренесе у тях. Някои неща просто трябва да се случват.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ШЕСТА

Всяка сутрин рано Ники напускаше къщата в Малибу и отиваше в студиото на „Отмъщение“ във Вали. Там беше и собственият й кабинет, залепен до този на Мик. Той се бе обградил с тълпа от енергични млади работници по продукцията, докато тя се обърна към неколцина опитни трийсетгодишни професионалисти, които много добре разбираха какво правят, и един много способен изпълнителен продуцент. Надяваше се да се сработят помежду си и да станат добър екип.

Всичко все още беше под въпрос. Предимството да разчитат на Лара за главната роля означаваше, че могат да не търсят други известни звезди. Без да се брои Айдън Шон, ролите бяха дадени на млади, непознати изпълнители, които явно имаха талант. Финансирането беше напълно осигурено и само след две седмици започваха основните снимки. Оказа се, че продуцирането на филм е много по-различно от дизайна на костюмите. Тя беше шефът и се чувстваше много особено, когато непрекъснато я търсеха за мнения и нареждания.

След два дена от Ню Йорк ще пристигне Лара и тогава най-сетне ще може да се срещне с Мик. „Какво ме чака! — мислеше си притеснената Ники. — Те или ще се намразят до смърт, или ще си загукат като гълъбчета.“ От все сърце се молеше да стане второто.

Само ако можеше да се опре на Ричард. В началото предполагаше, че той ще се гордее с успеха й, но вместо това непрекъснато я иронизираше.

Досега не беше имала случай да се срещне с Айдън Шон, макар че Мик непрекъснато настояваше за обща среща. Днес най-сетне се бяха уговорили за обяд.

— Изцяло от тебе зависи и моето положение на продуцент. Очаквам да го стягаш — отново припомни тя на Мик. — Отговорността за Айдън е изцяло твоя. Ако той започне да кръшка, само ти ще си виновен.

— Добре де, добре — избъбри Мик и започна да щрака с пръсти във въздуха.

— Само една грешка — и веднага е вън. Надявам се, че добре си му обяснил това.

— Няма нужда. Той си го знае и сам.

Когато Айдън се появи с един час закъснение, Ники беше поразена от бледото изпито лице, което видя. Тебеширенобяла, почти прозрачна кожа обвиваше фините черепни кости на призрачното му лице, на което искряха ледено-пронизителните сиви очи. Сухата кафеникава коса беше отметната назад и прибрана в несресана плитчица, а болезнено слабото му тяло бе нашарено с татуировки. Вместо да я ужаси, присъствието му я очарова с нещо чудновато, чистоплътно. Изглеждаше като рокзвезда, отегчена от парадната слава.

Разтърси за поздрав ръката на Ники, макар погледът му да беше празен и да преминаваше през нея. Тя забеляза треперенето на пожълтелите му от никотина пръсти, когато запали цигара веднага след запознанството им.

Преди това Мик я беше уверил, че в този момент Айдън във всички отношения е зарязал окончателно пороците си.

„Никога няма да повярвам, че човек, зависим от наркотиците, може да се промени — мислеше си тя, — просто винаги преди поредната дупка те правят пауза.“