Марги беше съвсем различна. Живееше във Вали със семейството си. Като дете до петнайсетата си година играла в различни филми и сериали, когато изведнъж кариерата й внезапно приключила.

Сега беше на деветнайсет години и отчаяно се опитваше отново да влезе в бизнеса.

С Марги беше гот. За първи път се чувствах гот с момиче, което не ми плащаше за това.

Една от най-специалните ми клиентки беше Ели фон Щойбен — тя ми снасяше много. Ели беше жена на Максуел фон Щойбен, един от най-големите продуценти. С Ели се срещахме два пъти седмично в луксозен апартамент на булевард „Уилшър“. Въобще си нямах представа чия беше тази къща, само подозирах, че не е на Ели, защото не виждах вътре никакви лични вещи.

Веднъж небрежно я попитах дали апартаментът е неин.

— Не — отговори ми тя, но се въздържа от повече информация по въпроса.

Сигурно едно време Ели е изглеждала страхотно и даже сега, на петдесетгодишна възраст, мъжете се обръщаха след нея. Каза ми, че от години не спи с мъжа си.

— Не мога да разбера за какво съм му — сподели ми веднъж, докато галеше гърба ми с дълъг квадратен маникюр. — Той се чувства по-добре, като си кани гаджета. Защо тогава и аз да не се погрижа за собственото си удоволствие?

Абсолютно си права, скъпа. Особено като се има предвид, че всеки път за това ми плащаш по пет стотарки.

Ели беше много делова. Искаше всеки път да е сигурна, че парите предварително са оставени на масичката до леглото: пет нови-новенички банкноти от по сто долара. И въобще не си падаше по приказките. Искаше само секс — и това напълно й стигаше.

Справях се добре. Сигурно го правех по-добре, отколкото всеки друг, с когото е била преди.

Скоро започна да ме препоръчва на свои приятелки и така за нула време завъртях клиентела. Всички холивудски мадами, които нямаха кой — всички вече бяха мои. На първо място съпругата на голям режисьор. После бившата жена на суперзвезда. Най-похотливата дърта агентка в града.

Един ден попитах Ели дали може да ми помогне за кариерата ми.

— Направила съм вече каквото мога — хладно ми отговори тя. — Осигурих ти толкова много клиентки, че даже не можеш да се справиш с всичките.

— Нямах предвид такава кариера — веднага й възразих аз.

Идеално поддържаната й ръка ме хвана за топките и тя каза:

— Не ми говори, че искаш да ставаш актьор, скъпи. Това актьорите са големи тъпаци и никой за нищо не ги бръсне. Ти си цар в леглото. Защо не си останеш такъв?

Побеснях, че толкова лековато се отнася към амбициите ми. Предишната вечер в курса направихме с Марги сцена. Направо ги сразихме. Всички станаха и ни аплодираха.

Преподавателят ни, доста старичък тип с дълга коса и жълта кожа, ме дръпна настрана.

— Вече ти е време да си намериш агент — каза ми той. — Вече си готов.

За първи път някой ме поощряваше. Някой ми казваше, че съм достатъчно добър, за да стана професионалист! Старецът ми казваше, че мога да се справя. И, по дяволите, наистина можех!

И тогава реших. Ще зарежа богатите мадами и ще се пробвам в киното. Исках като начало да понатрупам малко пари. Вече си бях открил банкова сметка, а имах и личен трезор, където държах няколко хиляди в брой. Сега трябваше да се концентрирам върху увеличаването им.

Смятах още около шест месеца да продължа да обслужвам дамите и после да зарежа този бизнес. Може би дори да се оженя за Марги, да купя малка къщурка във Вали, да си гледам децата — въобще да си живея като нормален човек.

Най-напред питах за агент Ели. Тя направо ми заяви да си гледам работата, сиреч да я чукам. Въобще не беше любезна с мене.

И една вечер, докато си гледах работата, така да се каже, Максуел фон Щойбен ни сгащи.

— Милостиви Боже! — изпищя той, като видя сцената — Ели с крака, обвити около врата ми, а аз — със задник във въздуха. — Милостиви Боже! За каква мръсница съм се оженил!

— Няма що! За голяма мръсница си се оженил — затапи го тя и веднага се измъкна изпод мене. — А ти си най-големият мръсник и путколизец в този град и си тръгнал да ми четеш морал!

Докато се надвикваха, аз отчаяно търсех дрехите си, като при това не забравих да си прибера парите, които ме чакаха на обичайното място.

За момент Максуел фон Щойбен забрави Ели и изля гнева си върху мене.

— Ти пък кой си? — пищеше той със зачервено до пръсване лице. — Кой, по дяволите, си ти?

Да бе, още малко и щях да му кажа.

— Най-добре си вдигай мръсния задник от този град. И никога вече да не си ми се мярнал пред очите.

Набързо си грабнах дрехите и изчезнах.

Ели ми се обаждаше обикновено в понеделник, за да уточним срещите си през седмицата. Следващия понеделник телефонът не звънна. Не ме потърси и нито една от приятелките й.

Това беше горчивата истина. Бяха спипали Ели, а мене ме бяха отписали.

Майната им!

Това ми се стори знамение свише — и се захванах с работата си.

Най-напред разпродадох скъпите си костюми, изнесох се от скъпия апартамент и си наех малка скромна квартира. Спестяванията ми стигнаха на първо време да си потърся агент и да прекарвам повече време с Марги. А тя, колкото и сладка да беше, започна бързо да ми писва.

Успях да си намеря агент, който ме харесваше толкова, колкото се харесвах и аз самият. Естествено, това можеше да бъде само жена. Наложи ми се да я изчукам, разбира се. Но след това ме изпрати на няколко прослушвания и направих удара. Всъщност се вредих за две-три малки роли в телевизионно шоу. Бях много добър. Като потръгна, един ден ме изпратиха на прослушване за голям екшън.

В деня на интервюто се настаних в един офис в Холивуд заедно с още седмина младежи. Чакахме да ни дойде редът, седяхме и се потяхме.

Извикаха ме. Нахлух в залата, твърдо решен да ги шашна.

Срещу мене бяха насядали онези, които обикновено присъстват на такива кастинги, един известен режисьор и — вече се сещате — самият Максуел фон Щойбен.

Що за късмет е това?

Погледите ни се срещнаха. Само за секунда, но той веднага ме позна. Скочи на крака и размаха ръце, ослепял от гняв.

— Изкарайте го тоя оттук! — пищеше той. — Вън, мамка ти! Тук си вече отписан. Отписан! Чу ли ме добре, тъпанар такъв?

Чу го целият град.

Още веднъж кариерата ми на кинозвезда беше поставена на карта.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА

Вечерята с Джой беше още едно незабравимо изживяване за нея. С него Лара можеше да се отпусне — сякаш се познаваха от години и се разбираха идеално. В разгара на вечерта той задържа ръката й и й каза:

— Лара, чувствам, че между нас става нещо. Не мога още да му намеря точното име.

— Изглежда, че хлътваме — тя се смееше на пресекулки. Беше нервна, а обикновено напълно се владееше.

Той се усмихна само с устни.

— Мислиш, че това е…

— Може би.

Размениха си дълъг, открит поглед.

За момент дъхът й спря. И точно този момент избра Кайл Карсън, за да влезе в ресторанта с компаньонката си за вечерта — съвсем дегизираната Уилсън, нахлузила къса оранжева рокличка, която едва покриваше дупето й, и качена на високи обувки с остри токчета. На главата си носеше перуката на Лара.

— Само това не! — изстена Лара, след като ги видя, и се плъзна надолу в стола си.

— Какво?

— Кайл — и дубльорката на тялото ми.

Джой огледа салона и потърси с очи мястото, което бяха заели Кайл и Уилсън — една близка маса.

— Дали са ни видели? — запита той, оглеждайки целия салон.

— Едва ли — тя беше изненадана, че са избрали същия ресторант като тях.

— Не знам защо ми се струва, че въобще не си въодушевена от появата им.

— Пак позна.

— Нека да им погодим номер. Ти се измъкваш през тоалетната, аз плащам с чек. Ще се срещнем отвън.

— Мислиш ли, че ще се измъкнем от тази ситуация? — тя го изгледа очаквателно.

— Да — стига да тръгнеш още сега, преди да са те видели.

Тя стана от мястото си и се скри в дамската тоалетна — надяваше се Кайл да не я забележи.

Веднъж вътре на сигурно място, облегна се срещу огледалото и се загледа в отражението си. Джой пръв произнесе думите: „Тук става нещо, а не съм сигурен какво.“

Тогава тя го стъписа с краткия си светкавичен отговор. Ники ще се гордее с нея — отговаря все по-бързо.

Пулсът й отново се ускори. Това наистина беше началото на нещо; бе само въпрос на време то да се случи. Извади от чантичката си пудриера и попи капките пот от върха на носа си.

— Лара! — в огледалото изплува отражението на Уилсън зад гърба й. — Какво правиш тук?

— О, здравей — ядоса се, че така са я изненадали.

— Трябва да знаеш, че сцената беше блестяща — изгърмя Уилсън, докато се опитваше да придърпа полата си надолу. — А гаджето! Страшно секси образ.

— Кой? — веднага попита Лара — надяваше се тя да няма предвид Джой.

— Кайл, разбира се — Уилсън измъкна от чантичката си флаконче с червен гъст гел за устни и малък гребен. Пристъпи встрани от Лара и се изправи пред огледалото, за да намаже и без това твърде ярките си устни. — Знаеш ли случайно в какво положение се намира сега той? Някой ми каза, че отново ще се събира с жена си. Но аз не го вярвам. И нека ти призная — той е луд по макарената, а аз, скъпа, обожавам танците.

— Не се и съмнявам — измърмори Лара.

— С кого си тук? — попита Уилсън, докато се мажеше с гела.

— С приятели — поколеба се Лара. — Точно си тръгвам.

— Жалко — подметна Уилсън. — Можехме да прекараме вечерта заедно.

— Това няма ли да попречи на действията ти по отношение на лудия по макарената?

— Права си! — разсмя се Уилсън.

Лара започна да се промъква към изхода.

— Доскоро — извика й Уилсън и влезе в една от кабинките.

— Ъ-ъ… благодаря ти за добрата работа — обади се Лара.

— Скъпа — пошегува се Уилсън, — зърната ти никога не са изглеждали толкова апетитни!