— Нека да му дам възможност — каза тя. — Всеки момент мога да го освободя.

— Много великодушно — той беше убийствено ироничен. — Даваш ли си сметка какво означава да уволниш режисьора, след като снимките са започнали? „Отмъщение“ е филм с малък бюджет — твоя работа е да дадеш възможност той да се снима. Ако държиш да чуеш моето мнение… допусна огромна грешка, като убеди Лара да участва.

— Не съм я убеждавала аз — тя зае отбранителна позиция.

— Мисля, сама ще го разбереш, когато тя се срещне с прекрасния ти малък режисьор-гений — те няма да могат да мелят заедно.

Ричард обличаше в думи най-лошите й страхове.

— Ще видиш, че всичко ще се нареди — твърдо отговори тя.

— Надявам се да е така — намръщи се той. — За твое добро.

Мик я убеди да ангажира Айдън Шон за ролята на злодея. Айдън беше неуравновесен и опасен актьор — не изглеждаше съвсем конвенционално, но ужасният му стил можеше да е подходящ за амплоато на главния изнасилвач. Проблемът беше, че той толкова често зависеше от наркотиците, че на него не можеше да се разчита. Кокаинът беше удоволствието му, хероинът — болката му… но сега говореха, че се е излекувал. Единствено качествата му на изключителен актьор опрощаваха слабостите му.

— Можеш ли да му влияеш? — попита тя Мик, преди да се съгласи да го ангажира.

— Кой, аз ли? — невинно попита Мик. — Че аз мога да контролирам и цяла армия мравки, тръгнали на парад по сладкото ти дупенце, кукличке.

— Бюджетът ни е ограничен — това я тревожеше, а не сексистката му забележка. — Не можем да си позволим да изгубим и една секунда.

— Повтаряш ми го всеки ден — Мик се прозина широко.

— Всеки ден ти го набивам в главата с надеждата да го проумееш.

— Падам си по тебе, знаеш ли — Мик сякаш току-що се беше сетил за това. — Ти си много сладка мацка — при това и много секси. И как си се забъркала с този бизнес?

— За мене не бери грижа — сериозно отговори тя. — Единственото, за което трябва да мислиш, е как да завършиш „Отмъщение“ навреме и в рамките на бюджета.


На следващата сутрин Съмър се събуди по-рано — в момента, когато Ники се готвеше да излезе.

— Какво ново с филма, мамо? — попита тя. Изглеждаше очарователна и сладка в омачканата си памучна пижама.

Ники се бе вслушала в съвета на Ричард и приемаше по-търпеливо поведението на дъщеря си. Всъщност не трябваше да бъде толкова строга. Съмър живееше в Чикаго и скоро отново щеше да се върне у дома. И все пак… съжаляваше, че не бяха успели да се сближат, докато бяха заедно.

— Всичко е чудесно — отговори изненадана. Съмър за първи път проявяваше някакъв интерес към работата и плановете й.

— Човек може да се побърка от толкова работа — каза Съмър. — Ако иска да направи страхотен филм.

— Така е — Ники беше доволна, че в края на краищата дъщеря й й обръща внимание и е загрижена за нея.

— Ами… Ричард ми каза, че смяташ да ангажираш Айдън Шон — добави Съмър и зашляпа подире й към входната врата.

— Да, така е — Ники ровеше из чантичката си за ключовете от колата. — Не ти ли харесва?

— Изглежда умопомрачително — възкликна Съмър с ококорени очи. — Готова съм на всичко, за да се срещна с него.

Значи това е събудило този неочакван интерес към работата й. „Хм…“ — помисли си Ники и си спомни собствените си юношески увлечения по кинозвездите. Обичаше Робърт Редфорд. После неспасяемо хлътна по Ал Пачино. А когато убиха Джон Ленън, беше съсипана от скръб.

— Снимките още не са започнали — каза тя. — Но когато снимаме, може би ще дойдеш на снимачната площадка.

— Ще бъде страхотно!

— Сега трябва да тръгвам — и Ники пак погледна в чантичката си, за да е сигурна, че си е взела филофакса. — Какво смяташ да правиш днес?

— Както обикновено — неопределено отговори Съмър.

— И какво правиш обикновено?

— Обикалям магазините, ходя на плаж. Запознах се с едно момиче, Тина — мотаем се.

— На мене ми изглежда забавно.

— Ами така е! — Съмър й се усмихна широко. — Благодаря ти, мамо.

— За какво?

— О, не знам. Защото ми харесва, че съм тук.

Ники я остави с хубаво чувство. Когато Съмър поиска, може да бъде възхитителна.


Тази вечер Ники и Ричард вечеряха в малко италианско ресторантче в Малибу. Ричард не се беше отказал от назидателното си настроение — непрекъснато я наставляваше каква трябва да е и каква не бива да е една филмова продукция.

— Обратното на това, което си мислиш, аз наистина знам какво правя — Ники се бе отегчила от вечното му натякване.

— Взела си си побъркан режисьор, дрогиран актьор за главната мъжка роля и Лара за негова партньорка — не спираше да се заяжда той. — Предварително си провалила филма.

— Ричард, благодаря ти за съветите — гласът й звучеше уморено. — Сигурно трябва да приема думите ти за окуражителни.

По-късно си легнаха в леглото и всеки се сви в своята половина. От телевизора Дейвид Летерман си бъбреше нещо със Сандра Бълок — но нито един от двамата не гледаше.

„Този филм още повече разклати брака ни — мислеше си Ники. — Той застана между нас. Отдалечи ни един от друг.“

Най-тъжното беше, че тя не можеше да го предотврати. Просто трябваше да направи филма — нямаше друг избор.


Докато Ричард и Ники се отпускаха в леглото си, Съмър кръстосваше клубовете по Стрип. Ваканцията й беше истинско приключение. А Ричард толкова хитро успя да премълчи пред майка й за кръшкането си — и да й даде пълна свобода, каквато впрочем заслужаваше. В Чикаго нещата оставаха толкова объркани и сложни — баща й, всичко останало. Само да можеше да се премести в Лос Анджелис за постоянно…

Във „Вайпър рум“, клуба на Джони Деп на булевард „Сънсет“, заедно с Тина, Джед и неколцина приятели се настаниха в едно ъгълче. Някои вече бяха надрусани или пияни.

— Виж ти! Виж ти! — възкликна тя. — Вижте кой влиза!

— Кой? — попита Тина и през рамо погледна към входа.

— Айдън Шон и Мик Стивън — избъбри Съмър, а очите й шареха по фигурите на отегчения актьор и непохватния режисьор, които си пробиваха път към бара в компанията на надрусана рижа мадама в прилепнала права черна рокля и яркочервени боти.

— На две крачки са от нас! — въодушеви се тя. — Отивам при тях.

— Как така ще ходиш при тях? — намръщи се Джед. — Даже не ги познаваш.

— Голяма работа — отговори самонадеяно Съмър. — Айдън ще играе във филма на майка ми — Мик го режисира — значи горе-долу се познавам с тях — сините й очи проблеснаха. — Хайде, Тина, ела.

— А, не — възрази Тина с чувство на превъзходство. — Не съм свикнала да тичам подир мъжете — обикновено те ме търсят.

Джед напълно одобри думите й. Не беше никак доволен, че Съмър се занася по други мъже.

— Е, добре, аз отивам — Съмър скочи на крака и се запромъква между хората в салона, преди някой да може да я задържи.

Спря се пред Айдън Шон.

— Здрасти — поздрави го и впери поглед право в него. Той сякаш не я забеляза.

— Изчезвай, русокоске — промърмори надрусаната рижава мацка.

— О, здрасти, хубавице — отзова се Мик и повдигна очила, за да види по-добре това невинно девичо видение с плътни устни и огромни сини очи.

— Едно питие?

В джоба си имаше фалшива идентификационна карта на пълнолетна, която й даде Джед. Защо да отказва?

— Мартини — поръча, уверена, че е много гъзарско.

— Мартинито идва — обяви Мик и облиза пресъхналите си устни.

— О… благодаря — изобщо не отклоняваше настойчивия си поглед от Айдън, а той въобще не й обръщаше внимание. Беше пълен непукист, но тя го смяташе за „убиец“. Искаше да говори с него, не с този режисьор с разплуто лице.

След още три мартинита се чувстваше на върха на щастието. Джед се приближи и каза, че се прибират.

— Аз ще я изпратя — заяви Мик.

— Не става, мой човек — отговори Джед.

— Всичко е наред — обади се тя, въпреки че залата вече беше започнала да се върти около нея. — Мик ще се погрижи за мене.

Джед се оттегли с явно неудоволствие.

— Утре ще имам махмурлук — изкиска се тя. — Тежък-тежък махмурлук.

— Имам вълшебно лекарство за махмурлук — Мик й намигна съучастнически.

— И какво е то? — попита тя самоуверено.

— Ела да идем до лимузината ми и ще ти го покажа — предложи той.

Трябваше ли да отиде с него? Или не трябваше?

Защо не? Ако тръгнеше с Мик, може би Айдън най-накрая ще забележи присъствието й.

— Става — тя потисна сънливостта си.

— Значи тръгваме — като ехо повтори Мик и направо изкудкудяка. И двамата излязоха.

* * *

По времето, когато бях на двайсет и една години, ми се носеше славата на твърде щедро и дащно момче. А наоколо ми в Холивуд имаше куп богати дами, които постоянно си държаха някой за редовни секс-услуги.

Имах собствен апартамент, чисто нова корвета и цяла камара твърди уговорки. Макар добре да си живеех живота, не бях получил нищо от това, за което истински мечтаех, а един ден исках да стана кинозвезда.

Наистина водех двойствен живот. Един от гардеробите ми беше наблъскан със скъпи дрехи — купувани най-вече от твърде благодарните ми клиентки. Другият едва побираше дънките и тениските ми.

В едното си амплоа бях расов жребец за застаряващи дами. А в другото — просто момче, което търпеливо посещава курса по актьорско майсторство, смесило се в тълпата с онези, които сипват бензин в скъпите коли и работят по паркингите.

Дори си имах официално гадже — Марги — сладко девойче, което си нямаше и представа какво леке съм през останалото време. Тя даже беше убедена, че произхождам от заможно семейство.

Марги ми харесваше заради невинността си. Повечето момичета от Холивуд, които свалях, бяха истински курви, домъкнали се тук след конкурс за красавици или някаква подобна дивотия, след което не им се махаше от града, прекарваха си времето в редакцията на „Плейбой“ и се чукаха с всеки мазен хвалипръцко от бизнеса, когото срещнеха в града, докато мозъкът им се размекне окончателно.