— Давайте филма — рязко изрече Кайл. — И да приключваме с това.

„Да ти го начукам — помисли си Джой. — На тебе и на шибаната ти косица и шибана усмивка. Голяма шибана кинозвезда. Ама на кого му пука?“

Каскадьорът започна да обяснява как трябва да премине сцената — показваше на Кайл как точно да замахне с юмрук, без да удари Джой.

— Знам, знам — нетърпеливо го прекъсна Кайл, докато си пукаше пръстите. — Правил съм го хиляди пъти.

На репетициите всичко мина добре, но след като Майлс нареди да се снима, Кайл замахна и удари Джой наистина — съкрушителен удар в челюстта му.

Беше толкова неочаквано, че Джой се просна като камък.

Бе обаче достатъчно професионалист, за да остане на земята, докато Майлс извика:

— Стоп!

Когато се изправи, беше готов да убива.

Майлс пристъпи между двамата и се обърна към Кайл:

— Какво, по дяволите, става тук?

— Предполагам, ръката ми трябва да се е плъзнала — в гласа на Кайл се четеше подигравка. — По-добре да го направим пак.

Майлс дръпна Кайл настрана.

— Задръж си ръката, когато от тебе се иска точно това — нареди му напрегнато.

— Да, да — на Кайл обаче въобще не му пукаше.

Когато отново заснеха сцената, на снимачната площадка цареше тишина. Този път Кайл се въздържа и отдръпна юмрука си.

— Добре, още веднъж — извика Майлс — не беше доволен.

Рокси прегърна Йоко.

— Гледай как ще му го върне на бедното копеле — прошепна тя.

— Всички да млъкнат — изкрещя първият асистент-режисьор.

Кайл удари Джой ужасно силно и той си помисли, че кучият син му е строшил ченето; въпреки че това извика много лоши спомени, успя да остане на земята, докато Майлс извика:

— Стоп! Това е!

Веднага след като се убеди, че камерата е спряла да снима, той скочи на крака, втурна се подир Кайл, обърна го към себе си, замахна и го фрасна по брадичката.

За момент Кайл не можа да повярва, че е нападнат. После отговори с удар на лявата си ръка и преди някой да успее да ги спре, двамата актьори се оказаха въвлечени в истински юмручен бой.

— Казах ти! — обади се Рокси.

Неколцина от екипа пристъпиха напред, за да ги разделят, но не и преди Джой да успее да разбие носа на Кайл.

— Ти, шибан педераст! — пищеше Кайл, очите му бяха изхвръкнали, остатъкът от косата му — щръкнал. — Ще направя всичко възможно никога повече да не си намериш работа, ти, тъп шибан задник!

Джой се отдалечи, докато потриваше кокалчетата си.

След като напусна снимачната площадка, Лара тръгна след него.

— Копелето си го просеше — измърмори той.

— Тебе те провокираха — каза тя. — Всички видяха какво се случи.

— Да, но по-късно не трябваше да си го връщам — беше бесен на себе си, че е загубил контрол. — Не тук, не пред всички.

— Джой, той си го заслужаваше.

— Точно това харесвам у тебе — пламенно заяви той. — Винаги си на страната на неудачниците.

Тя леко положи ръка върху неговата.

— Едва ли бих те нарекла неудачник.

Той напрегнато се взря в нея.

— Все още ли остава уговорката ни за вечеря?

— Естествено — ясните й зелени очи се впиха в неговите. — Не бих го пропуснала.

И той разбра, че няма да мине много време и тя ще е негова.

ГЛАВА ДВАЙСТА

Инцидентът стана през една гореща юнска нощ. Алисън Сиуел не беше в най-добро настроение. Майка й я вбесяваше с постоянното си хленчене и оплакване — така я вбесяваше, че Алисън плащаше на съседското хлапе — четиринайсетгодишна наркоманка, която се нуждаеше от пари за хероин — да седи при нея, докато я няма. Тийнейджърката имаше зелена коса и халка на носа си и Бог знае къде още. Това не се отразяваше добре на майка й, която каза на Алисън, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме това хлапе за компания.

„От моя страна — никакви проблеми — помисли си Алисън. — Тогава може би и аз ще успея да поспя.“

Беше се измъкнала в шест часа, за да заеме добра позиция пред Гилдията на режисьорите за прожекция, на която трябваше да присъства Лара Айвъри. Алисън получи списъка на поканените знаменитости от един познат. Естествено, трябваше да му плати, но нищо в живота не беше безплатно — включително новите туристически обувки, които си бе купила наскоро и които стискаха краката й и я докарваха до още по-лошо настроение.

Стоеше отзад, чудеше се какъв ще е ескортът на Лара тази вечер. Според „Хард копи“, любимото телевизионно шоу на Алисън, тя наскоро се беше отървала от онзи боклук Лий Рандолф — той беше история. Значи сега Лара отново беше свободна. Алисън се надяваше тя да не започне да се среща с когото и да било. Ако Лара направи лош избор, тя трябва да я предупреди — защото Алисън знаеше много за всички тях. Знаеше кой клюкарства за съпругата си; кой се крие в гардероба; кой обича травестити; кой си пада по курви.

Толкова за така наречените холивудски мачо. Тълпа надървени перверзници.

Лара беше зарязала Лий вероятно защото си бе взела бележка от всички предупреждения, написани от Алисън. Понякога й беше пращала по три или четири писма на ден просто за да е сигурна, че тя знае, че Алисън Сиуел е на нейна страна и работи за нея. Мислеше си, че след като Лий Рандолф го няма, може да възобнови посещенията си в дома на Лара. Точно днес й написа дълго писмо, в което казваше на идола си, че сега биха могли да прекарват заедно много време, след като неудачникът е история. Неудачникът, самият господин Лий Рандолф — ако зависеше от нея, — би получил куршум в главата, защото по негова вина тя не живееше в дома на Лара и не я посещаваше като истинска приятелка.

А когато това станеше… „Сбогом, мамче. Можеш да си хленчиш, докато умреш, щото малката ти Алисън се е преместила при по-големите и по-хубави неща.“

— Ето ги хуните, идват — чу да казва един от другите фотографи и си запробива с лакти път напред. — Сигурно това е щастливата ни нощ.

— Начукай го на майка си отзад — промърмори тя и намести рамене на по-добро място, точно зад въжето, което разделяше фотографите от звездите.

— Нещо смърди наоколо — обади се един от мъжете — грубият му коментар беше насочен към нея.

— Да, дъхът ти, когато говориш — върна му го тя.

Алисън се къпеше веднъж на няколко седмици — когато смрадта ставаше толкова силна, че дори тя не можеше да я търпи.

— Лара! Лара! Лара! — викът на тълпата се понесе като мантра на обожанието. Алисън се напрегна, когато пред погледа й се появи Лара в зелена рокля без ръкави, която подхождаше на блестящите й очи.

Когато я видя как е облечена, Алисън се намръщи. Роклята беше твърде къса за нейния вкус. Лара не беше някаква звездичка, отчаяно решена да покаже каквото има, за да привлече внимание. Тя беше Лара Айвъри, кралицата на Холивуд.

Някой я съветваше не както трябва, а това вбесяваше Алисън.

— Погледни циците на Лара тази вечер — отбеляза един от фотографите. — Не бих имал нищо против да посмуча тези малки сочни плодчета.

Алисън се обърна към него.

— Затваряй си гадната уста — изсъска тя.

— Разкарай се, досадо — измърмори той.

Гневът й се разрази и тя го ритна по глезена.

— Луда кучка! — изпищя той, докато подскачаше на един крак. — Ще дам под съд шибания ти дебел задник.

Лара погледна към тях, вниманието й беше привлечено от неразборията.

„Тя иска да съм с нея — помисли си Алисън. — А не хваната в капан тук, с тия недодялани свине.“

Без въобще да помисли, се хвърли напред, мина под въжето, изтича към Лара и я прегърна.

След това всичко сякаш ставаше на забавен каданс. Пресаташето на Лара се втурна напред и се опита да отблъсне Алисън. Но тя беше твърде бърза за него, замахна с дясната си ръка и силно го удари по лицето.

Приближи се някаква жена и понечи да я откъсне от Лара. Алисън удари и нея.

Лара беше напълно вцепенена.

— Дойдох да те спася — уверяваше я Алисън. — Аз съм единственият човек, на когото му пука за тебе. Аз съм твоята спасителка.

Преди да успее да каже или да направи още нещо, върху нея се хвърлиха двама яки телохранители, хванаха я под мишниците и я извлякоха далече от Лара. Към тях се втурна ченге, но тя успя да го ритне в слабините — въпреки твърдата хватка на телохранителите.

После се бори и с тримата, докато се озова свита отзад в полицейския фургон, но преди това беше успяла да изрита, издере и удари колкото хора можа.

Алисън Сиуел беше наистина много дива жена.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА

Рибният ресторант на брега беше осветен от свещи. Лара не можеше да си спомни кога си е прекарвала толкова добре разговаряйки — за обичайните неща, клюки за хората от екипа и техните особени навици, за актьорската игра. Тъй като с Джой нямаха връзка, отникъде не изскачаше онзи напрегнат въпрос: „А сега накъде?“ Вместо това обсъждаха филми, книги, телевизионни програми — беше изключително приятно, макар че докато тя обясняваше бързо, вътрешният й глас й изпращаше всякакви послания:

„Той е прекрасен. Ти го харесваш. Забавен е. Секси. И още повече — мил. Какво смяташ да направиш в тази посока?

Нищо — каза си тя сериозно. — Защото той е зает.“

— Кайл ме заплашва със съд — Джой обаче никак не звучеше разстроен. — Казах му да се свърже с адвоката ми — бих могъл да използвам шума, който ще се вдигне.

И двамата се засмяха. Тя отпи от виното си и се зачуди кога той ще предприеме нещо. Ако го направи, тя ще трябва да каже „не“ — въпреки че никак не й се искаше.

Сервитьорът донесе менюто с десерта.

— За мене не — тя със съжаление поклати глава. — Не мога да си го позволя.

— Тази вечер можеш — отговорността пое той.

— Така ли? — кисело се сопна тя.

— Разбира се.