— Мен? — опитваше се да бъде мил и обичлив. Не стана.

Ники поклати глава.

— Грешиш. Не само че Лара е добра актриса, но е и моя приятелка и се съгласи да работи почти за нищо. Така че, Мик, ако не се интересуваш, кажи ми го сега и да спрем да си губим времето един на друг.

— О, и гаднярка, а? — Мик завъртя очи. — До гуша ми е дошло от гаднярки.

Тя не обърна внимание на злобния му тон и заговори сериозно:

— Това е първият ми филм като продуцент и искам да се осъществи на всички равнища. Би ми било приятно да те наема, ако можеш да бъдеш част от екипа. Ако не можеш, казвай го сега.

— И тя ще изиграе сцената с изнасилването? — настоя той, а малките му очи остро проблясваха.

— Да.

— И без никакви шибани дублирани тела?

— Никакви — истината обаче беше, че Ники не бе обсъждала с Лара колко далече е готова да отиде тя.

— Щото ако смята да ми играе примадона — без мен. Но ако ще се вживее цялата в работата — вътре съм.

След като Мик си тръгна, Ники закрачи из къщата. От всички режисьори, с които се бе срещнала, той беше този, когото искаше. Имаше страст и ентусиазъм. Плюс това тя обичаше работата му — филмите му поставяха остри проблеми с истинския стил на деветдесетте години.

Погледна към часовника. Беше малко преди шест. Къде, по дяволите, е Ричард? Със Съмър ги нямаше цял ден, а той дори не си беше направил труда да се обади. Точно сега имаше нужда от консултация и съвет, преди да реши да наеме Мик. Беше важно и да поговори с Лара. Нищо не трябваше да се проваля — нейна работа беше да осигури това.


След като погледа как Ричард монтира филма си, Съмър се отегчи и се обади на Джед, който случайно си беше вкъщи. Заведе я на сърфинг — или поне трябваше да го гледа как сърфира. Джед се отнасяше с много уважение, защото тя ясно му даде да разбере, че не я интересува.

— Платонична връзка — предупреди тя. — Или нищо.

Беше се съгласил на платоничната.

По-късно следобед се срещна с Тина, която я отведе в ателието в центъра на града, където от време на време работеше — модел на бельо и бански костюми за купувачите извън града. Собственикът на мястото беше кръглолик грък, който я следваше навсякъде, похотливо ухилен — поне докато се появи дебелата му жена; после усмивката му бързо бе заменена от кисело изражение.

— Дъртата му госпожа му е глътнала топките — изкиска се едва-едва Тина. — Изненадана съм, че му позволи да ме наеме. Защото — добави замислено, — купувачите обичат да оглеждат хубавото ми младо тяло — особено онова, което прозира под облеклото.

— От колко време работиш тук? — попита Съмър, докато се чудеше дали и тя може да си намери работа.

— Достатъчно дълго — опули се Тина.

— Забавно ли е?

— Не знам — Тина не звучеше уверена както обикновено. — Понякога, като видя всичките тези стари коцкари с разширени очи, сякаш никога преди не са виждали жена, тогава е забавно.

— О — и изведнъж Съмър се зарадва, че не е тя тази, чието тяло изпиват с очи маса дърти похотливци.

Тина я откара обратно в града с червената си спортна кола и я остави пред Сенчъри сити.

— По-късно ще ти звънна — обеща тя. — Може да направим нещо.

Съмър кимна. Знаеше, че с каквото и да се заловят, определено ще е по-забавно, отколкото в Чикаго.

ГЛАВА ДЕВЕТНАЙСЕТА

— Така, пристигнахме — каза Джой. — А аз се чувствам, сякаш съм отвлякъл златната принцеса.

Лара го погледна сериозно.

— Това пък какво означава?

— Видя ли лицето на Каси, когато й каза, че отиваме да обядваме другаде?

— Тя се държи… покровителствено.

— Имам чувството, че всички говорят за нас.

— Че защо? Имам предвид — Боже мой, ако двама души не могат да обядват заедно…

— Хей, аз съм с тебе.

— Както и да е, прав си — и тя отпи от чашата с вода. Беше сменила филмовия си костюм с избелели джинси и развлечена бяла тениска. И пак изглеждаше невероятно. — Не бих могла да погледна поредното пиле от кетъринга. Хамбургерът е съвсем подходящ.

Джой имаше милион изпитани и искрени реплики, които би могъл да използва, но се отказа от всичките. Тя беше твърде добра, за да му слуша глупостите.

— Хайде, Лара — и я фиксира с настоятелните си очи. — Кажи ми нещо за себе си, което няма да прочета в списанията. Аз ти разказах за любовния си живот, така че просто ще сме квит.

Тя се разсмя непринудено.

— Аз нямам любовен живот.

— Нещо ме поднасяш — не й повярва той.

— Е… имах. Бях с някого една година… скъсахме преди шест месеца — тя въздъхна дълбоко. — Не е лесно човек да е с мене.

— И защо така?

— Не е ли очевидно? Когато ходя на филмова премиера или на парти, фотографите се втурват към мен. Мъжът, с когото съм, е просто ескорт, на когото таблоидите обръщат внимание, защото е нов в живота ми. А това не допринася за мъжкото его. На тебе би ли ти харесало?

— Хей, моето его е доста стабилно.

Тя не можа да се въздържи да не се усмихне.

— И аз така забелязах.

Той й върна усмивката.

— Ами?

— Наблюдавах те на снимачната площадка — всичките тези жени, които пърхат наоколо ти. Още не си звезда, но това определено ти предстои. Как ще се справяш тогава?

— Точно както и сега.

— Не, ти не разбираш — за момент очите й се замъглиха. — Всичко се променя, когато станеш известен. Оказваш се заобиколен от хора, които са готови да направят всичко за тебе.

— Грешиш, Лара, хората правят всичко за тебе, защото си мила.

— Как можеш да кажеш такова нещо? — попита тя, втренчена в него. — Едва ме познаваш.

— През последните три дена не съм правил нищо друго, освен да те наблюдавам.

— Защото така трябваше — меко изрече тя. — През цялото време висиш за фон на нашата сцена.

— Знам — честно си призна той, — че си най-красивата жена, която някога съм виждал.

— Гени — промърмори тя и от неудобство се засмя. — Всичко се дължи на моите… родители.

— Не обичаш да ти правят комплименти, нали?

— Объркват ме.

— Защо?

— Откъде да знам? — тя отхапа от хамбургера си и за двайсти път се зачуди какво прави с него. Той е зает. Тя е свободна. Комбинацията не става.

— Какво правиш всяка вечер? — попита той, докато я наблюдаваше как се храни.

— О — лекомислено каза тя. — Организирам щури купони, вися по плажа. А ти?

— Седя си в хотелската стая.

— И говориш с годеницата си?

— Много е заета — и заряза измислената Филипа колкото се може по-бързо. — Постоянно работи — никога не спира.

— И ти го приемаш?

— Не знам. Всъщност… — той се поколеба. — Не, няма да те товаря с проблемите си.

— Давай, товари ме. И аз имам няколко, които мога да обсъждам.

Той се засмя.

— Да бе, сигурно. Кажи ми ги, а аз ще ги продам на таблоидите.

— Обзалагам се, че ще го направиш.

— Всичко, за да изкарам някой долар — и двамата се усмихнаха един на друг. — Забавно е — продължи той, изведнъж станал сериозен.

— Мога да бъда по-голямата ти сестра — добронамерено се обади тя.

— Хей, я не се увличай — по-голяма си от мене само с две години.

— Чувствам се като ученичка, която бяга от час — призна си тя. — Никога не напускам снимачната площадка, когато работя. Но е забавно.

— Както казах, вероятно всички говорят за нас.

— И почти не се сещат колко невинни сме всъщност.

— Може би трябва да им дадем нещо, за което да говорят — небрежно се обади той.

— Например? — тя беше също толкова небрежна.

— Какво ще кажеш например да те заведа довечера на вечеря? — той се наведе през масата. — В онзи малък рибен ресторант, който открих.

Тя дълбоко си пое дъх.

— Ъ-ъ… Джой, трябва да те предупредя, че ако ни видят някъде на обществено място, папараците сигурно ще изскочат от храстите. Обядът е друго нещо — а аз имам сериозното усещане, че Филипа няма да одобри снимки на двама ни по време на вечеря във всички таблоиди.

— Тя не е ревнива — равно произнесе той. Тя дори не съществува.

— Аз бих била — тихо се обади тя.

— Не — възрази той. — Не мога да си представя ти да ревнуваш.

— Ще бъдеш изненадан. Мога да бъда истинска кучка.

— О, не — той поклати глава. — Не и ти.

И после тъмните му очи отново срещнаха нейните и тя почувства силно привличане, което наистина я накара да се почувства много нервна.

— Ъ-ъ… трябва да се връщаме — каза, след като погледна часовника си.

— Да — съгласи се той. — Трябва да репетирам с Кайл и координатора на статистите. Ще бъде интересно.

Тя се изправи.

— Сигурна съм, че Кайл ще го направи много интересно. Просто помни — всички са на твоя страна.

Излязоха и тръгнаха към колата и шофьора й.

Джой отвори вратата и тя се плъзна на задната седалка.

— Вечеря? — попита той. — Да или не?

Тя усети стомахът й да изтръпва. Това беше абсолютна лудост… и все пак — защо не?

— Да — беше останала без дъх. — Нека да живеем опасно.

Той кимна, сякаш бе знаел, че тя ще се съгласи.

— Ще те взема в седем.


Лара беше във фургона на гримьорите. По някаква неизвестна причина не можеше да спре да мисли за Джой — тъмните му мрачни очи, дългата коса, невероятната усмивка.

— Хм… — отбеляза Рокси, заета с бурканче блед гланц за устни и тънка четка. — Оня е голяма работа.

— Кой? — Лара рязко се върна към действителността.

— Папата — Рокси беше заядлива. — Ама ти за кого си мислиш? Джой Лоренцо, разбира се.

— О, да, Джой. Изглежда приятен младеж — Лара се постара тонът й да не предизвика възражения.

— Ха! — възкликна Рокси. — И как беше обядът ви?

— Всъщност, Рокси — сладко отвърна Лара, — това не е твоя работа.

Рокси знаеше кога да си държи устата затворена.


Джой работеше с координатора на статистите, когато Кайл най-после се появи и се втурна към отговорника по каскадите, за пореден път пропуснал да забележи присъствието на Джой.